Р Е Ш Е Н И Е
№ 286 04.07.2022г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВАА
при секретар Стефка Христова
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 601 по
описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на В.П.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Н.Я.,
против Ревизионен акт № Р-16001620006152-091-001/31.05.2021 г., издаден от В.П.А., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията,
и П. И. А., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 439/ 12.08.2021г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, с който по отношение на
жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ - за ДОО, за ЗО и за ДЗПО за периода
01.01.2014 г. -31.12.2014 година и от 01.01.2018 до 31.12.2018 . в общ размер
на 7186,35лв., както и лихви към тях в размер на 2687,50 лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт по съображения за неговата
необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят твърди, че необосновано и незаконосъобразно е
предприетото от приходната администрация определяне на данъчните му задължения
по особения ред на чл.124 от ДОПК. Оспорва извода на органите по приходите, че
са налице обстоятелства, сочещи съществуването на основанията по чл.122, ал.1,
т.7 от ДОПК. Поддържа, че тези основания не се установяват от събраните в хода
на проведената ревизия доказателства. Необосновано и неправилно не било прието
направеното от майка му дарeние в размер на
3000 лева. Релевира
доводи, че тази сума не била непосилно спестена с оглед събраните по
преписката писмени доказателства. В паричния му поток следвало да бъде включена
и изтеглената от него сума в размер на 2000 лева от банковата му сметка. Не
били изложени доводи от ревизиращия екип, защо не била включен в приходната част на
паричния му поток получения от него заем на 10.08.2014 година от заемодателя Г..
Той бил представил доказателства, че Г. разполага с достатъчно средства, за да
има възможност да му даде в заем тази сума, и че се е намирал на територията на
РБ. Налице било реално предаване на тази сума в брой. За периода от 01.01.2018
година до 31.01.2018 година неправилно не била включена в приходната част на
паричния му поток получената сума от 2000 лева, дарение от майка му. Той бил
представил убедителни писмени доказателства, че майка му е била в състояние да
му даде сума в такъв размер. Неправилно не му бил признат предоставения му
паричен заем в размер на 9500 лева на 30.03.2018 година от Г.Г., за което отново бил представил
доказателства за наличието на достатъчно средства. Релевира
доводи, че не е съгласен в разходната част на паричния му поток да бъде
включена сумата от 38 664,61 лева
за придобиване и подобрение на недвижимо имущество в с. Пряпорец, въз основа на
заключението на повторна експертиза, изготвена за целите на ревизионното
производство. Той бил направил част от разходите през 2017 година, което не
било взето предвид от ревизиращия екип. Не била извършена насрещна проверка на
строителя, от която можело да се установи, че сградата била построена на първа
плоча още към 31.12.2017 година. Възразява
срещу определената от ревизиращите органи данъчна основа за облагане, респ.
осигурителен доход. С подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане Ревизионен акт № Р-16001620006152-091-001/ 31.05.2021г., издаден от В.П.А.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и П. И. А., на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП –
Пловдив, изменен с Решение № 439/12.08.2021г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, с
който по отношение на жалбоподателя са установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ - за ДОО, за ЗО
и за ДЗПО за периода 01.01.2014 г. -31.12.2014 година и от 01.01.2018 до
31.12.2018 г. в общ размер на 7186,35 лв., както и лихви към тях в размер на 2687,50
лв., да бъде отменен изцяло, като
незаконосъобразен. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата -
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения, подробно изложени
в представено по делото писмено становище.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административноправния
спор:
Ревизията е повторна и
във връзка с решение № 492 от 06.10.2020 година на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив. Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-160024162006152-020-001 от 12.10.2020 г., издадена от Венета
Петкова Ангелова, на длъжност Началник на сектор /л. 353 по делото/, на
основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на В.П.С.
***, ЕГН **********, като е определено ревизията да обхване следните видове
задължения по периоди: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
и от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ДОО
– за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2014 и от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2014 и от 01.01.2018 до 31.12.2018 г., и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. и от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. Извършването на ревизията е възложено на П. И. А. - главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и З.Д.Д.– главен инспектор по приходите. Определено е ревизията
да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане
на ревизия № Р-160024162006152-020-001 от 12.10.2020 г. е връчена на В.С. на 20.10.2020 година
електронно /л.356 от делото/. Със Заповед за изменение на заповед възлагане на
ревизия /ЗИЗВР/ №Р-160024162006152-020-002 от 15.01.2021г./л.281/ на началник сектор при ТД
на НАП В.П.А. обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от същите
лица, като е определен срок на завършването й до 19.03.2021г. Заповедта за
възлагане на ревизия, заповедта за изменение на ЗВР са издадени в електронен
вид и подписани с квалифициран електронен подпис на В-П-А.в
посоченото й длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на
НАП – Пловдив. Не се спори за валидността на подписа към датата на полагането
му, като в тази насока е представен CD-R /в кориците на делото/.
С цел установяване на
факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане в хода на ревизията са
предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени
искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото
лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за
извършени насрещни проверки; присъединени са доказателства и са предприети
действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените
процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно
описани в РД. С протокол № 16001620006152-ППД-002 от 08.01.2021 година са
приобщени доказателствата, събрани в хода на предходната ревизия
Р-16002419007864.
Ревизията е предхождана
от извършена на В. Петров С. проверка за съпоставяне на имуществото и доходите
на физическото лице /ПСИДФЛ/, приключила с Протокол № ПФ-16002419000524-073-001/
04.12.2019 г./л. 592-л.615/. Този протокол и доказателствата, събрани в хода на
проверката, са присъединени към настоящото ревизионно производство. При тази
проверка е била извършена съпоставка на получените приходи с извършените
разходи от В. Петров С. за 2014 г. и 2018 г., при което е констатирано
превишение на направените разходи над получените приходи, както и че получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за проверявания
период.
Въз основа на
извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР
ревизиращ екип – П. И. А. - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и З.Д.Д.– главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен
доклад /РД/ Р-16001620006152-092-001/ 31.03.2021г. С Ревизионния доклад, в
резултат на извършените процесуални действия /ПСИДФЛ, насрещни проверки и др./,
приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият
екип е предложил по отношение на ревизираното лице В.П.С. да бъдат установени
размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г и 2018 г..; за вноски за ДОО, за ЗО и
за ДЗПО-УПФ за 2014г и 2018 г.. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“
като електронен документ и е подписан с електронни подписи от П. И. А. и З.Д.Д.като доказателства за датата и начина на подписване и
такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени на оптичен носител.
Констатирано
е, че В.П. е местно физическо лице по
смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено лице по
ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени от него през данъчната /календарна/
2013 г. и 2018 г.,
попадащи в обхвата на ревизията, от
източници в страната и от чужбина. Той упражнява дейност като едноличен търговец с фирма „В.НТИ 69 В.С.“
с адрес ***. Тя се изразява в търговия
на дребно в нает търговски обект - магазин със застроена площ 20 кв. м. с адрес
гр. Стара Загора, ул. „Цар Калоян Велики“ № 76. Ревизиращия екип е установил ,
че през ревизирания период 2013 г. - 2018 г. са подадени
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани доходи
от дейност като едноличен търговец, извършващ дейност, облагаема с патентен
данък, търговия на дребно до 100 кв. м. нетна търговска площ на обекта.
