Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.02.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На осемнадесети декември
година 2018
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6165
по описа за 2014 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно кумулативно съединени съединени иска по
реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 предл. І ЗЗД, чл.430 от ТЗ вр.
чл.138 от ЗЗД.
По изложените
в искова молба обстоятелства ищцовата „Б.Б.З.Р.” АД, ЕИК: ********, чрез юрк.Х.К. - пълномощник, е предявила
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК срещу „Е.” АД, регистрирано в ТР с
ЕИК: ********, А.Д.
К. с ЕГН ********** и Т.С.Б. с ЕГН **********, за
признаване за установено, че ответниците, като
солидарни длъжници, дължат на банката ищец, следните суми: сумата от
306 775.13 евро - част от дължима
главница в общ размер от 413821.69 евро по Договор за банков кредит № 582 от
11.09.2009 г., Анекс № 1 от 30.11.2010 г., Анекс № 2 от 31.01.2011 г., Анекс №
3 от 27.04.2011 г., Анекс № 4 от 03.06.2011 г. и Анекс № 5 от м.06.2012 г. към
него, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК – 11.12.2013 г. до изплащане
на вземането; както и 12 000 лева - разноски в
заповедното производство за държавна такса; 450 лева - възнаграждение
за юрисконсулт, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 51673 /2013г., по описа на СPC, І ГО, 25 състав.
Твърди
се в исковата молба, че на 11.09.2009 г., в гр. София, между ищеца „Б.Б.З.Р.” АД и ответното „Е.“ АД, е сключен Договор за
банков кредит № 582 / 11.09.2009г., с който „ББР” АД, като кредитор, предоставила
на кредитополучателя „Е.“ АД, кредитна линия с намаляващ лимит, в размер до 511
292 евро, за оборотни средства за дейността на фирмата, като усвоеният кредит е
възлиза на 446 589.63 евро. Първоначално уговорения срок за издължаване на
кредитната линия, съгласно чл. 12 от Договора за кредит, бил 10.03.2011г., като
кредитната линия
се усвоява в срок до 10.03.2011г., с максимално допустим дълг съгласно чл. 5,
ал. 1 от Договора за кредит, както следва:
към
11.09.2009г. - допустим дълг 511 292
евро; към 11.10.2010г. - допустим дълг 436 292 евро; към -11.11.2010г. -
допустим дълг 361 292 евро; към 11.12.2010г.
— допустим дълг 286 292 евро; към 11.01.2011г. - допустим дълг 211 292 евро; към
11.02.2011 г. - допустим дълг 105 646 евро.
Твърди се, че издължаването на кредитната линия, съгласно чл. 13 от
Договора за кредит, следвало да се извършва чрез намаляване на дълга по
заемната сметка, в конкретизирани
срокове и суми, така че към 10.03.2011г. — дълга да е погасен до 0 /нула/ евро.
Твърди се, че към Договора за банков
кредит били сключени: Анекс № 1 от
30.11.2010 г., Анекс № 2 от 31.01.2011г., Анекс № 3 от 27.04.2011 г., Анекс № 4
от 03.06.2011 г. и Анекс № 5 от м.06.2012г.
Банката ищец твърди, че с Анекс № 1 от 30.11.2010г. били договорени
следните основни промени: срок за усвояване на кредитната линия - до
10.03.2011г., с максимално допустим дълг, като е променен и срока за издължаване на
кредитната линия, чрез намаляване на
дълга по заемната сметка, както следва - на 11.10.2010г. - усвоената
сума, надхвърляща 469 785 евро; с
поетапно намаляване към 10.03.2011г. до дълг 0 евро.
Сочи се, че с Анекс № 2 от 31.01.2011г. били договорени
следните основни промени: нов срок за усвояване на кредитната линия - до
10.06.2011г., с конкретизиран по периоди максимално допустим дълг. С Анекс №2
от 31.01.2011г. бил променен е срока за
издължаване на кредитната линия, чрез намаляване на дълга по заемната сметка,
по конкретизиран в ИМ начин.
С Анекс № 3 от 27.04.2011г. били
договорени промени, касаещи реда за промяна на лихвените условия на „ББР”
АД, както и реда за предоставяне на тази информация до кредитополучателя.
С Анекс № 4 от 03.06.2011г. били договорени следните основни промени: нов срок
за усвояване на кредитната линия до
11.02.2012г., с изменени стойности на
максимално допустим дълг, като е променен е срока за издължаване на
кредитната линия, чрез намаляване на дълга по заемната сметка, както следва: към
11.10.2011г. - усвоената сума, надхвърляща 469 785 евро; към 11,02.2012г. -
усвоената сума, надхвърляща 105 646 евро; към 11.03.2012г.- дълг 0 евро.
Ищецът твърди, че с подписан между страните Анекс № 5 от м. юни 2012г. Договор за
банков кредит № 582 / 11.09.2009г. е променен е срока
за издължаване на кредитната линия, чрез намаляване на дълга по заемната
сметка, както следва: 11.06.2012- 40 000 евро;11.07.2012г. - 50 000
евро;11.09.2012г.-25 000 евро;11.12.2012г. - 120 000 евро;11.01.2013г. - 35 000
евро; 11.02.2013г. - 35 000 евро;11.03.2013г. - 35 000 евро;11.04.2013г. - 35
000 евро; 11.05.2013г. - 35 000 евро;11.06.2013г.- 36 589.63 евро, като е променен и крайния срок за
издължаване на кредитната линия до 11.06.2013г.
