О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 348 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 26.06.2020г. от молителя „Водоснабдяване и
канализация Варна” ООД за допълване на
постановеното по делото решение №
391/24.06.2020г., в частта за разноските, чрез присъждане на разноски за две
инстанции съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за въззивно обжалване.
В предоставения от съда срок е постъпил отговор от насрещната страна, в
който изразява становище, че претендираното юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева за инстанция, тъй
като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Молбата за допълване на постановеното решение в частта му за разноските е
процесуално допустима. Същата е депозирана от легитимирана страна с правен
интерес и в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК при наличието на
представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Разгледана по същество молбата с правно основание чл.248 от ГПК се явява
основателна, доколкото в крайния съдебен акт липсва произнасяне по своевременно
направеното преди края на устните състезания искане за присъждане на разноски.
Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно чл.78,
ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
С решението е формиран извод за неоснователност на предявения иск, поради
погасяване вземането на ищеца с извършено извънсъдебно прихващане. С оглед
изложеното в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство следва да
бъдат възложени сторените от въззивника разноски, изразяващи се в заплатена
държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение за две
инстанции
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза
на юридическите лица се присъжда и възнаграждение, ако са били защитавани от
юрисконсулт в размер, определен от съда по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
разглеждания случай в производството по делото ответникът е бил представляван
от юрисконсулт, който пред първата инстанция е изготвил мотивиран отговор на
искова молба и се е явил в едно от насрочените общо две открити заседания, а
във въззивното производство е изготвил обоснована въззивна жалба и се е явил в
насроченото заседание. Съдът взе предвид, че единственият спорен правен въпрос,
който е бил предмет на разглеждане, се свежда до наличието на предпоставките за
настъпване на погасителния ефект на прихващането. От друга страна следва да
бъде съобразено, че по делото не са извършвани процесуални действия във връзка
с процеса на доказване различни от представяне на писмени доказателства, а
отлагането на делото за второ съдебно заседание в първата инстанция се дължи на
необходимост от уточняване на исковата молба, а не на направени от страните
доказателствени искания, които да изискват активно процесуално поведение от
ответната страна. По изложените съображения съдът намира, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от
по 100 лева за първа инстанция и въззивна инстанция, определено на основание
чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ.
Държавната такса за въззивно обжалване следва да бъде присъдена в дължимия съобразно обжалваемия интерес размер
от 25 лева, като разликата до надвнесената не следва да бъде възлагана в тежест
на въззиваемия, доколкото подлежи на връщане на въззивника при поискване.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за допълване
на решение № 391/24.06.2020г. в
частта за разноските чрез присъждане на сумата от 225 лева, представляваща
сторени от въззивника разноски за две инстанции, изразяващи се в заплатена
държавна такса (25 лева) и ю.к. възнаграждение (200 лева).
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА на основание чл.248
от ГПК решение №
391/24.06.2020г., постановено по т.д. №
348 по описа за 2020г. на ВРС,
в частта за разноските, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация Варна” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул. „Прилеп“33, сумата
от 225 лева, представляваща сторени в производството разноски, от които 25
лева – държавна такса за въззивно обжалване, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение за първа инстанция и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл.248,
ал.3, изр. второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.