Решение по адм. дело №284/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС) вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Г. С. В. – Йосифидис, чрез пълномощник З. Л. Е.. Обжалва се Решение на Министерски съвет на Република България № 212 /04.04.2025 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново“, в частта му, с която е определен размерът на паричното обезщетение на отчуждени поземлени имоти с идентификатори по КККР №39520.31.526 и №39520.29.507, в землището на [населено място], обл. Русе, собственост на жалбоподателя. Оспорващият развива доводи, че определеният размер на парично обезщетение е занижен и несъобразен с нормативните изисквания за определянето му. Претенцията е за отмяна на решението на МС в оспорената част, а в условията на евентуалност изменение на размера на обезщетенията.

Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в представените писмени становища, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Иска съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министър на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище, в което също счита подадената жалба за неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона, като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, представя доказателства за връчване на оспореното решение. Не взема становище по жалбата.

Според чл.34б, ал.2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл.34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл.61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл.18а от същия кодекс.

Видно от отбелязването в обратната разписка, на 22.04.2025 г. на пълномощника на жалбоподателката е връчено писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е била уведомена за отчуждаването на поземлени имоти с идентификатори по КККР №39520.31.526 и №39520.29.507 с оспореното решение на Министерския съвет. Жалбата срещу този акт е подадена директно в съда на 29.04.2025 г., т.е. в преклузивния 14 – дневен срок по чл.38, ал.1 от ЗДС, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл.34б, ал.1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т.1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. В приложението по т.1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на [населено място], община Иваново, област Русе, [ЕКАТТЕ], колона „№ по ред“, процесните поземлени имоти, собственост на жалбоподателката, са посочени под позиции № 30 и №40.

Според чл.34, ал.1, изр.първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо с вх. № 90-03-59/23.01.2025 г. С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на [населено място], общ.Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган. Според чл.33, ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателкта, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл.34, ал.2 от ЗДС, като с искането са представени и изискуемите приложения. По-конкретно представена е, съгласно чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Бачовски консулт“ ООД [населено място]. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11435/15.09.2023 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че лицата, на което е възложена оценката, имат качеството на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т.3 от ДР на ЗДС като разполагат със сертификати рег.№ *********/2009 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за И. Ц. Б., с оценителска правоспособност за недвижими имоти (л.303 от делото), рег.№ *********/2009 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за Т. С. Б., с оценителска правоспособност за недвижими имоти и рег.№ *********/2011 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за Н. К. Ц., с оценителска правоспособност за земеделски земи и трайни насаждения.

Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 до 15.09.2023 г.) по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо с вх. № 90-03-59/23.01.2025 г., а оценителският доклад е от 16.12.2024 г., т.е. той е представен малко повече от един месец преди да е направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.

Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146, т.4 от АПК и е основание за изменението му.

От представените по делото писмени доказателства е безспорно, че жалбоподателката придобила чрез дарение собствеността върху имот с идентификатор №39520.29.38 с площ 8.494 дка, разделен на имоти с идентификатори №39520.29.505 и №39520.29.507 /предмет на отчуждаване/, като и върху имот с идентификатор №39520.31.8 с площ 19.001 дка, разделен на имоти с идентификатори №39520.31.518 и №39520.31.526 /предмет на отчуждаване/ е собственик на поземлени имоти с идентификатори по КККР №39520.31.526. Предвид това съдът приема за безспорно, че Г. С. В. – Йосифидис е собственик на намиращите се в землището на [населено място], общ. Иваново, област Русе, в местността „Нови ниви“ два поземлени имота, които са отчуждени с оспореното решение – с №39520.29.507, с площ 1 118 кв.м, с начин на трайно ползване нива, шеста категория и с №39520.29.507 в землището на [населено място], общ. Иваново, област Русе, в местността „Нови ниви“, с площ 44 кв.м, с начин на трайно ползване нива, шеста категория.

В хода на съдебното производство и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза. Експертизата бе възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗДС.

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на [населено място], общ. Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. Вещото лице е изложило убедителна аргументация защо нито една от установените сделки през последния период не могат да бъдат ползвани като аналози: представени били шест акта – актове №№ 1, 2, 5 и 6 са за сделки с имоти с начин на трайно ползване нива в няколко различни землища, но вписани с обща стойност, акт № 4 е за имот с начин на трайно ползване – животновъден комплекс, като единствено акт № 3 може да послужи за пазарен аналог, но няма две съотносими сделки за имоти с подобни характеристики на отчуждавания.

В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, включително на предвидената в чл.3, ал.1 от същата /в редакция на разпоредбата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ начална цена от 200 лв./дка, която на основание чл. 4 ал. 2 от Наредбата, се коригира както следва: 200 лв./дка х 1,55 = 310 лв./дка или определеното паричното обезщетение за отчуждения [имот номер] по КККР на [населено място]: 1,118 дка х 310 лв./дка = 347 лв., а за [имот номер] по КККР на [населено място]: 0.0044 дка х 310 лв./дка = 14 лв., т.е. за двата имота общо 361 лв. Експертът е изложил защо има разлика между оценката по заключението и оценката по възприетия оценителен доклад, а именно, че в приложената по преписката оценка са допуснати грешки – приети са коефициенти, различни от наредбата, посочени са и примери, поради което общия корекционен коефициент е 1.60, а не 1.75, какъвто е възприет в оценителния доклад.

Във втория вариант на заключението, вещото лице се е позовало на информацията от Протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024-2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ [населено място]. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява на база вписани договори в СВ за имоти с начин на трайно ползване ниви, пасища, ливади, трайни насаждения и лозя за всяко землище. Не се отчита почвената категория на наетата земя. За [населено място] средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024-2025 г е в размер на 59 лв./дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 59 х 25 = 1475 лв./дка, така обезщетението за отчуждения [имот номер] по КККР на [населено място]: 1,118 дка [рег. номер]./дка = 1649 лв., а за [имот номер] по КККР на [населено място]: 0.0044 дка [рег. номер]./дка = 65лв.

С оглед твърдяната материална незаконосъобразност на оспорената част от решението на МС, съдът на първо място отбелязва, че при преценката за съответствие на оспореното решение със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове, която изисква при установено противоречие между норми от два нормативни акта да се прилага този от по-висока степен: вж.чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА и чл.5 ал.1 и ал.2 АПК, които изрично предвиждат принципа за съблюдаване юридическата сила на правните актове, както и чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, според която конституционнна норма международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и разпоредбата на чл.46 от ЕКПЧ, озаглавена „Задължителна сила и изпълнение на решенията“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея.

Нормата на чл.1 „Защита на собствеността“ от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда следното: „Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването .

В решението си от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България (жалби № №66581/12 и 25054/15), имащо задължителен характер за Република България по силата на чл.46, § 1 от Конвенцията, ЕСПЧ, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около [населено място] приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).

Тук е мястото да се отбележи, че Наредбата е приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн., ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г., като е многократно изменяна, вкл. с § 43 от ПМС № 10 от 25.01.2024 г. обн., ДВ, бр. 9 от 30.01.2024 г., в сила от 1.02.2024 г., като при нито едно от измененията не са били увеличавани началните цени на различните категории земеделска земя, предвидени в таблицата към чл.3, ал.1 от този подзаконов нормативен акт, независимо от много настъпили събития в световен мащаб, вкл. и не е отразяван размера на инфлацията. Изменението на чл.3, ал.1 от Наредбата и актуализиране на началните цени на земеделските земи е направено едва с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., но тази редакция е неприложима за случая, тъй като не е действала към датата на издаване на частично оспореното решение на МС и не й е придадено обратно действие. При съобразяване на приложимата редакция на чл.3, ал.1 от Наредбата, преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., е абсурдно да се приеме, че началната цена на земеделската земя от шеста категория, от която категория е процесната нива, продължава да бъде в размер на 200 лв./дка, каквато тя е била през 1998 г., както твърди ответната страна.

Така, въпреки задължението си за предприемане на общи мерки по изпълнение решението на ЕСПЧ, Министерският съвет, като издател на този подзаконов нормативен акт, не е предприел необходимите стъпки за съобразяването на началните цени на земеделските земи, предвидени в чл.3, ал.1 от Наредбата в приложимата й редакция преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., с актуалните пазарни условия, респ. не е формулирал друг метод за тяхното изчисление, който да гарантира, че по реда на този подзаконов нормативен акт се определя равностойно парично обезщетение по пазарни цени.

На следващо място, в съответствие с константната си практика в цитираното решение ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74) , че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т.е към момента на постановяване на оспорения акт.

Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл.32, ал.1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат, само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Застиналите във времето начални цени по чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, в приложима за случая редакция преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., при липса на пазарни аналози, дори и увеличени със съответния корекционен коефициент, не могат да се считат за пазарни цени, т.е. те не представляват „… пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар“, каквото изискване е изведено в мотивите на цитираното решение на КС и вече това на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди.

На следващо място според трайната практика на ЕСПЧ размерът на обезщетението трябва да се изчислява въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена. С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 04.04.2025 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.

Според нормата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи. В чл.1, т.5 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е посочено, че с нея се уреждат и условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а нормата на чл.5а указва, че цените по наредбата са база за определяне на цени на земеделските земи в случаите по чл. 1. Както обаче беше посочено по-горе и както е отбелязал Съдът в Страсбург в коментираното решение, посочената наредба е приета през 1998 г. като не е била актуализирана при настъпилото през годините съществено изменение на пазарните цени на земеделските земи.

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на [населено място], община Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.

Първият вариант на заключението потвърждава тезата на ответника и заинтересованите страни, но както беше посочено по-горе, в § 91 от решението по делото К. и други срещу България ЕСПЧ заключава, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата, преди изменението на чл.3, ал.1 с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква съгласно член 1 от Протокол №1. Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози, регламентираният в чл.3, ал.1 от Наредбата /редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена не към датата на приемане на наредбата през 1998 г., а към стопанската 2024-2025 г., т.е по втория вариант.

Самият ответник, чрез позоваването в нормата на чл.3, ал.1 (в приложимата редакция) от Наредбата именно на капитализираната поземлена рента, е приел, че този оценителски метод е допустим при определяне обезщетенията за отчуждаваните земеделски земи. Поради и това, съдът възприема втория вариант на експертизата, при който вещото лице се е позовало на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г. , публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ [населено място] и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ. В заключението си вещото лице е посочило, че за [населено място], община Иваново, средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024 - 2025 г. е в размер на 59 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер [рег. номер]./дка, т.е. паричното обезщетение за процесните имоти на жалбоподателката възлиза [рег. номер]. за [имот номер] по КККР на [населено място] и 65лв. за [имот номер] по КККР на [населено място].

По изложените съображения депозираната жалба следва да бъде уважена, като размерът на паричното обезщетение, определено на жалбоподателката за отчуждените поземлени имоти следва да бъде увеличено, както следва: за [имот номер] по КККР на [населено място] от 369 лева на 1649 лева и за [имот номер] по КККР на [населено място] от 15 лева на 65 лева.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ по жалба на Г. С. В. – Йосифидис решение № 212 от 04 април 2025 година на МС на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], община Русе и [населено място], община Иваново, област Русе, в частта му, с която са определени размерите на паричното обезщетение на отчуждени поземлени имоти с идентификатори №39520.31.526 в землището на [населено място], общ. Иваново, област Русе, в местността „Нови ниви“, с площ 1 118 кв.м, с начин на трайно ползване нива, шеста категория, ред 40 по Приложение към т.1 на оспореното решение и определен размер на обезщетение в размер на 369 лева и №39520.29.507 в землището на [населено място], общ. Иваново, област Русе, в местността „Нови ниви“, с площ 44 кв.м, с начин на трайно ползване нива, шеста категория ред 30 по Приложение към т.1 на оспореното решение и определен размер на обезщетение в размер на 15 лева, като

УВЕЛИЧАВА размера на определените парични обезщетени, както следва: за [имот номер] по КККР на [населено място] от 369 лева на 1649 лева и за [имот номер] по КККР на [населено място] от 15 лева на 65 лева.

Решението е окончателно.