№ 1378
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503842 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответниците по гр.д. 11 649/18 г. по описа на СГС.
С решение по делото № 4698/03.08.2020 г. съдът, като е кредитирал за компетентно
заключение по приета психиатрична експертиза, е счел, че към датата 02.02.18 г.,
когато пред нотариус с район на действие РС Русе, б.ж. на гр. Русе Г. Ц. завещала
идеални части от свой имот, индивидуализиран в завещанието, на М. О. и Ю.Н.,
завещателката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ръководи поведението си, на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН е унищожил
завещанието.
Недоволни от решението са ответниците. Първата от тях – М. О. е починала
през време на въззивното производство (на 30.11.21 г.) и е оставила за свой наследник
втория ответник Ю.Н., конституиран на основание чл. 227 ГПК и на нейно място като
процесуален правоприемник.
Във въззивната жалба се твърди, че приетата посмъртна психиатрична
експертиза се основава изключително на етапна епикриза от 03.11.14 г., изготвена от
личния лекар на Ц. д-р С., свидетелстваща, че след загуба на единствения й син, Г. Ц.
проявила параноидна шизофрения, протичаща почти без ремисии, със слухови и
мирисни измами, преживяла ступор, изпаднала в алиенация с изолация в жилището й.
Тъй като Етапната експертиза не е подписана, въззивниците твърдят, че тя не следва да
се кредитира като годно писмено доказателство. Съдът неправилно е игнорирал
всички, събрани по делото гласни доказателства, единодушно утвърждаващи, че
психичното заболяване на Ц. е било контролирано и те не са установявали при
контактите си с нея моменти на неадекватност. Двете свидетелки в процеса пред СГС
са и инструментарни такива за съставяне на нотариалното завещание. Те заявяват, че
при изготвяне на завещанието завещателката е изпитвала болки от соматично
онкологично заболяване, но била с ясно съзнание и разбирала значението на
извършвания правен акт. Игнорирана е и преценката на нотариуса, който оформил
1
завещанието, за това, че завещателката е в психично състояние, позволяващо да прави
валидни волеизявления (дееспособна). Иска се отмяна на първоинстанционното
решение и отхърляне на предявения иск.
Състав на САС, като е приел, че при събирането на доказателства
първостепенният съд не е допуснал нарушения, е отклонил доказтелствените искания
за преразпит на разпитани по делегация от РС Русе свидетели и с оглед показанията
им – за изслушване на нова психиатрична експертиза.
При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустима
жалба, с която се обжалва валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се
произнасяне относно правилността на съдебния акт с оглед императивните законови
разпоредби и възраженията за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.
Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени към
първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка,
настоящият състав прави следните изводи:
Установено е, че ден преди изготвяне на атакуваното завещание с изрична изява
на воля покойната към момента Ц. е отменила предходно нотариално завещание,
изготвено от нея в полза на ищците (към момента, към който тя придобила процесния
имот в условията на съсобственост с трето лице – 19.03.07 г. – с. 14).
На 02.02.18 г, със завещание, вписано под № 19/02.02.18 г. в Службата по
вписвания, е направено нотариално завещание (завет) в полза на ответниците.
Разпореждането се отнася за ½ идеална част от жилищен имот, в гр. София,
индивидуализиран в завещанието. Оформянето на волята на завещателката е
осъществено от нотариус К. К. с район на действие РС Русе. Същият е отразил, че е
пристъпил към записване волята на завещателката след установяване на нейната (и на
инсрументарните свидетели) самоличност и дееспособност.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт от 30.07. 18 г., на 20.06.18 г. Г. Д. Ц.
е починала.
Установено е, че завещателката е била онкологично болна, с начално находище
на новообразувание в гърдата и метастази във вътрешните органи (бял и черен дроб),
компресирани коренчета на нерви от гръбначния стълб поради натиск от спинални
туморни формации.
Като писмени доказателства, копия от материали по история на заболяването
(онкологично), са представени декларации за информирано съгласие на пациент от
04.01.17 г. (с. 198), 04.01.18 г. (с. 196, 197, 202), 19.03.18 г. (с. 281, 286, 291).
В проведено на 23.05.19 г. заседание е разпитано едно от лицата, отразени като
инструментарни свидетели при съставяне на завещанието (Н. Д.). Разпитът е
осъществен в присъствието на психиатъра, комуто в качеството на вещо лице е
възложено изготвянето на посмъртна психиатрична експертиза на Ц. – д-р К. и е
предоставена възможност да задава изясняващи въпроси на свидетелката.
Според св. Н. Д. (л. 322) в продължение на 6 м. тя се грижела за Г., която от
кръста надолу била неподвижна. Ц. приемала обезболяващи поради силни болки.
Имала изключително остра и точна памет. Изпращала свидетелката до друго
помещение от къщата, с указания къде точно каква вещ може да намери. Свидетелката
„завиждала на паметта“ на болната жена. Окачествява я като адекватна до последния й
ден. Тя говорела със свидетелката нормално, преценявала хората, изказвала
задоволство от полаганите грижи. Грижите за Ц. свидетелката поделяла с друга жена, с
която присъствали неизменно в дома на Ц. в продължение на 24 ч.
По делегация от РС Русе са разпитани втората инструментарна свидетелка и
2
личния лекар на Ц..
Св. Т. К. (с. 365) заявява, че познава Г. от над 10 години. Знае, че тя приема
лекарства заради психично заболяване, което не знае дали е шизофрения. Завещанието
било съставено в дома на Ц.. Не е присъствало медицинско лице в момента на
изявяване на волята. Личало си, че към този момент Ц. изпитва болка. Тя говорела
тихо, но разбираемо. Свидетелката е категорична, че Ц. разбирала всичко към онзи
момент. Преди да пристъпи към самото изслушване, нотариусът разговарял с Ц..
Личният лекар на Ц. – св. И. В. С. твърди, че винаги при среща с Ц., тя е била
адекватна. Приемала редовно медикаменти. Той бил неин личен лекар от около 10 г.
преди смъртта й. Ц. страдала от шизофрения, онкологично заболяване и хипертония.
Свидетелят не помни какви са медикаментите, приемани от починалата Ц.. Той не знае
къде тя била консултирана за психичното заболяване. Не помни да е била
хоспитализирана. Част от въпросите към свидетеля са абстрактни и биха могли да
бъдат оценявани в качеството му на вещо лице, а не на свидетел. Поради това в тази
тяхна част (за същността и проявленията на заболяването „шизофрения“) показанията
не могат да се ползват в доказателствения процес.
На с. 22 е класирана етапна експертиза, без подпис, с вписване като автор д-р И.
С.. Липсата на подпис обосновава извода, че тя не може да се използва в
доказателствения процес (арг. чл. 180 ГПК, определящ подписа като имплицитна част
на частния документ).
При анализ на така събраните доказателства, настоящият състав приема, че с
помощта на доказателствата по делото се установява наличието на медицинския
критерий за недееспособност (според чл. 5 ЗЛС), но не и фактическия – невъзможност
на завещателката да се грижи за себе си и да защитава интересите си. Всички
разпитани по делото свидетели заявяват, че завещателката е имала ясна ориентация за
случващото се, паметта й била остра, а поведението – контролирано. Фактът, че
нотариус е извършил завещание в нотариална форма предпоставя изпълнение на
вмененото му задължение да се убеди, че волята на лицето е свободно формирана и
осъществяваният акт е разбиран и желан.
Манифестирането от страна на Ц. на небудещо съмнения психично здраве може
да се изведе от цитираните по-горе декларации за извършване на медицински
изследвания/интервенции. Никъде в представената медицинска документация няма
данни за извършена консултация с психиатър поради обърканост на пациентката или
неразбиране на случващото се.
Заключението по приетата психиатрична експертиза, осъществена от д-р М. К.,
се основава на кредитиране като вярно отразеното в етапната експертиза, носеща
името (не и подписа) на д-р С., ступорно състояние. Вещото лице предполага, че
психичното заболяване на Ц. се е проявило през време на престоя й в Дания, където тя
е била лекувана. Вещото лице основава изводите си и на предпоставката, че
заболяването е протичало без ремисии. На с. 387 е записано „протичането (на
параноидна шизофрения) може да бъде пристъпно, с ремисии, пристъпно-
прогредиентно или непрекъснато. При психотичен пристъп, непрекъснато протичане
на психозата и формиран личностов дефицит болните са с увредени базисни психични
функции – не са в състояние адекватно да възприемат информация и да вземат
правилни решения“. Следва извод, че поради голямата давност на болестта на Ц. и
непрекъснатото протичане без ремисии…са (били) нарушени психичните й годности.
В последния абзац вещото лице (без да обосновава извода си) заключава, че поради
наличието на формиран личностов дефицит е била нарушена годността на болната
правилно да възприема прочетеното и чутото от друго лице.
Прави впечатление, че формулирайки извода си, вещото лице се опитва да
3
постигне словесен баланс между абстрактно и конкретно. Въпросът е зададен за
конкретното лице – завещателката, спрямо определен времеви момент, а вещото лице
отговаря за пациент с определени характеристики и „болен“, избягвайки категоричния
извод, че казаното се отнася за Г. Ц.. В същия 4-ти пункт от заключението вещото лице
предпоставя , че при Г. Ц. „вероятно (е) формиран личностов дефицит“. Последното
обосновава изводите на настоящия състав, че даденото от вещо лице К. е обобщение
на опита й като психиатър, който бива отнесен към обследвано лице на база на
предположени предпоставки (за давност на заболяването, за протичане на същото без
ремисии и за личностова промяна, причиняваща намалени психични функции, в
частност – такива, свързани с разбирането на сложни правни действия), без да почива
на подкрепящи предположението доказателства, събрани в рамките на водения
процес. Поради това приетото заключение не може да обоснове изводите на съда, че
към момента на подписване на завещанието – 02.02.2018 г., Г. Ц. поради ендогенна
психоза – шизофрения, не е могла да разбира свойството и значението на
извършваното и да ръководи постъпките си.
Искът е недоказан.
Постановеното решение следва да се отмени, а искът - да се отхвърли.
На основание чл. 78 ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят разноски
за въззивния процес 209.49 лв. – държавна такса и 1800 лв. заплатен адвокатски
хонорар. За заявените 1 500 лв. – хонорар, платен от първата въззивничка за
процесуално представителство пред САС, не са представени доказателства за
постигнато съгласие за хонорара за правната помощ. Пълномощникът на въззивника не
е участвал в първоинстанционното дело. По същото няма претенция за присъждане на
разноски, направена към момента на пледоариите и не е представен списък с такива.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4698/03.08.2020 г., постановено по гр.д. 11 649/18 г. по
описа на СГС и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявеня от В. М. Ц., М.И. С. – Ц. и М. В. Ц.
срещу Ю. Н. Н. и М. В. О., същата починала и заменена на основание чл. 227 ГПК от
Ю. Н. Н., иск за унищожаване на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН на нотариално
завещание от 02.02.18 г, вписано под № 19/02.02.18 г. в Службата по вписвания, по
чиято сила Г. Д. Ц. завещава на М. В. О. и Ю.Н. О. ½ идеални части от имот с
идентификатор 68134.403.341.1.36 с административен адрес гр. София, бул. „***“, №
57 (предишен 89), 5-ти ет., ап. 36.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. М. Ц., М.И. С. – Ц. и М. В. Ц. да
заплатят на Ю.Н. О. разноски за въззивното производство в размер на 2009.49 (две
хиляди и девет, 0.49) лв.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5