№ 103
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора В. Ст. М.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213000600188 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано е по жалба на подсъдимия Н.
ЮН. АПТР., чрез неговия защитник против присъда №260005 от 07.10.2020г.
по НОХД №356/2019г. на Окръжен съд – Шумен.
С атакувания съдебен акт подсъдимият е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6а и т.9 във вр. с чл.115 от НК,
във вр. с чл.18, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание в размер на 15
години лишаване от свобода; за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1, за което
му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода и за престъпление
по чл.339, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 2 години лишаване
от свобода. На основание чл.23 от НК е определено общо наказание в размер
на 15 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С присъдата подсъдимият е признат за Н.ен в извършване на
престъпление по чл.325, ал.3 вр. ал.1 от НК и оправдан по това обвинение.
Подсъдимият А. е осъден за заплати на пострадалата Н.М. обезщетение,
в размер на 30000лв. за причинените й неимуществени вреди.
Делото е за втори път пред въззивната инстанция. С решение
№93/04.06.2021 г. по к.н.д. №325 по описа за 2021 година, Върховният
касационен съд е отменил решение №260028/05.03.2021 г. по ВНОХД №6 по
описа за 2021 година на Варненския апелативен съд в частта, с която е
потвърдена първоинстанционната присъда спрямо подсъдимия А. относно
обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6а и т.9 вр. чл.115
1
вр. чл.18, ал. 1 от НК, в частта, с която на основание чл.23 от НК му е
наложено общо наказание в размер на най-тежкото от постановените, а
именно петнадесет години лишаване от свобода за престъплението по чл.116,
ал. 1, т. 6а и т. 9 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК и в частта, с която е
потвърдена първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част.
Дадени са указания производството пред въззивната инстанция да започне от
етапа на разглеждане на въпросите по чл.327 от НПК. Решението в останалата
му част е оставено в сила.
С отменителното решение на Върховния касационен съд са дадени
указания да сe изследват отново обстоятелствата, свързани с използваното от
подсъдимия оръжие и възможно ли е било с него да се е причини смърт на
пострадалата. На анализ следва да се подложат и обстоятелствата, свързани с
взаимното разположение на подсъдимия и пострадалата М., тяхното
отстояние един от друг и положението на пострадалата в момента на
произвеждане на изстрела. Такова становище е изразявал и защитникът на
подсъдимия, който е оспорил заключенията на вещите лица по назначените
съдебно-технически експертизи и е поискал назначаването на комплексна
експертиза и пред двете съдебни инстанции.
В жалбата на подсъдимия се навеждат доводи за незаконосъобразност.
Твърди се, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа
обстановка, непреодоляване на противоречиви доказателства и липса на
отговор на експертните заключения по основни въпроси по делото. Иска се
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
оправдан. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата, с
приложение на чл.55 от НК и определяне на наказание под най-ниския размер
за престъплението по чл.116 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият, чрез неговия защитник поддържа
изцяло депозираната жалба на посочените основания.
Представителят на апелативна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна.
Частният обвинител и граждански ищец, чрез своя повереник счита
жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди първоинстанционната
присъда.
В личната си защита и последна дума подсъдимият заявява, че иска да
бъде оправдан.
Въззивният съд, след преценка на доводите на страните и след цялостна
служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК
намира следното:
Съдебното производство пред Окръжен съд-Шумен е проведено по реда
на чл.371, т.1 от НПК, тъй като подсъдимият Н.А. и неговият защитник са
направили искане да не се провежда разпит на част от свидетелите, а
протоколите им за разпит от досъдебното производство се приобщят към
материалите по делото.
2
При констатиране на това искане и след преценка, че съответните
действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден
в НПК, с определение по чл.372, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е
одобрил изразеното съгласие и е обявил, че при постановяване на съдебният
акт непосредствено ще се ползва от съдържанието на протоколите за разпит
на свидетелите: Д.И.Д.. Ю. И. Х., М.М. Х., А.Х.М., И.Х.И., Б.К.А., М. Д. Д.,
И.П.П., Н.И. М., АХМ. Н. М., В. М. С., М.И.С., приобщени в хода на
досъдебното производство. На основание чл.371, ал.1 от НПК, по реда на
чл.283 от НПК чрез прочитането им съдът е приобщил към доказателствената
маса протоколите за разпит на свидетелите. Предвидената в глава 27 от НПК
процедура е изпълнена според изискванията на закона.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.А. и пострадалата Н.М. заживели в съпружеско
съжителство през м. април 2011 г. На 06.07.2011 г. се родил синът им К..
Съвместният живот им бил съпътстван от конфликти, предизвиквани от
подсъдимия, който злоупотребявал с алкохол. Той често обиждал и
нагрубявал свидетелката, отправял закани и упражнявал върху нея физическо
насилие. А. не позволявал на пострадалата да се вижда с други хора, освен
най-близките от семейството, ревнувал я и не й разрешавал да излиза в града.
Н.М. многократно напускала семейното жилище и отивала с детето си да
живее в дома на своите родителите. В тези случаи той ходел при нея и я
умолявал да се върне, като обещавал да промени поведението си, но след
нейното завръщане отношенията продължавали да бъдат същите.
През 2013г. подсъдимият А. работел като таксиметров шофьор, често
бил нощна смяна, а когато сутрин се прибирал в дома си започвал да пие
мастика и бира. Ставал раздразнителен, обиждал пострадалата и й нанасял
побой. През този период, след употреба на алкохол подсъдимият прострелял с
пистолет екрана на телевизора, след което го разбил в пода на жилището. В
това състояние продължил да чупи домакински уреди и съдове. Свидетелката
М. се обадила по мобилния си телефон на майка му - св. Н. М. Е. за помощ. Тя
съобщила в полицията за поведението на подсъдимия и А. бил задържан.
След този случай Н.М. за пореден път отишла с детето при родителите си.
Подсъдимият отново обещал да промени поведението си и тя се върнала при
него. В този период Н.А. шофирал автомобил в пияно състояние и бил
осъден на наказания пробация и лишаване от право да управлява МПС.
На 23.10.2014 г. на подсъдимия и свидетелката Н.М. се родили двете им
дъщери – Седа и Еда. През 2015 г. двамата сключили граждански брак,
изтеглили заем и закупили по-голямо жилище. Въпреки тези положителни
събития, подсъдимият А. продължавал да злоупотребява с алкохол и да
упражнява психическо и физическо насилие върху съпругата си. В края на м.
май 2018 година, в пияно състояние подсъдимият, след като предизвикал
поредния скандал и нанесъл побой на съпругата си, последната напуснала
3
семейното жилище и окончателно заживяла с децата при родителите си в гр.
Шумен, ул. „Генерал Драгомиров“, № 32, бл.5, вх.5, ет.7, ап.126. Предявила
иск за прекратяване на брака и той бил прекратен на 14.02.2019 г. по взаимно
съгласие, като упражняването на родителските права било предоставено на
майката.
Бащата на пострадалата - св. В. М. С. бил в приятелски отношения със
св. АХМ. Н. М., който живеел в съседен блок и работел в „Алкомед“ АД
Шумен. Свидетелят А.М. съдействал на пострадалата и тя започнала работа в
същото дружество през месец декември 2018 година. Двамата работели в една
и съща смяна и по молба на баща й свидетелят се съгласил Н.М. да пътува с
колата му „Фолксваген Шаран“ с рег. № Н 91 03 ВР до работното място и
обратно.
Въпреки развода, подсъдимият не преставал да настоява пострадалата
да се върне при него, но тя категорично отказвала. Често звънял на мобилния
й телефон, за да разпитва къде е, с кого е и какво прави. Отправял й заплахи и
обиди, което я разстройвало и тя блокирала телефона му. Подсъдимият
следял движението на автомобила на св. М.. Информирал се кога започва и
приключва работния й ден. Често я пресрещал пред дома й или пред
работното и място и предизвиквал скандали. За да знае къде се намират по
всяко време бившата му съпруга и св. М., подсъдимият А. закупил на
14.05.2019 г. проследяващо устройство и карта, която инсталирал на телефона
си. На 16.05.2019 г. през нощта закрепил с магнит устройството под шасито
на автомобила на св. М..
На 20.05.2019 г. пострадалата се срещнала с подсъдимия пред блока на
родителите си, под предлог, че той ще й даде пари за екскурзията на сина им.
При срещата подсъдимият отново настоял тя да се върне да живее при него.
Свидетелката отказала и той се опитал със сила да я качи в автомобила си, но
тя се съпротивлявала и опитът му останал безуспешен. По-късно през деня
пострадалата отишла с баща си в полицията и подала жалба за извършено
спрямо нея домашно насилие от страна на подсъдимия.
Късно вечерта на 20.05.2019 г. подсъдимият отишъл в района на
„Стария град“ в близост до гр. Шумен със закупен по-рано газ-сигнален
револвер „Зораки Р1“, кал 9 мм., който бил преработил в огнестрелно оръжие.
С преработеното оръжие направил неуспешен опит да произведе изстрел,
защото се счупил ударникът на револвера.
На следващия ден - 21.05.2019г. от ловно-рибарски магазин, находящ се
в гр. Шумен, бул. „Мадара“ №44, А. закупил нов газов револвер марка „Ekol“,
модел „Viper 6“, калибър 9мм., с фабричен номер Е6UP. Този револвер също
преработил в огнестрелно оръжие като премахнал преградната муфа на цевта,
а във всеки от отворите на барабана с моментно лепило залепил по една
оловна сачма и над тях поставил по един газов патрон. В тъмните часове на
21 срещу 22.05.2019г. подсъдимият отишъл в района на „Стария град“, за да
провери годността на оръжието. На светлината на автомобилните фарове
4
произвел с револвера успешни изстрели, като уцелил и пробил картонена
кутия за пица.
Около 04.50 ч. на 22.05.2019г. пострадалата и св. А.М. тръгнали с
автомобила на свидетеля за работа. Пътували в посока - бул. „Симеон
Велики“ в гр. Шумен през кв. „Тракия“ към „Алкомед“ АД. Свидетелят М.
забелязал, че след тях се движи подсъдимият с автомобил „Опел Астра“, рег.
№ Н7048ВВ. А. застигнал автомобила на св. М. и предприел действия, за да
го принуди да спре. Първоначално подсъдимият изпреварил л. а. „Фолксваген
Шаран“ и спрял на пътя така, че св. М. по никакъв начин да не може да го
заобиколи. Свидетелят се възползвал от това, че разделителният остров
между пътните платна бил прекъснат и преминал в платното за насрещно
движение. Подсъдимият потеглил с автомобила си и известно време двата
автомобила се движели успоредно. Свидетелят се върнал в дясното платно за
движение, но А. шофирал по такъв начин пред него, че не му позволявал да го
изпревари. В 05.02ч. на 22.05.2019г. свидетелят М. позвънил на тел.112, за да
подаде оплакване, като разговарял със служител от службата за спешни
повиквания и полицейски служител. Двата автомобила достигнали до
отбивката за „Сарк България“ АД гр. Шумен. Там подсъдимият рязко завил
вдясно и спрял автомобила си напречно на платното за движение, като по
този начин принудил и св. М. да спре на няколко метра от неговия автомобил.
Свидитилката Н.М. решила да разговаря с бившия си съпруг. Приближавайки
се към автомобила на А. забелязала, че страничното стъкло на предната дясна
врата е спуснато. Когато се намирала на една-две крачки от дясната врата на
автомобила, свидетелката М. се навела към прозореца. В този момент видяла,
че бившият й съпруг държи в ръката си револвер. Тя инстинктивно завъртяла
главата и цялото си тяло надясно за да се предпази. Без да става от мястото на
водача, през прозореца, подсъдимият А. произвел с газов револвер марка
„Ekol“, модел „Viper 6“, калибър 9мм три изстрела, насочени към главата на
бившата си съпруга. Една от изстреляните сачми попаднала, в лявата задушно
тилна част на главата на пострадалата. В резултат на удара тя паднала на
земята. В този момент подсъдимият потеглил с автомобила си по дясното
пътно платно. Свидетелят А.М. излязъл от своя автомобил с намерение да
окаже помощ на пострадалата. Той продължавал да говори със служителите
от ЕЕНСП 112 и им съобщил какво се случва. След като направил обратен
завой, подсъдимият А. отново се приближил с автомобила си към
местопроизшествието. Отправил по адрес на свидетеля и пострадалата
заплахи и напсувал на турски език свидетеля А.М..
Подсъдимият произвел към пострадалата още един изстрел с револвера
и напуснал мястото на инцидента. След съобщението на свид. А.М. за
случилото се, на местопроизшествието били изпратени полицейски
служители и линейка, с която пострадалата била транспортирана до болница.
Подсъдимият първоначално тръгнал към гр. Шумен, но променил
намерението си и се отправил в обратна посока. По пътя изхвърлил оръжието
и останалите боеприпаси, разглобил и изхвърлил и двата си мобилни
5
телефона. Отишъл в град Разград, където се предал на полицейски служители
в местното Районно управление на МВР, пред които обявил, че е застрелял
бившата си съпруга си.
Фактическата обстановка се приема за установена, както от
първостепенния съд, така и от въззивната инстанция въз основа на
обясненията на подсъдимия и доказателствените средства събрани в хода на
досъдебното производство. Показанията на свидетелите, констатациите,
отразени в протоколите за оглед на местопроизшествието, иззетите като
веществени доказателства: револвер, мобилни телефони, картонена кутия,
тежести за риболов и други, заключенията по назначените балистични,
психиатрични и СМЕ, касаещи претърпените от Н.М. увреждания,
приложената медицинска документация, относно оказаната на пострадалата
медицинска помощ, експертния анализ на веществените доказателства.
Установените факти се базират изцяло на събраните по делото доказателства,
подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от
НПК способи и чрез съответните доказателствени средства.
Окръжният съд е извършил подробен анализ на събраните по делото
доказателства, като ги е обсъдил, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност. Анализирал е задълбочено и прецизно всички свидетелски
показания. Обстойно е обсъдил заключенията на съдебно балистичните,
съдебномедицинските и психолого-психиатричните експертизи. Съпоставил е
фактите, установени чрез свидетелските показания, заключенията на вещите
лица, веществените доказателства и медицинските документи по делото и в
основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Фактите по
делото не се оспорват от подсъдимия и защитата, с изключение на
намерението му да умъртви бившата си съпруга.
Окръжният съд е обсъдил обясненията на подсъдимия, като в по-
голямата си част ги е приел за правдиви и достоверни. Не е кредитирал
обясненията му в частта за заявените намерения да сплаши пострадалата, а не
да я убие. Приел е, че те представляват защитна позиция и имат за цел да
оН.ят подсъдимия по обвинението за извършен опит за убийство.
Обсъдени са свидетелските показания, като повечето от тях са за
събития преди времето на извършване на деянието. Те са приети за обективни
и достоверни, не е установена заинтересованост на свидетелите. Съдът е
извършил обстоен анализ на свидетелските показания, касаещи отношенията
между подсъдимия и пострадалата, в хода на съвместното им съжителстване
и след прекратяване на техния брак. Те имат отношение към квалификацията
на престъплението да е „извършено в условията на домашно насилие“.
Установено е безспорно, че по време на съвместното им съжителство,
подсъдимият е упражнявал спрямо свидетелката Н.М. системно физическо и
психическо насилие, принудително ограничаване на личния й живот, личната
свобода и права, изразяващо се в забрана за свободно придвижване и
комуникация с хора, различни от близките й. Това поведение на подсъдимия е
6
продължило и след прекратяването на брака. В тази насока са показанията на
пострадалата и нейните родители, свидетелите: А.М., И.И. и И.П..
Подсъдимият в своите обяснения заявява, че е следял непрекъснато
пострадалата и за тази цел е поставил проследяващо устройство на
автомобила на св.М..
Отделно място в мотивите си съдът е отредил на показанията на
свидетелите Н.А. и А.М.. Специалното място на показанията на тези
свидетели се дължи на обстоятелството, че те са очевидци на извършеното
престъпление. Анализирани са внимателно и от тях се установява участието
на подсъдимия, механизма на извършване и последствията от
престъплението. Категорично се доказва, че подсъдимият А. е произвел три
изстрела с огнестрелно оръжие в посока на главата на пострадалата Н.М. и
причинените телесни увреждания. Техните показания също са приети за
обективни и достоверни и съответстващи на останалите установени по делото
факти.
Обсъдени са и заключенията на балистичните, съдебномедицинските и
психиатричните експертизи. От тях се установява, че оръжието, което е
използвал подсъдимия е огнестрелно по смисъла на закона и с него може да
се причини телесно увреждане на пострадалата. Установено е нараняването,
което е получила Н.М., психичното състояние на подсъдимия, пострадалата
свидетелка и свидетеля А.. Тримата са били в състояние да възприемат факти
от действителността и правилно да ги възпроизвеждат, като за пострадалата е
констатирано, че е получила разстройство в адаптацията, а свидетелят М. е
изпитал чувство на основателен страх.
Въз основа на установените факти, съдът е приложил правилно
материалния закон. Изложил е убедителни аргументи, относно обективната и
субективна страна на престъплението в резултат, на което е дал правилна
квалификация на деянието, квалификация, която се споделя и от настоящата
инстанция. Съдът прецизно е анализирал всички признаци от обективната и
субективна страна на престъплението, като е подкрепил изводите си с
установените по делото факти. Приел е, че подсъдимият Н.А. с деянието си и
е осъществил състава на престъплението по член 116, ал.1, т.6а и т.9, във вр. с
чл.115, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, като на 22.05.2019 г. в гр. Шумен е
направил довършен опит умишлено да умъртви Н. В. М. като деяние е
извършено предумишлено и в условията на домашно насилие. Окръжният съд
детайлно е разгледал всички признаци от състава на престъплението по
чл.116 от Наказателния кодекс. Анализирал е действията на подсъдимия и
установените по делото факти, правилно са подведени под съответната
норма на Наказателния кодекс. Съдът е изложил доводи за изпълнителното
деяние на подсъдимия. Произвеждайки три изстрела, насочени към главата на
пострадалата и причинявайки сляпо огнестрелно нараняване в лявата задушно
тилна област на главата с дълбочина до костта, без данни за проникване в
черепната кухина, входно отвърстие с диаметър около 3 мм, подсъдимият А. е
причинил на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
7
живота. Смъртта не е настъпила, поради обстоятелството, че свидетелката е
успяла своевременно да се завърти и проектилът е попаднал в тилната област
на главата, където черепните кости са дебели и плътни. В този аспект налице
е довършен опит по смисъла на чл. 18, ал.1, пр.2 от НК. Правният анализ на
първоинстанционният съд по отношение на това, че деянието е останало
недовършено - на фазата на довършен опит по смисъла на чл.18 ал.1,пр.2 от
НК се споделя изцяло от въззивната инстанция.
Изложени са аргументи и за квалифициращият признак на
престъплението „извършено в условията на домашно насилие“ по точка 6а на
чл. 116 от НК. Прието е, че действията на подсъдимия напълно отговарят на
определението за домашно насилие по чл. 93, т.31 от НК. По време на
съвместното им съжителство подсъдимият системно е упражнявал физическо
насилие върху пострадалата, изразяващо се в нанасяне на побой. Ограничавал
личния й живот и свобода, като не й разрешавал да излиза и да се среща с
хора извън семейния кръг, а впоследствие непрекъснато звънял по телефона,
за да я контролира и я проследявал с автомобила си. Оказвал й психически
натиск с отправяне на обиди и закани за убийство.
Съдът е анализирал и субективната страна на престъплението,
осъществено от подсъдимия. Приел е, че престъплението е извършено при
условията на пряк предварителен умисъл.
Подсъдимият взел решението да убие бившата си съпруга няколко дни
преди да пристъпи към изпълнение на намерението си. Н.А. няколкократно е
преработвал газови оръжия в бойни, чрез премахване на предпазната муфа.
Той добре познавал възможностите на преправените оръжия, поради
обстоятелството, че многократно е стрелял с тях и е имал представа, че те са в
състояние да пробият здрава преграда. Този факт опровергава твърденията
му, че имал само намерение да сплаши бившата си съпруга. Подсъдимият в
изпълнение на намерението си да я убие, на 20.05.2019 г. изпробвал
притежавания от него газ-сигнален пистолет „Зораки R1“. Поради това, че
ударникът на револвера се счупил, още на следващия ден закупил друг газов
револвер, който пригодил да изстрелва оловни тежести. Отново изпробвал
възможностите на оръжието да причини поражения, като стрелял в дебела
картонена кутия от значително разстояние. След като се убедил, че
пистолетът е годен за осъществяване на решението му, с него той предприел
и преследването на съпругата си рано сутринта на 22.05.2019 г. За
предварителното решение на подсъдимия да убие съпругата си, говори и
обстоятелството, че закупил и монтирал под шасито на автомобила на
свидетеля А.М. – GPS устройство, като по този начин си осигурявал
възможността във всеки един момент да следи придвижването на колата.
Действията на подсъдимия красноречиво сочат, че решението да убие
съпругата си взел много по-рано, внимателно обмислил и методично
пристъпил към изпълнението му. Подсъдимият целял убийството на
пострадалата и дори бил убеден, че е постигнал целта си след изстреляните по
нея четири изстрела, защото произвел изстрелите от много близко разстояние,
8
като всичките били насочени в жизнено важен орган – главата. Когато
отишъл в РУ – Разград, съобщил на свидетелите Д.Д. и М. Д., че идва да се
предаде и да съобщи за убийство. Обяснил, че е застрелял пострадалата Н.М.
в гр. Шумен.
Фактическите и правните изводи на първата инстанция като цяло се
споделят от апелативния съд.
В хода на въззивното съдебно следствие се изясниха въпросите,
поставени от защитата на подсъдимия и посочени в отменителното решение
на Върховния касационен съд. Назначи се комплексна съдебна
медикобалистична експертиза и бяха повторно разпитани Н.М. и свидетелят
А.М.. От заключението на вещите лица категорично се установи, че
използваното оръжие - преработен газов револвер може да причини смърт с
боеприпасите, с които е бил снаряден от подсъдимия. Причиняването на
смърт с това оръжие зависи от анатомичната област на човешкото тяло,
където попадат боеприпасите и увреждането на жизненоважни анатомични
структури. Вещите лица са категорични, че при произведен изстрел от
дистанция не повече от три метра в областта на главата, шията и горната част
на гръдния кош би могло да се причинят тежки травматични увреждания или
смърт. Експертите заключават, че в момента на изстрела лявата тилна част на
главата на пострадалата е била обърната към оръжието и изстрелът е
произведен на разстояние не повече от три метра. Извели са извода, че не е
възможно изстреляната сачма да засегне лявата задушно тилна част на
главата при пряко попадение, ако пострадалата е била наведена с лице към
автомобила. Категорично е заключението на експертите от комплексната
експертиза, че полученото увреждане от пострадалата е в резултат на пряко
попадение, а не на рикошет. Заключението на вещите лица кореспондира
напълно с показанията на свидетелката Н.М. и свидетеля А.М.. Пострадалата
в показанията си пред настоящия състав на въззивния съд обяснява, че се е
намирала непосредствено до дясната врата на автомобила на подсъдимия - на
една-две крачки от нея. Същото местоположение споделя и свидетелят М..
Той също заявява, че пострадалата се е намирала непосредствено до дясната
врата на лекия автомобил. Това води до извода, че пострадалата М. се е
намирала на разстояние не повече от три метра от местоположението на
подсъдимия. Съвпадение в свидетелските показания и заключението на
вещите лица е налице и относно обстоятелството какво е било
разположението на тялото и главата на пострадалата Н.М. в момента на
произвеждане на изстрела. Пострадалата обяснява, че се е навела към
отворения прозорец на дясната врата на автомобила. В този момент е
забелязала в ръката на бившия си съпруг револвер. Опитала се е да се завърти
надясно като естествена реакция на самосъхранение и в този момент е
последвал изстрелът. Свидетелят А.М. разяснява, че пострадалата се е
приближила към дясната врата на лекия автомобил и след като е видяла
револвера се завъртяла с цялото си тяло надясно, след което е паднала на
дясната си страна. Така описаното от пострадалата и свидетеля взаимно
9
разположение между подсъдимия и пострадалата Н.М., отстоянието между
тях, както и движенията, които е извършила свидетелката непосредствено
преди изстрела напълно съвпадат със заключенията на вещите лица по
комплексната медикобалистична експертиза, а именно, че в момента на
изстрела пострадалата практически е била обърната с тилната област към
оръжието, а не с лице към подсъдимия / стр. 3 от протокола от с.з. на
13.12.2021 година/. От този анализ следва неопровержимия извод, че с
оръжието, използвано от подсъдимия А. при извършване на деянието, при
разстояние между А. и Н.М. от три и по-малко метра е било възможно
изстреляната сачма да причини смъртта на пострадалата. Вещото лице д-р В.
в съдебното заседание на 13 декември 2021 година е заявил, че в конкретния
случай се е получило това увреждане, защото пострадалата е била на
разстояние от три метра от оръжието. Ако разстоянието е било по-малко,
заради по-голямата кинетична енергия би се получило по-тежко увреждане,
включително разтрошаване на вътрешната костица на черепната кост.
Настоящият въззивен състав споделя по-голямата част от
съображенията на първоинстанционния съд относно наложено наказание.
Счита обаче, че наказанието на подсъдимия А. следва да бъде определено при
условията на член 58, буква „а“ от Наказателния кодекс. Законодателят е
предоставил възможност на съда в определени случаи да приложи
разпоредбата на член 55 от Наказателния кодекс, дори и когато не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Един от случаите
е, когато намисленото престъпление е спряло в стадия на опита. При
недовършеност на престъплението, съдът има възможност да приложи
разпоредбата на член 55 от Наказателния кодекс, като задължително следва
да се съобрази с обстоятелствата по член 18, алинея втора от НК. Тази
разпоредба задължава съдът да се съобрази със степента на довършеност на
престъплението и причините, поради които то е останало недовършено. В
конкретния случай пострадалата Н.М. е получила лека телесна повреда по
смисъла на член 130, алинея 1 от Наказателния кодекс. Намерението за
умъртвяване на бившата съпруга на подсъдимия е безспорно установено и
аргументирано както от първоинстанционният, така и от въззивния съд.
Осъществяването на намерението, обаче се изпълнило в незначителна степен,
поради вида на използваното от подсъдимия средство на престъплението. Той
е преработил газов револвер, като го е превърнал в огнестрелно оръжие.
Начинът, по който подсъдимият е преработил газовия револвер е доста
примитивен. Същият е премахнал ограничителната муфа и с лепило залепил
на отворите на барабана оловни сачми от рибарски тежести. Способът на
преработване на газовия револвер е довел до това, че оръжието и имало
способност да увреди човек, но при определени условия. Според
заключението на комплексната медикобалистична експертиза това би могло
да се осъществи при изстрел на разстояние по-малко от три метра от жертвата
и в случай, че поразяващата сачма попадне в анатомична област на
човешкото тяло, където са налице органи с жизненоважни функции. В този
10
смисъл въззивният съд намира, че определеното наказание в размер на 15
години лишаване от свобода, представляващ минимума, предвиден в закона
за престъплението по чл. 116 от НК се явява несъразмерен в сравнение с
подобни случай на причиняване на смърт, чрез използване на огнестрелно
оръжие. Ползването на стандартно огнестрелно оръжие като пистолет,
револвер или пушка във всеки случай би причинило значително по-сериозни
наранявания и с огромна вероятност за настъпване смърт на жертвата.
Напротив, използваното от подсъдимия оръжие на престъплението в по-
голямата част от случаите би довело до по-леки увреждания и само при по-
малък брой случаи, при определени условия, посочени от вещите лица, би се
стигнало до сериозни наранявания, включително и смърт на пострадалата.
Тези доводи дават основание на настоящият състав да прецени, че
справедливо от гледна точка на обществената опасност на дееца и на
извършеното от него престъпление се явява наказание лишаване от свобода в
размер по-нисък от минималния, предвиден за престъплението по чл. 116 от
Наказателния кодекс. Този размер на наказанието съдът определя на
13/тринадесет/ години лишаване от свобода като взема предвид всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразени от
Шуменският окръжен съд при постановяване на неговата присъда.
Поради това, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.116
от НК при условията на реална съвкупност с други престъпни деяния, които
са били предмет на НОХД №365/2019 г. на Шуменския окръжен съд и по
отношение, на които Върховният касационен съд е постановил
потвърдително решение, спрямо цялостната престъпна дейност на дееца
следва да се приложат правилата на член 25 от Наказателния кодекс за
определяне на общо наказание. Подсъдимият А. е осъден на основание чл.
144, ал.3, във вр. с ал. 1 от НК на 2 години лишаване от свобода и на
основание чл. 339, ал.1 от НК на 2 години лишаване от свобода.
Престъпленията са извършили преди да имало влязла в сила присъда за кое да
е от тях, поради което следва да се определи общо наказание и на подсъдимия
да се наложи най-тежкото от тях, а именно това по настоящото наказателно
производство в размер на 13 години лишаване от свобода. Началният режим
на изтърпяване на наказанието следва да бъде строг предвид разпоредбата на
член 57, ал.,1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
Споделят се изцяло и мотивите на първата инстанция относно
гражданскоосъдителната част на присъдата. Пострадалата е търпяла болки и
страдания, свързани с наложителната оперативна намеса, възстановителния
период и сравнително продължителното лечение. Видно от приложената
медицинска документация, пострадалата е постъпила същия ден в болнично
заведение, където е извършена оперативна интервенция, за което същата
престояла една седмица в болничното заведение. Видът и локализацията на
уврежданията, необходимостта от оперативна интервенция,
продължителността на възстановителния период, преживените значителни
неудобства и отражението, което травмите са дали върху обичайния начин на
11
живот на пострадалата сочат, че същата е претърпяла интензивни болки и
страдания, но за кратък период от време. Нанесена й е психическа травма,
чието отшумяване ще изисква продължителен период от време. Според
заключението на психиатричната и психологична експертиза, в резултат на
извършеното спрямо нея деяние е разгърнала състояние на остра стресова
реакция, която няколко дни по-късно преминала в разстройство в
адаптацията, със смесено нарушение на емоциите и поведението.
Присъденият размер на обезщетението от 30 000лв. е съответен на
претърпените от пострадалата неимуществени вреди и е определен по
справедливост. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства мотивира
и въззивния съдебен състав да приеме, че справедливо обезщетение може да
се постигне с определеното от окръжния съд обезщетение.
Подсъдимият, тъй като е признат за виновен следва да поеме и
направените в хода на въззивното производство съдебни разноски за
назначената комплексна медикобалистична експертиза в размер на
889,14/осемстотин осемдесет и девет лева и 14 ст./лева.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК,
не се констатираха нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на
НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Предвид гореизложеното и на основание чл.334, т.3 във вр. чл.337,
ал.1, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №260005/07.10.2020г. по НОХД №356/2019г. на
Окръжен съд – Шумен в наказателно-осъдителната й част, като на основание
чл.58, б.“а“ във чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6а и т.
9, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК от 15/петнадесет/ на
13/тринадесет / години.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК на
подсъдимия Н. ЮН. АПТР., ЕГН **********, общо наказание за
престъпленията по чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 9, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК, чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК, като
НАЛАГА най-тежкото от тях, а именно 13/тринадесет/ години лишаване от
свобода, което следва да изтърпи при първоначален строг режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. ЮН. АПТР., ЕГН ********** да заплати
направените в хода на въззивното производство съдебни разноски в размер на
889,14/осемстотин осемдесет и девет лева и 14 ст./лева по сметка на
Варненския апелативен съд.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13