Твърди се, че за обезпечение задълженията на ответното дружество на
11.09.2009 г., между „Б.Б.З.Р.” АД и ответника Т.С.Б., с ЕГН: **********, бил
сключен Договор за поръчителство Приложение № 1 към Договора за банков кредит №
582/11.09.2009 г. Съгласно чл. 1 от Договора за поръчителство, поръчителят – Т.С.Б.
ще отговаря пред кредитора солидарно по реда на чл. 122 и следващи от ЗЗД с „Е.“ АД, заедно за изпълнение на задължението, произтичащо от Договор за
банков кредит № 582/11.09.2009 г. - главно задължение, за сумата до 511 292
евро. Твърди се, че по силата на чл. 2, (1) от Договора за поръчителство,
поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнението на главното
задължение, включително за лихвите, таксите, комисионите и разноските по събирането
на вземането на кредитора. Към Договора за поръчителство били сключени - Анекс
№ 1 от 31.01.2011г., отразяващ промените въведени с Анекс № 2 от 31.01.2011 г.
към Договора за банков кредит, и Анекс № 2 от 03.06.2011г. отразяващ промените
въведени с Анекс № 4 от 03.06.2011г. към Договора за кредит. Промените въведени с Анекс № 5 от м.юни 2012г.
към Договора за кредит, са приети от поръчителя Т.Б., за което същия е положил
подписа си под цитирания Анекс № 5 на м.06. 2012г.
Твърди се още, че на 11.09.2009 г., между „Б.Б.З.Р.” АД и ответницата А.Д.
К., с ЕГН: **********, е сключен Договор за поръчителство Приложение № 1 към
Договора за банков кредит № 582/11.09.2009 г. Съгласно чл. 1
Договора за поръчителство, поръчителят - А. Д. К. ще отговаря пред кредитора солидарно. по реда на чл.
122 и следващи от ЗЗД с „Е.“ АД, заедно за изпълнение на задължението,
произтичащо от Договор за банков кредит № 582/11.09.2009г. - главно задължение,
за сумата до 511 292 евро. По силата на чл. 2, (1) от Договора за
поръчителство, поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнението на
главното задължение, включително за лихвите, таксите, комисионите и разноските
по събирането на вземането на кредитора. Към Договора за поръчителство е Анекс
№ 2 от 03.06.2011г. отразяващ промените въведени с Анекс № 4 от 03.06.2011 г.
към Договора за кредит. Промените въведени с Анекс № 5 от юни 2012г. към
Договора за кредит, са приети от поръчителя А.Д. К., за което същата е положила
подписа си под цитирания Анекс № 5 от юни 2012г.
Твърди се, че усвояването на
предоставения банков кредит, се извършвало, като заемната (кредитната) сметка
на кредитополучателя при „Б.б.з.р.“ АД, била задължавана и със същите суми беше
заверявана разплащателната сметка на кредитополучателя при „Б.б.з.р.“ АД, при
условията на чл. 3 и чл. 4 от Договор за банков кредит № 582 от 11.09.2009 г.
Твърди се, че
усвояването на кредита, е детайлно и хронологично описано в извлечение
от заемна /кредитна/ сметка с аналитичен номер 5312978101750020 на „Е.“ АД.
Твърди се, че на 11.06.2013 г. изтекъл
крайният срок (падеж) за издължаване на общия размер на кредитната
линия, но задължението не е изплатено поради което ищецът подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, което било уважено, но с оглед
постъпили възражения срещу издадената заповед се предявяват настоящите искове.
В срока по чл.367 ГПК ответникът „Е.“
АД, чрез пълномощника адв.П. Б., депозира отговор, в който оспорва предявения
иск. Оспорена е редовността на ИМ, като се сочи, че от изложените обстоятелства
не става ясно, дали исковата сума е частична претенция или се претендира цяла
сума, от кои точно уговорени и незаплатени вноски по кредита произтича
претендираната по делото главница, както и по кои анекси са усвоявани суми и в
какъв размер. Не се оспорва, че Договорът за банков кредит №582 между „Б.Б.З.Р."
АД и „Е. "АД , е подписан на 11.09.2009г. Сочи се обаче, че същият е променян многократно, с
Анекси - №1 от 30.11.2010г„ №2 от 31.01.2011г., №3 от 27.04.2011г., №4 от
03.06.2011г. и №5 от м.юни, 2012г.
Промените се отнасят както до сроковете и начините за усвояването му, така и до
размера на вноските и техния падеж. В отговора е наведено възражение, че ответното „Е." АД е погасило задълженията
си по Договор за банков кредит №582/11.09.2009г. и Анексите към него още преди
подписването на Анекс №5 от м.юни 2012г. Твърди се още, че за подписване на
Анексите, ТЗ поставя като условие валидно взето Решение на Съвета на директорите,
което в случая не е сторено. Твърди се, че сроковете за усвояване и издължаване
на кредита са изтекли месеци преди сключването на анекс №5/м.06.2012г., а
именно - 11.02.2012г., респ.11.03.2012г., които срокове са уговорени в Анекс №
4/03.06.2011г., подписан между „Б.Б.З.Р." АД и кредитополучателя - „Е."
АД. Поддържа се в отговора, че към датата на сключване на Анекс №
5/м.06.2012г., не е съществувало правоотношение, което да бъде изменено, поради
което анексът е нищожен като сключен при
липсващ предмет, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като порокът не може да
бъде саниран. Това е видно и от датата на падежа на първата вноска за изплащане
на кредита - 11.06.2012г. , която дата предшества датата на неговото
подписване. Сочи се, че това прави невъзможно изпълнението на анекса, тъй като
не може да съществува изпълнение със стара дата, преди подписване на същия.
Ответното дружество, поддържа, че анекс № 5от м.06.2012г. не е произвел правно
действие между страните, поради което задълженията, произтичащи от него не
обвързват страните . С анекс № 5 от м.06.2012 г. било уговорено издължаването
на кредита да се извърши на 10 конкретно определени по размер вноски, всяка от
които с конкретно посочен в анекса падеж. Кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, преди изтичането на падежа на последната уговорена в анекс №5/м.
06.2012г. вноска - 11.06.2013г. Поддържа се, че с петте анекса е извършена
съществена промяна на първоначалния подписан договор за кредит, което е сторено в противоречие с Общите условия на
Банката ищец. В случая бил цялостно увеличен размера на задълженията за лихви ,
такси и др., резултат на измененията на Анекс № 3/27.04.2011г. към Договора за
банков кредит. На основание чл. 193 от ГПК ответното дружество оспорва истинността на
представените от ищеца Анекс № 1 от 30.11.2010г. към Договор за банков кредит №
582/11.09.2009 г., като твърди, че Т.Б. не е упълномощаван от члена на СД - А.К.
или от изпъл. директор, да подпише същия; оспорва Анекс № 5 от м.06.2012 г. към
договор за банков кредит № 582/11.09. 2009г., като се поддържа, че този Анекс
няма достоверна дата.
В срока по чл.367 ГПК ответницата А. К.,
чрез пълномощника адв.П. Б., депозира
отговор, в който оспорва предявения иск, като поддържа възраженията на
ответното „Е.“ АД, за погасяване на задълженията по кредита към м. юни 2012г.
Наред с това, поддържа, че съгласно на чл.147, ал. 1 и 2 от ЗЗД, договорната и
отговорност към банката ищец като поръчител е отпаднала, защото не е налице
редовен от външна страна документ, който да я обвързва като такъв, поради което
сроковете и начина за погасяване на задължението, уговорени в анекс №5 от м.06.2012
г., не следва да се пренасят автоматично в патримониума и. Това е последица от
извършената съществена промяна в клаузите на първоначалния подписан Договор за
кредит, което пък е сторено в противоречие с Общите условия на Банката, за
което ответницата не била давала съгласието. Възразява, че не е спазена нормата
на чл.138 от ЗЗД относно формата на поръчителството. Ответницата твърди , че срокът за издължаване
на кредита - 11.03.2012 г., уговорен в Анекс № 4 /03.06.2011 г. към Договора за
кредит е изтекъл преди сключване на
Анекс № 5/м .06.2012 г. Ответницата А. К. поддържа, че отговорността и като поръчител
е погасена за извършеното след 11.02.2012г. задължаване на заемната сметка по
кредита. Наведено е възражение, че банката не е
проявила добросъвестност и не е обезпечила вземанията си по договора.
В срока по чл.367 ГПК ответникът Т.С.Б., чрез адв.Х.В., депозира
отговор, в който оспорва предявения иск.
Навежда възражение, че е налице пълно плащане на задължението по процесния договор за банков кредит № 582/11.09.2009 г. и анекси от № 1 до № 5 към договора, поради което за банката ищец не съществува претендираното по
делото вземане в размер на 306 775,13 евро. Релевира възражение, че неговата отговорност като поръчител не се разпростира върху задълженията, произтичащи от измененията на процесния договор за банков кредит, извършени от
ищеца и кредитополучателя „Е.” АД с анекс № 1/30.11.2010 г. Твърди, че не е сключвал и
подписвал анекс № 1/30.11.2010 г. в качеството на пълномощник на упълномощения член на СД на кредитополучателя „Е.”
АД - г-жа А.К..
Ответникът твърди, че отговорността
му като поръчител не се разпростира върху задълженията произтичащи от измененията на процесния договор за банков кредит,
извършени от ищеца и кредитополучателя „Е.” АД с анекс № 3/27.04.2011 г.
Твърди, че в анекс №3 от 27.04.2011г. не
е правил волеизявления от свое
име, вкл. като поръчител по кредита, а само като пълномощник. В поддържа, че отговорността му като поръчител
не се разпростира върху задълженията,
произтичащи
от измененията на
процесния договор за банков кредит, извършени с анекс № 5/M.06.2012 г., тьй като анекс № 5/м.06.2012 г. нямал
достоверна дата. Ответника Т. Б. твърди, че кредитът бил напълно
издължен месеци преди сключването на анекс № 5/м.06.2012 г„ с което кредитното правоотношение по договора за кредит и анекс от № 1 до №
4 към него било прекратено, а с това
било прекратено и поръчителство му. Месеци преди сключването на анекс № 5/м.06.2012 г. били
изтекли сроковете за усвояване и издължаване
на кредита - 11.02.2012 г.„ респ. 11.03.2012 г.. уговорени в анекс № 4/03.06.2011 г. между ищеца и
кредитополучателя „Е.” АД и в анекс № 2/03.06.2011 г. към сключения от мен
договор за поръчителство. С изтичане на тези
срокове,
т.е. на 11.03.2012 г., било прекратено кредитното правоотношение и моето поръчителство.
Поддържа възражение, че анекс № 5/м.06.2012
г. е нищожен поради невъзможен предмет, на основание чл. 26. ал. 2 от ЗЗД, с оглед прекратеното кредитното
правоотношение.
Въпреки това, ищецът е отпуснал кредита и кредитът
е усвоен (ползван) по нареждания, отправени
от един от законните представители на кредитополучателя „Е.” АД, т.е. при липса на представителна власт за „Е.” АД. Счита, че банката ищец не е проявила грижа на добър стопанин за обезпечаване на вземанията
си. Ответникът Б. твърди, че е сключил договора за поръчителство като мажоритарен акционер при кредитополучателя
„Е.” АД, поради убедеността си в управленските
качества и възможности на управителните му органи - на лицата, включени в тези
органи, но през месец юли 2012 г.
бил извършен преврат в дружеството, бил сменен изпълнителния му директор, както и двама от тримата членове на съвета на директорите му, като ответника бил изключен като акционер. Ответникът Б. твърди, че така
всички които се грижили за точното обслужване на кредитите били сменени, като
едва в хода на съдебното производство разбрал, че кредита е проблемен. Моли
да бъде отхвърлен предявения иск.
Претендира разноски, включително платения по делото адв. хонорар.
В допълнителната искова молба,
депозирана в срока по чл.372 ГПК, ищецът „ББР“ АД, оспорва наведените в
отговорите възражения, като неоснователни. Уточнява, че процесното вземане от
306 775.13 евро, представлява част от дължимата главница по Договор за
банков кредит №582 от 11.09.2009г., Анекс №1 до Анекс №5 от м. 06.2012г., цялата
в размер на 413 821,69 евро.
Ответниците са депозирали в срока по чл.373 ГПК, допълнителни отговори,
в които доразвиват наведените възражения.
В съдебно заседание ищцовата банка чрез
пълномощника си юрк.К. поддържа предявените искове. Представя
списък на разноски.
В съдебно заседание ответниците А.Д.К. и „Е." АД, чрез пълномощника си адв.П. Б., оспорват иска. Представя списък
на разноски по чл.80 ГПК и писмена
защита.
В съдебно заседание ответникът Т.Б.,
чрез адв. Хр. В. оспорва иска. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
Софийски градски съд,
І – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.д.№ 51673/2013г., по описа на СРС, I ГО, 25 състав, се установява,
че по заявление на „Б.Б.З.Р." АД
от вх.№3142342 от 11.12.2013г., е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.2 от ГПК, на 27.12.2013г.,
срещу длъжниците „Е.” АД, регистрирано в ТР с ЕИК: ********,
представлявано от А.Д. К. и П.И.И. –заедно и поотделно, А.Д. К. с ЕГН **********
и Т.С.Б. с ЕГН **********, /тримата
ответници в настоящото/,
да заплатят на кредитора „Б.Б.З.Р." АД
/ищец в
исковия процес/ сумата от 306
775.13 евро – част от вземането по Договор за банков
кредит № 582 от 11.09.2009 г., Анекс № 1 от 30.11.2010 г., Анекс № 2 от
31.01.2011 г., Анекс № 3 от 27.04.2011 г., Анекс № 4 от 03.06.2011 г. и Анекс №
5 от м.06.2012 г. към него, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
11.12.2013 г. до изплащане на вземането; както и 12 000 лева - разноски в заповедното производство за
държавна такса; 450 лева -
възнаграждение за юрисконсулт. На 27.12.2013г. въз основа на
издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на „Б.б.з.р.“ АД е издаден изпълнителен
лист за сумата 306 775,43 евро и разноските в заповедното. Всеки един от
тримата длъжници е подал възражение срещу заповедта, които са в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК. С нарочно съобщение на заявителя е указано, че може да
предяви иск за установяване съществуване на вземането си. В законовия
едномесечен срок ищецът е подал искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК,
като е предявил иска на 07.05.2014г. с
искова молба с вх.№ 54583/ 07.05.2014 г.
в служба регистратура на СГС.
Не се спори
между страните относно сключването на Договор за банков кредит № 582/11.09.2009
г., по силата на който банката- ищец се задължила да предостави на първия ответник - „Е.” АД, банков
кредит, като кредитна линия с намаляващ
лимит в размер до 511 292 евро за оборотни средства за дейността на фирмата, а
кредитополучателят се задължил да ползва сумата съобразно уговореното предназначение
и да я върне в сроковете, посочени в чл.12 и чл.13 (1) от договора, както и
спазване на условията по сключения договор. /договор
за кредит на л.11 – л.21 от делото/ В чл.3 от договора за кредит е уговорено
банковия кредит да се предостави по разплащателна сметка, чрез задължаване на
заемната сметка открита на името на
кредитополучател, а според чл.4,
ал.1 от договора кредита се усвоява, като разплащателната сметка се задължава
от кредитора въз основа на дадените от кредитополучателя нареждания за плащане.
Страните уговорили в клаузата на чл.3, буква „д”, че договора за кредитна линия
се сключва едновременно с Договор за банков кредит в размер до 500 000
евро за закупуване на земя и сграда в гр.Костенец и за производствено
оборудване. Уговорения максимално
допустим дълг съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за кредит, както следва: към 11.09.2009г. - допустим дълг 511 292 евро; към 11.10.2010г. - допустим дълг
436 292 евро; към -11.11.2010г. - допустим дълг 361 292 евро; към 11.12.2010г. — допустим дълг 286 292 евро; към
11.01.2011г. - допустим дълг 211 292
евро; към 11.02.2011 г. - допустим дълг 105 646 евро. Съгласно
уговореното в чл.13 (1) на договора за кредит, издължаването на разрешения
кредитен лимит по чл.1 следвало се извършва чрез намаляване на дълга по
заемната сметка, като междинни погасявания се правят с всяко плащане по договор
за продажба, така че към
10.03.2011г. дълга да е погасен изцяло.
Съгласно
чл.16 (1) на договора, кредитополучателя заплаща лихва върху размера на кредита
по договора, както следва: годишна лихва в размер на тримесечен EURIBOR плюс 8,607 пункта надбавка в полза на кредитора, но не
по малко от 9,5%. Дължимата лихва се
изчислява на база 365/360. В чл.29 от договора е предвидено, че договора се счита за валиден до
окончателното изпълнение на задълженията
на страните по него.
Няма спор, като и от заключението на ССчЕ се
установява, че е усвоения от ответното дружество кредит е размер на 446 589,63 евро.
Не се спори, че на същата
дата - 11.09.2009 г. между банката ищец
и останалите двама ответници А.Д. К. и Т.С.Б. са сключени договори за поръчителство, по силата на които поръчителите се задължили да
отговарят солидарно с първия ответник -
кредитополучател -„Е.” АД за задълженията му по Договор за банков кредит №582/11.09.2009 г. за сумата до 511 292 евро. Договора за поръчителство от 11.09.2009г.
сключен между банката ищец и ответника Т. Ст. Б. е означен като приложение №1
към Договор за банков кредит № 582/11.09.2009 г./л.33- л.35 от делото/ Втория договор
за поръчителство от 11.09.2009г. сключен между банката ищец и ответника А.Д. К.
е означен като приложение №2 към Договор за банков кредит № 582/11.09.2009 г. и също съдържа съгласие на
ответницата да отговоря солидарно
кредитополучателя -„Е.” АД за изпълнението на кредитния договор. /на л.41- л.46/ В чл.1, ал.2 на
договорите за поръчителство е прието, че поръчителя отговоря за изпълнението на
главното задължение и след падежа, ако
кредитора предяви иск за изпълнение срещу главния длъжник - „Е.”
АД в срок до шест месеца от падежа на главното задължение.
Не е спорно, че към договор за банков кредит № 582/11.09.2009г. са сключени Анекс № 1 от 30.11.2010 г., Анекс № 2 от
31.01.2011 г., Анекс № 3 от 27.04.2011 г., Анекс № 4 от 03.06.2011 г. и Анекс №
5 от м.06.2012 г.
Спорно
е действието на Анекс № 1 от 30.11.2010г., спрямо поръчителя А.Д. и спрямо
поръчителя Т.Б., както и действието на Анекс №5 от м.06. 2012г., спрямо тримата
ответници.
Прието
е неоспорено Пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание рег.№20423/
04.12.2008г. на нотариус В. Василева рег.№320 от НК, с което А.Д. К., като представляващ „Е.”
АД упълномощила Т.С.Б. да я представлява
в качеството и на член на съвета на директорите на „Е.” АД, пред всички държавни институции,
данъчни власти, съдилища, банки и всякакви трети лица, с всички права относно
дейността на дружеството, като подписва, прекратява договори, споразумения,
подписва документи от нейно име във връзка с дейността на дружеството, като
упълномощаването е за неопределен срок./л.259 от
делото/
С т.1 от анекс №1 /30.11.2010 г. към договор за банков кредит № 582/11.09.2009г., е променен чл.5 (1) на договора за
кредит, като максимално допустимия дълг по кредита е променен и увеличен, както следва: от 436
292 евро към 11.10.2010 г. по договор - на 469 785 евро по анекса./л.20-л.21/ От името на ответното дружество е отразено, че
анекса е подписан от изпълнителния директор В.В.и от Т.Б. – пълномощник.
От приетото заключение на съдебно – почерковата експертиза с в.л. С.П.А.,
се установи, че подписа положен за „Т.Б. – пълномощник” в анекс №1 /30.11.2010 г. към договор за банков кредит № 582/11.09.2009г. не е положен от Т.С.Б..
В този смисъл основателно е възражението, че първият анекс не е
подписан от двамата поръчители, но доколкото с него не се създават нови
задължения за длъжниците, а единствено се увеличава размера на максимално
допустимия дълг към определен момент 11.10.2010г. /и то поради липсата на първоначално уговореното погашение – вж. ССчЕ/, това няма правно значение за настоящия спор. Измененията,
договорени с анекс № 1, са изцяло в полза на длъжниците, вкл. и на
поръчителите, тъй като регламентират задължения за кредитора – да приеме за
допустим по-висок дълг, каквото същия няма в договора. На следващо място, безспорно
ответникът Б. е подписал Анекс №2, а и двамата поръчители са подписали Анекс №5 от м.06.2012
г., които се явяват последващи по отношение на Анекс 1 от 2011 г. С Анекс 2
страните се съгласяват с промените, като се упоменава, че са съгласи останалите
точки по договора да останат същите.
Последното са конклудентни действия на съгласие, и мълчаливо приемане.
Видно от приетия неоспорен Анекс № 2 от 31.01.2011г., със същия е
договорен нов удължен срок за усвояване на кредитната линия - до 10.06.2011г.,
с конкретизиран по периоди максимално допустим дълг./л.21-
л.23 от делото/
Видно от приетия
Анекс № 3 от 27.04.2011г. към договор за банков
кредит № 582/11.09.2009г., със същия са договорени промени, касаещи реда
за промяна на лихвените условия на „ББР” АД, както и реда за предоставяне на
тази информация до кредитополучателя. /л.24-л.25
от делото/
Не се спори, че с Анекс № 4 от 03.06.2011г. към договора за банков
кредит№582/11.09.2009г. са договорени следните промени: нов срок за усвояване
на кредитната линия до 11.02.2012г., с
изменени стойности на максимално
допустим дълг, като е променен е срока за издължаване на кредитната линия,
както и задължение за кредитополучателя да учреди особен залог върху вземането
си по договор за изработка на осветителни тела./л.26 – л.27 от делото/
Анекс №5 от м. 06.2012 г. към Договор за
банков кредит № 582 / 11.09.2009г. е подписан освен от кредитора и
кредитополучателя, и от двамата поръчители /л.29 – л.30 от делото/. Ответниците А.Д. и Т.Б. оспорват достоверността на датата
и действието на този анекс, но не оспорват автентичността му, нито подписите
си под него.
С анекс № 5 от м.06.2012г. е променен е променен и крайния срок за издължаване на
кредитната линия, като същия е удължен до 11.06.2013г., чрез намаляване на
дълга по заемната сметка, както следва: 11.06.2012- 40 000 евро;11.07.2012г. -
50 000 евро;11.09.2012г.-25 000 евро;11.12.2012г. - 120 000 евро;11.01.2013г. -
35 000 евро; 11.02.2013г. - 35 000 евро;11.03.2013г. - 35 000 евро;11.04.2013г.
- 35 000 евро; 11.05.2013г. - 35 000 евро;11.06.2013г.- 36 589.63 евро. Оспорването на датата на анекса
от страна на лице, което е подписало същия, представлява по своята правна
същност оспорване на собственото му волеизявление /анексът е частен
диспозитивен документ/, като липсват както конкретни твърдения, така и
доказателства за порок на волята.
Не може да бъде споделен довода в отговорите на ответниците, че към датата на сключване на Анекс № 5/м.06.2012г., не е съществувало
правоотношение, което да бъде изменено, доколкото в клаузата чл.29 от договора за банков кредит № 582 / 11.09.2009г. е предвидено, че договора се
счита за валиден до окончателното изпълнение на
задълженията на страните по него.
В прието заключение на
съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Р.Р.С., се сочи, че размерът на
вземането на „Б.Б.З.Р.“ АД от „Е.“ АД, ЕИК ********, А.Д. К. с ЕГН ********** и
Т.С.Б., но пера (главница и лихви) към датата на подаване на Заявление с вх№
3142342 от 11.12.2013г. в СРС, респективно на непогасените задължения по договор за банков кредит №582/11.09.2009г. и
анекси от 0 1 до №5 към него, възлизат на :
-Непогасена главница в
размер на 413 821.69 евро ( онагледена в таблица №1).
-непогасена възнаградителна
лихва по чл.16, в размер на 45 416.01 евро. отнасяща се за
периода от 30.11.2012 г. до 10.12.2013 г;
-неустойка по чл.16 (4) на
договора, в размер на 5 883.17 евро;
- неустойка по чл.16
/5/ на договора, в размер на 12 182.92 евро;
-неустойка по чл.22 на
договора, в размер на 9 793.78 евро.
-неплатена такса за управление в общ размер
на 1 988.06 лв. Вещото лице пояснява, че към 11.10.2010 г. състоянието на
главницата по кредита е било - 436 292 евро усвоена редовна главница и 74
859,13 евро просрочена главница или общ размер на усвоената главница 511 151,13
евро (таблица №1)-Към 11.11.2010 г. се е формирала просрочена главница в размер
на 108 492,65 евро, а редовната главница е била 361 292 евро или общо усвоена
главница 469 784,65 евро. Сочи се, че на 30.11.2010 г. просрочената главница от
108 492,65 евро е преминала в редовна главница, като общия размер на редовната
главница по кредита е била 469 784,65 евро, а счетоводния запис е: Към
31.01.2011 г. датата на сключване на анекс №2/31.01.2011 г., размера на
редовната главница е бил 211 292 евро, а размера на просрочената главница - 258
492,65 евро или общ размер на усвоената главница 469 784,65 евро (таблица №1)
В отговора на 8-ма задача от заключението, въз основа на
проверка на счетоводството на ищеца и документите по делото, вещото лице
обоснова извод, че към 01.06.2012 г.
процесния кредит е бил в просрочие на
главница в размер на 446 589,63 евро,
което просрочие се отчита по сметка с номер: 5391978101750023 в евро, с титуляр
„Е.“ АД при „Б.б.з.р.“ АД, различна от сметката за редовна главница посочена по
горе.
Формирането на просрочената и непогасена
главница в размер на 446 589,63 евро е представено от експерта в таблица №5 от заключението.
В
отговора на задача 9-та, вещото лице обосновава извод, че към датата на подаване на заявлението в СРС -
11.12.2013 г. процесния кредит е бил в просрочие
на главница в размер на 413
821,69 евро, което просрочие се отчита по сметка с аналитичен номер:
5391978101750023 в евро с титуляр „Е.“ АД при „Б.б.з.р.“ АД, различна сметка от
сметката за редовна главница посочена по горе.
Поради оспорване на заключението на съдебно-счетоводната експертиза от
ответната страна, по делото е допусната повторна тричленна ССчЕ с вещи лица П.И.Д.,
Я.Т.П. и Р.Р.С. . В заключението на
повторната ССЕ се потвърждават изводите на единичната ССчЕ.
От
заключението на повторната ССЕ се установява, че и към 11.06.2013 г.
/осчетоводена предсрочна изискуемост/ и към 11.12.2013 г. /подаване на
заявление по чл. 417 ГПК/ размерът на дължимата главница е към 11.12.2013г. процесния кредит е бил в просрочие на главница в размер на 413 821,69 евро, което просрочие се
отчита по друга сметка с
аналитичен номер: 5391978101750023 в евро с титуляр „Е.“ АД при „Б.б.з.р.“ АД.
Сочи се, в заключението, че на същата дата 11.12.2013г., просрочена главница в
размер на 306 775,13 евро е отнесена счетоводно в сметка „Вземания по съдебни
спорове“
съгласно записа в извлечението от сметката и извършената проверка при ищеца. Формирането
на просрочената и непогасена главница в размер на 413 821,69 евро към 11.12.201
Зг., е представено в таблица на л.18 от заключението. Вещите лица сочат, че
кредита е обявен за изискуем на 11.06.2013г. в информационната система на „ББР”
АД. Обоснован е извод, че общия размер на усвоените средства от ответното
дружество е 531 734,34 евро , представени по дати и суми в таблица на
л.21-л.22 от заключението Извършеното погасяване по договора за кредит по дати и суми е онагледено в Приложение №1.2
към ПССчЕ /л.649/ , като погасената главница възлиза на 117 912,65 евро, а
погасената лихва на 27312 евро. Вещите лица обосновават, че съгласно
извършената проверка при ищеца, се установи, че датата, на която е осчетоводен
анекс №5/м.06.2012г., е 11.06.2012г. На същата дата,
с извършеното осчетоводяване, ищецът отнесъл главницата по процесния кредит,
както следва:
- от 446 589,63 евро просрочена главница
- в 406 589,63 евро редовна главница и 40 000 евро - просрочена главница.
При изслушване на повторната ССчЕ в
открито заседание на 28.02.2017г., вещите лица поясняват, че почти през целия
периода на договора и анексите към него е имало просрочия в погасяването, които
са отразени в заключението им.
Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, както и заключението на повторната тричлена ССчЕ, съдът възприема
като обективни, непротиворечиви и
кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
По
допустимостта: Предвид изложените в исковата молба твърдения, съдът намира, че е сезиран със
субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземания на ищеца
по отношение на ответниците /солидарни длъжници- кредитополучател и поръчители/
на основание договор за банков кредит по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Предявените в
настоящето производство искове по реда чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От
данните по заповедното производство се установява идентичност на претендираните
вземания в двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, същият се явява процесуално допустими.
По същество на доводите:
В производството по
чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а
длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането.
С
оглед установеното при излагане на
казуса от фактичиска страна, съдът намира, че между страните възникват валидни договорни правоотношения – между ищеца и
първия ответник по договор за банков кредит /чл. 430 и сл. ТЗ/, а с останалите
двама ответници- по договор за поръчителство. Банката-кредитор е изпълнила
основното си договорно задължение да предостави банков кредита –
кредитна линия, като превежда по разплащателна сметка на първия ответник-
кредитополучател сумата 511 292 евро, а в патримониума на кредитополучателя възникват задължения за връщане на
дадената в заем сума съгласно погасителен план при условията на договора, както
и за плащане на договорените лихви, такси и комисионни, както и за
изпълнение на останалите договорни задължения.
Спорно по делото е налице ли
е неизпълнение на задълженията на кредитополучателя.
От заключението на ССЕ се установи, че и към 11.06.2013 г. /осчетоводена предсрочна изискуемост/ и към 11.12.2013 г.
/подаване на заявление по чл. 417 ГПК/ размерът на дължимата главница е към 11.12.2013г. процесния
кредит е бил в просрочие на главница в
размер на 413 821,69 евро. С оглед изложеното, съдът приема, че кредитополучателят „Е.“ АД, дължи на банката тези суми на основание договора за кредит и настъпилия падеж на задълженията по
него.
Неоснователни са
възраженията, че кредитополучателят не е имал непогасени задължения по договора
кредит към м. 06.2012 г., тъй като ответниците не ангажират доказателства за
плащане, а по категоричен начин от заключението на ССЕ на в. л. С., Д. и П. се
установя размера на дължимите суми.
Необосновани са твърденията за нередовно водено от банката счетоводство, тъй
като от заключението на вещото лице се установява, че предоставените счетоводни
регистри отразяват правилно счетоводните операции по кредита.
Неоснователни са и възраженията, че кредита е обявен за предсрочно изискуем преди
падежа на последната вноска по Анекс №5 от м.06.2012г.
В случая със сключването на Анекс №5 от м.06.2012г. към Договора за кредит от 582/ 11.09.2009г.
страните – ищеца кредитор, ответника кредитополучател и ответниците поръчители са уговорили нов краен срок на издължаване на
главното задължение 11.06.2013г. Съвкупния анализ на приетите заключения на
ССчЕ, повторната тричленна ССчЕ и писмените доказателства сочи, че към
11.06.2013г. непогасеното задължение на ответник -
кредитополучател „Е.” АД е размер 446 589,63 евро. Доколкото процесното
вземане е падежирало, като е изтекъл
и удължения с Анекс №5 от
м.06.2012г. срок за погасяване на
кредита, поради което съдът не разглежда
въпроса дали се установява предсрочната изискуемост да се е осъществила и
кога. В случая не са приложими изискванията и указанията по
т.18 по ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС,
относно обективните и субективни предпоставки на предсрочната изискуемост,
доколкото, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в СРС – 11.12.2013г. е
изтекъл крайния срок по договора и
анекс №5 от м.06.2012г. и задължението
е изцяло падежирало, считано от
11.06.2013г.
Липсват
доказателства, за което тежест носят ответниците, че кредитополучателят е
изпълнявал в цялост и в срок задължения си за връщане на
кредита по уговорената кредитна линия. Още повече, че се касае за задължения,
удостоверени с писмен акт и по силата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, фактът на
изпълнение подлежи на доказване само с писмени доказателства, каквито липсват
по делото.
В хода на производството пред настоящата
инстанция ответниците не са ангажирали доказателства, които да установят факта
на плащане на непогасената част от процесния кредит. Предвид изложеното възраженията за погасяване
на процесното задължение чрез плащане са недоказани.
Недоказано в процеса бе наведеното в
отговорите възражение за нищожност на Анекс №5 на основание чл. 26, ал.2, предл.I ЗЗД, поради липса на предмет, с оглед погасяване на кредита към месец юни 2012г. Безспорно се
установи, че към 11.06.2013г. /датата на осчетоводяване на анекс №5/ процесния кредит е бил в просрочие на главница в размер на 413 821,69 евро, като по смисъла на
уговорката в чл. 29 от договора за кредит, същия е валиден и обвързва страните
до окончателно изпълнение на задълженията по него.
В случая исковата претенция се основава на
падежирали задължения в общ размер на 306 775.13 евро. От заключението на ССЕ се установява, че и към 11.06.2013 г.
/осчетоводена предсрочна изискуемост/ и към 11.12.2013 г. /подаване на
заявление по чл. 417 ГПК/ размерът на дължимата главница е 413 821,69
евро, като няма доказателства за плащане. С оглед изложеното, съдът
приема, че кредитополучателят „Е. ”АД дължи
на банката тези суми на
основание договор за кредит №582/
11.09.2009г., Анекс №5 от м.06.2012г. и
настъпилия падеж на задълженията по договора.
По отношение
възраженията на ответницата А.Д. К. и ответника Т.С.Б. за погасяване на отговорността
й на основание чл. 147 ЗЗД съдът намира същото за неоснователно.
Преклузивният 6-месечен срок по чл. 147 ЗЗД тече от момента, в който вземането, за чието изпълние е поел задължение да
отговоря и поръчителят, става изискуемо, т. е. от падежа.
Отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с
поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е изтекъл 6-месечният
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто
начален момент е падежа главното
задължение, в случая 11.06.2013г. Не се спори, че подписите за „Поръчител” в Анекс №
5 от м.06.2012г. са на ответниците А.Д. и Т. Б.. Предвид липсата на твърдения и
доказателства за други пороци на волята, решаващия състав намира, че в случая
са налице валидни договори за поръчителство.
Съгласно естеството на договора за поръчителство по смисъла на чл. 138
от ЗЗД поръчителят отговаря за дълга на длъжника, такъв какъвто е последния и
солидарно с длъжника - чл. 140 ЗЗД и чл. 141 ЗЗД, поради което предмет на
установяване в настоящото производство обуславящ съществуването на вземането на
кредитора към поръчителя е и изискуемостта на вземането на кредитора спрямо
главния длъжник. Определянето на изискуемостта на задължението е релевантна и
досежно неспазване на шестмесечния срок по смисъла на чл. 147 от ЗЗД, за който
съдът следи служебно.
Относно началото на срока по чл. 147, ал.1,
изр.1 ЗЗД, с изтичането на който поръчителят се освобождава от отговорност за
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, то следва да се
отбележи, че съвпада с момента на настъпване на
изискуемост на главния дълг по
кредита в случа 11.06.2013г. Към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК – 11.12.2013г. не е изтекъл
6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което възражението на
ответниците за погасяване на задълженията им и неосновател.
Законът свързва прекратяването на
поръчителството с бездействие на кредитора в периода от време след падежа на
главното задължение, а не с този на отделните анюитетни вноски (решение № 130
от 27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г., І-во т.о. на ВКС).
Ето защо и съобразявайки датата на
която е настъпилия падеж на главния дълг – 11.06.2013г., намира, че до датата
на подаване на заявлението до РС София –
11.12.2013 г. по което е образувано ч.гр.д.№ 51673/2013г. на СРС, не е
изтекъл срок по чл. 147, ал.1, изр.1 ЗЗД, респективно отговорността на
поръчителите не е отпаднала. Съгласно нормата на чл.422, ал.1 ГПК, иска за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заповедта
за изпълнение. В случая иска срещу ответниците е предявен от банката ищец на
11.12.2013г., в рамките на шестмесечния
срок по чл.147 изр.първо ЗЗД, поради което поръчителите са останали задължени и
след падежа.
По делото безспорно се установиха
фактите по изпълнение на договорните задължения на банката; настъпила забава в
изпълнението на задължението на главния длъжник /кредитополучателя/; настъпване на изискуемост на целия кредит и
размера на неплатеното задължение. Установи се задължението на ответниците
физически лица като поръчители да отговарят за изпълнение задължението на
кредитополучателя солидарно с него.
Предвид изложеното,
следва да се приеме, че претенцията е основателна и доказана по размер, а оттук, че в полза на ищеца «Б.Б.З.Р.“ АД съществува вземане срещу
ответниците А. Д. К. и Т.С.Б. като
поръчители, в претендирания частичен
размер.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на всички направени разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които за заповедното производство възлизат на
12450 лв., а за исковото – в размер на 13300 лв./списък по чл.80 на л.858/
По изложените съображения и в същия смисъл, Софийски градски съд, I - 7
състав
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 ГПК, че „Е.“ АД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, А.Д.К. , с ЕГН **********, с адрес ***, и Т.С.Б.
, с ЕГН **********, с адрес ***, дължат
солидарно на „Б.Б.З.Р.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** :
сумата от 306 775.13 евро - част от дължима главница в общ размер от 413 821.69
евро по Договор за банков кредит № 582 от 11.09.2009 г., Анекс № 1 от
30.11.2010 г., Анекс № 2 от 31.01.2011 г., Анекс № 3 от 27.04.2011 г., Анекс №
4 от 03.06.2011 г. и Анекс № 5 от м.06.2012 г. към него, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 11.12.2013
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 51673 /2013г., по описа на СPC,
І ГО, 25 състав.
ОСЪЖДА
„Е.“ АД,
с ЕИК ********, А.Д.К. с ЕГН **********, и Т.С.Б. , с ЕГН **********, да
заплатят солидарно на „Б.Б.З.Р.“ АД, с ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , направените в заповедното производство разноски от 12450 лв., както и разноските исковото производство в размер на 13300 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: