МОТИВИ
по н.д.о.х. №430 по описа за 2009 година на РС гр. Левски
Обвинението
против подсъдимия Н.П., ***, с ЕГН **********,
е по чл. 129, ал.2 пр.3 и 5, във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, затова,
че при условията на продължавано престъпление:
1.
на 22.02.2009г. в гр. Белене, в дискотека
„Бонкерс”, причинил на П.Г. *** телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долната челюст, с което се затруднява дъвченето и говоренето.
2.
на 22.02.2009г. в гр. Белене, пред
дискотека „Бонкерс” причинил на П.Г. *** телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Подсъдимият
е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението, не признава вината
си, дава обяснения.
Представителят
на РП гр. Левски поддържа обвинението срещу подсъдимия така както е повдигнато.
Моли съда да го признае за виновен, като му наложи наказание по преценка на
съда, като уважи гражданския иск да бъде изцяло уважен.
Повереникът
на гражданския ищец и частен обвинител – адв. П. счита, че обвинението е
доказано по несъмнен и безспорен начин. Моли съда да отчете смекчаващите
отговорността и вината обстоятелства и да определи наказанието при условията на
чл. 55 от НК е наложи на подсъдимия наказание пробация малко над минималното
наказание.
Моли съда
наред с това да уважи гражданския иск в размера, в който е предявен и ведно с
направените разноски.
Защитникът
на подсъдимия – адв. М., пледира че обвинението срещу подсъдимия така както е
повдигнато не е доказано. Поради липсата на категорични и безспорни
доказателства да са извършени умишлено от подсъдимия, моли подзащитния й да
бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия адв. Г. моли съда да оправдае подзащитния му, тъй като така както
е описана фактическата обстановка в обвинителния акт не е подкрепена от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Свидетелят
П.Г. заедно със свидетеля М.Д. и приятелката си свидетелката З.И. на
21.02.2009г. посетили питейно заведение в гр. Белене. По същото време
компанията на свидетелите С.Н., Д.А., Г.П., Р.Г., К.М. и подсъдимият Н.П.
празнували рожден ден в ДНА в същия град. От заведението свидетелят П.Г. и
приятелите му след полунощ посетили дискотека „Бонкерс”, намираща се в гр.
Белене, обл. Плевен. Свидетелят С.Н. забелязал на дансинга свидетеля М.Д.,
който няколко дни преди това го бил обидил. Свидетелят Н. споделил за инцидента
с Д.А. и подсъдимия и ги подканил да отидат да му нанесат побой. Свидетелят Н.
започнал да бута свидетеля Д., който се обърнал за да види кой го блъска, но не
разпознал лицето и продължил да танцува. Свидетелят Д. го познавал по
физиономия и поради това се обърнал и продължил да танцува. Свидетелят Д. се
намирал с гръб към свидетеля Н., който му нанесъл удар с юмрук, който попаднал
в областта на главата, над дясното ухо. След това продължил да го удря в главата
и гърба с юмруци. Свидетелят Д. А. и подсъдимият също започнали да нанасят
удари с ръце на свидетеля Д.. В този момент свидетелят П.Г. забелязал инцидента
и тръгнал към тях с цел да преустанови побоя над приятеля му. Свидетелят Г. получил
удари в областта на долната челюст. Ударите, които били нанесени на пострадалия
притежавали необходимата сила, която да доведе свидетеля до загуба на
равновесие, поради което и се навел към пода. В това време почувствал силна
болка и разбрал, че долната му челюст от лявата страна била счупена, тъй като
при последния удар костта в в тази област „изхрущяла”.
След
като започнал побоят, един от посетителите в дискотеката заявил на свидетеля С.Л.
на диджей пулта, че на дансинга е възникнал бой. Свидетелят Л. включил
осветлението
и забелязал две групи, нанасящи си
удари.
Отишъл
при едната група, хванал свидетеля Н. и го дръпнал назад. След това отишъл при
свидетеля П. и му казал да си ходят. Свидетелят Д.М. се намесил и хванал
свидетеля П., а свидетелят Л. хванал свидетеля Н. и ги извели навън. Заедно със
свидетеля П. и Н. напуснали заведението и останалите от компанията им.
Свидетелят Д. излязъл от дискотеката, като бил последван от свидетеля П.Г. и
приятелката му свидетелката З.И.. Тя забелязала компанията на подсъдимия Н.П. и
се върнала в дискотеката, за да потърси помощ, защото се уплашила да не
нападнат приятеля й. Пред
дискотека „Бонкерс” между свидетелите К.М. и Г. възникнал конфликт. Свидетелят К.М.
ударил с глава в лицето П.Г., който от удара се дръпнал назад.В този момент
подсъдимият Н.П. се засилил и ударил с юмрук свидетеля П. Г. в челюстта, при
което свидетелят Г. паднал в снега и останал там неподвижен, с отпуснато тяло и
глава. Лицата от компанията на подсъдимия Н. П. бягайки, напуснали мястото.
Свидетелят Г. останал неподвижен на земята няколко минути, тъй като получил
мозъчно сътресение, съпроводено с краткотрайна пълна загуба на съзнание.
Намиращите се в близост до пострадалия се опитали да се свържат по телефона с
„ФСМП” – Белене, но не успели. По тази причина и след като свидетелят започнал да
се движи, свидетелите З.И. и Д. го хванали от двете му страни и го завели във
„ФСМП” – Белене.
С
протокол за доброволно предаване П.П. – разследващ полицай при РУП – Белене
приел от П.Г. 1 бр. рентгенова снимка от 25.03.2009г. на името на П.Г. с
размери 29.8 см.Х
14.7 см.
От
заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно – медицинска
експертиза е видно, че счупването на долната челюст вляво е многофрагментно.
Неговата локализация е в областта на ъгъла на челюстта. Видът и характеристиката
на това счупване да се приеме с категоричност, че счупването е получено то
директен удар, нанесен с голяма сила.
Счупването,
фрактурата на долната челюст вдясно, видно от рентгеновото изображение напълно
възможно да бъде получено и по двата описани механизма:
- индиректно
(на огъване) при ударите в лявата половина на лицето, или от пряк (директен
удар) в тази област, нанесен отвън пред дискотеката.
Всяко
счупване на долната челюст (левостранно, десностранно или двустранно) само по
себе си води до затруднение на дъвченето и говора за срок от два до три месеца.
Счупването
на костите на носа и разкъсно – контузната рана на носа сами по себе си представляват
разстройство на здравето временно и неопасно за живота за срок от около три
седмици.
От данните
по делото – показанията на пострадалия П.Г. и показанията на свидетелите З.И., М.Д.,
Н.П., Д.А. и други свидетели съобщават, че Г. паднал „като талпа”, още че бил
„като умрял”, не мърдал, не шавал, не реагирал, след което започнал да стене.
След като го изправили бил объркан, с нестабилна походка и нарушено равновесие.
В
резултат на удара с ръка пред дискотеката П.Г. е получил мозъчно сътресение,
съпроводено с краткотрайна пълна загуба на съзнание. Това състояние
представлява разстройство на здравето временно опасно за живота.
Свидетелят
П.Г. в показанията си е категоричен, че подсъдимият му е нанесъл поне три удара
в дискотеката. Заявява, че няма спомен дали са го удряли други, но подсъдимият
със сигурност му е нанесъл три удара в лицето. След като излезли извън
дискотеката, свидетелят Г. е паднал от удара, нанесен му от К.М., като заявява,
че няма спомен след това, като свидетелят се е свестил в поликлиниката напълно.
Твърденията
на пострадалия, че е ударен от подсъдимия в дискотеката не се подкрепят от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства.
В
дискотеката свидетелката З.Н. е видяла пострадалия целия раздърпан, но според
нея осветлението не е било достатъчно и поради липсата на осветление не е
разпознала лицата, които са се сбили. Виждала е удари, отправени към М. и към П..
Излизайки от дискотеката, свидетелката Н. е видяла, че момчетата от другата
компания са отвън, уплашила се е и се е върнала да търси помощ в дискотеката и
след като е излязла извън дискотеката, е видяла П. на земята. Тялото на
пострадалия било отпуснато, не е реагирал на нищо – и така – 3-4 минути.
Впоследствие са потърсили бърза помощ.
Свидетелката
твърди в показанията си, че не е видяла никого да удря пострадалия П..
Свидетелката
дава добросъвестно показанията си, макар и да е близка приятелка на
пострадалия, показанията й са логични последователни, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
Установява
се от показанията на свидетеля Д., че е танцувал на дансинга в дискотеката,
когато е почувствал удари по гърба си, по тялото и главата. При опита от страна
на П. да ги разтърве, са започнали да удрят и него. Според свидетеля
подсъдимият е бил сред хората, които са участвали в побоя. Той се е насочил към
П., но свидетелят Д. не може да уточни кой е ударил в дискотеката П., тъй като
осветлението е било слабо и в помещението - тъмно. Същият свидетел заявява, че
след като е паднал на земята, П.Г. е изпаднал в безсъзнание, тъй като не е
имало никаква реакция от негова страна.
Показанията
на този свидетел кореспондират с тези на свидетелката З.И., свидетелят е
очевидец, показанията му са логични, последователни, същият не е заинтересован
от изхода на делото. Предвид изложеното съдът кредитира показанията му като
достоверни.
Свидетелят Д., чиито показания противоречат
на показанията, дадени от него на досъдебното производство пред съдия, са
присъединени към доказателствата по делото чрез прочитането им. В тях
свидетелят твърди, че подсъдимият Н.П. се е засилил и го е ударил с юмрук по
бузата. След този удар К. е паднал на земята, като е стоял неподвижен, което е
станало причина останалите присъстващи да се разбягат, защото свидетелят П.Г. е
изпаднал в несвяст. Категоричен е в разпита си пред съдия, че не е видял никой
друг да удря П., освен подсъдимият.
Свидетелят
Д. заявява на разпита пред съда, че поддържа показанията си, дадени пред съдия
на досъдебното производство.
В
показанията си пред съдия, прочетени в съдебно заседание поради противоречие с
показанията, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят заявява, че подсъдимият
Н.П. е ударил П., в резултат на което П. е паднал на земята от удара и не е
станал повече. Относно побоя в дискотеката, свидетелят твърди, че Н.П. е удрял П.Г.
вътре в дискотеката.
Според
показанията на свидетеля Д.А., на дансинга П.Г. е започнал да се бие със
свидетеля Н.П., а извън дискотеката, излизайки от нея, подсъдимият директно е
отишъл и е ударил П..
Свидетелят
П. в показанията си е категоричен, че П. е бил ударен от подсъдимия Н.П..
Свидетелят
Н.П. има впечатления от побоя, станал в самата дискотека, като самият той,
според показанията му е ударил П.. Няма впечатления от инцидента, станал извън
дискотеката.
Показанията
на тези свидетели следва да бъдат кредитирани, тъй като те дават противоречиви
показания относно инцидента вътре в дискотеката, но са непротиворечиви относно
фактите отвън дискотеката. По тези съображения съдът ги кредитира като
достоверни.
Свидетелят
К.М. заявява, че навън от дискотеката е изблъскал П., че той – М. е бил целият
в кръв. Завява, че не е удрял П., а само го е избутал с ръце.
Показанията
на този свидетел не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат с тези
на останалите свидетели, а и самият той в качеството си на свидетел има права,
регламентирани в разпоредбата на чл. 121, ал.1 от НПК.
В показанията
си свидетелят Г., присъединени чрез прочитането им, свидетелства, че П. е бил
на земята, паднал и не е мърдал.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че на П.Г. е
причинено двустранно счупване на долната
челюст, счупване на костите на носа, разкъсно – контузна рана на носа, масивен
оток в областта на лявата долночелюстна става. Счупването на долната челюст в
ляво е резултат на ударите, нанесени в лявата половина на лицето на П.Г. на
дансинга на дискотеката.
Счупването
на костите на носа и разкъсно – контузната рана на носа е резултат от удара с
глава по лицето (носа) на Г. отвън пред дискотеката. Счупването на долната
челюст вдясно е възможно да бъде получено, както при пренасяне на първите удари
в лявата половина на лицето на дансинга в дискотеката по т.нар. „индеректен
механизъм”, така и в резултат на директния удар с ръка по брадата на Г. нанесен
отвън пред дискотеката. Установява се, че всяко счупване на долната челюст
(левостранно, десностранно или двустранно) само по себе си води до затруднение
на дъвченето и говора за срок около един и половина месеца.
Според
заключението, счупването на костите на носа и разкъсно – контузната рана на
носа сами по себе си представляват разстройство на здравето временно и неопасно
за живота за срок около три и половина седмици.
В
резултат на удара с ръка пред дискотеката и последващо падане на земята П.Г. е
получил мозъчно сътресение, съпроводено с краткотрайна пълна загуба на
съзнание. Това състояние представлява разстройство на здравето временно опасно
за живота.
От
заключението на комисийната съдебно медицинска експертиза се установява, че на П.Г.
е било причинено: двустранно счупване на долната челюст, счупване на костите на
носа, масивен оток в областта на лявата долночелюстна става. Според
заключението на експертизата, която се поддържа в съдебно заседание, счупването
на костите на носа и разкъсно – контузната рана на носа е резултат от удара д
глава по лицето на (носа) на Г..
Счупването
(фрактурата) на долната челюст вдясно, е напълно възможно да бъде получено и по
двата описани механизма: индиректно (на огъване) при ударите в лявата половина
на лицето, или от пряк (директен) удар в тази област, нанесен отвън пред
дискотеката.
Всяко
счупване на долната челюст (левостранно, десностранно или двустранно) само по
себе си води до затруднение на дъвченето и говора за срок от два до три месеца.
Според
заключението на експертизата, счупването на костите на носа и разкъсно –
контузната рана сами по себе си представляват разстройство на здравето временно
и неопасно за живота за срок от около три седмици.
Съдебно –
медицинската експертиза приема, че на базата на данните от показанията на
свидетелите, че П.Г. не е шавал, не е реагирал след удара пред дискотеката и
последващо падане на земята, Г. е получил мозъчно сътресение, съпроводено с
краткотрайна пълна загуба на съзнанието. Това състояние представлява
разстройство на здравето временно опасно за живота.
Вещите
лица поддържат заключението и поясняват, че от удар с глава не е възможно да се
счупи челюстта, като е възможно да се счупи носът от удар с глава. Според д-р Л.,
липсата на спомен може да обхваща различни периоди след загуба на съзнанието. Възможно
е пострадалият да няма спомен, като това не означава, че точно този момент
бележи началото на загуба на съзнание. Категоричен е, че са изградили изводите
си въз основа на свидетелските показания, а не на самия пострадал, който е
зашеметен, объркан му е споменът, така че неговите спомени не могат да бъдат
категорични.
Като
пълно, всестранно, обективно и неоспорено от страните по делото съдът е приел
заключението на комисийната съдебно – медицинска експертиза.
По
искане на защитата на подсъдимия съдът е назначил повторна тройна съдебно –
медицинска експертиза, която да се произнесе само по второто от обвиненията,
представляващо мозъчно сътресение.
От
заключените на същата експертиза се установява, че от удар от всякакво естество
в областта на главата може да причини мозъчно – черепна травма. Основанието да
приемат тази кратка пълна загуба на съзнание им дават изброените свидетелски
показания за състоянието на пострадалия и описаният удар в лявата част на
лицето.
Заключението
като пълно, всестранно, обективно и неоспорено от страните по делото е прието
от съда.
С оглед
на така събраните по делото доказателства, съдът приема, че не се събраха
доказателства, които по един безспорен, несъмнен и категоричен начин да
доказват, че подсъдимият е причинил на П.Г. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на долната челюст, с което се затруднява дъвченето и говора.
Свидетелските
показания за побоя вътре в дискотеката, станал на 22.02.2009г. в гр. Белене са
противоречиви. Единствено и само пострадалият твърди, че ударът, довел до
счупване на челюстта в дискотеката му е нанесен от подсъдимия. Тъй като
показанията на останалите свидетели противоречат на показанията на свидетеля П.Г.,
съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази им част, още повече, че Г. е
предявил граждански иск, поради което и същият се явява заинтересован от изхода
на делото. Безспорно, на пострадалия е причинено счупване на долната челюст, но
поради липсата на категорични доказателства счупването да е причинено от
подсъдимия, същият следва да бъде признат за невинен и оправдан по така
повдигнатото му обвинение.
По
отношение на обвинението подсъдимият да е причинил на П.Г. средна телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота,
съдът счита, че се събраха безспорни и непротиворечиви доказателства.
В тази
връзка са непротиворечивите показания на свидетелите Б.Д., С.Н., Д.А., които
свидетелстват за удара, нанесен от страна на подсъдимия, в резултат на който
пострадалият е загубил съзнание.
С оглед
на събраните по делото доказателства, съдът приема, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.2,
пр.5 от НК. Н.П. е нанесъл удар а пострадалия, в резултат на което е причинил
на Г. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота. В обясненията си подсъдимият заявява, че е ударил П.Г.,
като заявява, че е помислил, че П. ще го удари, посегнал да го удари, в резултат
на което пострадалият е залитнал и паднал.
Съдът
счита, че деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици.
Съдът не
споделя възражението на защитата на подсъдимия, базирайки се на експертизата,
че е възможно да бъде причинена средна телесна повреда чрез силен удар с глава
в лицето на пострадалия (нанесен от свидетеля М.). В случай, че на пострадалия
е бил нанесен подобен удар преди този от подсъдимия, който да доведе до загуба
на съзнание, то пострадалият не би останал прав, а би изпаднал в безсъзнание
непосредствено след нанесения му удар и би паднал на земята. Следва в тази
връзка да се отбележи и заключението на комисийната съдебно – медицинска
експертиза неоспорена от страните по делото, включително и от защитата на подсъдимия,
че пострадалият е паднал непосредствено след удара.
Защитата
на подсъдимия акцентира на жалбата, подадена от пострадалия и приложена към
лист 13 от досъдебното производство. В случая следва да се има предвид, че
пострадалият споменава в жалбата си името на К.М., но го посочва като един от десетина човека, скочили срещу
него. Описал е, че К.М. го е ударил, но едновременно с това твърди, че и
другите след това са започнали да го удрят. Следва да се има предвид и фактът,
че в жалбата си П.Г. се обръща за съдействие до началника на РУП – Белене, като
се обръща с молба да се установят лицата, които са му нанесли побой и да им се
потърси отговорност.
От
жалбата, подадена от името на П.Г. и приложена към делото, не може да се
направи извод, че някой друг, а не подсъдимият е причинил средната телесна
повреда на пострадалия П.Г., изразяваща се в разстройство на здравето временно
опасно за живота, като не е посочил името на подсъдимия в жалбата си. Не без
значение е също така състоянието, в което се е намирал подсъдимият пред
дискотеката. Той (според доказателствата по делото), е бил зашеметен, с объркан
спомен, загубил равновесие и координация, което от своя страна обяснява липсата
на спомен.
С оглед на
изложеното съдът приема за безспорно доказано, че подсъдимият е причинил средна
телесна повреда на пострадалия Г. – разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
Съдът счита,
че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените
текстове от НК, като наказанието следва да се определи при условията на чл.55
от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Н.П., съдът съобрази невисоката
степен на обществена опасност на дееца; обществената опасност на деянието,
подбудите и мотивите за неговото извършване, както младата възраст на
подсъдимия и чистото му съдебно минало, поради което счита, че същото следва да
се определи при условията на чл. 55 от НК.
Съдът приема,
че за поправянето на подсъдимия, както и за постигане целите на наказанието, следва
да му бъде наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца, с периодичност на явяване
и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично;
- задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателния процес на основание чл.84 и
следващите от НПК, във връзка с чл.45 от ЗЗД, е приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от П.Г. *** чрез повереника адв. Д.П. против
подсъдимия Н.П. ***, с настоящ адрес: *** , с ЕГН**********, за сумата от 12000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени
вреди – от които за 8 000лв. за причиненото затруднение на дъвченето и
говора и 4000лв. – обезщетение за причиненото разстройство на здравето,
временно опасно за живота, ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на сумата, както и направените съдебни разноски.
П.Г. е конституиран в качеството на граждански ищец
и частен обвинител.
Тъй като подсъдимият
получи в съдебно заседание сумата от 50 лв. – претенция за имуществени
вреди, същият заяви, че оттегля претенцията си за причинените имуществени
вреди.
Съдът,
като прецени събраните на делото гласни и писмени доказателства, приема за
безспорно установено, че на пострадалия Г., в резултат на извършеното от
подсъдимия П. престъпление са причинени неимуществени вреди, представляващи
преживени от него болки и страдания.
От
заключението на вещите лица по изготвената съдебно – комисийна и повторна
съдебно – медицинска експертизи се установява, че на П.Г. е причинено: мозъчно
сътресение, съпроводено с краткотрайна пълна загуба на съзнанието. Това
състояние представлява разстройство на здравето временно опасно за живота.
Пострадалият Г.
описва болките и страданията, които е преживял, вследствие на причинената му
средна телесна повреда от подсъдимия, като споменът му е, че М. и З. са го
хванали под ръка, тъй като не е бил в състояние да се движи и е започнал да се
осъзнава в по-късен момент, а напълно се е осъзнал в клиниката.
От така
събраните по делото доказателства – гласни и писмени, се установи по един
безспорен начин, че пострадалият Г. несъмнено е преживял болки и страдания.
При
определяне размера на обезщетението, съдът прецени разпоредбата на чл.45, във
вр. с чл.52 от ЗЗД и счита, че сумата от 2000 лева ще обезщетят пострадалия П.Г.
в пълен размер за причинените му неимуществени вреди, в резултат на извършеното
от Н.П. престъпление по чл.129 ал.2, пр.5, във вр. с ал.1 от НК.
При
това положение съдът, като е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение, е осъдил същият, да заплати на П.Г., обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания, пряк резултат от деянието на
подсъдимия, в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва, върху тази сума
от деня на деянието – 22.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата до 4000 лева е отхвърлил предявеният иск.
По
отношение на подсъдимия не се събраха доказателства да е причинил на П.Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, с което се
затруднява дъвченето и говоренето, поради което и го оправдава за повдигнатото
му обвинение.
При
това положение предявеният граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 8000
лв. причинени неимуществени вреди двустранно (левостранно и десностранно)
счупване на долната челюст, довело до затруднение на дъвченето и говора за срок
от два до три месеца се явява неоснователен, поради което съдът го отхвърля
като такъв.
Върху
уважения размер на гражданския иск, съдът е осъдил подсъдимия Н.П. да заплати държавна такса в
размер на 80 лева.
При
този изход на делото, и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият следва да
заплати направените от съда деловодни разноски в размер на 1448.25 лева, както
и направените по делото разноски от гражданския ищец и частен обвинител съобразно
уважената част на иска в размер на 155 лева.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: