№ 15021
гр. София, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110140092 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца **************************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника С. И. З., ЕГН
**********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се
в ******************************************, с присъединен абонатен
№ ******, съществуването на вземане за сумата от 177,08 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2023
г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 152,32 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.01.2024 г. по ч. гр. д. № 66172/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът ************************, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден
имот, находящ се в ******************************************, с
присъединен абонатен № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от ************************** на потребители за битови нужди,
които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че
с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
1
сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от ********************* съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. И. З., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Я. Г., с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не твърди да е правил
плащания към ищеца за погасяване на процесните задължения. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Безспорни обстоятелства и такИ., които не се нуждаят от доказване: няма
такИ..
В хода на процеса, третото лице помагач ****************** представя
писмени доказателства.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими, предявени в едномесечния
срок по чл. 415 ГПК.
За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер; предоставане на услугата по дялово разпределение от дружеството
топлинен счетоводител. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД: В тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника
в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия и на услугата по ДР. По възражението за изтекла погасителна давност
в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа,
обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже
факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. В тежест на ответника
е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
2
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес
******************************************** е бил топлофициран. От
съвкупната преценка на писмените доказателства се установява наличие на
валидно облигационно отношение между ответника и топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия: нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ** , том I , рег. № ***, нот. Дело № 63/2020 на
нотариус Йонко Литовски от 13.02.2020 г. и нотариален акт за покупко-
продажба № ***, том IV , дело № 662/2020 от 25.09.2020 г., по силата на който
С. И. З. е бил собственик на апартамента в процесния апартамент в исковия
период. Предвид горното, ответникът несъмнено има качеството на битов
клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Ето защо, съдът приема, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Установява от писмените доказателства: изравнителна сметка, главен
отчет за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и приетото по делото,
неоспорено от страните по реда на чл. 200 ГПК, заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно
и безпристрастно, че до процесният топлоснабден имот е доставено
твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за исковия период, което
възлиза на посочената в исковата молба стойност. Видно от заключение на
съдебно-техническата експертиза, в имота не се е ползвала топлинна енергия
за отопление на имот в процесния период, а само на БГВ. За периода м.
05.2020 г. до м. 09.2020 , потреблението на топла вода е на база реален отчет
на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за
топла вода. Стойността на действително потребената топлинна енергия,
измерена в Квтч е 2006,615. Вещото лице заключава, че дължимите суми за
топлинна енергия за БГВ в процесния период са в общ размер на 181,07 лева,
от които прогнозно фактурирани суми в размер на 83,14 лева и доплащане в
размер на 107,93 лева за периода 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. В таблица № 4
от експертизата, вещото лице посочва поотделно дължимите суми по
месечно, както и общият размер на дължимата сума за исковия период в
размер на 181,07 лева.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
3
отнасят. Не се твърди, нито установява плащане на процесните суми.
Ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните задължения.
По защитно възражение за погасителна давност на процесните
вземания, настоящият състав съобрази задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК,
съгласно които и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период
приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. /чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал.
1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди/. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
30.11.2023 г., следователно прогнозно начислените месечни вземания за
топлинна енергия в периода от м.05.2020 г. до м. 09.2020 г. вкл. в размер на
83,14 лева са станали изискуеми преди 30.11.2023 г. Сумата от 107,93 лева по
данни от СТЕ представлява задължения за доплащане на топлинна енергия за
БГВ в процесния период по изравнителната сметка, надхвърляща общия сбор
на фактурираните през целия период задължения и е възникнала след
изтичане на отчетния период, въз основа на резултат от изравняване, поради
което изискуемостта за задължението е настъпила на 15.09.2021 г., с изтичане
на 45 дневен срок от общата фактура /чл. 33, ал. 2 от ОУ/, следователно тази
сума не е погасена по давност. При спазване на принципа на диспозитивното
начало по чл. 6, ал. 2 ГПК и доколкото искът е предявен за сумата в общ
размер от 177,08 лева, то непогасени по давност се явяват претендираните
вземания в размер на 93,94 лева, до който размер искът за топлинна енергия се
явява основателен.
Не се установява плащане на процесните суми.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в
своето и на осн. чл. 162 ГПК изчислен с помощта на интернет калкуратор,
лихвата върху главницата за топлинна енергия 93,94 лева е в размер на 22,42
лева. Следователно до този размер искът е основателен, а за горницата над
този размер до пълния предявен от 152,32 лева, искът подлежи на
отхвърляне.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 25 лева. В
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца в размер на 26,50 лева.
4
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева и
на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
както и 300 лева за особен представител и 300 лева за депозит за СТЕ. В
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото
производство на ищеца в размер на 238,52 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
************************, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу С. И. З.,
ЕГН **********, че С. И. З., ЕГН **********, с адрес:
********************************** дължи на *******************, ЕИК
*********, сумата от 93,94 лв. ( деветдесет и три лева и 94 стотинки),
представляваща стойност на незаплатена главница за топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в
******************************************, с абонатен № ****** за
период от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
30.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 22,42 лв.( двадесет и два
лева и 42 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66172/2023 г. по описа на
СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 93,94 лв. до
пълния предявен размер от 177,08 лева, представляваща стойност на
незаплатена главница за топлинна енергия, както и иска за разликата над 22,42
лева до пълния предявен размер от 152,32 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. И. З., ЕГН **********, с адрес:
********************************** да заплати на *******************,
ЕИК ********* сумата от 26,50 лева (двадесет и шест лева и 50 стотинки),
разноски за заповедното производство 238,52 лева (двеста тридесет и осем
лева и 52 стотинки), разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
*******************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5