Решение по КНАХД №486/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез И. А. – главен директор на в Главна дирекция „Контрол на пазара“ в КЗП, служител с юридическо образование, пълномощник на председателя на КЗП, против решение № 282 от 12.08.2025 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 365 по описа на съда за 2025 г.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 006719 от 09.12.2024г., издадено от М. А. Ф. - председател на КЗП, с което на „***“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „***“, [улица], ет. 6, представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори Р. Й. Д., М. Х. Ш., Л. П. К., на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер 2 000.00 (две хиляди) лева за неизпълнение на задължението по чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение първо от ЗЗП.

В жалбата се сочи, че решението постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По същество се излагат доводи срещу изводите на районния съд за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление, като се позовава на обстоятелствената част на НП, в която са посочени както субектът на нарушението, така също и изпълнителното деяние, както и доказателствата, които потвърждават нарушението. По така изложените доводи от касационния съд се иска отмяна на решението на първата съдебна инстанция и делото да се реши по същество, като се потвърди процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация възнаграждение за един адвокат.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, депозира отговор чрез Л. К. – изпълнителен директор на „***“ ЕАД. По подробно изложени доводи счита жалбата за неоснователна и иска съдът да остави в сила решението на Районен съд – Перник. Иска се присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 29.10.2025 година съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Х. Г., негов пълномощник. Поддържа жалбата по изложените в нея доводи и пледира същата да се уважи.

Ответната страна – „***“ ЕАД, редовно призована, не се представлява. В писмени бележки вх. № 2557 от 22.10.2025 година, изготвени от Л. К. – изпълнителен директор на дружеството, жалбата се оспорва и се поддържат доводите срещу нейната неоснователност, изложени в отговора по касационната жалба, както и се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор А. Т. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да се остави в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Административен съд – Перник, след като извърши проверка на обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 006719 от 09.12.2024 година, председателят на КЗП, наложил на „***“ ЕАД, [ЕИК], [населено място], имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за това, че посочвайки в Договор за потребителски кредит № 10196713 от 29.02.2024 г., невярна информация за ГПР, посочвайки по-нисък % ГПР – в размер на 42.44% (в чл. 3, ал. 8 на Договора), включващ разходите за възнаградителна лихва, без включване на разходите за такса „неустойка“, уговорена в чл. 11, ал. 4 от Договора, с която „неустойка“ кредитът се оскъпява, която „неустойка“ представлява разходи, свързани с кредита, известни на кредитора, доколкото са посочени в погасителния план и в преддоговорната информация на С., които разходи е трябвало да бъдат включени в ГПР, т.е. посочвайки в договора за кредит невярна стойност на ГПР, по-ниска от реалния размер, е въвел потребителя в заблуждение относно действителното оскъпяване на кредита, поставяйки го в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, съответно да не може да направи информиран и икономически обоснован избор за сключване на договора. С което е извършил нарушение по чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4. във вр. с чл. 68д. ал. 1, предл. първо от ЗЗП – посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР има качествата на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от ЗЗП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 365 по описа на съда за 2025 година. Наказателното постановление е отменено.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена проверка за законосъобразност е приел, че е налице основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление на процесуално основание мотивирано от решаващия първоинстанционен състав с нарушаване на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН при съставяна на АУАН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на НП, поради коментиране и в двата акта на клаузи от Договор № 10196713/29.02.2024 г., каквито в действителност същият не съдържа. Според решаващия първоинстанционен състав цитираните текстове на чл. 11, ал. 1-3 в договора са с напълно различно съдържание. Приема се в решението, че именно въз основа на тези неотносими клаузи актосъставителят и наказващият орган са формирали изводите си по фактите и правото, като са приели, че по същество се касае НЕ за неустойка по смисъла на чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, а за добавък към възнаградителната лихва, формираща по–висок ГПР, необявен от кредитора по предвидения в закона ред. Според районния съд фактът, че обсъжданите текстове не са част от процесния договор за заем съществено опорочава начина на формиране на вътрешното убеждение на актосъставителя и наказващия орган, доколкото свидетелства, че са преценявани ирелевантни за казуса обстоятелства, неустановени чрез събрани в производството доказателства, но въпреки това са в основата на извода за наличие на нарушение и неговият вид, съответно са въведени като част от обстоятелствата, при които нарушението е извършено. Приема се, че необсъждането на клаузите за неустойка по конкретния договор, съответно непосочването им в АУАН и НП, задължително по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съществено нарушава правото на защита на наказания субект, тъй като при реализиране на отговорността му наказващият орган се е позовал на факти, неотносими към конкретното кредитно правоотношение, по което наказаното лице е страна, поставящо под въпрос наличието изобщо на основание за наказване. Районният съд счита, че е недопустимо да се гадае биха ли били идентични изводите на наказващия орган въз основа на договорките за неустойка по конкретния договор, които не са обсъждани. Само конкретни твърдения относно време, място, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено могат да бъдат предмет на проверка по същество при съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление. Противното, според решаващия първоинстанционен състав би означавало по недопустим начин волята на наказващия орган да се извлича по логически или тълкувателен път чрез препратки към доказателства и други материали по преписката. С тези мотиви обжалваното наказателно постановление е отменено на процесуално основание, като незаконосъобразно.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, следи служебно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районен съд–Перник фактическа обстановка, като напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, е установил фактическата страна на спора.

Настоящият състав намира обжалваното решение на районния съд за правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство.

Законосъобразен е и изводът на решаващия съд, че в процесното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, установени в ЗАНН - конкретно свързано с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касателно посочване на обстоятелствата по извършване на нарушението, тъй като и в двата акта са посочени и коментирани клаузи, каквито в действителност Договор № 10196713/29.02.2024 г. не съдържа, тъй като цитираните текстове на чл. 11, ал. 1-3 от него са с напълно различно съдържание. Каквото правилно се приема и в обжалвания съдебен акт, релевантните към признаците на административнонаказателната норма факти следва да са изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, не да се извличат от доказателства, приложени по административната преписка или от допълнително събрани такива в съдебното производство. Доказателствата, събрани по преписката и делото, въпреки че потвърждават изложените в акта и постановлението факти, свързани с нарушението, не служат за извличането им, заменяйки необходимостта от излагането им в двата процесуални документа с главна цел формулиране на административнонаказателното обвинение. Само конкретни твърдения относно време, място, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено могат да бъдат предмет на проверка по същество при съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление. Споделя се изцяло изводът на решаващия първоинстанционен състав, че противното би означавало извличане по недопустим начин волята на наказващия орган по логически или тълкувателен път чрез препратки към доказателства и други материали по преписката. В този смисъл изцяло се споделят мотивите, обосновали обжалвания съдебен акт, към които касационният съд препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Безспорно установеното по делото позоваване в АУАН и издаденото въз основа на него НП на обстоятелства, несвързани с конкретния казус, съответно невземането предвид на относимите такива, съгласно Договор № 10196713/29.02.2024 г., води на извод за съществен процесуален порок на производството, самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Предвид гореизложеното посочените касационни основания са напълно неоснователни. Отменил наказателното постановление, Районен съд – Перник, е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответната страна има право на разноски. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, но такива не се присъждат, предвид липсата на доказателства по делото ответната страна да е представлявана от юрисконсулт – представлявана е от изпълнителния директор на „***“ ЕАД.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282 от 12.08.2025 година на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 365 по описа на съда Перник за 2025 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.