Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 12.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на пети юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №12862 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.49 ЗЗД .
К.Б.Г. ЕГН ********** от гр.София иска
да се осъди С.о.да й заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата от 50 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ поради счупване на
кубоидна кост на ляво стъпало дължащо се на падане на 17.04.2013 г , около 21
часа на тротоара на ул.Казбек от страната на 02 СУ „********“ по причина на
оставени на тротоара плочи при ремонт и липсващо улично осветление по вина на
лица , на които ответникът е възложил работа ; ведно със законната лихва от
17.04.2013 г до окончателното плащане на сумите .
Според ищцата на 17.04.2013 г на
тротоара на ул.Казбек от страната на 02 СУ „********“ имало току що завършен
тротоар и оставени плочки . Липсвало улично осветление . Ищцата стъпила на
оставена на тротоара плочка , загубила равновесие и паднала върху левия си
глезен . Глезенът се подул и посинял и на 18.04.2013 г в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“
установили , че Г. имала счупване на кубоидната кост на ляво стъпало . Ищцата
била с гипс за месец и половина , а след премахване на гипса кракът продължил
да я боли до три месеца и дори и до настоящия момент не е напълно възстановена
. На мястото на счупването останала подутина , трябва да носи изрязани обувки и
не може вече да спортува , да се движи и живее нормално .
Ответникът оспорва иска по основание и
размер . Оспорва , че април 2013 г е извършван ремонт на тротоар на ул.Казбек ,
оспорва механизма на травмите , наличието на болки и страдания и че те са
причинени от лица , на които е възложил работа . Оставена плочка на тротоар не
представлява дефект и няма как да се наклони . Има данни за съпричиняване ,
защото ищцата не е внимавала и не е имала добра координация при движение .
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищцата представя копие от амбулаторна
книга на УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ .
Ищцата представя рентгенова снимка и
удостоверение от 14.07.2014 г за изследване на стъпало на ляв крак .
Ищцата представя съдебномедицинско удостоверение
№МЦП 180/14 г от 28.10.2014 г на д-р Т.Б.от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ , според
което ищцата на 17.04.2013 г стъпила на оставени плочи , които се разлюляли и
загубила равновесие , при което получила счупване на кубоидна кост на ляво
стъпало. Установяват се вероятни данни за фрактура и плътна туморовидна
подутина под левия външен глезен .
Ищцата представя амбулаторен лист от
21.09.2017 г за посттравматична артроза 1-2ра степен на калканео-кубовидната
става на ляво ходило .
Според изслушаната по делото СМЕ на
вещото лице д-р Е.И. на 17.04.2013 г ищцата получила счупване на кубоидната
кост на ляво ходило . След сваляне на гипсовата имобилизация е установена
подутина в областта на счупването . Ищцата твърди , че е провеждала
физиотерапия , но въпреки това подутината останала . При рентгенография е
установено , че подутината е от посттравматична артроза на калканео-кубоидната
става на ляво ходило ; като е препоръчано медикаментозно лечение и носене на
ортопедична стелка . В случая се касае за неразместено счупване на кубоидната
кост , което се лекува с „гипсов ботуш“ за 1-1,5 месеца , като възстановяването
трябва да е за 2-2,5 месеца . Към момента на прегледа от вещото лице има данни
за посттравматичен артрит , водещ до болки в областта на петата при
продължително седене , като болките отзвучават при раздвижване . Отокът на меките тъкани има смесен произход
– повишено артериално налягане и процесната травма с артроза и лека деформация
на свода . Като цяло не се налага оперативна интервенция за корекция на дефекта
на костните структури на ляво ходило , тъй като ищцата има и съпътстващи заболявания .
В о.с.з вещото лице И. уточнява , че е
налице посттравматична артроза , но част от усложненията се дължат на приемани
лекарства за психиатрично заболяване . Освен това ищцата живее в бедност , не
носи подходящи обувки , няма данни , че си купува и лекарства за ставите .
Твърденият механизъм на травмите е възможен /стъпване накриво/ , но е възможно
и падане на тежък предмет върху ходилото .
Според разпитания по делото свидетел П.П.
/съпруг на ищцата/ , на 17.04.2013 г , около 21 часа той и ищцата ходили на
пазар . Ищцата стъпила на плочка , която поддала и тя залитнала и паднала.
Куцукайки ищцата стигнала до дома им , имала големи болки и кракът се подул .
На сутринта линейка закарала Г. в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ и там се установило ,
че има счупване на глезена . Ищцата била в гипс около месец и половина , имала
трудности в обслужването и се придвижвала с патерици . Един-два пъти ищцата
ходила на физиотерапия . Наложило се да си смени обувките заради подутина ,
която се появила . Наложило се ищцата да промени начина си на живот , да се
съобразява при закупуване на обувки . След инцидента ищцата станала много
сприхава и се наложило да се разделят . Ищцата се страхувала да излиза сама на
улицата .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
За да бъде основателен иск по чл.49 ЗЗД
трябва да се установи , че е налице противоправно деяние/действие или
бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на лице , на което ответникът е възложил
определена работа. Възложителят отговоря за вредите причинени от прекия
причинител при или по повод на изпълнението на възложената работа.
Противоправното деяние на посоченото лице , вредата и причинната връзка трябва
да се докажат от ищеца във всеки конкретен случай . При доказване на другите
предпоставки вината на прекия причинител се предполага до доказване на
противното.
В случая ищцата е изложила факти и
обстоятелства за хипотеза на чл.49 ЗЗД , при която отговорността на ответната
страна се ангажира не заради нейна вина - действие или бездействие, а заради
вината - действието или бездействието на свои работници или служители , на които е възложена работата по ремонт/поддръжка
на процесния тротоар .
Не се оспорва от ответника , че
тротоарът на ул.Казбек от страната на 02 СУ „********“ е общинска собственост . Съгласно чл.11 ал.1 от Закона за общинската
собственост имотите - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона
и с грижата на добър стопанин. Общината , която има публични задължения по чл.195 ЗУТ
да следи за техническото състояние и поддържане на строежите , сама не
изпълнява тези задължения за поддържане на собствеността си – процесния тротоар
.
Общината носи
отговорност по чл.49 ЗЗД поради действията на лицата , на които е възложила
работа по поддържане на собствеността й - решение №411 от 12.05.2009
г по
гр.д. № 1724/2008 г, ГК ,
ІІІ ГО
на ВКС , решение №1184
от 29.10.2009
г по
гр.д. № 5107/2007 г, ГК ,
ІІ ГО на
ВКС, решение №100 от 16.02.2010 г по гр.д. № 696/2009
г, ГК , ІІІ ГО на ВКС.
От показанията на св.П. се доказа , че
ищцата е паднала след като се е спънала от плочка на тротоара . Действително ,
има известно разминаване между формулировката в исковата молба , че ищцата
стъпила върху „оставена на тротоара плочка“ и посоченото от свидетеля П. , че
„плочката била равна , но хлътнала“ . Ясно е едно – било е тъмно , тротоарът не
е бил в изряден вид , причина за падането е неправилно поставена/монтирана
плочка . Вижда се на снимка от Google maps дори от юни 2015 г на какъв
„прекрасен“ тротоар могат да се „радват“ минувачите на ул.“Казбек“ срещу 02 СУ
„********“, като не се вижда и никакво улично осветление . При случилия се
неприятен инцидент едва ли на св.П. е било приоритет да установява дали ищцата
е паднала от хлътване на некадърно монтирана плочка или от спъване в просто
оставена плочка – по същество е идентично и става въпрос за немарливо
поддържане/ремонт на тротоар .
Ищцата е получила травматични увреждания
, в резултат на лошото състояние на тротоара , довели до значителни болки , страдания
и дискомфорт, които по своя характер представляват неимуществени вреди и
съгласно разпоредбата на чл.51 ЗЗД подлежат на обезщетяване. При определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД , както и установените
фактически обстоятелства по делото. Не се доказа по безспорен начин наличието
на съпричиняване от страна на ищцата , за което ответникът носи
доказателствена тежест .
При доказан фактически състав на деликта
искът за имуществени вреди трябва да се уважи изцяло , а обезщетението за
неимуществени вреди да се определи в справедлив размер . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в
резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на
обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчетат :
-
наличието на счупване на кубоидна кост на ляво стъпало ;
-
по-продължителен
от нормалния възстановителен период – остатъчна подутина в областта на глезена /
посттравматичната артроза/ ;
-
наличие на страх
и психически стрес .
Като обстоятелства обосноваващи
сравнително по-нисък размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
липса на
категорични данни за проведена рехабилитация – според св.П. ищцата била на
физиотерапия „един-два пъти“ , но по делото липсват писмени доказателства за
това ;
-
липса на
категорични данни за спазване на предписанията на лекарите . Не се доказа от
ищцата да е носила ортопедични стелки и да е приемала необходимите лекарства
във връзка с посттравматичната артроза ;
-
данни
за съпътстващи заболявания – повишено артериално налягане и психиатрично
заболяване . Според вещото лице И. приемани от ищцата медикаменти и липсата на
достатъчно грижа за здравето /поради бедност и психиатрично заболяване/ са
влошавали и влошават състоянието на ищцата спрямо това , което би имала в
противен случай .
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице И. и само частично показанията на
св.П. /съпруг на ищцата/ . Прави впечатление пристрастност на св.П. по
отношение описание на състоянието на ищцата преди и след инцидента . Свидетелят
не съобщава важни обстоятелства – напр.че ищцата страда от психиатрично
заболяване , поради което може да е нервна и сприхава , както и че е имала
здравословни проблеми и преди инцидента. Вместо това свидетелят твърди , че
ищцата била много добре преди инцидента , че спортувала и ходела по екскурзии ;
и едва ли не само заради счупването и последиците от него ищцата се променила ,
изнервила се и двамата заживели отделно .
Поради изложеното съдът приема , че
обезщетение от 20 000 лева е справедливо и отстранява негативните изживявания
за ищцата от уврежданията и последващите трудности при възстановяването . С
тази сума се обезщетяват и всички минали , настоящи и бъдещи вреди свързани с
описаните от вещото лице възможни усложнения и допълнителни страдания и неудобства
. За разликата над 20 000 лева до предявения размер от 50 000 лева
искът за неимуществени вреди трябва да се отхвърли .
С оглед изхода
на делото ищцата дължи на ответника сумата от 210 лева деловодни разноски /част
от юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът
дължи на адвоката на ищеца сумата от 812 лева адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2
ЗАдв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът
дължи по сметка на СГС сумата от 900 лева част от депозит за експертиза и държавна
такса , съобразно уважената част от иска.
Водим от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.о.да заплати на основание чл.49 ЗЗД
на К.Б.Г. ЕГН ********** от гр.София сумата от 20 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания/ поради счупване на кубоидна кост на
ляво стъпало дължащо се на падане на 17.04.2013 г , около 21 часа на тротоара
на ул.Казбек от страната на 02 СУ „********“ ; ведно със законната лихва от
17.04.2013 г до окончателното плащане на сумите .
ОТХВЪРЛЯ
посочения иск за разликата над 20 000
лева до претендирания размер от 50 000 лева ; ведно със законната
лихва от 17.04.2013 г до окончателното плащане на сумите .
ОСЪЖДА К.Б.Г. ЕГН ********** от гр.София да заплати на С.о.сумата
от 210 лева деловодни разноски .
ОСЪЖДА С.о.да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.
чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адвокат И. Василев Ю. *** с адрес гр.София бул.Витоша
№1а Търговски дом ет.3 кантора №308 ; сумата от
812 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
С.о.да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 900 лева такси и разноски в производството .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :