Определение по дело №2713/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1974
Дата: 14 август 2024 г. (в сила от 30 август 2024 г.)
Съдия: Анита Христова Велева
Дело: 20242120202713
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1974
гр. Б., 14.08.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
СъдебниДАРИНА АТ. МЕГДАНСКА
заседатели:ЧОЛАКОВА
РАДОСЛАВ СТ. ДОБРЕВ
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
в присъствието на прокурора С. Ст. И.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело №
20242120202713 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал.
1 НК е образувано по предложение на Районна прокуратура - Б. за определяне на общо
наказание на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1, на посочените в предложението
осъждания на осъдения С. Н. К., ЕГН **********.
В съдебното заседание осъденият К., редовно призован, се явява, воден от органите на РД –
Охрана и заявява, че е съгласен с извършване на кумулация, съгласно предложението на
БРП.
За него се явява определеният от БАК за служебен защитник Адвокат И. Ц., която заявява, че
кумулацията следва да бъде извършена в съответствие с предложението на БРП, като се
приспадне изцяло изтърпяното наказание лишаване от право да управлява МПС.
Представителят на БРП изразява позиция, че изцяло поддържа депозираното предложение за
извършване на кумулация по посочените две осъждания, като се приспадне изцяло
изтърпяното наказание лишаване от право да управлява МПС.

Прегледът на събраните доказателствени материали обуславя следните фактически изводи :
Предмет на настоящото производство за определяне на едно общо наказание са наложените
наказания по следните осъждания на С. Н. К., ЕГН **********:
1. С влязло в сила Определение№49/12.07.2023 г. за одобряване на споразумение, по
НОХД 234/2023 година по описа на Районен съд – Е.П. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.281,ал.2,т.1 и т.5, вр.ал.1 НК, като му е наложено
1
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 2000 лв.
Деянието е извършено на 10.07.2023 г. Споразумението е влязло в сила на 12.07.2023
година.

