№ 276
гр. Сливен , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101626 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на В. М. Д. против лице, с което е била във
фактическо съжителство и от което има дете - С. Д. В., с която се иска
издаване на заповед за защита от домашно насилие за твърдян акт на
домашно насилие, извършен на 11.05.2021 г., около 12.00 ч. в гр. Сливен, на
адреса, на който живее ответникът на ***********, от ответника спрямо
молителката, изразил се в упражняване на физическо и емоционално насилие
върху нея чрез отправяне на заплахи, че ще я убие, ще я разпори, ще я
разсече.
Моли да бъде издадена заповед за защита, с която да бъде задължен
извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката и да се наложи забрана на ответника да доближава молителката,
както и жилището й на адрес *********** за максималния срок от 18 месеца.
Ответникът не е подал писмен отговор на молбата.
В съдебно заседание, молителката, редовно уведомена, не се явява
лично. Чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа депозираната молба и
моли съдът да издаде заповед за защита.
1
Ответникът, редовно уведомен, не се явява лично. Чрез своя
пълномощник - адвокат оспорва молбата и моли да бъде отхвърлена.
На 12.05.2021 г. е издадена Заповед за незабавна защита по делото в
полза на молителката, с която срещу ответника са наложени предвидените
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след преценка на
събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен едномесечен срок, от легитимирано лице,
визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено
от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство и от което
има дете - чл. 3, т. 2 и 3 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от
молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество, съдът намира молбата за неоснователна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат ответникът и молителката и малолетното дете. От
дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да се изследва поведението на
ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно
насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.
Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Съдът намира, че на 11.05.2021 г., около 12.00 ч. в гр. Сливен, на
***********, не е извършен твърденият в молбата и декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо
молителката, изразил се в упражняване на физическо и емоционално насилие
2
върху нея чрез отправяне на заплахи, че ще я убие, ще я разпори, ще я
разсече.
Изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се оборва от
показанията на разпитаните свидетели - очевидци - полицейските служители
И.В. и Й.Т., които излагат, че действително на 11.05.2021 г. са посетили
адреса по повод желанието на молителката да вземе детето си от баща му,
като поведението и на двамата е било агресивно. И двамата свидетели обаче
са категорични, че не са възприели ответникът да е отправил към молителката
заплахи като процесните, че ще я убие, ще я разпори, ще я разсече. Свид. В.
описва, че молителката е била превъзбудена и трудно е сдържала поведението
си, а свид. Т. излага, че детето е било в добро състояние и е отказало да отиде
с майка си.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като
доказателствено средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай
на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в
нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето
и конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2
ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при
направеното оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно
насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори
изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от
закона доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване бе проведено
от ответника не само чрез призованите по инициатива на молителката
свидетели полицейски служители, но и чрез показанията на свид. В. В. - също
очевидец на събитията от 11.05.2021 г., която излага, че ответникът не е
отправял заплахи към молителката.
3
Предвид изложеното съдът намира, че молбата за защита за упражнено
спрямо молителката на 11.05.2021 г. в гр. Сливен, домашно насилие следва да
бъде отхвърлена.
На основание чл. 19 ЗЗДН издадената по делото Заповед за незабавна
защита има действие до издаването на заповед за защита или отказа на съда,
тоест до влизане в сила на настоящото решение, поради което съдът не следва
да се произнася с отделен диспозитив за обезсилването й.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителката
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за производството по
делото в размер на 25 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителката следва да бъде осъдена да
заплати на ответника и направените от него разноски по делото в размер на
550 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна
защита и съдействие на л. 25 от делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. М. Д., ЕГН: **********, с адрес
*********** срещу С. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес ********* за защита
от твърдян акт на домашно насилие, извършен на 11.05.2021 г., около 12.00 ч.
в гр. Сливен, на адреса, на който живее ответникът на ***********, от
ответника спрямо молителката, изразил се в упражняване на физическо и
емоционално насилие върху нея чрез отправяне на заплахи, че ще я убие, ще я
разпори, ще я разсече.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. М. Д., ЕГН: **********,
с адрес *********** да заплати по сметка на Районен съд - Сливен сумата от
25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за
производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. М. Д., ЕГН: **********,
с адрес *********** да заплати на С. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес
4
********* сумата от 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща
разноски по делото.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5