№ 1568
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110143315 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД съществуват вземания от
Г. В. А. за следните суми: за сумата от 2594.04 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 8, находящ се в гр. София, на ж. к. „..................“, бл. ................, сумата от 495.07 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 30.08.2021г., сумата от 26.64 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 08.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 5.05 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 08.09.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 52325/2021г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот
топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет
1
страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по
общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат
заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения
ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, респ.
праводателя на последния, по силата на което топлофикационното дружество се е
задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя
на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално
изпълнение на задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното
количество топлоенергия до имота.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и
вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение на главното задължение,
изразяваща се в пропусната полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В проведеното на 25.10.2023г. открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца е заявил, че всички вземания, предмет на предявените искове, както и дължимите
законна лихва и държавни такси са погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса- на
09.05.2023г., като непогасени са останали единствено претендираните за заповедното и
исковото производство юрисконсултски възнаграждения.
Извършеното извънсъдебно погасяване на процесните задължения представлява по
правната си същност конклудентно признание на неизгодно за страната обстоятелство-
съществуването на процесните задължения, възникнали на поддържаното в исковата молба
основание и в посочените в същата размери. А признанието на неизгодни за страната факти
с правно значение представлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в
българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с
всички събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание
на съда да приеме за установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
осъществени. С оглед на това съдът приема за надлежно установени всички юридически
факти, включени във фактическите състави, пораждащи процесните вземания за главница и
за обезщетение за забава.
Между страните не съществува спор относно момента на извършеното плащане-
09.05.2023г.- след образуване на производството, поради което и при съобразяване на
правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, предявените искове
следва да бъдат отхвърлени в цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията,
техен предмет.
2
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на
извършване на плащането разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая
неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т.
е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуемо парично
вземане от ответника, което последният е следвало да погаси преди това, но не е сторил,
поради което с поведението си е дал повод за завеждане на делото срещу него. С оглед на
това и доколкото ответникът не установява, а и не твърди да е удовлетворил претенциите на
ищеца за юрисконсултски възнаграждения за заповедното и за настоящото производство, в
полза на топлофикационното дружество следва да бъде присъдена сумата от 50.00 лева-
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, както и сумата от 100.00
лева- юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, определени от съда
съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото, естеството и обема на извършените от
процесуалния представител на ищеца действия, както и обстоятелството, че се касае за
обичайно, типично дело с оглед предмета на дейност на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, съществуват вземания от Г. В. А., ЕГН **********, за следните суми: за сумата
от 2594.04 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. София, на ж. к.
„..................“, бл. ................, сумата от 495.07 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 30.08.2021г.,
сумата от 26.64 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 08.2018г. до м.
04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 5.05 лева, представляваща
законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2018г. до 30.08.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
08.09.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч.
гр. дело № 52325/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Г. В. А., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, както и сумата от 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3