Мотиви по НОХД № 143 по описа за 2020 г. на Поповски районен съд
Подсъдимият Х.А.М.
*** е предаден на съд по обвинение за това,
че „в периода 01.01.2020 г. – 10.01.2020 г. в с.С., община
П., при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи,
както следва:
-на неустановена дата в периода 01.01.2020 г.
– 10.01.2020 г., в с.С., ул.“***“ № **, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи – готварска печка „Раховец“ на стойност 60 лева и 2 бр. трижилни кабели 3х2.25
с обща дължина 20 метра на стойност 46.68 лева, всичко на обща стойност 106.68
лв. от владението на М.К.М. от с.с.;
-на неустановена дата в периода 01.01.2020 г.
– 10.01.2020 г. в с.С., община П., ул.“***“ № *, от имот собственост на Н. Д.
Б., е отнел чужди движими вещи – удължител с щепсел и контакт с дължина 20
метра на стойност 25.60 лева от владението на Д.Л.С. от с.с.;
-на неустановена дата в периода 01.01.2020 г.
– 10.01.2020 г. в с.С., община П., ул.“***“ № *, от имот собственост на М. А.
К., е отнел чужди движими вещи – 1 бр. удължител с дължина 25 м на стойност 31
лв. и 1 бр. профил за градинска шатра на стойност 25 лева, всичко на обща
стойност 56 лева от владението на Р.К.А. от с.с.,
всичко на обща стойност 188.90
лв. /сто осемдесет и осем лева и 90 стотинки/, без съгласието на владелците и с
намерение противозаконно да ги присвои“ – престъпление по чл. 195,ал.1,т.3, вр. с
чл.194,ал.1 и чл.26 от НК.
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като
доказано по несъмнен начин, пледира за налагане
на наказание ЛОС, изтърпяването на което бъде отложено по реда на чл.66 НК,
като се акцентира върху ниската стойност на откраднатите вещи.
Подсъдимият Х.М., редовно призован, не се явява в разпоредителното
заседание, не сочи уважителни причини за неявяването си. След изпълнение на
процедурата по чл.247б, ал.1 НПК и след като прие, че обективната истина по
делото може да бъде изяснена и без присъствие на подсъдимия в р.з., с
мотивирано определение, съдът прие, че са налице предпоставките за разглеждане
на делото по реда на задочното производство в хипотезата на чл. 269,ал.3,т.3 НПК. В насроченото с.з. по общия ред подс.М. отново
не се явява, при което съдът даде ход на делото в негово отсъствие, при
направена нова положителна преценка за наличие на предпоставките по
чл.269,ал.3,т.3 от НПК. Защитникът му адв.И.Ц. от ТАК
счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което пледира за
налагане на минимално наказание ЛОС, което бъде отложено по реда на условното
осъждане.
В проведеното разпоредително
заседание, от редовно призованите
пострадали се явяват само М.М. и Р.А. /като владелец
на имота и представител на пострадалия М. А. К./, като М. устно предявява
граждански иск против подс.М. за заплащане на сумата
106.68 лв. представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди. Съдът прие, че гражданския иск е своевременно предявен и няма да затрудни разглеждането на делото,
поради което и на осн.чл.84 и сл. от НПК го прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес и конституира пострадалия само като граждански ищец. В проведеното
заседание по общия ред гражданския ищец не се явява.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Х.А.М. ***, бил без образование,
безработен, неосъждан /реабилитиран по право на осн.чл.86,ал.1,т.1 НК за
осъждането си по нохд № 165/2013 г. на ПпРС, справка л.69/.
Поради липсата на
средства за препитание, подс.М. решил да извърши
кражба на вещи от домове в с.С., които впоследствие да продаде като вторични
суровини. В изпълнение на взетото решение, късно вечерта на неустановена дата в
периода от 01.01.2020 г. до 10.01.2020 г., подс.М. прескочил оградата на къщата на пострадалия М. А.
К., находяща се на ул.“***“№* в с.С. и взел 1 бр. удължител с дължина 25 м
на стойност 31 лв. и 1 бр. профил за градинска шатра на стойност 25 лева, или всичко
на обща стойност 56 лв. След това отишъл до къщата на пострадалия Н. Д. Б., находяща се на ул.“ ***“№* в с.с.
Влязъл в двора на къщата, където намерил и взел още един удължител с щепсел и
контакт с дължина 20 метра на стойност 25.60 лв. Същата вечер, подс. М.
извършил и третото деяние, включено в състава на продължаваното престъпление,
като проникнал и в къщата на пострадалата М.М.,***. Този път взломил
стъкло на прозорец на една от стаите, след което проникнал в жилищните
помещения, където намерил и взел готварска печка „Раховец“
на стойност 60 лева и 2 бр. трижилни кабели 3х2.25 с обща дължина 20 метра на
стойност 46.68 лева, или всичко на обща стойност 106.68 лв. Занесъл всички откраднати вещи дома на св.А.
у когото тогава живеел, изгорил изолацията на кабелите, а на следващият ден
продал всички вещи като отпадък в пункт на „Алтметал“ООД, като получил сумата 34.07 лв. /Договор за
покупка на отпадъци № 00000510 57/08.01.2020 г., л.29/.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по категоричен начин от събраните в с.з. доказателства посредством
приложените по ДП № 48/2020 г. по описа на РУ„Полиция” П. писмени
доказателствени средства – справка за съдимост; протокол за доброволно
предаване, за който съдът приема, че е изготвен по реда предвиден в НПК, поради
което го цени като доказателствени средства относно описаните в него действия и
за събраните чрез него доказателства, съгласно чл.131 НПК; експертно заключение
по извършена оценъчна експертиза /л.67, приобщено чрез прочитане по реда на
чл.282,ал.3 НПК/, за което съдът приема, че е законосъобразно и следва да бъде
ценено като доказателства по делото. Установените в хода на съдебното следствие
факти се подкрепят изцяло от показанията дадени в с.з. от свидетелите Д.С. и А.А., както и чрез
приобщените чрез прочитане по реда на чл.281,ал.5, вр. с ал.1,т.5 НПК показания
на свидетелите М.М., Р.А. и И.С.; както и от обясненията на самия подсъдим от ДП дадени в
присъствие на защитник, приобщени по реда на чл.279,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от НПК.
Всички тези показания и обяснения съдът кредитира изцяло приемайки, че са непротиворечиви, обосновани и логически
свързани, като принципно правилно отразяват възприятията на всеки един от тях
относно конкретните обстоятелства във връзка с предмета на доказване.
С оглед на безспорно
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и анализа на
приобщения по делото доказателствен материал, съдът прие за доказано по безспорен
и категоричен начин, че с действията си в инкриминирания от прокуратурата
период, при условията на продължавано
престъпление по см. на чл.26 от НК, подс.Х.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението кражба,
което безусловно води до ангажиране на
наказателната му отговорност за неговото извършване. Подобно престъпление може
да бъде извършено само с пряк умисъл, като освен него законът изисква деецът да
действа с намерение противозаконно да присвои вещта – обстоятелства, които са
налице предвид конкретните негови действия.
Установявайки конкретните действия, чрез които подсъдимия е
проникнал в дома на пострадалата М.М., съдът прие, че от обективна страна е осъществил
престъплението при по-тежката правна квалификация по чл.195,ал.1,т.3,пр.1 НК – разрушаване
на преграда, здраво направена за защита на лица и имот. Касае за
стъкло на прозорец, който по своята същност съставлява съоръжение предназначено
за изключване и ограничаване на всякакъв достъп на трети лица до вещите в
помещенията и предпазването на тези вещи от каквото и да било външно
въздействие. Кражбата, извършена чрез разрушаване на преграда е сложно
престъпление, което изисква от една страна преодоляване на преградата, а от
друга страна последващо отнемане на вещи като пряко следствие от
преодоляването. В конкретният случай и двете кумулативни предпоставки са налице
– чрез физическото й преодоляване посредством счупване на стъклото, прозорецът
е станал негоден да изпълнява своите защитни функции, което от друга страна е
довело до безпрепятствено проникване в жилищните помещения и изнасяне на
инкриминираните вещи.
При индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна
проверка на събраните по делото доказателства,
съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 36 и 54 НК като отчете, че не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 НК. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало и
ниската стойност на предмета на престъплението, а като отегчаващо обстоятелство
отчете невъзстановяването на вредите. Наказанието,
предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.195, ал.1 НК е от 1 до 10 г.
ЛОС, поради което отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ
замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът го индивидуализира в
размер на 1 /една/ година лишаване от свобода, изтърпяването на което на
осн.чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на
присъдата в сила. Действително за съда не съществува задължение директно да
прилага разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на формалните за това
предпоставки, които безспорно съществуват в случая, тъй като освен всичко друго
е необходимо да се констатира, че е
възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При
извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието
не е необходимо подсъдимия да изтърпява реално наложеното наказание от 1 г.
ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението,
условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и морална
укоримост.
Съдът се произнесе и по
предявеният граждански иск,като прие, че са налице всички елементи за
уважаването му в пълния заявен от пострадалата М. размер от 106.68 лв., ведно
със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на
задължението. В наказателния процес се доказа по несъмнен начин, че събитието,
от което произтичат имуществените вреди е настъпило;това събитие има характер
на престъпление по смисъла на НК; престъплението е извършено именно от
подсъдимия, срещу когото е насочена гражданската претенция; настъпилите вреди
се намират в непосредствена причинна връзка с деянието му.
Съдът се произнесе и по
въпроса за разноските, като предвид изхода на делото осъди подс.
М. да заплати общо сумата 141.50 лв., от които
91.50 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР Т. и 50.00 лв. представляваща 4 % д.т. върху уважения размер
на гражданския иск – по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СЪСТАВА: