Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело
№ 9989 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.04.2019г. по гр.д. №
9246/2018 г. по описа на СРС, I
ГО, 34 състав „С.“ ЕООД е осъдено да заплати на Е.Е.К., на основание чл. 82 ЗЗД, сума в общ размер от 2 496 лева,
представляваща обезщетение за вреди, поради лошо изпълнение от страна на
ответника на сключеното между страните споразумение от 05.09.2017г., ведно със
законната лихва от 08.02.2018г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 2 496
лева до пълния предявен размер от 5 648. 60 лева като неоснователен.
Срещу
решението в отхвърлителната част е подадена въззивна жалба от ищцата Е.Е.К., с
доводи за неговата неправилност. Посочва, че първоистнационният съд правилно е
установил настъпилите за ищцата имуществени вреди – повреди по гардероб, стени
и подова настилка. Оспорва обаче извода на съда, че претенцията не е била
доказана по размер, като той се установявал от депозираните по делото
свидетелски показания, както и получените оферти за отстраняване на щетите в
жилището на ищцата. Излага съображения, че вредите за нея настъпват от момента
на настъпване на повредите, а не от извършването на разноските по отстраняването
им. В същото време навежда доводи, че при доказано основание на иска, неговият
размер е следвало да бъде установен от съда по реда на чл. 162 от ГПК. Моли
съда да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и да отхвърли
предявените искове с присъждане на разноски. Претендира разноски за пред двете
инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият - ответник не е подал отговор на
жалбата и не е взел становище по нея.
Решението
в уважителната му част е влязло в сила като необжалвано.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС/ и наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител /чл. 7, ал. 3 от ГПК/.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника „С.“ ЕООД да
заплати на ищцата Е.Е.К. сумата от 5 648. 60 лв. - обезщетение за вреди, поради
лошо изпълнение от страна на ответника на сключеното между страните
споразумение от 05.09.2017г., ведно със законната лихва от 08.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
С
отговора на исковата молба искът е оспорен по основание и размер.
С
подадена пред въззивния съд молба от 11.06.2020г. са наведени твърдения за
извършени в хода на процеса разходи за отстраняване на причинените от
неизпълнението на ответника вреди, която съдът цени като уточнение на иска по
отделни пера.
Фактическият
състав за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за договорно
неизпълнение е обусловен от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на облигационна връзка - двустранна правна сделка,
валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/
виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/ вреди,
настъпили от неизпълнението, в случая под формата на пропуснати ползи и 4/
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
По
делото се установява, че със споразумение от 05.09.2017г., рег. № 7365/05.09.2017г.
на А.К.– нотариус, с район на действие – РС Пловдив, ответникът се е задължил
спрямо етажната собственост на сграда, с адрес гр. София, ул. „********, да
извърши строително-монтажни работи, описани в исковата молба по гр.д. №
15202/2015г. по описа на РС-Пловдив, таблица № 2 от заключението на вещите лица
по делото и самото решение по делото, на минимална стойност 25 000 лв. –
чл. 1 и 2 от споразумението. Безспорно между страните е обстоятелството, че
това e
включвало и ремонт на покрива на сградата, както и че ищцата е собственик на
самостоятелен обект в сградата – ап. № 20, находящ се на ет. 5 от сградата,
респ. активно материалноправно легитимирана по иска.
От
показанията на свидетелите П. и К., които съдът кредитира, се установява, че в
хода на ремонтните дейности, работниците на ответника е следвало да разкрият
покрива на сградата. Въпреки прогнозите за предстоящи обилни валежи, не са били
предприети действия по обезопасяване и закриване на разкритата част на покрива,
поради което в сградата са се получили течове, включително в апартамента на
ищцата, който се намира на петия – предпоследен етаж на сградата. От
показанията на тези свидетели се установява, че това е предизвикало значителни
щети, като са били увредени стените, подът, както и намиращ се в апартамента
гардероб. С оглед на това, настоящият съдебен състав споделя приетото в
първоинстанционното решение, че по делото се установява неизпълнение на
задълженията по договора, настъпилите вреди, както и причинната връзка между тях.
Следва да се посочи също така, че констатациите в тази насока са неоспорени,
доколкото ответникът „С.“ ЕООД не е подал въззивна жалба.
Не
могат да бъдат споделени обаче изводите на районния съд за липса на вреди в
пълния претендиран размер, доколкото не се установява заплащането на разходи за
отстраняване им. В случая вредите, под формата на загуба, са настъпили от
момента на възникване на щетите върху апартамента на ищцата. При неговото увреждане
и това на намиращите се в него движими вещи, стойността им е намаляла, което е
довело до редуциране и на актива на ищцата. Нейното положение не следва да се
утежнява още повече, като се задължи сама да отстрани недостатъците, а след
това да търси стойността на направените разходи от неизправната страна – в
посочения смисъл Решение № 55/22.04.2010г. по т. д. № 817/2009 г., Т. К., І ТО на
ВКС и Решение № 50/05.03.2012г. по гр. д. № 747/2011 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС. Липсата
на разходни документи за отстраняване на повреди е от характера да предизвика
трудност при определяне на размера на вредите, която обаче следва да бъде
преодоляна от съда по реда на чл. 162 от ГПК, включително чрез назначаването на
вещо лице, каквото служебно правомощие има съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК.
Независимо
от това, във въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК са
приети писмени доказателства, установяващи извършването на разходите за
отстраняване на повредите върху апартамента, както и техния размер. Доколкото това
е настъпило в хода на процеса, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, понасянето
на тези разходите следва да бъде взето предвид от съда.
Съгласно
представения договор от 07.05.2019г., сключен с „О. Д.“ ЕООД, ведно с количествено-стойностна
сметка, акт за установяването на СМР и фактури към него се доказва, че е
предприет ремонт в процесното жилище за отстраняване на повреди, които съдът
намира да са в причинна връзка с настъпилите течове. Извършени са били действия
по латексово боядисване и подмяна на ламинат, с които съдът намира, че са
отстранени причинените от неизпълнението на ответника вреди върху стените и пода
на апартамента, както и укрепване и монтаж на кухненски шкафове. С договора и
фактурите към него е уговорена обща цена на СМР от 2 238. 60 лв., която видно
от представените преводни нареждания от 07.05.2019г. на „Централна кооперативна
банка“ АД и от 20.05.2019 г. на „Ю.Б.“ АД, е заплатена изцяло на изпълнителя. На ищцата
следва да се признаят и разходите за строителни материали по фактура №
424/05.06.2019 г. на „К.М.“ ООД за закупуване на подпрозоречни дъски, в размер
на 80 лв. с ДДС и по фактури №№ **********/11.05.2019 г. и **********/11.05.2019г. на „С.“ ЕООД за
закупуването на подложка, перваз и ламинат в общ размер на 958 лв. Тези разходи
са наложителни, доколкото в договора за СМР от 07.05.2019г. не е предвидена
доставката на ламинат и останалите строителни материали. Съгласно представените
преводни нареждания към фактурите, цената по тях е заплатена на съответния
доставчик. Ищцата следва да бъде обезщетена и за извършените от нея разходи за
почистване след ремонт в размер на 265 лв. с ДДС по фактура № 58/29.05.2019г.
на „Т.К.“ ЕООД, заплатена с платежно нареждане от 31.05.2019 г. Настоящият
съдебен състав намира тези разходи за необходими. Провеждането на ремонт от
такъв вид създава нуждата от значителни по своя характер действия по почистване
на жилището, които не може да се очаква да бъдат извършвани от ищцата. Предвид
изложеното, за нея е възникнало вземане за обезщетение във връзка с
отстраняване на щетите върху апартамента ѝ в общ размер на 3 541. 60 лв. По този начин, заедно с присъдения от
първата инстанция размер от 2 496 лв., общият размер на дължимото ѝ обезщетение
възлиза на 6 037. 60 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало и доколкото
ищцата е претендирала заплащането на по-нисък размер, претенцията следва да
бъде уважена именно до този размер от 5 648. 60 лв.
Предвид
несъвпадението на изводите на двете инстанции, жалбата е основателна и
решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 82 от ЗЗД над сумата от 2
496 лв. до пълния предявен размер от 5 648. 60 лв., следва да бъде
отменено, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата разликата от 3 152. 60
лв.
При
горния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззивницата - ищца
Е.Е.К. се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 826
лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като следва да
ѝ бъде присъдена допълнително сумата 395.20 лв. За въззивното
производството следва да ѝ бъдат присъдени разноски в общ размер на сумата
726.05 лв. – държавна такса, адвокатско възнаграждение и разноски за привеждане
в изпълнение на постановена по делото обезпечителна заповед.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 03.04.2019 г. по гр.д. № 9246/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 34-ти състав в обжалваната ЧАСТ, с която е отхвърлен предявения от Е.Е.К. срещу „С.“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 82 от ЗЗД за разликата над 2 496 лв. до пълния предявен размер от 5 648. 60 лв., представляваща обезщетение за вреди, поради лошо изпълнение от страна на ответника на сключеното между страните споразумение от 05.09.2017г., ведно със законната лихва от 08.02.2018г. до окончателното изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„С.“
ЕООД, ЕИК ******** да заплати на Е.Е.К., ЕГН **********, на основание чл. 82 от ЗЗД, сумата 3 152. 60 лв. /разликата над сумата от 2496 лв. до размера на
сумата от 5648. 80 лв./, представляваща обезщетение за вреди, поради неизпълнение
от страна на ответника на сключеното между страните споразумение от
05.09.2017г., ведно със законната лихва от 08.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ********да
заплати на Е.Е.К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
395. 20 лв. – допълнително разноски за СРС, както и сумата 726. 05 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението
в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1 –месечен срок от съобщенията до страните при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.