Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 с-в в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5375 по описа за 2020 година, прецени:
В.П.П.
чрез упълномощен представител адвокат Я.Д., е предявил срещу „З.Л.и.“ АД ***
иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на Ц. В. П. – дете на
ищеца, при ПТП на 15.11.2019 г. в гр. София, с твърдение за виновното му причиняване
от Л.М.И. при управление на МПС.
Пълномощникът
на ищеца В.П.П. излага, че на 15.11.2019 г. около
01:40 ч. в гр. София л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, управляван от Л.М.И.
*** в посока от ул. „Крум Стоянов“ към ул. „Кукуш“ в района срещу блок 124 самокатастрофирал в метален стълб вляво от платното за
движение. При инцидента починал на място синът на ищеца Ц. В. П., 19 годишен,
който бил пътник в автомобила. Пълномощникът на ищеца твърди, че произшествието
било виновно причинено от водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* Л.М.И..
Настъпилата
смърт на пострадалия била изключително болезнено и мъчително възприета от ищеца
по делото, който е негов баща и му донесла непреодолими душевни болки и
страдания. Приживе между пострадалия и неговия баща съществувала неразривна
връзка на взаимна обич и подкрепа, те живеели в едно домакинство, между тях
съществувала емоционална привързаност още от раждането на пострадалия, която се
запазила и не се променяла. Между двамата съществувало и взаимно приятелство,
общи интереси, безрезервно доверие. Болката от загубата и до момента не е
заличена и причинила негативни промени в състоянието и поведението му.
Към
датата на произшествието за л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* била в сила задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ с ответното дружество. Ищецът чрез своя представител
предявил пред ответника „З. „Л.и.“ АД претенция от 31.01.2020 г. за изплащане
на застрахователно обезщетение, за която ответникът не отговорил в тримесечен
срок.
На
основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищеца прави искане до съда
да осъди ответника „З.Л.и.“ АД *** да
заплати на ищеца Ц. В. П. застрахователно обезщетение в размер на 200
000 лева за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
присъдената сума от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
„З.Л.и.“ АД *** оспорва иска със следните
възражения:
-
оспорване твърдението за претърпени неимуществени вреди и свързано с това
оспорване твърдението на ищеца, че между него и пострадалия съществували
отношения на общност, привързаност, обич и доверие;
-
възражение за прекомерност на исковата претенция;
-
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, с твърдение за неизползван от него предпазен колан по
време на пътуването.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и се запозна със събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Не
се спори и е прието за безспорно с доклада на съда наличието на задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „З.Л.и.“ АД *** за л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, съгласно полица ВG/22/119001227110/19 г. Безспорно е установено настъпило
ПТП на 15.11.2019 г. около 01:40 ч. в гр. София с л.а. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № *******, управляван от Л.М.И. *** в посока от ул. „Крум Стоянов“ към ул.
„Кукуш“ в района срещу блок***, който самокатастрофирал
в метален стълб вляво от платното за движение. Безспорно е обстоятелството на
настъпилата при ПТП смърт на пострадалия Ц. В. П..
Механизмът
на ПТП се установява от материалите по досъдебното производство – протокол за
оглед, приложени към него скица и фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели в
досъдебно производство, имащи характер на официални документи, удостоверяващи
извънсъдебни изявления на разпитаните лица, и от изготвената по настоящото дело
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза. Установява се, че произшествието е настъпило, като л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № *******, управляван от Л.М.И. *** в посока от бул. „Константин
Величков към ул. „Кукуш“със скорост около 73 км/ч, се отклонил вляво и след
като преминал през платното за насрещно движение, се ударил с предната си дясна
част в метален стълб встрани от платното. Не е установена неизправност на
автомобила, която да е причинила отклонението му от посоката на движение,
поради което, според заключението на вещото лице по автотехническата
част на експертизата, автомобилът бил отклонен вляво от водача чрез завъртане
на кормилото. При удара настъпила смъртта на Ц. В. П., който бил пътник на
предната дясна седалка на автомобила.
Травматични увреждания, причинили
смъртта на пострадалия П., се установяват от извършената аутопсия и
комплексната експертиза в медицинската ѝ част. Причината за смъртта е
била съчетана травма – открита черепно-мозъчна травма, гръдна травма и травма
на опорно-двигателния апарат, като водеща в генезата на смъртта е била
черепно-мозъчната травма с необратимо засягане на структурата и функциите на
мозъка. Безспорно е установено, че травматичните увреждания са били причинени
от настъпилото ПТП. От заключението на вещите лица се установява, че
пострадалият пътник не е бил с предпазен колан, но вещите лица не дават
заключение дали при поставен предпазен колан травматичните увреждания са били
предотвратими или с намален интензитет.
С
действията си водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* Л.М.И. е
нарушил чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, задължаващ го непрекъснато да контролира ППС,
което управлява. Това нарушение е причинило ПТП чрез удара на автомобила в
стълб встрани от пътното платно. По делото не са събрани доказателства, които
да изключат вината на водача за настъпилото ПТП, поради което не е оборена
презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД за виновно причиняване на увреждането.
Виновно
причиненото ПТП и настъпилата вследствие на това смърт на пострадалия имат
характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за възникване на
задължение на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за
настъпилите вреди. Исковата претенция е за неимуществени вреди. При определяне
на тяхната дължимост и техния размер съдът следва да
вземе предвид родствената връзка между пострадалия и ищеца, отношенията между
тях и причинените на ищеца болки и страдания вследствие смъртта на пострадалия.
Ищецът
е баща на пострадалия Ц. В. П.. Родителите
спадат към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду
им се характеризират с обич, доверие и емоционална близост. Възходящите на
пострадалия, какъвто е ищецът,
търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му.
Това поражда правото на
ищеца да получи застрахователно обезщетение при доказаност
на претърпените вследствие настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП,
т. ІІІ ал. 2, ВКС ТР 1-2018-ОСГТНК).
От
показанията на свидетелката Ц.Х.П.се
установява, че ищецът и пострадалият са създали помежду си много силна
връзка, отношения на изключителна близост, която е повлияна и от
обстоятелството, че ищецът сам се е грижел за децата си след раздялата със
съпругата си. Това безспорно е създало у него още по-голямо чувство на
привързаност към сина си – пострадалия П.. Според показанията на свидетелката,
смъртта на пострадалия е причинила на ищеца силен шок, който не е отминал и
досега. Настъпили промени в характера и поведението на ищеца, свързани със
затвореност и чести емоционални кризи. Въпреки че загубата на дете, независимо
на каква възраст, е тежък шок за всеки родител, в случая при определяне размера
на обезщетението, следва да се отчете и настъпването на смъртта на съвсем
младата възраст на пострадалия – 18 навършени години, което несъмнено е
утежнило психическия стрес и емоционалния шок на ищеца. Това дава основание на
съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
е предявеният размер от 200 000 лева.
Върху
така определеното обезщетение ответникът дължи заплащане на законна лихва от
01.05.2020 г. – датата след края на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ от
предявяването на извънсъдебната претенция.
Неоснователно
е възражението на пълномощника на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат вследствие непоставяне на предпазен колан от
пострадалия. От комплексната експертиза не се установява дали при поставен
предпазен колан травматичните увреждания са могли да бъдат по-леки. От
експертизата и изслушването на вещите лица в съдебно заседание се установява,
че водещата травма, причинила смъртта – черепно-мозъчната травма, е настъпила
при навлизане на стълба, с който е настъпил удара, във вътрешността на купето,
деформация на тавана на автомобила и последващ удар в
областта на главата. От изложеното от вещите лица съдът приема, че при поставен
предпазен колан травматичните увреждания, причинили смъртта на пострадалия, не
биха могли да бъдат предотвратени или ограничени.
Ответникът
дължи на адвокат Я.Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във вр.
с ал. 1 от ЗА в размер на 5530 лева, а по сметка та СГС държавна такса в размер
на 8000 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.Л.и.“ АД ***, ЕИК *******,
адрес на управление:*** да заплати на В.П.П. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на Ц. В. П.,
настъпила при ПТП на 15.11.2019 г. в гр. София бул. „Сливница“, виновно
причинено от Л.М.И. при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******,
ведно със законната лихва от 01.05.2020 г. до окончателното изплащане.
Осъжда „З.Л.и.“ АД *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 8000 лева върху
уважения иск и разноски в размер на 200, а на адвокат Я.Д. възнаграждение по
чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 5530 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: