Р Е Ш Е Н И Е
№306
гр. Велико
Търново, 21.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Светлана И.ова , разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД
10318/2023г. , и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИДАПК/обн.
ДВ бр. 39/2011г., изм. ДВ бр. 58/2017г., в сила от 18.07.2017г./.
Образувано е по
касационна жалба на Общинска служба Земеделие
и гори гр. Павликени против Решение № 148 / 3.08.2023г. постановено по адм.д.
243/23г. по описа на Районен съд Павликени, с което е прогласена нищожността на
Решение по протокол № 23/16.4.1993г. по преписка по заявление вх. №
В5222/3.2.1992г. на Поземлена комисия гр. Павликени, преписката е върната на
органа за постановяване на ново валидно решение в месечен срок от влизане в
сила на решението и е осъдена Общинска служба „Земеделие“ гр. Павликени да
заплати на Й.И.П. разноски в производството в размер на 670 лева.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение
на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за
неправилен извода на ПРС, че е налице незаконен състав на ПК, тъй като е приел,
че само за двама от членовете на комисията има нарочен акт на Министъра на
земеделието , а за другите липсва такъв. Този извод намира, че е в противоречие
с чл. 60 от ПП ЗСПЗЗ. Намира, че са представени всички доказателства касаещи
законността на този състав на комисията вкл. Трудов договор с юрисконсулт на
Общината, представител на частните земеделски стопани се избира измежду тях,
представител на ликвидационния съвет съответно се назначава от Областен управител
и други. От това може да се изведе извода, че само част от членовете на ПК са
назначени от Министъра на земеделието и заемат чщатни длъжности, а за другите
такъв ред за тяхното определяне е неприложим. Освен това намира, че
постановеното решение противоречи и на материалния закон, тъй като съдът не се
е произнесъл съобразно удостоверението, приложено към заявлението за
реституция, а е приело за доказващ титула за собственост Протокол от 1942 г.,
което не е бил представен в административното производство.
От съда се иска да отмени обжалвания акт като
постанови нов по съществото на спора, с който се отхвърли подадената жалба пред
ПРС. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Й.И.П. чрез *** К. оспорва така подадената жалба. Счита, че
от ПРС не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът въз
основа на пълен и подробен анализ на доказателствата по делото относно членския
състав на ПК , която е издала процесното Решение, е приел, че този състав е незаконен и това
съответно означава липса на компетентност на органа респ. нищожност на акта.
Следователно правилно ПРС е уважил подадената жалба. Изложените в касационната
жалба оплаквания по съществото на спора са неотносими, тъй като съдът не се е
занимал с тях, а е изложил аргументи
само досежно твърдяната нищожност на акта.
Подробни съображения са развити в отговор на касационната жалба.
Ответниците по касационната жалба – Г.М. П. и И. Т.П.,
двамата от гр. В. Търново, редовно призовани, не вземат становище по спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че дори да се приемат изложените в нея възражения,
че към момента на издаване на решението на ПК
не всички членове е следвало да бъдат назначени от Министъра на
земеделието, счита, че по делото няма доказателства за това, че част от лицата,
подписали акта изобщо са били членове на колективния орган, който го е издал .
По тези съображения предлага решението да бъде оставено в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Процесното производство пред ПРС е повторно след като
с Решение № 83/3.4.2023г. постановено по КАХД 10217/22Г. съдът е отменил
Решение №136/26.08.2022г. по гр. д. №128/2022г.
и е върнал делото за ново разглеждане. Като е дал задължителни указания
да се установи дали решението е
подписано от законен състав на ПК, както и дали е налице редовно
връчване на това Решение.
Предмет на настоящото производство е Решение № 148 / 3.08.2023г. постановено по адм.д. 243/23г.
по описа на Районен съд Павликени, с което е прогласена нищожността на Решение
по протокол № 23/16.4.1993г. по преписка по заявление вх. № В5222/3.2.1992г. на
Поземлена комисия гр. Павликени, преписката е върната на органа за
постановяване на ново валидно решение в месечен срок от влизане в сила на
решението и е осъдена Общинска служба „Земеделие“ гр. Павликени да заплати на Й.И.П.
разноски в производството в размер на 670 лева.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел,
че производството е започнало по подадено Заявление с вх. № В 522-82/3.2.19г.
подадено от И. П. с искане за възстановяване на правото на собственост по реда
на ЗСПЗЗ върху поземлен имот нива от 9,850 дка в местността Нова житница ,
землище на с. Върбовка, община Павликени, като с процесното Решение, ПК е
отказала исканата реституция. Съдът е установил
съгласно справки на Министерство на земеделието л. 66 от гр.д.128/22 на
ПРС,че към 2.12.1992г. щатния състав на ПК е включвал 7 лица както следва :
Председател –Р.Р., Секретар М.Р., специалист –Т. Т., специалист –И.Г.,
специалист –А.Т.. Същият е бил и съставът към 27.5.1993г., като е добавен още
един специалист Х.Г.. Съдът е приел, че видно от представените по делото
допълнителни споразумения към трудови договори Р. и Р. са били назначени в ПК
от Министъра на земеделието по безсрочни
трудови договори. От представеният договор № 97/26.2.1893г. с Кмет на Община
Павликени Р.е бил назначен на длъжност юрист
с място на работа ОПК гр. Павликени. Въпреки дадените задължителни
указания на ПРС, ОСЗ не е ангажирала доказателства за правното основание за
включване на останалите пет лица в състава на ПК. Представените л.103-112 от
гр.д.128/22г. по описа ан ПРС трудови договори, споразумения към тях и Заповеди
за прекратяване на такива не касаят процесния период, поради което съдът не ги е
обсъждал.
При така установеното от фактическа страна, съдът е
направил извод за основателност на подадената жалба от П.. Изложил е подробни
мотиви, че актовете на ПК по ЗСПЗЗ имат характера на индивидуални
административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК , доколкото ЗСПЗЗ не съдържа
особени разпоредби. Като административни актове тези решения следва да
отговарят на изискванията за законност, визирани в чл. 146 от АПК : да са
издадени от компетентен орган, в съответната форми, при спазване на материално-
правните и процесуално- правни разпоредби по издаването им и да са съобразени с
целта на закона. ПРС е посочил, че по арг. О чл. 60, ал. 6 от ЗСПЗЗ ПК
Павликени е овластен орган да се произнася по исканията за възстановяване на
собствеността върху земи по реда на ЗСПЗЗ. Маестната компетентност се определя
от местонахождението на недвижимите имоти, които се претендират за реституция,
и след като същите са в полигона на с. Върбовка, определено териториално
компетентна е ПК Павликени. Съставът на
АО към момента на постановяване на Решението
по Протокол № 23 от 16.04.1993 година на ПК – Павликени, ечл. 60, ал. 4
вр. с ал.3 от ПП ЗСПЗЗ в ред. ДВ бр.
34/92г. ,съгласно която съставът на ПК се състои от Председател, секретар и
нечетен брой членове, назначени по щат
от МЗ . По делото не е спорно, че само Председател и Секретар са назначени по
трудови договори на съответната длъжност в ПК. Останалите членове на ПК са Т. Т.,
И.Г., Д.А.,Т.Д.и А.Т.–л.66 от гр.д128/22г. Този състав е и към 2.12.1992г. и
към 27.5.1993г. Вместо тях Решението са подписали В.Р., С.С., Г.Б., Х.У. и Й. Г.,
за които не са ангажирани доказателства касателно назначаването им по щат. С
оглед на това ПРС е формирал извод, че Решението е постановено от незаконен
състав, поради което същото се явява нищожно.
Настоящата инстанция изцяло споделя
изводите на ПРС, поради което на основание чл. 221, ал.2 изр. 2 от АПК препраща
към тях.
Основният спор по делото е това дали ПК
е формирала мнозинство и дали за всички нейни членове има правен титул за
възникване на служебно правоотношение с ПК. В решението е посочено, че когато
решението на ПК е подписано от председател, секретар и четен брой членове,
същото е нищожно като противоречащо на императивната норма на чл.60, ал. 4
ППЗСПЗЗ /отм./, регламентираща компетентността на органа- издател. Посочено е,
че съставът на комисията, обуславящ компетентността на административния орган
се различава от изискването за форма, като отделен елемент, обуславящ
действителността на административния акт, закрепен в нормата на чл.15, ал. 2
ЗАП /отм./, поради което нарушението на чл.60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /отм./ прави
решението недействително, като постановено от некомпетентен орган. Колебанията
в съдебната практика относно последиците на решението на ПК, подписано от
състав, различен от предвидения в чл.60, ал. 4 /отм./ ППЗСПЗЗ са
преодолени с поредица решения на
Върховния касационен съд, постановени в производства по чл.290-293 ГПК, в които
последователно се приема, че когато е формирано мнозинство, решението на
административния орган е валидно, независимо от това дали е взето при участието
на четен или нечетен брой на членовете на комисията /срвн. решения № 820 от
27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794/2009
г., № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753/2009 г., № 759 от 01.11.2010 г. по
гр.д.№ 1859/2009 г. на І г.о. и др./ Съгласно т.2 от тълкувателно решение № 1
от 19.02.2010 г по тълк.гр.д.№ 1/2009 г. на ОС на ГК на ВКС, решенията по чл.290 ГПК се обхващат
от задължителната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, С решение №
600/13.07.2009г. по гр.д.№ 240/2009г. е прието, че нормата на чл. 60, ал.4 от
ЗСПЗЗ определя състава на ПК в който тя следва да постанови всяко решение за
възстановяване на собствеността.С Р № 1309/27.01.2009г. на ВКС по гр.д.№
5650/2007г. ІІ гр.о. и Р № 7 от 12.02.2009г. по гр.д.№ 6261/2007г., ІІ гр.о. и
Р № 820/27.05.2010г. по гр.д.№ 768/09г. І гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК
и имащо характера на задължителна практика, съгласно ТР № 1/2009г. на
ОСГТК с тях се приема, че нормата на чл.
60, ал.4 от ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, но нито този
текст, нито друга норма от ЗСПЗЗ и правилника определят в какъв състав ПК
следва да постановява решенията си. При липса на специална норма към датата на постановяване на решението на
ПК следва да се приеме, че е приложим
общия административно процесуален закон, действащ към същия момент – ЗАП.
Съгласно чл. 15, ал.2,т.6, изр. 2 от ЗАП, колективния административен орган
взема решенията си с обикновено мнозинство, а то се подписва от председателя и
секретаря. Въпреки гореизложеното настоящата инстанция споделя извода на ПРС,
че в случая се спорния въпрос не е как се е формирало мнозинството на
колективния орган, а това дали подписалите го членове, имат качеството на
такива. Както е посочено в обжалваното Решение, посочения списъчен състав на
ПК, видно от документите на стр. 60 от гр.д.128/22г е различен от състава на
подписалите решението членове. Въпреки многократното указание на съда,
ответникът да представи доказателства за възникналите служебни правоотношения,
същото не е изпълнено. Правилно ПРС е приел, че представените трудови договори
и допълнителни споразумения, Заповеди за прекратяване на трудови правоотношения
не касае процесния период, поради което са неотносими към спора. Единствените
членове на ПК , за които са представени доказателства са Председател и
Секретар, съгласно представените
Заповеди , трудови договори и допълнителни трудови споразумения, като само те
двамата няма как да формират обикновено мнозинство. Съдът споделя становището
на ВТОП, че дори да се приеме за вярна тезата на касатора, че не с всички
членове на ПК са сключени трудови договори с Министъра на земеделието и не
всички влизат в щатното разписание на ПК, по делото няма
доказателства за това, че част от лицата, подписали акта изобщо са били членове
на колективния орган, който го е издал. Наистина съдебната практика посочва,
че подписването на решение на ПК от лице, което е извън състава на
административния орган не го прави нищожно, защото то не променя формираното
мнозинство на членовете на административния орган. Определено този извод не
може да бъде споделен в настоящия казус, тъй като както се посочи по- горе няма
формирано обикновено мнозинство от останалите членове, за които има данни да са
определени за членове на ПК.
С оглед на така изложеното настоящата
инстанция намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена, а постановеното от ПРС
решение – оставено в сила.
При този изход на делото в полза на
ответник касационна жалба следва да се присъдят направените разноски, за което
е представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на триста лева, представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І
и чл. 222, ал. 2 от АПК, Административния съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 148 / 3.08.2023г. постановено по адм.д. 243/23г.
по описа на Районен съд Павликени,
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ гр. Павликени да заплати на Й.И.П.
с ЕГН: ********** *** разноски в размер на 300-триста лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.