2. С влязло в сила Определение от 25.06.2024 г. за одобряване на споразумение по
НОХД 1793/2024 година по описа на Районен съд – Б., с което е признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено с
изпитателен срок от три години, и на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
Деянието извършено на 09.04.2023 г.Споразумението е влязло в сила на 25.06.2024
година.
При така изяснените обстоятелства от фактическа страна, БРС счита, че осъденото лице е
осъществило противоправните посегателства, предмет на цитираните две осъждания по
НОХД 234/2023 г. по описа на РС-Е.П. и по НОХД 1793/2024 година по описа на БРС,
преди да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях, преди датата 12.07.2023
г., на която е влязло в сила Определение№49/12.07.2023 г. за одобряване на споразумение,
по НОХД 234/2023 година по описа на Районен съд – Е.П..
По двете конкретизирани осъждания т.1-т.2 на осъденото лице са налагани последователно
наказания лишаване от свобода за осъществени от него престъпления, които по своите
обективни особености и правно съдържание обуславят наличие на разнородна реална
съвкупност. Всяко от престъпленията, включени в съвкупността е насочено срещу различен
непосредствен обект на наказателноправна защита, а времевият интервал на
осъществяването им не е разделен с влезли в сила присъди.
В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК е указана общата нормативна техника за групиране на
наказания по присъди относно деяния, намиращи се в условия на реална съвкупност, като е
посочено, че съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно,следва да
наложи най-тежкото сред индивидуализираните наказания, като се имат предвид наказания,
които са от един и същи вид. Отправен момент при разрешаване на въпроса за най-тежкото
измежду наложените на осъдения наказания по смисъла на чл. 23 НК е размерът на
наказанията, а не начина на изтърпяването им. В пределите на предоставените му с чл.306,
ал.1, т.1 НПК, правомощия, прилагайки материалния закон в обсега на действащия
нормативен механизъм за извършване на кумулация по чл.23, ал.1 вр.чл.25, ал.1 НК,съдът
намира за безспорно установено, че по двете цитирани осъждания са определени еднакви по
вид основни наказания „лишаване от свобода“ за всяко от деянията, включени в
съвкупността. А имено, за всяко от престъпленията, включени в съвкупността е наложено
2
наказание „лишаване от свобода“, като по отношение на всяко от осъжданията е приложен
чл.66,ал.1 НК и всяко от наложените наказания лишаване от свобода е отложено с
изпитателен срок от три години. Упражнявайки правомощията си по реда на чл.306, ал.1, т.1
НПК, прилагайки материалния закон в обсега на действащия нормативен алгоритъм за
извършване на кумулация,съдът зачитайки предписанието на чл.23, ал.1 вр.чл.25, ал.1 НК,
намира,че общото най-тежко наказание за престъпленията, включени в съвкупността, е
именно 10 /месеца/ „лишаване от свобода“.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 НК – когато по една или няколко от присъдите лицето
е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, то
въпросът за изпълнение на общото наказание се решава при неговото определяне. Именно
такъв е и настоящият казус, доколкото наказанията „Лишаване от свобода” на К. и по двете
осъждания са били отложени по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Настоящият състав счита, че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на Койчев не е
наложително общото наказание от шест месеца „Лишаване от свобода“ да се изтърпи
ефективно. Поради тази причина и на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът счита, че
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” следва да се отложи с изпитателен
срок от три години.
Налице са материалноправните основания за приложението на чл.66, ал.1 НК. Предвид
идентичната продължителност на дефинирания изпитателен срок – 3 години, както спрямо
осъждането НОХД 234/2023 г. по описа на РС-Е.П., така и спрямо осъждането по НОХД
1793/2024 г. на БРС, на основание чл.66, ал.1 НК следва да се отложи определеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца с изпитателен срок от 3 /три/
години.
Що се отнася до наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца,
наложено на осъдения със споразумение по НОХД 1793/2024 г. , съдът след извършена
служебна справка констатира, че по делото е постъпило писмено Уведомление вх. №
30598/23.07.2024г. на Районна прокуратура – Б., видно от което това наказание е изтърпяно
от осъдения К. изцяло в периода от 09.04.2023г. до 09.02.2024г. Ето защо съдът намира, че в
случая е излишно да постановява отделно изтърпяване на вече изпълненото наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, наложено на осъдения със
споразумение по НОХД 1793/2024 г., което да бъде обвързано и скрепено с приспадането му
изцяло поради изтърпяване. В този смисъл макар и не в напълно еднородно и идентично на
настоящия казус съотношение е формираната съдебна практика на въззивния съд в
Решение№ 135/ 20.05.2024 г. по ЧНД 81/2024 г. по описа на БОС ,в което се приема,че
когато едно наказание е изтърпяно преди образуване на производството по чл.306 ал.1 т.1
от НПК,то постановяване на повторното му изтърпяване с постановените в тази връзка
приспадания са ненужни и незаконосъобразни, тъй като при произнасянето на съда по
кумулацията на практика липсва годно за изпълнение наказание.
Видно от писмено уведомление вх.№29884/17.07.2024 г. на РС-Е.П. наложената на осъдения
К. по НОХД 234/2023 г. на РС-Е.П. кумулативна санкция „глоба“ в размер на 2000 лв. не е
3
платена.
При това положение и на основание чл. 23, ал. 3 НК към така определеното общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ следва да се присъедини и наказанието „Глоба“ в размер на 2000
лв., наложено на С. К. по НОХД 234/2023 г. по описа на РС-Е.П..

Водим от гореизложеното, БРС
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на осъдения С. Н. К., ЕГН ********** едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му по НОХД № 234/2023 г. на Районен съд – Е.П. и НОХД
1793/2024 г. на Районен съд Б., а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 10 /десет/
месеца.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така определеното общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ години.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 3 НК към така определеното общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ и наказанието „ГЛОБА“ в размер на 2000 лева, наложено на С. Н. К. по
НОХД 234/2023 г. по описа на РС-Е.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Б.ки окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4