Дейността на едноличния търговец не е била предмет на ревизионно производство. Но
за получения доход от тази дейност при извършена проверка за имущество и доходи
на В.С., приключила с протокол КД-73 за
приключване на ПСИДФЛ № ПФ-16002419000524-073-001 от 04.12.2019 г., присъединен
за целите на производството, е извършен анализ на счетоводството и
дейността на едноличния търговец. Установено е, че през 2017 г. е изплатен
доход от дейността на едноличния търговец в размер на 8950,00 лв. Сумата е
изплатена по касов път. При проверката не са установени различия с данните в
подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода.
Семейното положение на С. е
следното: той е женен, има съпруга А.Х.С. и две непълнолетни деца - дъщеря Р.В.С.,
навършила 18 години през 2018 г., син Х.В.С.. На съпругата на лицето също е
извършена ревизия, приключила с издаването на РА, обжалван от А.С..
При ревизията е установено, че за
ревизирания период 2014 г. В.С. и съпругата му
А.С. са извършили разходи за придобиване на недвижим имот, покупка на търговски
обект с адрес гр. Стара Загора, ................., съгласно нотариален акт №
73/ 11.02.2014 г. по описа на нотариус Христо Спасов, с район на действие РС –
Стара Загора /лист 44/, за сумата от 28 650,00 евро, която сума е изплатена на продавача в деня на подписване на
нотариалния акт по банков път. Имотът е нежилищен, представлява магазин и е придобит по време на брака, поради което
представлява семейна имуществена общност, с оглед на което е прието, че разходите за
придобиване на недвижимо имущество през 2014 г. на В.С. са в размер на 28
017,27 лв.
През 2016 г. В.С. и съпругата му А.С. са извършили разходи за
придобиване на недвижим имот, покупка на незастроен поземлен имот за
индивидуално застрояване № 027034, находящ се в землището на с. Пряпорец, община Стара Загора, местността
„Ишекър“ с площ от 0,563 дка съгласно нотариален акт
№ 161/16.02.2016 г., за сумата от 900,00 лв. Видно от нотариалния акт за имота,
има издадено разрешение за строеж на ограда №19-632 от 10.12.2015 година от Община
Стара Загора и удостоверение №19-16-34 от 17.02.20215 година на Община Стара Загора
за въвеждане в експлоатация на кабелно съоръжение /стр. лист 194-195 от делото/.
Имотът е придобит по време на брака, поради което е прието, че попада в обхвата
на семейна имуществена общност (СИО). През 2016 г., за да застрои процесния
имот, жалбоподателят е извършило
разходи: по договор за учредяване на сервитутно право на прокарване на
отклонения от общи мрежи на техническата инфраструктура през чужд имот на
основание чл. 192 и чл. 193 от ЗУТ от 20.05.2016 г. - Акт № 126, том IV, в размер на 50,00 лв. / лист 396 – 397/; по договор №
73/29.08.2016 г. за учредяване на сервитутно право (Сервитут) на преминаване и
прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужд имот в размер на 100,00 лв.
Ревизиращите органи са
установили, че лицето се е снабдило с разрешение за строеж на къща в с.
Пряпорец № 19-676 от 30.10.2017 година на Община Стара Загора, а именно: за жилищна
сграда със застроена площ от 123,50 кв.м. /лист 408
от делото/. На лицето е връчено Искане за представяне на документи
и писмени обяснения от ЗЛ № ПФ-16002419000524-040-001/12.06.2019 г. за
извършени разходи за изграждане на недвижим имот по стопански начин /лист
480-482/. От В.С. са представени Удостоверение изх.№ 19-16-215/18.10.2018 г. за
въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория за жилищна сграда,
намираща се в имот № 027034 с адрес с. Пряпорец, община Стара Загора,
местността „Ишекър“. В писмени обяснения от
21.10.2020 година лицето е пояснило /стр.363 /, че то е представило и договор от 01.10.2016 година, от който е
видно, че част от строително-монтажните
работи по къщата са възложени на изпълнителя С.П.С.по
приложена количествена сметка, изготвена от строителя.
За извършеното строителство ревизиращият екип е изискал от Община
Стара Загора съхраняваните от нея документи за строителство на сградата /лист
384/ с ПФ 16002419000524-041-025 от 02.10.2019 година, като с писмо
вх. № К-48-150#1/14.10.2019 г. от Община Стара Загора / лист 410/ са получени
копия на документи, свързани с въпросното строителство, в т.ч. Разрешение за
строеж № 19-676/30.10.2017 г.; заявление за издаване на разрешение за строеж
вх.№ 19-21-537 от 20.10.2017 година /лист
289/, Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа от 16.01.2018 г./лист 409/, акт за приемане на
извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 22.02.2018
година; Договор от 20.05.2016 г; Акт № 126, том IV за учредяване право на
прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техн. инфраструктура
през чужд имот; Договор № 73/29.08.2016г. за учредяване право на прокарване на
отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през
чужд имот; договор за доставка на вода № 1 2 от 28.03.2016 година Удостоверение
№ 7856008/13.08.2018 г.
По делото са представени акт образец 7 за
приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от
22.02.2018 г., от 26.02.2018 г. ,от 07.03.2018 година, от 10.04.2018 година, от
08.05.2018 година, от 17.05.2018 година, акт за приемане на конструкция от 19.06.2018 година, образец 214 /лист 410-418
от делото/. С оглед на горните документи ревизиращият екип е приел, че строителството
на сграда е извършено за периода от 16.01.2018 до 18.10.2018 година --датата,
на която строежът е въведен в експлоатация. От тези документи ревизиращият екип
е установил, че проектът за строежа е изготвен от архитект В.М., а технически ръководител на обекта е Б.А.на които лица са изпратени искане за представяне на
документи. Въз връзка с искането за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица №ПФ-16002719000524-042-026 от 01.11.2019 година
архитект М. е представил договор за възлагане на архитектурен проект във фаза
технически проект от 25.03.2016 година. Той е дал пояснения, че В. е заплатил
за услугата сумата от 1400 лева. Той е посочил,
че поръчаната за проектиране сграда е стандартна еднофамилна сграда с прогнозна строителна цена 537,85 лева на
квадратен метър или 66 424,47 лева. / лист 376 от делото/.
Видно от искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задълженото лице №Р-1600162006152 -040-001- от 04.12.2020
година/ лист 35/ във връзка с необходимостта от определяне размера на
средствата, вложени от В.С. и А.С. за извършените СМР, при предходната ревизия
на В.С. са предприети действия за възлагане на експертиза по реда на чл. 60 от ДОПК. В хода на повторното ревизионно производство на В.С., е предоставена
възможност на основание чл. 60, ал. 1 от ДОПК
да подаде искане за възлагане на нова експертиза предвид факта, че
предходната е оспорена при обжалването. В.П., във връзка с дадените му указания, е депозирал
писмени обяснения, като е направил искане за възлагане на нова експертиза вх.№
5842/21.12.2020 година /лист 363/, като е приложил към искането си договор и количествена сметка за изграждане по
стопански начин на жилищната сграда в с. Пряпорец.
В резултат, по подадено
искане от В.С., с акт за на основание чл. 63 от ДОПК възлагане на експертиза №
Р-16001620006152-01-001 от 20.01.2021 г./стр.321/ е възложено определяне на
стойността на извършените СМР и стойността на вложените материали по години за
строителството на жилищна сграда с площ
от 123,50 в с. Пряпорец, местността „Ишекър“. В акта изрично е записано, че пазарната цена следва да бъде определена по
смисъла на §1,т.8 от ДР на ДОПК и по методите на §1т.10 от ДОПК и е назначена
за експерт М.И.П.със специалност машинен инженер,
правоспособен оценител ва недвижими имоти, машини и съоръжения, права на
интелектуалната и индустриалната собственост и други фактически отношения,
търговски предприятия и вземания , финансови активи и финансови институции. С
вх. № Вхр-206#3/15.02.2021 г. в офис на НАП Хасково /лист 324 от делото/ е представена извършената от лицензиран
оценител експертиза по реда на чл. 60 от ДОПК. Ревизиращият екип е приел, че същата
е изготвена в съответствие с § 1 т. 8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1 т. 10
от ДР на ДОПК по реда и начините съгласно НАРЕДБА № Н-9/14.08.2006 г. Експертът
е използвал и писмените обяснение, дадени от В.П.С. и А.Х.С.. Определени са
разходите за изпълнение на СМР през 2018 г. с пазарна стойност от 64 441,02
лв., без ДДС, т.е. общ размер с включен данък 77
329,22 лв. Към експертизата са приложени пазарна стойност на СМР по видове
и количествени сметки по части конструктивна, архитектурна, ВиК, електро.
Посочено е, че видовете СМР, извършени
на обекта, са описани въз основа на съставените актове по строителство. Експертът е използвал методите, посочени в
Наредба №9 от 14.08.2010 година на Министерството на финансите за определяне на
пазарните цени, а именно метода на сравнимите неконтролни цени, метода на
пазарните цени, метода на увеличената стойност, метода на разпределената
печалба и метода на транзакционната нетна печалба.
Във връзка с искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р-16002419008864-040-01 от 05.03.2020
година /лист 183 от делото/ В.С. е
посочил като източници на приходи за покриване на разходите по придобиването на
посочените имоти дарения от майка му и заемни средства от Г.Г..
Видно от договор за дарение на парична
сума от 15.02.2014 година, Р.Симеонова е дарила на В.С.
сумата от 3000 лева, като в договора е отбелязано, че сумата е получена в брой /лист 98/, а според договор
за дарение на парична сума от 30.03.2018 година Р.С. е предоставила на сина си
сумата от 2000 лева, която сума е получена също в брой /лист 198/. С оглед на което е извършена насрещна
проверка на Р.С.С., като е изпратено
искане до лицето за представяне на документи от 01.04.2020 г. /лист 225/. Р.е пояснила, че е дарила процесните суми на сина си в с.
Малко Кадиево, като дарените суми е съхранявала в дома си. Посочила, че живее в
с. Малко Кадиево, отглежда животни - кокошки и зайци. Живее пестеливо и всеки месец спестява по
50-100 лева от пенсията си, за да помага на сина си. Изхранва се предимно от
произведената от нея продукция, получава и рента от 100 кг на декар от
притежавания от нея имот в с. Кортен. Половината от рентата получава в натура
/лист 229/. Представено е удостоверение изх.№ 1021 -23-1133291 от 27.01.2020
година от ТП на НОИ гр. Стара Загора, от което се установява какъв е размерът на
получаваната от Р.С. пенсия за периода от 01.2011 година да 12.2018 година. Представени
са и служебни бележки /лист 306-311/ от делото, от
които е видно, че Р.С. има изплатена рента в пари в размер на 140 лв. за 2010 г.
, 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г.,2019 г.
и 2020 г. /лист 306-311/. Ревизиращият екип е изчислил, че размерът на пенсията на С. при първото дарение е 290,73 лева, а към
датата на второто дарение е 319,02 лева. Годишният размер на доходите й през
2013 година възлиза на 3488,76
лева, а годишният доход през 2018 година
е 3828,234 лева С оглед размера на дарените суми е прието, че договорите за
дарение са изготвени за целите на ревизионното производство.
По отношение на заетите
суми са представени договори за заем от 10.08.2014 година и договор за паричен заем
от 30.03.2018 година. / лист 201 от делото/.
Видно от първия, Г.Т.Г. е предоставил
паричен заем на В.С. на 10.08.2014 година в размер на 5000 лева за срок от осем години. В чл.2 от договора изрично
е записано, че заемодателят е предал сумата, а заемополучателят
я е получил . Видно от договор за паричен заем от 30..03.2018 година, Г.Т.Г. е
дал в заем сумата от 9500 лева на В.С. за срок от седем години. В чл. 2 от
договора изрично е записано, че заемодателят е предал, а заемателят е получил
сумата. Относно декларираните като получени суми по представените
договори за заем е прието, че не са представени конкретни доказателства, че
тези средства са били действително получени от лицето Г.Г., и органите по
приходите не са ги приели като доказани източници на приходи и не са ги
включили в приходната част на паричния поток на С. за 2014 г. и за 2018 година.
Въз основа на така
установените данни органите по приходите са намерили, че при съпоставка
разходите на лицето надвишават доходите му за ревизирания период. Посочено е,
че лицето е придобило имущество - поземлен имот, и извършило строителство на
жилищна сграда в с. Пряпорец, за което е използвало парични средства от доходи,
недекларирани по законовия ред. Установено е несъответствие между декларираните
и придобити от лицето доходи и неговото имуществено и финансово състояние и
направените разходи. В.С. не е посочил реални данни за източниците на
средствата, послужили за финансиране на несъответствието. Изложените
обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на
основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК и с Уведомление с № Р-16001620006152-113-001/15.01.2021
г. по чл.124, ал.1 ДОПК /лист 65/, ревизираното лице е информирано, че поради
наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – несъответствие между
декларираните и/или получените приходи, имущественото и финансовото състояние
на лицето, основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК,
както и че осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ за
ревизирания период ще бъде определен по реда на
чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. На жалбоподателя са определени срокове за
представяне на доказателства и вземане на становище. На основание чл.17, ал.1,
т.2 от ДОПК е изготвено и Уведомление с изх.№ Р-16001620006152-139-001 /15.01.2021г.
/л.60/. Едновременно с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ № Р-16001620006152-040-002/15.01.2021
г. /л.286/, с което е изискано представяне на декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК относно имущественото му състояние за ревизирания период – 2016 г.
Уведомленията и ИПДПОЗЛ са връчени на 18.01.2021 г.електронно
/лист 289 от делото/. В тази връзка ревизираното лице с вх. № Р-280/18.01.2021г.
/л.290/ е уведомило ревизиращия екип, че е изпратил всички документи по уведомленията.
В резултат на
направената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и
направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи е
установено несъответствие за 2014 г. в размер на 29 854,42
лв. и за 2018 г. – 24 329,55 лева. Несъответствието на приходите и
разходите през ревизирания период е представено в РД в табличен вид. Въз основа
на тези констатации органите по приходите са приели за облагаем доход на лицето
така установеното несъответствие и след приспадане на дължимите осигурителни
вноски е изчислена основа за облагане и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с прилежащите
лихви за просрочие.
Въз основа на приетото
за установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, и т.7 от ДОПК
допълнително са установени и задължения за ЗОВ за 2014 г. и 2018 година в
резултат на установения осигурителен доход по реда на чл.122-124 ДОПК, във
връзка с чл. 124а ДОПК при прието упражняване на трудова дейност и задължително
осигуряване за ревизирания период.
Ревизионният доклад е
връчен на ревизираното лице на 04.04.2021г., електронно /л.118 от делото/.
На основание чл. 117,
ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх.№ К7-19/17.05.2021
г. /л. 125/, с което се оспорват изцяло констатациите и направените изводи.
Твърди се, че не са налице условия за извършване на ревизията по реда на чл.124
от ДОПК поради липса на посочените обстоятелства на чл.122, ал.1 т. 7 от ДОПК.
Ревизираното лице изтъква, че неоснователно е прието за начално салдо за 2014
година сумата от 1600 лева и не е приета направеното от майка му дарение в размер
на 3000 лева и паричен заем в размер на 5000 лева. Отделно сумата от 15950,05
лева не следвало да бъде обект на данъчно облагане, тъй като била налична. За
2018 година твърди, че началното му салдо следва да бъде 28 453,49 лева.
Неправилно не били включени в приходната част на паричния му поток направеното
дарение от 2000 лева и дадената му в заем сума от 9500 лева. Оспорват се и
констатациите на експертизата относно
определените разходи за СМР в размер на 64 441,02 лева, като твърди, че част от
разходите му следва да се отнесат към 2017 година, тъй като той бил изградил
строежа до първа плоча Не била извършена насрещна проверка на строителя. Неправилно
били включени в стойността на СМР керемиди „Барак“.
От издателите на РА
това възражение е прието за неоснователно. Изтъкнато е, че както по време на
ревизията, така и с настоящото възражение не са представени документи в
подкрепа на изразеното несъгласие за приетата разполагаема сума в размер на
1600 лева и 3000 лева. Посочено е, че
въз основа на направения в РД анализ на получаваните от лицето доходи са
включени наличните му суми по банковата сметка.
С оглед на изложеното
констатациите и изводите на съставителите на РД били възприети от издателите на
РА в тяхната пълнота, поради което въз основа на съставения ревизионен доклад и
на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от В.П.А., на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията, и П. И. А., на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, е издаден
оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16001520006152-091-001/31.05.2021
г., с който по отношение на В.П.С. са установени данъчни и осигурителни
задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 31.05.2021г., както
следва: за 2014 данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за. – 2424,409лв.
и лихва в размер на 1385,16 лева; вноски за ДОО – 3041,28 лв., и лихва в размер
на 1878,64лв.; вноски за ЗО – 1900,80.02
лв. и лихва в размер на 1174,15 лв.; вноски за ДЗПО –. 1188,00лв. и лихва в
размер на 733,84 лв, за 2018 година данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за. – 1657,25 лв. и лихва в размер
на 350,81 лв.; вноски за ДОО – 3223,92 лв.
и лихва в размер на 682,45 лв.; вноски за ЗО – 1742,66.лв. и лихва в размер на 368,89
лв.; вноски за ДЗПО – 1089,16 лв. и лихва в размер на 230,56 лева, или общо задълженията възлизат на главница 16 085,47 лева и лихви за просрочие 6804,50 лева. Ревизионният акт е издаден чрез
ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни
подписи от В.А.и от П. А., като доказателства за
датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на
сертификатите към тази дата са представени по делото на оптичен носител.
Ревизионен акт № Р-16001620006152-091-001/
31.05.2021 е връчен на В.С. на 03.06.2021 г. съгласно приложените по делото удостоверение
/л.99/.
В срока по чл.152, ал.1
от ДОПК В.С. е обжалвал издадения ревизионен акт по административен ред с
подадена на 17.06.2021 г. до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив жалба,
регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 20-35-47/ 25.06.2021г.
С Решение № 439/ 12.08.2021г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив,
на основание чл.155, ал.2 от ДОПК Ревизионен акт № Р-16001620006152-091-001/31.05.2021г.
е изменен, като са установени задължения, както следва: от главница 16 085,47 лева
на 7185,35 лева – главница и лихви от
7186,35 лева на 2687,50 лева. С решението на Директора на Дирекция ОДОП гр.
Пловдив е потвърден като правилен и обоснован направеният извод, че от
събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин наличието на
обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от
ДОПК, но е приел, че не е направен
обстоен анализ на възможността лицето за 2014 година да има финансови средства.
Според органа ревизиращият екип не бил извършил правилен анализ на приходите и
разходите за 2014 година. Грешно била определена данъчната основа за 2014 година
като директен сбор от несъответствията, установени при ревизията, и получените
доходи от наем. Директорът е приел , че
за 2018 година не е определено правилно началното салдо, в резултат на което е
прието, че за 2014 година облагаемият доход следва да се измени от
29 854,42 лв. на 12 854,42 лева, а за 2018 година от 24 328,55 лв. на 16858, 34 лева. В резултат на това се е
изменила основата за облагане и е определен данък по реда на чл. 48,ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г. на 953,79 лева и прилежащи лихви в размер на 573,01 лева и за 2018 година от 1657,25 лева на 1220,06 лева и лихви в размер на
237,59 лева.
По отношение на
допълнително установените с РА задължителни осигурителни вноски в решението е
прието, че задълженото лице не е представило доказателства за произхода на
средствата, необходими за покриване на извършените от него разходи. С оглед на
това е обоснован извод, че размерът на установеното превишение на извършените
от ЗЛ разходи над доказаните приходи/доходи правилно е приет от ревизията като
осигурителен доход за съответната година. С оглед на установения осигурителен
доход по реда на 122-124 от ДОПК са изменени задълженията на ДОО ДЗПО-УПФ И ЗО, както следва : за 2014 година
ДОО -1000,25 лева и 617,03 лихви за
ДЗПО- УПФ 390,72 лева и прилежащи лихви
в размер на 241,03 лева за ЗО -625,15 лева и лихви 385,64 лева, а за 2018
година ДОО -1595,19 лв и лихви 337,23 лв, ДЗП -УПФ 538,92 лв и лихви
113,93 лв. и ЗО -862,28 лв. и лихви 182,28 лева.
Решение №439 от 12.08.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП
гр. Пловдив е връчено на В.С. на 16.09.2021 г. /л. 31 от делото/.
По делото са представени
и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и
ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Допуснато е събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Р.С.,
К. П. М., Т. Д. М., Г.Т.Г., Ж.Н.С. и Г. Т. Ч.
Свидетелят Р.С.
заявява, че е дарила пари на сина си през 2014 г. - 3000 лева, и през 2018
година - 2000 лева. Тя получила по наследство от мъжа си 7000 долара, получила
обезщетение при пенсиониране от „Наталия“ - 2000 лева. Вярно, е че размерът на
пенсията и е нисък - 300 лева, но тя спестила пари , защото е предписала вилата на дъщеря си и последната
е заплащала всички разноски за къщата,
находяща се в с. Малко Кадиево, където тя живее – ток, вода, кабелна, телефон. Тя
живее на село и там си произвежда всичко. Тя гледа кокошки, зайци, зеленчуци. Парите си
държи в къщи. Строежът на вилата е извършен от сина й чрез майстори. Някакъв
съученик му направил елинсталацията за 200 лева. Според
свидетелката К. М., тъй като през 2007 година майка й Р.дарила къщата в с.
Малко Кадиево, тя поела всички консумативни разноски, включително плащала
данъка. Майка й получавала пенсията по банков път, но рядко е теглила, защото
не идвала често в Стара Загора. Тя й купувала лекарства. Майка й получава и
рента, през 2010 година е продала наследствена къща в Кортен, а през
2014 година – лозе. Тя е споделила с нея, че е дарила на брат й 3000 лева през
2014 година и 2000 лева през 2018 година. Според свидетеля М. те ходили със
съпругата му два пъти седмично в с. Малко Кадиево. Те помагали на тъщата - освен тока, водата, й купували лекарства,
дърва за огрев. Р.С. помагала на двете семейства с хранителни продукти, които
произвеждала на село – зеленчуци и месо. Р.си спестявала
пари и когато В. започна да строи къща,
му ги е дала.
Свидетелят Г.Т.Г. е кум на В..
През 2014 година му дал на заем 5000 лева. Той живее в Англия. Те се чули по
телефона и той му дал чрез партньорката му, която се прибрала през август, тази
сума. Впоследствие те направили договор чрез адвокат за тази сума през 2015
година, когато се прибрал в България. Той живее в Англия от 2000 година, работи за австрийска компания от 22 години,
занимава се с външни фасади и получава годишен доход от 65-70 хи- ляди паунда. Получава и допълнителни доходи, като дава жилища под наем с годишен доход от 25
хиляди паунда. Той дал на В. в заем 9500 лева през месец март 2018 година. В.
получил тези пари от майка му, на която той
бил оставил пари, за да плаща вноските на апартамента на сестра му. Впоследствие
ги е възстановил от личната банкова сметка. *** В. два заема от по 9 000 лева,
един от 5000 лева и един от 17 600 паунда. Той е давал пари на заем и на съпругата
му. В. строял къща и имал нужда от пари. Все още не му е издължил сумите, но
започнал нова работа като международен шофьор.
Свидетелят Ж. С. е съсед на В..
Парцелите им в с. Пряпорец, местност “Ишекър“ се намират един до друг . Те започнали да
строят едновременно къщите си с В. през
2017 година. До края на 2017 година В. бил направил основите и плочата на
къщата на кота нула. В. бил наел бригада
от майстори да вдигнат първия етаж на къщата. Те иззидали къщата само отвън, те
направили и покрива. Елинсталацията е направена от
негов познат. В. иззидал сам вътрешните
стени на къщата с малки тухли, които не били нови, и ги облицовал с гипсокартон. Къщата не е измазвана отвътре. В. направил и
окачени тавани, поставил ламинирания паркет, а в кухнята и верандата имало
плочки, който той сам си лепил. Той сам си
е направил и облицовката на цокъла и дървен парапет на верандата. Свидетелят Ч.
установи, че за изграждане на къщата на В. в с. Пряпорец е наел един
майстор и двама-трима работници. Той
трябвало да прави шпакловка и замазка, но се отказал и залепил само гипсокартон. Той сам
си купувал материалите от един магазин, близо
до затвора. Той ходел там с дядо си, който бил дългогодишен работник там
и ползвал отстъпка. Негов приятел му направил ВиК инсталацията без пари – Я.Д. на приятелски
начала. Елинсталацията му е направена за 100-200
лева. На къщата той бил сложил най-евтините гръцки керемиди. Ямата за отходни
води сам си е направил. В. има средно специално образование – завършил е Механотехникума.
Той споделял, че майка му е давала пари, когато е закъсал. Той му
споделил, че къщата в с. Малко Кадиево е оставена на сестра му, която плаща на
майка си ток, вода, кабелна. Майка му
отглежда животни – дори са си разменяли зайци. Майка му правела зимнини за семействата. Дървените
парапети били направени от летвички. Той направил външната изолация на къщата
заедно със съпругата си.
Във връзка с направеното
оспорване от жалбоподателя на изготвената в хода на ревизията оценителна
експертиза и за изясняване на обстоятелствата по делото е допусната, назначена
и изпълнена съдебнооценителна експертиза /л.740-751
от делото/, която да даде отговор на въпроса, каква е пазарната цена на извършените
СМР към момента на извършването им за строителство на жилищна сграда със
застоена площ от 123,50 кв.м. Вещото лице е ползвало справочник
за цените 2017-2018 година на издателство „Строй експерт СЕК“. Базирал е
заключението на събраните свидетелски показания, че част от СМР са извършени
лично от жалбоподателя. В първия вариант е отчетен вложеният собствен труд на
жалбоподателите, неплатен труд за ВИК и труд за елинсталация в размер на 200 лева в процесния недвижим
имот, както и е определена стойността на всички довършителните работи в размер на 59 233,23 лева. Във втория вариант средната
пазарна цена на СМР към момента на извършването им и стойността на вложените
материали към момента на закупуването им, без да се вземат предвид декларираните
като извършени лично от С. и съпругата
му СМР, възлиза на 73 262,82 лева, като извършените през 2017 година СМР са на стойност 8707 лева. Пазарната стойност
на СМР е определена по метода на
увеличената стойност, като при този метод пазарната стойност включва
себестойността на продукцията или
услугата и увеличаването й с обичайната
печалба за такъв род сделки.
Заключението е оспорено
от процесуалния представител на ответника, тъй като в хода на ревизионното
производство такава експертиза вече е била извършена, както и по съображения,
че изводите на вещото лице не почиват върху събраните в хода на производството
годни писмени доказателства, а се базират в голямата си част на свидетелските
показания.
По делото е приета и съдебносчетоводна
експертиза /л.770-785 от делото/, която да даде заключение за размера на
дължимия от жалбоподателя данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, съотв. за размера на дължимите ЗОВ за 2018 г.,
като експертизата вместо приетите с ревизионния акт разходи за построяване на
къщата, да ползва данните от приетата съдебнооценителна
експертиза относно стойността на извършените СМР, като включи приходната част на паричния поток за 2018 година дарената сума от 2000 лв. и
дадения заем в размер на 9500 лева. Съобразно поставените задачи експертизата е
дала заключението си в три варианта, като при първия в изчисленията си е
ползвала данни относно довършителни работи в размер на 25263,12 лева, при втория
- 29616,62 лева и 32277 лева. Останалите
данни, необходими за отговор на поставените въпроси /получени от жалбоподателя
доходи и направени разходи/, експертизата е ползвала тези от ревизионния акт.
Това заключение на ССчЕ също е оспорено от процесуалния представител на
ответника с доводи, че вещото лице е работило по конкретни варианти, посочени
от жалбоподателя, както и поради обстоятелството, че е ползвало данните
единствено от изслушаната по делото оценителна експертиза.
Въпреки направените
оспорвания на заключенията и по двете експертизи съдът ги възприема изцяло, тъй
вещите лица са отговорили подробно, компетентно, обективно и обосновано и са
дали заключение по всички поставени въпроси.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания,
доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16001620006152-091-001/
31.05.2021г., издаден от В.П.А., на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията, и П. И. А., на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, изменен
с Решение № 439/ 12.08.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2
от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на Ревизионен
акт № Р-16001620006152-091-001/ 31.05.2021г., издаден от В.П.А., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и П. И. А., на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП
– Пловдив, изменен с Решение № 439/ 12.08.2021г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, като направено в законово установения срок по
чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед № РД-092433/16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК,
както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на
ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в
отдел „Ревизии“ с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в
офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.12-л13
от делото/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – В.П.А. с
оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП -
Пловдив с изнесено работно място в офис в гр. Хасково/, е сред органите,
посочени в т.2 от Заповед №РД-09-2433/16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно
Заповед за възлагане на ревизия № Р-160024162006152-020-001 от 12.10.2020 г. и
ЗИЗВР № Р-160024162006152-020-002/15.01.2021 г. са издадени от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на
изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към
датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – В.П.А..
Възложената ревизия на В.С. е
извършена от определените със ЗВР № Р-160024162006152-020-001 от 12.10.2020 г. органи
по приходите – П. И. А. - главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и З. Д. И. – главен старши
инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им
за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с
необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001620006152-092-001/
31.03.2021г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата
на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил
ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална
дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен
със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт № Р-16001620006152-091-001/ 31.05.2021г., изменен с Решение № 439/
12.08.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив, е издаден от В.П.А., на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията на Стоян П.С. със Заповед за възлагане на ревизия Р-160024162006152-020-001
от 12.10.2020 г., и от П. И. А., на длъжност главен инспектор по приходите,
определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.
Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен,
налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Както посочените
по-горе заповеди за възлагане на ревизия, така и съставеният Ревизионен доклад
№ Р-16001620006152-092-001/ 31.03.2021г. и издаденият въз основа на него РА №
Р-16001620006152-091-001/31.05.2021 г., са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи
са представени по делото и на електронен носител /приложения с
административната преписка CD-R/. В случая от представените доказателства се
установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни
подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран
електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен
акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр.
с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като
съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.
Не се установяват при
извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на
проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114,
ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 31.03.2021 г. в срока по
чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при
прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на
база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на
жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
В жалбата се сочат
допуснати съществени процесуални нарушения, което възражение на жалбоподателя
не е обосновано с конкретни твърдения в тази насока. Изложени са само общи
съждения, че органите по приходите не са установили обективно и безпристрастно,
в пълнота, всички факти и обстоятелства от значение за ревизията, съответно не
са направили обективна преценка и анализ на всички събрани доказателства,
поради което формираните изводи за несъответствие на декларираните доходите с
извършените разходи, са основани на предположения, но не и на убедителни
доказателства.
Съдът намира тези
възражения за неоснователни. Жалбоподателят е бил запознаван с всички действия
и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира
защитата си. От преписката не се установява при извършването на ревизията,
събирането и обсъждането на доказателствата; при формирането на фактическите и
правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на
ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им
правомощия. Ревизиращите органи са събрали по надлежния ред предвидени в ДОПК
доказателства, като относимостта и значението им за
установените публични държавни вземания е въпрос на материална
законосъобразност на РА. Няма основание да се приеме и че някое от действията
на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства, не е в
съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване.
Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е
налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА
на това основание. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на
доказателствата и формираните фактически и правни изводи, не може да обуслови
извод за липса на обективност и на безпристрастност на ревизиращите органи.
По съответствието на
оспорения ревизионен акт с материалния закон:
Ревизионното
производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения
ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния
материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да
се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122,
ал.1, т.7 от ДОПК /на която хипотеза в
случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122
– чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период.
В нормата на чл.124,
ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при
извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,
ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на
фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА в
тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на
доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото
производство със съдебно разпореждане от 29.10.2021 г.
В случая за провеждането
на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК органите
по приходите са приели, че са налице нормативно регламентираните предпоставки
по чл. 122, ал. 1, т.7 от ДОПК. Съответно жалбоподателят оспорва като
необоснован извода на органите по приходите, че определянето на данъчната
основа за ревизираните периоди следва да бъде осъществено по реда на чл. 122,
ал. 2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно производство
органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно
главно доказване наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на основание
по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основата за облагане за
установяване на задължения за данък по ЗДДФЛ, респ. на осигурителния доход за
установяване на задълженията за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО - УПФ за
ревизирания период.
Констатациите на
ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на
ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт, са
обосновани с установено несъответствие на имущественото и финансовото състояние
на В.С. от гл.т. на получени от него доходи през 2014 г. и 2018 година и разходи за
придобиване на недвижимо имущество, което с ревизията е определено като
получени, но укрити доходи.
Съдът приема, че
събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват
и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК като основание за провеждане на
ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК.
Както беше посочено,
съобразно правилото, въведено с разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
приема, че е опровергана презумираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК
истинност на направените от органите по приходите фактически констатации
досежно релевантните за определянето на данъчната основа обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след
анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 - т.16, като
органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от
нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи
основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение
на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане,
въведени в съответния материален закон.
През
2014 година, за да оправдае разходното превишение, лицето е поддържало още в
ревизионното производство, че е следвало да се включи в приходната част на
паричния му поток дарението, направено
от майка му Р.С., и дадените му пари в заем от Г.Г., за което е представил според
него убедителни писмени доказателства. Ревизиращият екип е приел, че договорите
са съставени за целите на ревизионното производство. Съдът намира, че неправилно
в приходната част на паричния поток не е включена дарената му сума. Неправилно
ревизиращият екип е приел, че Р. С. е спестила тази сума през 2013 година. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че лицето е
получавало рента в размер на 140 лева годишно, живеела в с. Малко Кадиево в
къща, чиито консумативни разноски са плащани от дъщеря й. Получила е и сума от обезщетение в размер от 1700 лева .
В самите си обяснения Р.С. е твърдяла, че тази сума е събирала в продължителен
период от време и я е съхранявала вкъщи. Спестените от нея суми, според дадените
обяснения, са 50 лева на месец . Поради което съдът приема, че С. е била в състояние
за един дълъг период от време да спести 3000 лева, които е дарила на сина си. В съответствие със закона е прието, че
липсват убедителни доказателства, че Г. е дал на С. сумата от 5000 лева в заем. Вярно е, че той е разполагал с тази
сума, получавал е добри доходи в Англия, но това не означала непременно, че
заетата сума е дадена. Неговите показания са противоречиви, самият той казва,
че договорът е съставен едва година по-късно, поради което не следва тази сума
от 5000 лева да се включи в приходната част на паричния поток на С.. По
съображения, които ще бъдат изложени по-долу в решението, че установеният по
реда на чл. 122 и сл. ДОПК по отношение на В.С. като облагаем доход с
неустановен произход за 2014 г. не представлява осигурителен доход, върху който
се дължат задължителни осигурителни вноски за ЗОО, ЗО и ДЗПО - УПФ, при
определяне на общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, поради което съдът
приема, че облагаемия доход на С. на
9854,42 лв., но тъй като не следва да се влошава положението му, съдът
приема, че основата за облагане е правилно определена от административния
орган в размер на
9537,98 лева и правилно е определен
и данъкът по реда на чл. 48,ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 953,79 лева и лихви за забава в размер на 573,01лева.
По отношение на дохода за 2018 година съдът приема, че същият
неправилно е определен. Необоснована в приходната част на паричния поток на С.
не е включена дарената от майка му сума в размер на 2000 лева. Самата тя каза ,
че е спестила тази сума в продължителен период от време /в настоящия случай
четири години/, за този период също е получавала рента, плащани са консумативните
разноски за къщата, в която живее, отглеждала е зеленчуци и животни. С оглед
което съдът приема, че тази сума от 2000 лева следва да се включи в приходната
част на паричния поток на С.. По отношение на заетата сума съдът приема, че
лицето не доказа с надлежни доказателствени средства, че е получил тази сума от Г.. Съдът не дава вяра
на свидетелските показания на този свидетел, същите са противоречиви и неубедителни
На следващо място
спорен по делото е въпросът относно разходите
за придобиване и подобрение ва недвижим
имот в размер на 38 664,61 лева. Не
се спори, че Стоянови са построили къщата по стопански начин в с. Пряпорец .
В тази връзка следва да
бъде съобразено и обстоятелството, че пазарната цена на придобитото имущество е
доказателствено релевантен факт за установяване на основанието по чл. 122, ал.
1, т. 7 ДОПК и в същото време е обстоятелство от значение за определяне на
данъчната основа по чл. 122, ал. 1 ДОПК, установено с т. 7.
Според експертното
заключение, възприето в ревизионния акт, пазарната цена на изградения по време на брака недвижим имот е в размер на 64 441,02
без ДДС). Поради това в разходите на лицето за 2018 г. е включена сумата от 38 664,61 лева, представляваща ½ от
определената от обща пазарна стойност в размер на 64 441,02 без ДДС, включващи
разходите за строеж на къщата –
материали и цени на СМР. В този контекст жалбоподателят е оспорил пред
настоящата инстанция експертизата, изготвена в хода на ревизията, за стойността
на СМР за изграждане на къщата, съобразявайки, че за правилното установяване на
данъчните задължения на ревизираното лице от основно значение е пазарната цена
на изградения имот.
Макар и двете
оценителни експертизи да са използвали идентични методи по Наредба №
Н-9/14.08.2006 г. при определяне пазарната цена на придобития през 2016 г.
недвижим имот, съдът намира, че тази изпълнена в съдебното производство е
по-прецизна и всеобхватна по отношение на използваните данни. В извършената в
хода на ревизията експертиза не са взети предвид събраните в хода на
производството свидетелски показания, от
които е видно, че част от строителните работи са извършени с личен труд, други
са извършени безплатно – изграждане на
ВиК инсталация. Съдебнооценителната експертиза
съдържа подробно и детайлно описание на всички елементи, които са релевантни за
оценяването. Именно и
поради това в нея е прието, че определената пазарна стойност следва да бъде определена
в размер на 59 233,23 лева. Обосновано, както
въз основа на строителните книжа по делото, така и въз основа на свидетелските
показания, вещото лице е определило в каква степен на завършеност е била
сградата към 2018 година. Неоснователни
в тази връзка са възраженията на процесуалния представител на ответника, че изводите
на вещото лице са направени в голямата си част само на база свидетелските
показания по делото. От друга страна, извършените СМР може да се установяват с
всички допустими доказателствени средства .
В тази връзка съдът споделя становището на
вещото лице по съдебнооценителната експертиза, че
въвеждането в експлоатация не означава, че са завършени всички довършителни
работи в отделните помещения на сградата, още повече че в процесния констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа липсват констатации в тази
насока. Съдът приема, че с оглед събраните по делото доказателства правилен е
изводът на приходната администрация, че
строителството на сградата е започнало през 2018 година. Лицето не
доказа твърденията си, че част от СМР за извършени през 2017 година. От
приетите протоколи по време на строителство, декларация за характеристики на
строителен продукт се установява, че строежът е започнал през месец януари 2018
година. Всички протоколи са подписани от С.. Същите носят подписа и на
техническия ръководител на обекта.
Бетонът е доставен през месец февруари 2018 година. Съдът не дава вяра в
тази насока на събраните по делото
гласни доказателства, които си противоречат с писмените доказателства, които
носят и подписа на жалбоподателя.
Използвайки метода на
възстановителната стойност /метод на разходите/ и метода на пазарните
сравнения, вещото лице по съдебнооценителната
експертиза е определило пазарната стойност на процесния имот в общ размер на 59 233,23
лева.
При това положение
съдът кредитира изцяло заключението по съдебнооценителната
експертиза като обективно, безпристрастно и обосновано, съответстващо на
останалите доказателства по делото. Вещото лице е изложило изводите, до които е
достигнало, прегледно, последователно, логически издържано и ясно. Според съда
със заключението е даден систематичен, пълен и конкретен отговор на поставените
въпроси с висока степен на категоричност. В този смисъл не могат да бъдат
споделени доводите на процесуалния представител на ответника, че вещото лице е
изказало предположения и не е дало конкретен отговор на поставените въпроси,
още повече че за ответника е съществувала възможността, регламентирана в чл.201
от ГПК, от която той не се е възползвал. От друга страна, направеното оспорване
на заключението от процесуалния представител на административния орган е изцяло
бланкетно. Не е направено доказателствено искане и за
назначаване на експертиза по чл.200, ал.3 ГПК - за назначаване на друго вещо
лице или повече вещи лица.
С оглед на изложеното,
имайки предвид, че имотът е закупен по време на брака и съобразявайки
стойностите, получени от експерта, изпълнил съдебнооценителната
експертиза, следва в разходната част за процесната 2018 г. да бъде включена
сумата от 29 616,23 лева, представляваща половината от сбора от пазарна
стойност на имота към 2018 година.
При така установените
факти съдът приема, че следва да бъдат взети предвид изчисленията на вещото лице,
дадени във точка ІІІ, третия вариант на
изготвената съдебносчетоводна експертиза, при който е
налице превишение на извършените разходите над получените доходи в размер на 12006,70
лева, поради което съдът приема, че дължимият данък по чл. 48,ал.1 от ЗДДФЛ е
1200,67 лева и прилежащи лихви в размер
на 235,78 лева. Изразходваните парични средства от 12 006,70 лева са с
недоказан произход (за тях не са установени съпоставими получени в брой парични
средства) и следва да бъдат обложени по ЗДДФЛ. Всъщност следва да се отбележи,
че икономическата невъзможност да се посрещат разходи в брой без доказани
налични парични средства в брой води до обоснования извод, че такива средства
са били налични за данъчно задълженото лице към момента на разходването им, като
е неясен произходът им, при което е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.
С оглед установеното
несъответствие /превишение на разходите над приходите/ за ревизирания период –
2018 г. в размер на 12 006,70 лева, са налице предпоставките за определяне на
задължения на ревизираното лице за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г., при възприемане размера
на установената сума по превишението на разходите над приходите като подлежащи
на облагане недекларирани доходи с неустановен произход. По съображения,
които ще бъдат изложени по-долу в решението, че установеният по реда на чл. 122
и сл. ДОПК по отношение на В.С. като облагаем доход с неустановен произход за
2018 г. не представлява осигурителен доход, върху който се дължат задължителни
осигурителни вноски за ЗОО, ЗО и ДЗПО - УПФ, при определяне на общата годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. По отношение установените с обжалвания РА
задължения за ЗОВ съдът съобрази следното:
Фактическите
констатации и направените въз основа на тях правни изводи за наличието на
такива задължения са обосновани с обстоятелството, че на основание чл.4, ал.3,
т.2 от КСО ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени
за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по см. на чл.5,
ал.2 от КСО В.С. е самоосигуряващо се лице -
физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя
сметка, като доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички
възнаграждения и други доходи от трудова дейност /чл. 6, ал.2 от КСО/. Въз
основа на констатацията, че извършените от ревизираното лице разходи превишават
приходите на лицето за ревизираните периоди, обуславящо определянето на сумата по
превишението на разходите над приходите като недекларирани доходи с неизяснен
/неустановен/ източник и произход, ревизиращите органи са приели, че върху тези
доходи с неустановен произход се дължат ЗОВ от В.С. като самоосигуряващо
се лице и които доходи формират осигурителен доход, спрямо който следва да бъде
приложен размерът на окончателните осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 и чл.
157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. В закона обаче липсва
презумпция, по силата на която установеният по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК
доход с неустановен произход се счита за осигурителен доход на осигурено по чл.
4, ал. 3, т. 2 от КСО лице и за който доход лицето да дължи окончателни
осигурителни вноски по материалния закон. За разлика от облагането по чл. 12,
ал. 1 от ЗДДФЛ, според която разпоредба всеки доход е облагаем с изключение на
доходите, които законът изрично определя като необлагаеми, по аргумент от чл.10
от КСО осигурителен доход е само доходът от трудова дейност. А установеното на
основание чл. 122, ал.2 от ДОПК превишение на разходите над получените и/или
декларираните доходите на физическото лице не се презумира от закона като доход
от трудова дейност, вкл. от дейност като самоосигуряващо
се лице. Следва да се посочи, че за да се счита наличие на подлежащ на облагане
доход /респ. осигурителен доход/ до доказване на противното по силата на чл.123
от ДОПК, е необходимо органите по приходите да са установили, че стойността на
имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно
финансиране, получено от него, или ако направените от лицето разходи и от
свързаните с него лица явно и съществено превишават размера на получените
средства. В случая наличието на някоя от хипотезите на чл.123, ал.1 от ДОПК не
е доказано в хода на ревизионното производство /липсват каквито и да е
установявания и подкрепени с доказателства констатации за явно съществено
превишаване стойността на имуществото на лицето с приходи/доходи или явно
съществено превишение на разходи над получени средства/, поради което
необосновано ревизиращите органи са презумирали наличието на осигурителен
доход, върху който се дължат ЗОВ при прилагането на чл.123, ал.1, във вр. с чл.124а от ДОПК. По делото няма каквито и да е било
данни, още по-малко доказателства, че установеният недостиг /превишение на
разходите над приходите/, формиращ установения доход с неустановен произход, е
от трудова дейност, вкл. и от дейност като самоосигуряващо
се лице по чл. 4, ал. 3, т.2 от КСО. След като не е доказано, че установеното
превишение на разходите над получените доходи представлява доход от трудова
дейност и съотв. осигурителен доход на ревизираното
лице в качеството му самоосигуряващо се лице по
смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, не се дължат ЗОВ в предвидените от закона
размери за самоосигуряващи се лица.
Въз основа на
изложените съображения съдът приема, че оспореният Ревизионен акт № Р-16001620006152-091-001/31.05.2021г.,
издаден от В.П.А., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията,
и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията
при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 439/ 12.08.2021г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта, с която по отношение на В.С. са установени задължения за ЗОВ /ДОО, ЗО и
ДЗПО-УПФ/ за 2014г. и 2018 г. и прилежащите лихви за просрочие към тях, като
издаден в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде
отменен. Ревизионният акт в частта за установените по отношение на В.С.
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г.
следва да бъде изменен, като бъде намален размерът на задълженията до посочения
по-горе размер за 2018 г. – 1200,67 лева /. Съответно следва да бъдат намален и
размерът на акцесорното задължение за лихви към 31.05.2021 г. при определянето
им чрез използването на електронния лихвен калкулатор на НАП.
При прилагането на
чл.161, ал.1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на направените по
делото разноски следва да бъдат уважени съразмерно на уважената, респ. на
отхвърлената част на жалбата. На жалбоподателя В.С. се следва присъждане на
разноски пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 1649.08 лева .
На ответника се следва присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1 т.4 от Наредба №1/ 2004г. във вр. с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК, съразмерно на
отхвърлената част на жалбата - в размер на 134,24 лева.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на В.П.С. *** Ревизионен акт № Р-16001620006152-091-001/ 31.05.2021 г., издаден
от В.П.А., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията,
и П. И. А., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 439/12.08.2021г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, в
частта, с която по отношение на В.П.С. са установени осигурителни
задължение за 2014 г. и 2018 г. и
лихвите за просрочие към тях, изчислени към 31.05.2021г., както следва: вноски
за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2014 година в
размер на 1000,25 лева и лихва в размер на 617,03 лева, вноски за ДОО за самоосигуряващи
се лица за 2018 година в размер на 1595,19 лева и лихва в размер на 337,23
лева, за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за
2014 г. в размер на 625,15 лева и лихва в размер на 385,64 лева вноски за ЗО за
самоосигуряващи се лица за 2018 г. в размер на 862,27
лева и лихва в размер на 182,29 лева и вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица за 2014 г в размер на 390,72 лева и
лихва в размер на 241,03 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи
се лица за 2018 г в размер на 113,93 лева и лихва в размер на 241,03 лева като
незаконосъобразен.
ИЗМЕНЯ по жалба на В.П.С. ***
Ревизионен акт № Р-16001620006152-091-001/ 31.05.2021г., издаден от В.П.А., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и П. И. А. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП
– Пловдив, изменен с Решение № 439/ 12.08.2021г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която по отношение
на В.П.С. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. и лихви за просрочие към тях, изчислени към 31.05.2021г.,
като НАМАЛЯВА размера на данъка
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. от 1220,06 лева на
1200,67 лева, както и размера на прилежащите лихви от 237,59 лева на 235,78 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.С. *** против Ревизионен акт № Р-16001620006152-091-001/
31.05.2021г., издаден от В.П.А. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията, и П. И. А., на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, изменен
с Решение № 439/12.08.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която отношение на В.П.С. са установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 953,79 и лихви за просрочие към тях, изчислени към 31.05.2021г.,
в размер на 573,01 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за
приходите, да заплати на В.П.С. ***,
сумата от 1649.08 /хиляда шестстотин четиридесет и девет лева и осем стотинки/
лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски,
съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА В.П.С. *** заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 134,24 /сто
тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪ ДИЯ: