№ 2474
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно
наказателно дело № 20211110215633 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Р. ДЖ., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-015036 от 20.07.2021 г., издадено от Началник Група към
СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че в наказателното постановление липсва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а именно не става
ясно в какво качество жалбоподателят е управлявал МПС, каква е причината за
дерегистрацията на автомобила и от кой орган е извършена. Поддържа се, че не са
конкретизирани мястото и датата на нарушението, като наказателното постановление е
издадено от некомпетентен орган. Твърди се, че жалбоподателят не е знаел за
служебно прекратената регистрация, което изключва умисъла. Претендират се
разноски.
В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован,
представлява се от адв. Д., която поддържа изложеното в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 01.05.2021 г., около 12:40 ч., в гр. София, по бул. “България“, с посока на
движение от ул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Околовръстен път“, М. Р. ДЖ., ЕГН
**********, управлявал лек автомобил, марка и модел „Порше Панамера ГТС“, с рег.
№ ..., собственост на „Лукс Авто 1“ ЕООД. Водачът на автомобил бил спрян за
проверка пред Национална футболна база, като било установено, че управлява МПС
със служебно прекратена регистрация на 26.04.2021 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на
1
административно нарушение на 01.05.2021 г. от М. М. Д. - „младши автоконтрольор“ в
отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи. Актът бил връчен
срещу подпис на жалбоподателя на 01.05.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-015036 от 20.07.2021 г. от Началник Група към СДВР, с
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Препис от същото бил
връчен на жалбоподателя на 15.10.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
М. М. Д..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
заявява, че е съставил посочения по-горе АУАН, но няма спомен за случая.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като съответстващи на останалия
доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля М. М. Д. и писмените
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - постановление за
отказ да се образува наказателно производство, заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.,
заповед № З1ИК-13140 от 29.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност и заповед № 513з-
13135/10.09.2020 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно,
при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН,
визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на
01.05.2021 г., в деня, в който е установено нарушението от контролния орган. АУАН е
бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл.
34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от М. М. Д. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна
полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР
са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В
настоящия случай НП е съставено от ГБ., която работи на длъжност „началник група“
към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават
наказателни постановления. В този смисъл неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че НП е издадено от некомпетентен орган.
2
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в
АУАН и НП правна квалификация на същото. АУАН и НП отговарят на изискването за
пълно и ясно описание на нарушението. Недвусмислено е посочена датата на
извършване на нарушението - 01.05.2021 г., мястото - бул. “България“, с посока на
движение от ул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Околовръстен път“, както и че
жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС. Ето защо, съдът
счита, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП достатъчно конкретно са описани
и индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на нарушението
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на нарушителя и един свидетел очевидец.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна
мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията
по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП вменява задължение на приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства
по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното
превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. От своя страна в
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че се прекратява служебно
регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че на посочените в наказателното постановление време и място
жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
като е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
По административнонаказателната преписка обаче липсват каквито и да е
доказателства жалбоподателят да е знаел за така извършеното прекратяване на
регистрацията. При това положение следва да се приеме, че водачът на лекия
автомобил изобщо не е бил наясно с обстоятелството, че служебно е била прекратена
регистрацията на управлявания от него лек автомобил. Поради тази причина е
изключен умисълът при извършване на деянието.
Доколкото на административно санкциониране подлежат и непредпазливите
деяния следва да се прецени дали същото е извършено по непредпазливост или се
касае за случайно такова. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер
представлява ПАМ по см. на чл. 22 ЗАНН и за да произведе своето правно действие
актът, с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила. Обстоятелството, че
принципно автомобилът подлежи на дерегистрация, в хипотезата на чл. 143, ал. 15
ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно
този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой момент/ на коя дата,
автомобилът вече е дерегистриран. При служебното прекратяване на регистрацията
собственикът на съответното превозно средство няма възможност да узнае за това
действие ако не е уведомен изрично от контролния орган. Като лице, ползващо
определено моторно превозно средство, жалбоподателят е бил длъжен да установи
дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го
3
управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация той не е могъл да предвиди
неправомерния резултат, а именно управлението на служебно дерегистрирано МПС,
тъй като обективно не е могъл да узнае, че неговият автомобил е със служебно
прекратена регистрация от 26.04.2021 г., доколкото не е бил изрично уведомен за това.
В този смисъл, след като на жалбоподателя, в качеството му на водач на лекия
автомобил, на 01.05.2021 г. не му е било известно, че автомобилът е дерегистриран,
следва да се приеме, че той не е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал
настъпването на общественоопасни последици. Деянието е извършено при
обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява
административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от
обективна страна на елементите от състава му. /Така Решение № 332 от 18.01.2021 г. на
АдмС - София по адм. д. № 10119/2020 г., Решение № 7551 от 29.12.2020 г. на АдмС -
София по адм. д. № 6436/2020 г., Решение № 1831 от 22.03.2021 г. на АдмС - София по
адм. д. № 774/2021 г. и др./
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора право на разноски има въззивникът, който претендира
сумата от 400 лв. - адвокатско възнаграждение. По делото не са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а единствено пълномощно,
поради което и съдът приема, че в полза на въззивника не следва да се присъждат
разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-015036 от 20.07.2021 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, с което на М. Р. ДЖ., ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4