Решение по дело №598/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 58
Дата: 10 януари 2024 г.
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20237100700598
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№58/10.01.2024 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА                

при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 598/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба на М.Р.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. Ю.О. срещу Решение № 57/05.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № **********/25.08.2023 г. на ръководителя ПО в ТП на НОИ – Добрич, с което е отказано отпускане на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят не е доволен от атакувания административен акт. Претендира отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.

В жалбата се навежда, че времето, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Периодите, когато лицето е ползвало отпуск по майчинство – 1974 г. – 1986 г., по силата на чл. 80 от ППЗП(отм.) за трудов стаж по Закона за пенсиите(отм.) се зачита и времето, прекарано в платен и неплатен отпуск по КТ. Заявява се, че към този момент е действала Инструкция № 2492/29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж(отм.), където времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по Закона за пенсиите(отм.). Релевира се, че с Постановление на МС № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени – майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Това още с по - голяма сила се прилага за работещите майки. И при двата пенсионни режима - по отменения ЗП и по сега действащия КСО отпускът по майчинство(или майчинството) се зачита за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от това дали жената – майка, е била работеща или неработеща.

Твърди се, че незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудовите и осигурителните права, като съображения за това, как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 04.04.2006 г.по КД № 9/2005год. на Конституционният съд на РБ.

Излага се, че в процесният период е бил в сила Указ за насърчаване на раждаемостта, действал от 1968 г. до 2002 г. Според чл. Зж ал. 2, изр. първо от цитирания указ, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение до навършване на 3 години на детето се заплаща парична помощ, като времето се зачита за трудов стаж. В същия дух е и разпоредбата на чл. 354 т. 6 от Кодекса на труда, действащия през процесния период.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, са зачита времето на отпуска за бременността, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38 ал. 1, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 предл. второ, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до тригодишна възраст. В този смисъл, оспорващият навежда, че при общественото осигуряване при майчинство и преди, и сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезата на чл. 68 ал. 1 - 3 от КСО.

И при двата пенсионни режима - по отменения закон за пенсиите и по сега действащия КСО, се резюмира, че отпускът по майчинство са зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената – майка, е била работеща или неработеща.

По тези съображения се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и присъждане на сторените разноски по делото.                

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.   

Административен съд-Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа  и правна страна:       

Жалбата е подадена в срок, при връчено решение на 12.10.2023 г. и подадена жалба на 18.10.2023 г., от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

Административното производство е образувано по подадено Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-24-586/ 10.05.2023 г.

С разпореждане № **********/25.08.2023 г. на ръководител „ПО“ е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че съгласно чл. 15, ал. 4 от НПОС при преценяване на правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, осигурителният стаж не се превръща в трета категория, а според чл. 68, ал. 3 от КСО от 2023 година право на пенсия се придобива при навършването на 67 години и при 15 години действителен осигурителен стаж за жените и мъжете. След като е анализирана разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, където „действителния осигурителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на изборна или мирновременна алтернативна служба, периодът по чл. 7 от ЗПГРРЛ, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, е признато, че майчинството за период от 2 години и 9 месеца не представлява действителен осигурителен стаж, което влече за последица неосъществяване на хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Разпореждането е връчено на заявителя на 08.09.2023 г. В законоустановения срок е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ Добрич. С оспореното решение е потвърден актът на ръководителя на „ПО“, като е констатирано, че правилно не е зачетено за действителен осигурителен стаж времето, през което неработещата майка е отглеждала своите деца до тригодишна възраст по чл. 9, ал. 7 от КСО.

Изрично е подчертано, че по силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране до 31.12.1999 г. се признава за осигурителен стаж, но не и за действителен осигурителен стаж. След като действителния осигурителен стаж е под 15 години, е прието, че заявителят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Констатирано е от пенсионните органи, че осигурителният стаж при втора категория труд е в размер на 1 година и 14 дни, от трета категория е 15 години, 6 месеца и 7 дни, или общо 16 години, 6 месеца и 21 дни, в това число майчинство – 2 години и 9 месеца, който период е отказано да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж.

Към датата на подаване на заявлението, жалбоподателят има навършени 67 години. Не се спори от страните, че при евентуално зачитане на майчинството на лицето като действителен осигурителен стаж, то ще разполага с изискуемия минимум осигурителен стаж, необходим за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.

При тези данни спорът между страните е правен и се свежда до въпроса следва ли към признатия осигурителен стаж на М.М. да се прибави и този осигурителен стаж, респективно изпълнени ли са условията на чл. 68, ал. 3 от КСО за наличие на действителен осигурителен стаж от 15 години, обуславящи възникване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За действително изслужено време по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, законодателят приема времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане, както и тази на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, сочеща, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време.

Решението на директора на ТП на НОИ - Добрич да не се зачита за действителен осигурителен стаж на лицето времето, през което е било в отпуск по майчинство, противоречи и на нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Обратното драстично нарушава и разпоредбите на чл. 14 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията на Република България, предвиждащи държавна закрила на майчинството и равни трудови и осигурителни права на жените майки с тези на полагащите труд жени. (В този смисъл е и Решение № 1740/ 23.02.2022 г. по адм.д. № 8649/2021 г. на Върховния административен съд)

Незаконосъобразно пенсионните органи не са съобразили и действалите към онзи момент материалноправни норми, регулиращи свързаните с видовете отпуск по майчинство отношения - чл. 80 от ППЗП (отм.), съгласно която за трудов стаж по смисъла на отменения Закон за пенсиите се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто е и отпускът по майчинство. През процесния период е действала и отменената впоследствие Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, сочеща, че времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.). Видно от Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г.), в сила и по време на отпуските по майчинство на М.М., времето на бременност, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца.

При тези  мотиви, съдът заключава, че и по отменения ЗП, и по действащия КСО отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, което има за извод, че пенсионният орган незаконосъобразно е отказал да признае периода на отпуск по майчинство на М.М. за действителен осигурителен стаж, позовавайки се на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Налице са елементите от хипотезиса на ал. 3, на чл. 68 от КСО – необходима възраст и достигнат изискуем 15 годишен действителен осигурителен стаж.

При тези аргументи оспореният административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски по делото.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение 2 от АПК, Административен съд-Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 57/05.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на М.Р.М., ЕГН ********** *** срещу Разпореждане № **********/25.08.2023 г. на ръководителя ПО в ТП на НОИ – Добрич, с което е отказано отпускане на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ВРЪЩА административната преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.                               

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на М.Р.М., ЕГН ********** *** сумата от 500 (петстотин) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               СЪДИЯ:……………..