РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Велико Търново, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
Трети състав, в съдебно заседание на двадесет и седми септември
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладваното от съдия Банев Адм. д. №
430 по описа на АСВТ за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба, подадена от М.Х.Д. с ЕГН **********, адрес ***, чрез *** Р.М. от ВТАК,
срещу отказ на кмета на Община Велико Търново, обективиран в писмо изх. №
94ММ-1792-2#1/ 11.06.2021 г. на кмета на Община
Велико Търново. С оспорваният отказ, във връзка с молба рег. № 94ММ-17492-2/
27.05.2021 г., подадена от М.Д., на същата не е разрешено окастрянето на един
брой смърч и един брой бреза, намиращи се на общински терен в близост до имота
на жалбоподателката – ПИ с идентификатор 10447.503.112, в гр. Велико Търново. Жалбоподателката
твърди твърди нищожност на отказа, поради отнемането/ограничаването на правата
й, гарантирани от Конституцията на Република България. Алтернативно поддържа
незаконосъобразност на същия, поради неспазване
на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Изтъква, че отказът не съответства на изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, както и че актът е издаден при неизяснена
фактическа обстановка, без попълване на преписката с необходимите доказателства
и надлежен анализ на същите, при липса на становище от Експертната комисия по
озеленяване. Счита, че по този начин е нарушен принципът на служебното начало,
залегнал в чл. 9, ал. 2, чл. 35 и сл. от АПК. Развива и съображения за
противоречие на отказа с нормите на чл. 52 от Закона за собствеността, даваща
възможност на собственик в съседен имот, какъвто е този на жалбоподателката, да
иска разрешение от кмета на общината да бъдат отсечени клоните на дърветата,
които са простират над неговия имот и корените които преминават неговия имот.
С тези доводи от съда се иска да
прогласи нищожността на оспорения отказ, алтернативно да отмени същия като
незаконосъобразен и върне преписката на административния орган за ново
произнасяне с указания по прилагане на закона. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски. В хода на делото оспорващото лице, чрез
пълномощника си, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията
изложени в нея и тъкива развити в хода на устните състезания и в писмена
защита, като се позовава и на изслушани свидетелски показания и заключенията на
назначени технически екпертизи.
Ответникът
– кметът на Община Велико Търново, чрез пълномощника си по делото Д.Й. – лице с
юридическа правоспособност, оспорва жалбата. Намира същата за недопустима, тъй
като писмо
изх. № 94ММ-1792-2#1/ 11.06.2021 г.
на кмета на Община Велико Търново не представлява индивидуален административен
акт, а има единствено уведомителен характер, като освен това не засяга правната
сфера на М.Х.Д., при което същата не попада в кръга от лица по чл. 147, ал. 1
от АПК, имащи право да оспорват конкретен административен акт. Алтернативно
ответникът счита жалбата за неоснователна, като развива доводи за липса на
нормативно предвидените основания да бъде извършено окастряне на клони на двете
процесни дървета, находящи се извън имота на М.Д., както и че такова окастряне
все пак е било извършено за сметка на Община Велико Търново, с цел доброволно
уреждане на спора. Счита за недоказани твърденията на жалбоподателката, че
въпросните дървета пречат на нормалното ползване на имота й, вкл. след
извършеното окастряне, излага съображения в тази насока, също с позоваване на
събраните гласни доказателства и и заключенията на назначените екпертизи. Моли
жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно
представените Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21/
16.01.2017 г. и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 347/
21.09.2017 г. на нотариуси с район на действие района на ВТРС, М.Х.Д. е
собственик на самостоятелни обекти - жилища в сграда, находяща се в в поземлен
имот с идентификатор 10447.503.112 по КК и КР за землището на гр. Велико
Търново и на стопанска постройка в същия имот, ведно със съответното право на
строеж, и на ½ идеални части от поземления имот. Административният адрес
на поземления имот е ***. Видно от Решение № 715/ 09.07.2018 г. по гр. д. №
3853/ 2017 г. на ВТРС и Протокол от 17.12.2018 г. за трасиране и означаване
граници на незастроените площи в имот № 10447.503.112 по КККР на гр. Велико
Търново, същата след извършено разпределение на ползването на дворното място в
посочения имот, М.Д. ползва 65,93 кв. м. от въпросното дворно място,
разположени съгласно скицата на л. 23 от селото, гръб.
Със Заявление
вх. № 94ММ-17492/ 02.03.2021 г. на Община Велико Търново /л. 24/, М.Х.Д. и С. С.Д.,
като съсобственици в ПИ с идентификатор 10447.503.112, са поискали им бъде
разрешено да извършат своя сметка окастряне/премахване на растителността,
намираща се в южната част на същия имот, вкл. стари дървета, основно смърч и
бреза, попадащи в непосредствена близост – на 1 метър т южната част на имота.
Като причини за искането си са посочили, че дърветата са стари, засенчват
имота, корените им растат в градинската част на двора и не позволяват обработка
на земята, при побработка на имота и преминаване създават опасни предпоставки и
застрашават здравето им, като освен това не позволяват укрепва на оградата,
поставяне на оранжерии и други дейности по нормално ползване, тъй като клоните
плътно засенчват земята. Съгласно отразеното в Констативен протокол от
29.03.2021 г. от служител на общината /ландшафен архитект/, е извършена
проверка на място, но тъй като имотът е ограден, тази проверка е осъществена
откъм ул. „Тодор Балина“ /от североизточната страна на имота/. При огледа са
установени два смърча /снимков материал на л. 22/ и служителят е помислил, че
се иска окастряне на един от тях. Не е била установена брезата, чието окастряне
се иска, но тъй като имотът е обширен, служителят е помислил, че същата се
намира в югозападната му страна, към която не е имал видимост. При това
положение е прието, че може да се разреши окастряне на двете дървета, намиращи
се в собствения на заявителите имот и до тях е отправено писмо изх. №
94ММ-1794-1#2/ 02.04.2021 г., че общината не възразява
срещу такова окастряне, като следва да се обезопаси района и да бъдат уведомени
намиращите се в него лица. На 20.04.2021 г. до кмета на Община Велико Търново е
подадена жалба от живущите в жилищен блок на адрес гр. Велико Търново, ул. ***
/ПИ с идентификатор 10447.503.115 по КККР на гр. Велико Търново/, че на
17.04.2021 г. работници от частна фирма, извикани от М.Д. са започнали
изрязването на горните клони на смърча, находящ се на 1 метър разстояние от
оградата й. На живущите в жилищния блак било показано съгласието на Община
Велико Търново, но според същите то касаело смърчовете в имота на Д., а не този
в съседния имот и те спрели окастрянето. След посещение на място от служители в
отдел „Околна среда“ в общината, било установено, че в ПИ 10447.503.115 в
близост до имота на Д. се намират един смърч и една бреза, които са в добро
състояние и не им е извършено видимо окастряне. Констатирано е, че същите са
без просъхвания и суховършия, като няма основание за тяхното окастряне или
премахване, което е отразено в Констативен протокол от 26.04.2021 г. с приложен
снимков материал /л. 58 и л. 59/. От ответника се твърди и от жалбоподателката
не се оспорва, че междувременно на 23.04.2021 г., представители на ОП „Зелени
системи“ са я предупредили, че има разрешение само за окастряне на дървета в
собствения й имот. Последвало е подаване на молба рег. № 94ММ-17492-2/
27.05.2021 г. от М.Д. и С. Д., с която същите са описали горните събития, и са
поискали да бъде издаден административен акт с който да легитимират пред
съответните лица и органи разрешението за окастряне на посочените два броя
дървета – един брой смърч и един брой бреза, намиращи се в поземлен имот с
идентификатор 10447.503.112, административен адрес ***. В отговор от кмета на
Община Велико Търново е изпратено, писмо изх. № 94ММ-1792-2#1/ 11.06.2021 г., с което М.Д. и С. Д.,
че по Заявление вх. № 94ММ-17492/ 02.03.2021 г. общината не е възразила срещу
окастряне на два броя дървета, намиращи се в техния имот. При проверката от
служители в ОП „Зелени системи“ е установено, че дърветата за които са
предприети действия по окастряне – 1 бр. смърч и един брой бреза, се намират на
общински терен, извън този имот, поради което заявителките нямат разрешение за
окастрянето на тези дървета. В писмото е посочено и че дърветата са на
достатъчно отстояние от сградата в имота на М.Д. и С. Д., без просъхвания и
суховършия, корените им не нарушават имуществото на заявителките и няма
основания за тяхното премахване/окастряне. Писмото е доведено до знанието М.Д.
и С. Д. на дата 28.06.2021 г., видно от известията за доставяне на л. 17 от
делото. Същото е оспорено от М.Х.Д. с жалба, подадена по електронна поща на
дата 12.07.2021 г. и получена в деловодството на АСВТ на 13.07.2021
година.
В съдебната фаза
на производството от ответника е представена административната преписка,
съдържаща коментираните документи, вкл. протоколите от извършените проверки на
място и приложения към тях снимков материал, а също така Констативен протокол
от 29.03.2022 г. за установяване резултатите от извършено окастряне на клони
на 1 брой смърч и 1 брой бреза, намиращи
се в междублоковото пространство на жилищна сграда на адрес ул. ***, с приложен
снимков материал. Съгласно отразеното в протокола, окастрянето е възложено от
Община Велико Търново и извършено от „Скорпион Инвестстрой“ ЕООД. По искане на
страните са изслушани показанията на свидетелите В.Н.Т.-Р.и Н.И. ***, В.Е.М. –
колега на М.Д., С.П.С.и П.З.З. – живущи в жилищния блок на адрес гр. Велико
Търново, ул. ***.
В относимата им
към предмета на спора част показанията на свидетелите до голяма степен са
безпротиворечиви, като установяват че дърветата, окастрянето на които е
поискано, не се намират в имота на жалбоподателката, а в съседен такъв –
общинска собственост. И двете дървета са разположени в близост до границата на
имота на Д. – на около един метър от оградата, като преди окастрянето през 2022
година част от ниските клони са били над този имот, но далеч от сградите в
него. Не са забелязали изсъхнали дебели клони. По отношение наличие на
повърхностно или плитко разположени крени на дърветата в имота на
жалбоподателката, нападали клони и иглички, показанията на В. М.са в
противоречие с тези на всички останали свидетели, като Минчев твърди наличието
им, а другите четирима свидетели заявяват, че не са забелязали такива. В
останалата си част показанията на свидетелите В.Т.-Р. и Н.Л. основно
пресъздават съдържанието на наличните в делото констативни протоколи от
извършените на място проверки, в които те са участвали, вкл. частичното
окастряне на нискостоящи клони на смърча и брезата откъм имота на
жалбоподателката, извършено през месец март 2022 година. Свидетелят В. М.изразява
становище за възможното влияние на засенчване, повърхностни корени и иглички
върху добивите на селскостопанка продукция от имота на М.Д.. От своя страна
свидетелите С.С.и П.З.считат, че окастрянето на нискостоящите клони конкретно
на смърча, в искания от жалбоподателката обем, би довело до изсъхването на това
дърво. Сочат за пример двата смърча в северната част от имота на Д., които са
били окастрени и според тях са започнали да съхнат. Тези свидетели сочат и че
процесните дървета са засадени преди около 50 години и описват влошени съседски
отношеения с М.Д. по повод желанието на същата да премахне или поне сериозно да
окастри тези дървета. Заявяват, че същите не пречат на ползването на общинския
имот в който се намират, поради което и изрично са се противопоставили на
окастрянето им откъм страната на жилищния блок. Излагат и вижданията си, че
дори преди окастрянето им нискостоящите клони не са били пречка пред
обработването на дворното място на Д., вкл. на намиращия се в него парник, а по
отношение на засенчването на имота й считат, че то основно се дължи на самия
намиращ се близост жилищен блок, а не на дърветата.
По искане на
жалбоподателката са назначени основна и допълнителна технически експертизи,
които да отговорят на въпроси относно наличието на изсъхнали клони,
повърхностно разположени корени и наличието на иглички от смърча в имота й,
степента на засенчване на имота и евентуалните пречки пред нормалната обработка
на дворното място, причинявани от двете дървета в ПИ с идентификатор
10447.503.112. Съгласно заключението на първоначалната експертиза, брезата се
намира на отстояние 0,8 метра, а смърчът на 1,5 метра от оградата на Д.. При
огледа, извършен на 08.05.2022 г., ***не е установило визуално повърхностно
разположени корени от двете дървета, нито нападали иглички от смърча. Предвид
нормалната широчина и дълбочина на кореновите им системи, дава отговор, че
корени на брезата на дълбочина 10-30 см. вероятно навлизат до 4-5 метра в имота
нажалбоподателката, което може да е пречка за определени видове обработка, но
не достигат до поставения в дворното място парник. По отношение на корените на
смърча ***счита, че тя вероятно навлиза до около 4 метра в имота, плитко разположените
корени обичайно са на дълбочина 10-15 см и биха могли да окажат влияние при
обработката на почвата, но също не достигат до парника. При огледа не са били
установени сухи клони на смърча, установе е един сух клон на брезата, на голяма
височина над имота-общинска собсвеност, същият не представлява опасност, тъй
като няма признаци под него да преминават хора. Тъй като брезата е по-ниска от
жилищния блок южно от имота, засечване от нея не оказва влияние върху
растенията в него, смърчът е с около 5 метра по-висок от блока, но влиянието на
засенчването от него също е незначително. Съгласно заключението към момента на
огледа 08.05.2022 г., в 17:00 часа, сенките от двете дървета са засягали общо
около 40-50 кв. м. в югоизточната част на имот 10447.503.112, като в съдебно
заедание ***заявява, че всъщност се касае за сянката на жилищния блок, а извън
ния смърчът засенчва малко площ, която не попада в имота на Д.. Според ***отстраняването
на плитко разположените корени на двете дървета би довело до опасност от
падането им, окастрянето на нискостоящите клони не би повлияло съществено на
засенчването, евентуално би намалило количеството падащи иглички от смърча.
Заключението на
допълнителната експертиза в голямата си част потвърждава това на основната по
отношение височина на всяко от двете дървета, отстояния от имота на
жалбоподателката /за брезата – 1,08 м./, височината на дърветата и на
намиращият се от имота жилищен блок. При извършениято от това *** оглед на дата
04.08.2022 г., същото не е установило видими пречки за обработване на дворното
място в имот 10447.503.112, вкл. за засаждане и отглеждане на зеленчуци, не е
установило да има необработени и незасети площи в това дворно място. В тази
връзка, ***счита, че засенчването не е пречка за отглеждане на зеленчуци, но
при определени атмосферни условия може да занижи количеството на произвежданата
продукция. По основния допълнителен въпрос – за размера на засенчваните от
двете дървета и от жилищния блок площи в имота, ***е извършило изчисления към
датите на лятно слънцестоене /21 юни/, и на пролетно и есенно равноденствие /20
март и 23 септември/, в 10:00 часа, 13:00 часа и 16:00 часа, онагледени в
приложени към експертизата скици. Видно от посочените скици е, че при лятно
слънцестоене сенките на двете дървета засягат имота на М.Д. основно в
следобедните часове, като по това време засенчването от тях надвишава
засенчването от жилищния блок. При пролетно и есенно равноденствие дърветата
засенчват значимо имота в обедните и следобедни часове, но след обяд сянката на
жилищния блок обхваща почти цялото обработвано дворно място, независимо от тази
на дърветата.
Коментираните
заключения на назначените експертизи са приети от съда без възражения на
страните и се ценят като обективни и компетентно изготвени.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена от лице – участник в административното производство, по чието
заявление е направено волеизявлението на кмета на Община Велико Търново,
съдържащо отказ да бъде разрешено окастряне на две дървета, което презюмира
негативно засягане на правната сфера на адресата. Обжалването е извършено в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, а освен това в случая е приложим срокът по чл.
140, ал. 1 от АПК, тъй като в оспореното писмо не е посочен ред и срок за
обжалване. От външна страна жалбата отговаря на изискванията за редовност по
чл. 150 и чл. 151 от АПК. Неоснователни са доводите на ответника, че същата е
недопустима, тъй като писмото на кмета на Община Велико Търново не представлява
отказ, а има единствено уведомителен характер. Такъв характер има само частта
на писмото, с която заявителите, вкл. жалбоподателката са уведомени, че не им е
издавано разрешение за окастряне на дърветата, намиращи се в съседния на техния
имот. В останалата си част обаче писмото съдържа произнасяне по същество по
оправеното заявлението от 27.05.2021 г., с неговото отхвърляне, а също и мотиви
за този резултат, макар и лаконични. Съответно актът, приключващ производството
по това заявление представлява по своите правни характеристики индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК - отказ, обективиран в
оспореното писмо. В тази връзка следва да се отбележи, че характерът на
административния акт не се определя от външните му белези или от обективиращата
го форма, а от съдържанието му и изразената чрез него правнозначима воля на
издателя. В случая в оспорваното писмо изрично е посочено, че то е издадено в
резултат на отправената молба от 27.05.2021, като са направени изявления, по
същество формулиращи отказване на исканото окастряне. Извън това в писмото се
съдържа и отказ да бъде извършено окастряне на дървета смърч и бреза, намиращи
се в ПИ с идентификатор 10447.503.115, макар такова искане да не е отправяно от
М.Д. и С. Д. със заявленията от 02.03.2021 г. и 27.05.2021 година.
Формулирането на този втори отказ явно е било мотивирано от предприетите от М.Д.
фактически действия по окастрянето на въпросните дървета и оплакванията,
изложени в заявлението от 27.05.2021 година. Съобразно горното, неоснователни
са доводите на ответника, че неговото писмо изх. № 94ММ-1792-2#1/ 11.06.2021 г. има единствено
уведомителен характер и този извод не се променя от факта, че въпросното писмо
не съдържа изрично обособена разпоредителна част. Предвид изложеното по-горе,
подадената от М.Д. жалба е допустима за разглеждане по същество.
Във връзка с
направените в жалбата оплаквания и след извършената по реда на чл. 168 от АПК
проверка, съдът намира следното.
На практика с
молба рег. № 94ММ-17492-2/ 27.05.2021 г., от М.Д. и С. Д. *** са били отправени
две искания. Първото, формално заявено още с искането от 02.03.2021 г. и
поддържано в молбата от 27.05.2021 г., е за премахване на клони на един брой
смърч и един брой бреза в собствения им имот с идентификатор 10447.503.112 по
КККР на гр. Велико Търново. Второто е формулирано, макар и неясно едва в
молбата от 27.05.2021 г. и е за премахване на клони на един брой смърч и един
брой бреза в ПИ с идентификатор 10447.503.115 по КККР на гр. Велико Търново –
съседен от югозапад на имота, в който съсобственици са и Д.. Всъщност, въпреки
неяснотата и объркването в изявленията до кмета на общината, съобразно
оплакванията в молбата от 27.05.2021 г. и предприетите преди това действия от М.Д.,
действително целеният от заявителите резултат е бил именно окастряне на клоните
на двете дървета в съседния на тях имот. С цел преодоляване на по-нататъшни
неясноти и двусмислия относно посочените искания и предметния обхват на
административното и съдебното производства, исканията на М. и С. Д., и
произнасянията на административния орга по тях, ще бъдат разгледани
поотделно.
Оспореното
волеизявление за отказ да бъде извършено премахване на клони на един брой смърч
и един брой бреза в ПИ с идентификатор 10447.503.112, в който съсобственик е и М.Д.,
за издадено от орган със съответната материална компетентност, определена с чл.
19, ал. 1, предл. второ, вр. с чл. 23, ал. 1 от
Наредба № 1/ 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и
декоративната растителност, издадена от министъра на
териториалното развитие и строителството и чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Община Велико Търново приета на
основание чл. 62, ал. 10 от Закона за устройство на територията, с Решение №
333 по Протокол № 13 от 24.09.2020 г. на Великотърновски общински съвет. Съгласно първия от посочените текстове, картотекираните
дървета и храсти в частни имоти могат да се преместват, отсичат или изкореняват
в изрично определени случаи въз основа на писмено разрешение от кмета на
общината, а съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредбата на ВТОбС, разрешение за
премахване, кастрене или преместване на дълготрайна декоративна растителност в
границите на населените места се издава от кмета на Община Велико Търново. При
така цитираната нормативна уредба оспореният отказ се явява издаден от
оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност.
Както се
отбеляза, в писмо изх. № 94ММ-1792-2#1/
11.06.2021 г., макар и накратко, са изложени фактическите основания за отказа
по искането на М.Д. и С. Д.. Въпреки и на пръв поглед лаконични, изброените в
акта обстоятелства всъщност съставляват изчерпателно описание на фактическата
обстановка, доколкото в имота на заявителките не се намират дървета като тези,
чието окастряне е поискано. Като пречка да бъде удовлетворено искането е
формулирано именно това обстоятелство, което дава достатъчно яснота относно
фактическите основания за постановения негативен за жалбоподателката резултат.
Тъй като в случая се касае за постановен отказ по подадено заявление, липсата
на ясно обособена разпоредителна част не съставлява съществено нарушение на
изискванията за форма, което да ограничава правото на защита на адресатите или
съдебната проверка за законосъобразност на акта. Волята на административния орган
да откаже да разреши окастряне на дървета, е достатъчно ясно формулирана и
изразена до степен да бъде точно разбрана и изпълнена.
В писмото от
кмета на Община Велико Търново не е посочено правното основание за отказа да се
разреши окастряне на дърветата, сочени като такива, намиращи се в имота на М.Д.
и С. Д.. Правното основание обаче е индиректно установимо от мотивите на отказа
и това е липсата на правен интерес на заявителите да искат окастряне на
несъществуващи в техния имот дървета. Що се отнася до правните основания
искането да бъде разледано от органа, постановил отказа, те са посочени в
съдържащото се в преписката писмо изх. № 94ММ-17492-1#1/
22.03.2021 г. на кмета на Община Велико Търново, с което е указано отстраняване
на нередовности на първоначално поаденото от М. и С. Д. заявление /л. 23 от
делото/. Съобразно горното и спецификата на оспорения акт, настоящият състав
намира, че допуснатото нарушение на изискванията за форма, не обуславя
самостоятелно неговата незаконосъобразност, а още по-малко нищожността му,
каквато би била налице единствено при липсата на волеизявление.
Що се отнася до
неспазването от органа на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, то не води
до незаконосъобразност на акта и също не е самостоятелно основание за неговата
отмяна, а има за своя правна последица прилагането на по-дълъг преклузивен срок
за оспорването му. Съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния
акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в
какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава
на два месеца, което е гаранция за упражняване на правото на защита на
адресата.
Не
се установява в процедурата по разглеждане на заявлението за окастряне на
дървета в
ПИ с идентификатор 10447.503.112 да са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, обуславящи нищожност или незаконосъобразност на оспорвания
акт. При произнасянето си по молба рег. № 94ММ-17492-2/ 27.05.2021 г.
административният орган е съобразил вече изяснените факти във връзка със
заявлението за окастряне от 02.03.2021 г., вкл. тези отразени в констативните
протоколи от 29.03.2021 г. и от 26.04.2021 г., съставени при оглед на място от
служители в Община Велико Търново, а също и предприетите от жалбоподателката
действия спрямо дървета в съседния имот. Спазени са изискванията на чл. 35 и
чл. 36, ал. 1 от АПК. С цел прецизност на приключващия процедурата акт, при произнасянето
си, административният орган е следвало да прецени дали за заявителките
съществува правен интерес да искат окастрянето на несъществуващи в техния имот
дървета. Предвид негативния за тях резултат, настоящият състав намира, че в
случая соченото нарушение на е довело до промяна в крайната воля на
административния орган.
Относно
материалната законосъобразност на отказа за окастряне на дървета в имота ПИ с
идентификатор 10447.503.112. От доказателствата събрани в хода на
административното и съдебното производство доказателства се установи по
безспорен начин, че в този имот, в който са съсобственици М.Д. и С. Д., не
съществува дърво бреза, в него има два смърча, но откъм североизточната му
страна, като отправеното до кмета искане не е целяло окастряне на клоните на
никой от тях. При това положение, отправеното в молба рег. № 94ММ-17492-2/
27.05.2021 г. /а и със заявлението от 02.03.2021 г./, искане за окастряне на
клони от дървета в имот ПИ с идентификатор 10447.503.112, е лишено от годен
предмет. Това изначално предполага негативен за заявителите резултат при
произнасянето на административния орган, какъвто е и разглежднаия случай.
Следва да се отбележи, че липсата на годен предмет на искането, обуславя и
липса на положителната процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК
за допустимост на искането М.Д. и С. Д. /така както е формално заявено и
поддържано пред администрацията/, а именно наличие на техен правно защитим
интерес. За тази процесуална предпоставка органът е бил длъжен да следи
служебно и при прецизно негово произнасяне, административното производство в
тази му част е следвало да бъде прекратено поради липса на правен интерес у
заявителите. В случая кметът на Община Велико Търново се е произнесъл по
същество и е отхвърлил искането. Предвид еднаквия по същността и последиците си
правен резултат, настоящият състав намира, че произнасянето по същество с
негативено за заявителите волеизявление е в съответствие и с материалноправните
разпоредби на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателката
на практика не излага никакви оплаквания и доводи срещу волеизявлението за
окастряне на клони от дървета в собствения й имот, обективирано в оспорваното
писмо. Въпреки, че както се каза, от М.Д. формално е заявено именно такова
искане пред администрацията, всички възражения и аргументи в жалбата и в хода
на съдебното производство, са насочени срещу отказа да се разреши/извърши
окастряне на двете дървета в съседния поземлен имот.
Съобразно
горното, съдът намира отказът на кмета на Община Велико Търново по искането от
27.05.2021 г., за премахване на клони на един брой смърч и един брой бреза в ПИ
с идентификатор 10447.503.112 по КККР на гр. Велико Търново, за валиден, процесуално и материално законосъобразен.
По отношение на
второто оспорено волеизявление на административния орган - за отказ да бъде
разрешено/извършено премахване на клони на един брой смърч и един брой бреза в
ПИ с идентификатор 10447.503.115 по КК и КР на гр. Велико Търново,
административен адрес ул. ***. Както се посочи, в рег. № 94ММ-17492-2/
27.05.2021 г., както и преди това, такова искане не е изрично заявявано,
обратно подателите сочат, че става въпрос за дървета, наморащи се в техния
имот. Същевременно изложената в молбата фактология, доводи и оплаквания, заедно
с доказателствата от административната преписка недвусмислено сочат, че
искането на М.Д. и С. Д. е касаело именно дърветата, намиращи се в съседния
имот. Последното изцяло се потвърждава и от аргументите и исканията, наведени
от оспорващото лице в съдебната фаза на производството. Съобразно това съдът
намира, че произнасяйки се по такова искане кметът на Община Велико Търново е
постановил допустим административен акт. Съгласно чл. 52 от Закона за
собствеността /ЗС/, в приложимата му редакция, „… Съседът може да иска
разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени
клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които
преминават в неговия имот…“ От друга страна, съгласно чл. 63, ал. 2 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, дълготрайни декоративни дървета, както и
такива с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по
изключение след писмено разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на
санитарна експертиза за състоянието на дървото. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1,
предл. първо, вр. с чл. 23, ал. 1 от
Наредба № 1/ 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и
декоративната растителност, вменява в задължение на кмета на общината,
произнасянето по искания за отрязване на клони на общинска дълготрайна
декоративна растителност. Такова задължение е установено и в случаите на
намаляване на корони на дървета в общински озеленени площи или в недвижими
имоти на юридически и физически лица /чл. 14, ал. 2 от същата наредба/. В същия
смисъл са и разпоредбите на чл. 40, ал. 3, съответно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Община Велико Търново. Съобразно
цитираната нормативна уредба, Писмо изх. № 94ММ-1792-2#1/
11.06.2021 г. на кмета на Община Велико Търново, в частта му, обективираща
отказ да бъде разрешено/извършено премахване на клони на един брой смърч и един
брой бреза, намиращи се в имот с идентификатор 10447.503.115, е издадено от
компетентен орган, в рамките на вменените му от закона правомощия.
По отношение на
този отказ също са изложени фактическите основания за постановяването му –
според органа дърветата са на достатъчно отстояние от сградата в имота на М.Д.
и С. Д., нямат просъхвания и суховършия, корените им не нарушават съседния
имот. Макар и да не е структурно отделена, по отношение на искането за
окастряне на дърветата в съседния имот е налице и изрично формулирана
разпоредителна част, че няма основания за такова окастряне. И по отношение на този
отказ от органа не е посочено правното основание за издаването му, но то също е
установимо от мотивите – не е налице ограничаване в ползването на имота на
заявителките, причинено от двете дървета, нито обстоятелства, сочещи за
опасност да бъде увредено здравето или имуществото им, вследствие падане на
изсъхнали клони. При това положение и с мотиви аналогични на изложените относно
отказа са окастряне на дървета в имота на жалбоподателката, съдът счита, че
допуснатото нарушение на изискванията за форма, не е от категорията на
съществените, обуславящи нищожност или незаконосъобразност на административния
акт. Както вече са отбеляза, неспазването на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7
от АПК също не води до незаконосъобразност на волеизявлението на административния
орган, а до приложимост на по-продължителен срок за неговото обжалване.
Не се установява при издаване на отказа за окастряне на дърветата в съседния на жалбоподателката общински имот, да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК или в някой от цитираните по-горе нормативни актове. При произнасянето на кмета на общината са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК.
Настоящият съдебен състав
намира и че отказът за окастряне на двата броя дървета в ПИ с идентификатор
10447.503.115 по КК и КР на гр. Велико Търново, е съобразен с приложимите норми
на материалния закон. Според данните по делото, посоченият имот е общинска собственост, като в него е построен жилищен блок, тези
обстоятелства не се спорят от жалбоподателката. Съгласно заключенията на
експертизите намиращият се в този имот смърч с височина 20,00 м., е на
отстояние 1,50 м. от границата с имота на жалбоподателката, а брезата с
височина 14 м. е на отстояние 0,80 м. или 1,05 м. /има разлика между двете
заключения по този въпрос/. Тоест, става въпрос за „високи дървета“ по смисъла
на чл. 52 от ЗС, като и двете за разположени на отстояние от имота в който е
съсобственик М.Д., по малко от минимално предвиденото в същата норма – 3 метра.
Не е спорно, че процесните дървета не засягат оградата между имота в който е
съсобственик М.Д. и този – общинска собственост, това се потвърждава и от
заключенията на СТЕ.
Съгласно
възприетото в съдебната практика становище, с разпоредбите на чл. 52 от ЗС
законодателят е уредил точно
определено по своето съдържание ограничение на собствеността, като е забранил
да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за
високите дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за ниските. При така
установеното ограничение в нормативно определени граници неговото нарушаване
само по себи си предполага пречки за нормалното ползване на съседния имот,
които собственикът /съсобствениците/ могат да искат разрешение от кмета на
общината, да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над
неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. В случая М.Д. и С. Д.
очевидно са целели да упражнят именно това си право по отношение на дърветата в
съседния имот – общинска собственост.
Същевременно
обаче, процесните две дървета – смърч и бреза, попадат под специален режим на
защита, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 63, ал. 2
от ЗУТ „дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо
значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено
разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за
състоянието на дървото“. Примерно изброяване на дълготрайните декоративни
дървета се съдържа в разпоредбата на чл. 165, ал.
1 Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ,
отм./, в която за такива са посочени: дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен,
бреза, ясен, бор, смърч, ела и други. На основание § 20, ал. 2 от ЗР към ЗУТ,
цитираната разпоредба на ППЗТСУ /отм./, е действащо норма, доколкото към
момента не е издаден нов подзаконов нормативен акт, уреждащ тази материя и не
противоречи на ЗУТ, по-конкретно на Глава трета, раздел ХI „Устройство на
озеленени и залесени площи“. На същото основание е приложима и цитираната
по-горе Наредба № 1/ 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и
декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитие и
строителството. Видно от показанията на свидетелите С.С.и П.З., процесните
смърч и бреза са на възраст над 20 години, което обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателката. При това положение и доколкото същите са в регулационните
линии на гр. Велико Търново, въпросните дървета подлежат на картотекиране,
съгласно 63, ал. 1 от ЗУТ, чл. 15 от Наредба № 1/ 1993 г. и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Община Велико Търново. Те следва да се причислят към т. нар. „допълваща
зелена система“, като озеленени площи за ограничено обществено ползване в
жилищни имоти /чл. 61, ал. 3 от ЗУТ/. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗУТ,
дълготрайни декоративни дървета могат да се отсичат или изкореняват само по
изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на
санитарна експертиза за състоянието на дървото. Самите изключения, при които е
допустимо премахване или преместване на дълготрайната дървесна растителност, в
условията на разрешителен режим са изрично и изчерпателно определени в раздел IV от Наредба № 1/ 1993 година. Конкретно предпоставките
в които такива действия могат да бъдат предприети спрямо общинска дълготрайна
растителност, а и по отношение на картотекираните дървета в частни имоти са
лимитативно изброени в чл. 19, ал. 1 от Наредба № 1/ 1993 г. и са приложими и
при отсичането на клони от такива дървета, на основание 23, ал. 1 от същата
наредба. Аналогична по съдържание уредба на премахване, преместване или
окастряне на дълготрайна декоративна растителност се съдържа и в Раздел III от посочената по-горе наредба на ВТОбС, издадена на
основание чл. 62, ал. 10 от ЗУТ. Цитираната дотук нормативна уредба, касае
премахване и окастряне на дървета съставляващи част от озеленените площи в
населено място, и е специална по отношение чл. 52 от ЗС.
Съобразно това, дори да не е спазено предвиденото в чл. 52 от ЗС
отстояние, премахване или отрязване на такива дървета може да бъде предприето
единствено при наличие на някое от обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 от Наредба
№ 1/ 1993 г. и при спазване на установения специален разрешителен режим, в
който смисъл е и трайно установената съдебна практика.
В разглеждания
случай от заявителите на искането за окастряне не е била посочена никоя от
предпоставките по чл. 19, ал. 1 от Наредба № 1/ 1993 г., в хода на
административното и съдебното производства също не е установено наличието на
някоя от тях. Всъщност, съобразно спецификата на случая, възможно би било
наличието единствено на някое от обстоятелствата по чл. 19, ал. 1, т. 3 от
наредбата, но както при извършения оглед на място от служители в Община Велико
Търново, така и от назначените от съда вещи лица е установено, че процесните
един брой смърч и един брой бреза в ПИ с идентификатор 10447.503.115 нямат
просъхвания или заболявания, нито по някакъв друг начин застрашават
безопасността на движението или сигурността на гражданите или на налични в
близост сгради. Съобразно това, правилно по своя резултат е заключението на
административния орган, че не са налице основания за извършване на исканото от
жалбоподателката окастряне на клони, т.е. основания за прилагане на
изключенията от обсъжданата по-горе забрана премахване, преместване или
окастряне на на дълготрайна дървесна растителност, намираща се в общински
поземлен имот. В този смисъл неоснователно е и оплакването, че постановеният
отказ е нищожен, като противоречащ на Конституцията на Република България.
Несъмнено основният закон гарантира нормативната защита на правото на
собственост и неприкосновеността на частната такава /чл. 17 от Конституцията/,
но заедно с това и опазването и възпроизводството на околната среда,
поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на
природните богатства, както и правото на гражданите на здравословна и
благоприятна околна среда, включително вменявайки им в задължение нейното
опазване /чл. 15 и чл. 55 от Конституцията/.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира за
валиден, процесуално и материално законосъобразен и вторият постановен от кмета
на Община Велико Търново отказ по искането от 27.05.2021 г. - за премахване на
клони на един брой смърч и един брой бреза в ПИ с идентификатор 10447.503.115
по КККР на гр. Велико Търново. Макар да е без значение за законосъобразността
на този отказ, следва да се отбележи и обстоятелството, че след издаването му
административният орган все пак е извършил окастряне на клоните на двете
дървета, навлизащи над имота на жалбоподателката /Констативен протокол от
29.03.2022 г./, с което на практика е удовлетворил заявеното пред него искане.
Като
краен извод от всичко изложено по-горе, съдът намира за законосъобразни
обективираните в писмо изх. № 94ММ-1792-2#1/ 11.06.2021 г. на кмета на Община Велико Търново,
отказ за премахване на клони на един брой смърч и един брой бреза в ПИ с
идентификатор 10447.503.112 по КККР на гр. Велико Търново и отказ за премахване
на клони на един брой смърч и един брой бреза в ПИ с идентификатор
10447.503.115 по КККР на гр. Велико Търново. Подадената от М.Х.Д. жалба е неоснователна и като такава, следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя. Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се определят в размер на 200,00 лв. – под максимума по чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля
жалбата
на М.Х.Д. с ЕГН **********, адрес ***, срещу отказ за премахване на клони на
един брой смърч и един брой бреза в ПИ с идентификатор 10447.503.112 по КККР на
гр. Велико Търново и отказ за премахване на клони на един брой смърч и един
брой бреза в ПИ с идентификатор 10447.503.115 по КККР на гр. Велико Търново, и
двата обективирани в писмо изх. № 94ММ-1792-2#1/
11.06.2021 г. на кмета на Община Велико Търново.
Осъжда „М.Х.Д.
с ЕГН **********, адрес ***, да заплати
на Община Велико Търново, разноски по делото в размер на 200,00 /двеста/
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :