№ 92
гр. Ямбол, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Светла Р. Димитрова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20252300500028 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от
ЕТ „А. М. Г.“, чрез неговия пълномощник адв.С. А. Т. от АК Ямбол против
решение № 592/06.11.2024г. постановено по гр.д. № 1619/2024 г. по описа на
ЯРС, в частта в която съдът е счел за неоснователен и е отхвърлил
предявеният от него иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на
ответника ЕТ „ПВМ-Маневски-В. И.“ да му предаде владението върху 2/7
идеални части от недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в
землището на с.Иречеково, общ.Стралджа, обл.Ямбол, подробно описани и
индивидуализирани като местонахождение, площ и граници в исковата молба
по делото и оспореното съдебно решение, както и в частта му относно
присъдените в полза на ответната страна по спора разноски.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва в
обжалваните му части, като незаконосъобразно и неправилно, постановено
при неправилно тълкуване и приложение от страна на ЯРС на разпоредбите на
материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което е довело и до неправилни правни изводи по съществото
на спора.
1
Сочи, че не оспорва изводите на съда, че той е собственик на 2/7
идеални части от процесните недвижими имоти, които е придобил на валидни
правни основания, неоспорени от другата страна в процеса, както и тези с
които е приел, че ответникът няма правно основание да държи и ползва
имотите, доколкото представеният с исковата молба аренден договор от
2016г., сключен при действието на предходната редакция на Закона за аренда в
земеделието и при липса на необходимото мнозинство в съсобствеността, е
непротивопоставим на ищеца като последващ приобритател на имотите и не
го обвързва. Счита за правилни и изводите на съда, че ищецът не е приел
договора за аренда от 2016г., арендатор по който е ответника по иска, като
доказателство в тази насока сочи сключването на договор за наем от
22.12.2021г., както и цялостното поведение на ищеца, изразяващо се и в липса
на получени арендни плащания или каквито и да било действия от негова
страна, изрични или конклудентни, доказващи приемането на арендния
договор.
Излага оплаквания за неправилност на изводите на съда, за
недоказаност на факта, че ответника реално владее, респ. държи процесните
имоти, т.к. не съответствали с доказателствата по делото и е в разрез с тях.
Сочи, че тези изводи противоречат на твърденията на ответника и признатия
от него факт, чрез направено признание чрез процесуалния му представител в
проведено съдебно заседание на 10.10.2024г., че за стопанските 2023/2024 и
2024/2025години, земите са заявени за ползване от негова страна, въз основа
на вписания в СВп. Договор за аренда от 2016г., като съда с протоколно
определение е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че имотите, предмет на спора, за стопанските 2023/2024 и
2024/2025г години, са заявени в Общинска дирекция „Земеделие“ от ЕТ „ПВМ
Маневски – В. И.“. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба и
образуване на делото, ответникът, в качеството си на ползвател, е държал
имотите на основание непротивопоставимия на ищеца аренден договор от
2016 г., т.к. последващия договор, сключен в хода на висящия процес, все още
не е съществувал в правния мир и не е произвел правните си последици. В
тази връзка счита, че съда неправилно е извършил преценка на този договор .
Сочи, че сключеният на 27.09.2024г. аренден договор има действие за
следващите стопански години, като не следва да се приема, че той доказва
валидно основание за ползване на имотите за стопанските 2023 – та и 2024 –
2
та години, независимо от неговата противопоставимост или не спрямо ищеца.
Моли да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразно
и неправилно в обжалвана част постановеното по гр.д. № 1619/2024г. по описа
на РС-Ямбол решение и вместо него се постанови друго по съществото на
спора, с което да се уважи предявеният иск, с всички произтичащи от това
законни последици. Претендира да му бъдат присъдени и направените пред
двете инстанции разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от В. П. И., в качеството й на ЕТ“ПВМ-МАНАВСКИ-В. И.“, чрез
нейния пълномощник – адв. Г. Д., в който е заявено становище за
неоснователност на жалбата и са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на решението в обжалваната му част, като моли то да бъде
потвърдено, като й бъдат присъдени направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
Счита за правилни изводите на съда, относно наличието на първите две
предпоставки по чл.108 от ЗС, че ищецът е собственик на имотите и те се
държат от ответника , както и извода, че не е налице третата предпоставка, че
имотите се държат от въззиваемата без правно основание. Счита, че
първоинстанционното решение е постановено в пълно съответствие с ТР
№4/14.03.2016г. по т.д.№4/2014г. на ОСГК. Оспорва направените оплаквания в
жалбата. Излагат се аргументи, че договорът за аренда с нотариална заверка
на подписите, вписан в Служба по вписвания-Ямбол с вх.рег.№
5577/27.09.2024г. е сключен в съответствие с чл.32, ал.1 от ЗС и чл.3,ал.4 от
ЗАЗ, като сключването му всъщност потвърждавал действията на
съсобственика сключил договора за аренда през 2016година. Противно на
твърденията в жалбата сочи, че този договор влиза в сила от 01.10.2024година,
което било изрично посочено в т.2 на раздел II и той представлява валидно
правно основание за ползване на имотите, считано за стопанската
2024/2025година. На това основание счита, че имотите се държат от
въззиваемата на основание противопоставимо на жалбоподателя, като излага
подробни аргументи за това, позовава и на чл.235,ал.3 от ГПК, за
кредитирането на факти, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право.
В проведеното открито съдебно заседание въззивника, редовно и
3
своевременно призован не се явява, като процесуалния му представител -
адвокат С. Т. от АК-Ямбол е депозирал писмена молба, в която е заявил, че
желае първоинстанционното решение да се отмени в обжалваните му части по
изложените в жалбата съображения, като му бъдат присъдени разноските за
двете инстанции.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата , редовно и
своевременно призована не се явява, но се представлява от адв.Д. , който е
изложил доводи за неоснователност на жалбата, т.к. счита атакуваното
решение за обосновано и законосъобразно, поради което моли то да бъде
потвърдено, като му бъдат присъдени разноските, извършени и във въззивната
инстанция..
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и
правилно е установено от първостепенния съд.
Районен съд Ямбол е бил сезиран от ЕТ“А. М. Г.“, представлявано от А.
М. Г. с иск по чл.108 от ЗС против ЕТ“ПВМ – Манавска – В. И.“,
представляван от В. П. И., като приемник на заличения търговец ЕТ „ПВМ-
Манавнси-Петко П.“ за осъждане на ответника да му предаде владението
върху собствените му 2/7 ид.ч. от два недвижими имоти, представляващи нива
с площ 37 397 кв.м., пета категория, в местността „Белия камък“,
съставляваща ПИ с идентификатор № 32771.70.3 по КК и КР, с трайно
предназначение на територията : земеделска, с номер по преходен план 07003,
при граници : ПИ с идентификатори №№ 32771.70.4; 32771.70.222; 32771.70.
69; 32771.70.55 и 32771.70.77 и нива с площ от 19 997 кв.м., шеста категория,
в местността „Автанско“, съставляваща ПИ с идентификатор № 32771.360.12
по КК и КР, с трайно предназначение на територията : земеделска, с номер по
преходен план 360012, при граници : ПИ с идентификатори №№ 32771.360.14;
32771.360.61; 32771.360.176; 32771.360.63 и 32771.360.135.
Твърдял е, че притежава 2/7 ид.ч. от посочените по-горе недвижими
имоти, които е придобил по силата на договор за дарение на ид.ч. от
недвижими имоти от 23.11.2017 г., договор за покупко- продажба на ид.ч. от
недвижими имоти от 23.11.2017 г., договор за покупко- продажба на ид. ч. от
4
недвижими имоти от 22.12.2021 г. През 2016 г. преди ищеца да е придобил
посочените по-горе 2/ 7 ид.ч. от недвижимите имоти, Г.П.С., като собственик
на 1/7 ид.ч. от същите ги отдала под аренда за срок от 20 год. на арендатора
ЕТ“ПВМ- Манавски- Петко П.“, който бил праводател на ответника с договор
за аренда от 16.09.2016 г. вписан в СВ- Ямбол, като същата се разпоредила
възмездно с притежаваните от нея ид.ч. в пълен обем в полза на ФЛ Петко П..
Твърдял е, че договора за аренда му е непротивопоставим, т.к. бил сключен от
лице, което притежавало 1/7 идеална част от съсобствени земеделски земи,
поради което отношенията между съсобствениците се уреждали съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС. Твърдял е, че той не бил осъществявал каквито
и да било действия по приемане на процесния договор, като не бил получавал
и арендни плащания по него. С оглед на това, че сключения договор за аренда
бил сключен от съсобственик с по-малко от 50 % дял в съсобствеността, не
обвързвал останалите съсобственици, респ. такъв договор не им бил
противопоставим. Към настоящия момент ответника, сега въззиваем владеел
описаните по-горе недвижими имоти изцяло, като ищеца, сега въззивник, бил
лишен от възможността да владее и ползва своята ид.ч., въпреки ,че договора
за аренда не го обвързвал и не му бил противопоставим.
По делото е бил депозиран писмен отговор от ответницата, в който не
се оспорва обстоятелството, че ищеца притежава ид.ч. от посочените имоти.
Изложени са твърдения, че ответника и праводателя й никога не били
отказвали съсобственика да ползва ид.ч. от имотите съобразно правата си.
Макар посочените ниви да били предмет на договора за аренда от 17.09.2016 г.
вписан в СВ, по постигнато съгласие между съсобствениците, ищеца за
стопанските години участвал в споразуменията по чл.70 ППЗСППЗ с част от
нивите, многократно превишаващи притежаваните от него ид.ч. Също така по
чл.69 ППЗСПЗЗ ищецът заявил нивата с площ от 19.997 дка, но заявлението
му било отхвърлено, с оглед на това, че нивата била заявена за участие по
чл.70 ППЗСППЗ от друго дружество, което черпило правата си по договор за
наем от 22.12.2021 г. сключен именно с ищеца. В ИМ целенасочено не били
отбелязани наличието на договор за наем от 22.12.2021 г., макар и същия да
бил подписан от ищеца и представляваното от него дружество, като за
сключването на договора също не било взето решение от повече от
половината от съсобствениците.
По делото са приети като писмени доказателства представените от
5
ищеца нот.акт за дарение на идеална част от недвижим имот №106, дело
№696/23.11.2017г. на нотариус №322, нот. акт за покупко-продажба на идеални
части от недвижими имоти № 108,дело №697/23.11.2017г. на нотариус с рег.
№322 и нот.акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот №
120, дело № 901/22.12.2021г. на нот.рег.№322, установяващи правата на
собственост на ищеца. Представен е договор за аренда от 16.09.2016 г., с който
Г.П.С. от гр. Варна в качеството си на арендодател предоставила на ЕТ“ПВМ-
Манавски- Петко П.“ в качеството му на арендатор за временно и възмездно
ползване на недвижим имот- земеделска земя, а именно: нива, цялата с площ
от 37, 403 дка, от които 1, 818 дка шеста категория и 35, 584 дка пета
категория, в местността „Белия камък“, съставляваща имот № 070003 по
плана на земеразделяне в землището на с. Иричеково, общ. Стралджа, обл.
Ямбол, ЕКАТТЕ- 32771 и нива, цялата с площ от 20, 001 дка, от които 13.126
дка шеста категория и 6, 874 дка трета категория, в местността „Автанско“,
съставвляваща иемот № 360012 по плана за земеразделяне в землището на с.
Иричеково, общ. Стралджа, обл. Ямбол, ЕКАТТЕ- 32771, като договора за
аренда бил сключен за 20 стопански години и влизал в сила от датата на
подписването му между страните и приключвал в края на последната
стопанска година. Видно от представен нотариален акт №6, рег.№ 5722, дело
№814/16.09.2016г. на нотариус с рег.№ 243 на НК е обективиран договор за
покупко продажба , според който Г.П.С., продала на П.Х.П. 1/7 ид.ч. от
притежаваните от нея ниви, предмет на договора за аренда.
Представени са справки от актуалното състояние на търговеца
ЕТ“ПВММанавски- Петко П.“, от които се установява, че същия е заличен
търговец, като търговското предприятие е било поето от ЕТ“ ПВМ- Манавски-
В. И.“, представлявано от В. П. И. в качеството й на правоприемник като
дъщеря на починалия си наследодател. Представени са още скица на
поземлените имот № 15-496000 от 16.05.2024 г. за ПИ с идентификатор 32771.
360.12, скица за поземлен имот № 15- 496005-16.05.2024 г. за ПИ с
идентификатор 32771.70.3 и двете издадени от СГКК- Ямбол и удостоверение
за данъчна оценка от 28.05.2024 г. по чл.264, ал.1 ДОПК за земеделски земи на
ищеца А. М. Г..
С отговора на исковата молба от страна на ответника е представен
договор за наем от 22.12.2021 г. от който се установява, че А. М. Г. в
6
качеството му на собственик и законен представител на ЕТ“ А. М. Г.“ като
наемодател и от друга страна А. М. Г. в качеството му на управител и законен
представител на „АНБ Екотера“ ЕООД в качеството му на наемател, като
наемодателя предоставил на наемателя за временно възмездно ползване
следните съсобствени недвижими имоти- земеделски земи, находящи се в
землището на с. Иричеково, общ. Стралджа, обл. Ямбол, а именно – ПИ с
идентификатор № 32771.70.3 с площ от 27397 кв. м. в местността „Белия
камък“ и ПИ с идентификатор № 32771.360.12 с площ от 19997 кв.м. в
местността „Автанско“, като договора за наем бил сключен за срок от 10
стопански години, считано от 01.10.2021 г. Представени са справки ферма-
регистри от ОС“Земеделие“ Стралджа на имоти по чл.69, ал.1 и чл70, ал.1
ППЗСПЗЗ за стопанските 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г.; 01.10.2018 г. до
30.09.2019 г.; 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г.; 01.10.2020 до 30.09.2021 г.;
01.10.2021 г. до 30.09.2022 г.; 01.10.2022 г. до 30.09.2018г.; землище на
Иричеково ЕКАТТЕ 32771 по номера на имоти от които се установява, че на
различни основания наеми и аренди същите са декларирани от страните в
настоящото производство. От представения договор за дарение на недвижим
имот от 25.02.2016 г. се установява, че В.Й.К. дарила на П.Х.П. собствените си
1/14 ид.ч. от посочената нива с площ от 37, 402 дка в местността „Белият
камък“ и 1/14 ид.ч. от нива с площ от 20,00 дка в местността „Автанско“. С
договор за покупко- продажба на недвижим имот М.Й.П. продала на П.Х.П.
собствените си 1/14 ид.ч. от посочената нива с площ от 37, 402 дка в
местността „Белият камък“ и 1/14 ид.ч. от нива с площ от 20,00 дка в
местността „Автанско“. В проведеното о.с.з. на 10.10.2024 г. пълномощника
на ответника е представил още договор за аренда от 20.09.2024 г. от който се
установява, че посочените в него лица като арендодатели и притежаващи
283/504 ид.ч. или повече от 50 %, предоставили на арендатора ЕТ „ПВМ-
Манавски- В. И.“, представляван от собственика си В. П. И. за временно и
възмездно ползване на недвижими имоти, земеделска земя, а именно нива с
площ от 37, 397 дка в местността „Белият камък“ и нива с площ от 19, 997 дка
в местността „Автанско“.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, и
7
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
лигитимиран и има правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка, въззивният съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По наведените от въззивника оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в атакуваната му част,
настоящият състав на ЯОС намира следното:
Пред първоинстанционният съд е би предявен иск по чл.108 от ЗС.
Съгласно нормата на чл. 108 от ЗС, за да бъде уважен този иск в тежест
на ищеца е да установи наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: че е собственик на процесните идеални части от описаните
имоти, че те се владеят или държат от ответника и че това владение или
държание е без правно основание. Липсата на която и да било от така
изброените предпоставки, води до неоснователност на претенцията.
ЯРС в обжалваното решение е признал за установено по отношение на
ответника ЕТ“ПВМ-Маневски-В. И.“, че ищецът ЕТ“А. М. Г.“ е собственик
на общо 2/7 идеални части от посочените земеделски земи в землището на
с.Иречеково, община Стралджа, област Ямбол, в която част не се оспорва
решение. Със същото е отхвърлил иска на ЕТ“А. М. Г. против ЕТ“ПВМ-
Маневски-В. И.“ за осъждане на ответника да му предаде владението на тези
2/7 идеални части от земите, като е приел, че земите се владеят от ответника
на правно основание – договор за аренда от 27.09.2024г., сключен от повече от
половината съсобственици на спорните ниви, поради което този договор е
противопоставим на всеки един от останалите съсобственици – заедно и
поотделно, като той е противопоставим и на ищеца. Този извод на
първостепенния съд е правилен. Съгласно разпоредбата на чл.4,ал.4 от ЗАЗ
договорът за аренда може да се сключи със собственик, съсобственик на
земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от
съсобствен имот. Сключеният договор за аренда от 27.09.2024г. е именно
такъв, поради което той разпростира своето действие и върху ищеца
притежаващ 2/7 идеални части от процесните земеделски земи. Договорът за
8
аренда е договор за управление. Всеки съсобственик може да го сключи, но
съгласно чл.32, ал.1 от ЗС той обвързва и останалите, само ако сключилият го
съсобственик притежава повече от 50% идеални части от земеделската земя.
Когато делът му е по-малък от 50%, договорът обвързва само страните, които
са го сключили, а може да обвърже и друг съсобственик, само ако има
изрично или с конклудентни действия той го е приел. За договора, с който
съсобственик отдава под аренда цялата земеделска земя, се прилагат чл.30,
ал.3 от ЗС, към която чл.3,ал.4 изрично препраща ( в редакциите преди и след
изменението с ДВ,бр.13/07.02.2017г.), но и чл.32, ал.1 от ЗС, респ.чл.21, ал.1
ЗЗД. Разпоредбата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ след цитираното изменение не регулира
по нов(различен) начин договора за аренда, сключен от съсобственик на
общата земеделска земя преди това изменение (вж. Решение №77 от
06.02.2024г. по гр.д. № 2015/2023 г., Г.К., IV Г.О. на ВКС). В съответствие с
посочената практика първоинстанционния съд е направил правилно своите
правни изводи. В съответствие с константната практика на ВКС ЯРС правилно
е приел, че сключеният договор за аренда от 16.09.2016г. е непротивопоставим
на ищеца, т.к. е сключен от съсобственик притежаващ по-малко от 50% дял в
съсобствеността и не го обвързва.
Поради това ищецът очевидно не го е зачитал, и не го е приел, т.к. сам
е сключил договор за наем от 24.12.2021г. с „АНБ Екотер“ЕООД за същите
имоти, като включително е подавал заявления по реда на ППЗСПЗЗ за
ползване на един от имотите в предходни стопански години.
Обстоятелството, че ЯРС е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване факта, че имотите, предмет на спора, за стопанските 2023/2024 и
2024/2025години са заявени в Общинска дирекция „Земеделие“ от ЕТ „ПВМ
Маневски – В. И.“ не променя извода на съда, че имотите се ползват от
ответника на правно основание - Договор за аренда от 27.09.2024г., като
противно на твърденията на жалбоподателя, той влиза в сила от 01.10.2024г.,
изрично посочено в т.2 на раздел II, от когато започва стопанската 2024-2025г.,
според §2 т.3 от Допълнителните разпоредби към ЗАЗ. Независимо, че този
договор е сключен след подаването на иска в съда, същият следва да се вземе
предвид от съда съгл. разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК, т.к. е от значение за
спора кой и на какво основание държи процесните имоти. И т.к. те се държат
от въззиваемият ЕТ“ПВМ Маневски – В. И.“ въз основа на противопоставим
на въззивника ЕТ „А. М. Г.“ договор за аренда от 27.09.2024г. то те се държат
9
от него на правно основание. Възражението, че сроковете , предвидени в
СЗПЗЗ и ППЗСПЗЗ за заявяване на имотите за обработка от ползватели за
стопанската 2024-2025г. са изтекли не може да послужи за аргумент, че те не
се владеят на правно основание, т.к. не заявяването им, а договора за аренда е
основанието за държанието им. По делото не са събрани доказателства, че
имотите по договора не са предадени на арендатора, а това се извлича и от
приетия за безспорен факт, че за стопанската 2024/2025г. имотите са заявени за
ползване в ОД“Земеделие“ от въззиваемият ЕТ“ПВМ Маневски – В. И.“. Кое,
ако не сключеният в предвидената форма договор за аренда може да е правно
основание за държане на имотите.
Предвид всичко гореизложено, ЯОС счита, че жалбата е неоснователна,
а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, въззиваемият има право на разноски пред
въззивната инстанция. Същият е доказал разноски за реално платено
адвокатско възнаграждение от 800лв. за въззивната инстанция, която сума
следва да му бъде присъдена.
Воден от изложеното , ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 592/06.11.2024г. на Районен съд – Ямбол
постановено по гр.д. № 1619 по описа за 2024г. на същия съд в частта, в която
съдът е отхвърлил иска по чл.108 от ЗС предявен от ЕТ“ А. М. Г.“, със
седалище и адрес на управление в с. Иричеково, общ. Стралджа, обл. Ямбол,
ЕИК *********, представляван от А. М. Г., ЕГН ********** от с.*****,
обл,****, обл.****, ул.***№ **, със съдебен адрес в гр. Ямбол, ул. „Жорж
Папазов“ № 5, ет.2, кант. 9, чрез адв. С. Т.- ЯАК, против ЕТ“ПВМ-Манавски-
В. И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Иричеково,
общ. Стралджа, обл. Ямбол, представлявано от В. П. И. с ЕГН ********** с
адрес в гр.****, ул.******№ **, със съдебен адрес в гр. Ямбол, ул. „Бузлуджа“
№ 15, ет.3, офис 16, чрез адв. Г. Д.- ЯАК , за осъждане на ответника да им
предаде владението на 2/7 идеални части от следните недвижими имоти :
представляващи нива с площ 37 397 кв.м., пета категория, в местността
„Белия камък“, съставляваща ПИ с идентификатор № 32771.70.3 по КК и КР, с
10
трайно предназначение на територията : земеделска, с номер по преходен план
07003, при граници : ПИ с идентификатори №№ 32771.70.4; 32771.70.222;
32771.70. 69; 32771.70.55 и 32771.70.77 и нива с площ от 19 997 кв.м., шеста
категория, в местността „Автанско“, съставляваща ПИ с идентификатор №
32771.360.12 по КК и КР, с трайно предназначение на територията :
земеделска, с номер по преходен план 360012, при граници : ПИ с
идентификатори №№ 32771.360.14; 32771.360.61; 32771.360.176; 32771.360.63
и 32771.360.135.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЕТ“ А. М. Г.“, да заплати на ЕТ“ПВМ-Манавски- В. И.“
чл.78, ал.3 от ГПК разноски пред въззивната инстанция в размер на 800.00
/осемстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11