№ 939
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110107699 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
70334/01.03.2024 г./ на „*****“ ЕАД срещу П. С. П., с която са предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове за следните суми, представляващи ¾
от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абон. № 195965, а именно:
573.70 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на
вземането; 92.17 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г.; 38.26 лв.
– главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането; 8.62
лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50681/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника в качеството
му на собственик, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през периода топлинна
енергия за имота, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „****“ ЕООД по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.
1
Изтъква, че в заповедното производство е било недоказано, че към датата на подаване на
заявлението топлоснабденият имот е бил негова собственост, поради което счита, че
искането за издаване на заповед за изпълнение не е трябвало да бъде уважавано, защото при
липса на такива доказателства не може да бъде ангажирана отговорността му като клиент за
доставената и неплатена в имота топлинна енергия и за акцесорните вземания. Сочи, че
представените към исковата молба нотариални актове също не доказват, че към датата на
подаване на заявлението той е бил собственик на процесния имот, поради което оспорва
пасивната си материалноправна легитимация. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД твърди, че дяловото
разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, поради което изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50681/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по
чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В настоящия случай писмените доказателства на л. 15 – 28 и л. 109 обосновават извод,
че до 03.09.2014 г. процесният имот е бил собственост на **** Т.а П.а и П. С. П. в режим на
съпружеска имуществена общност, а клед смъртта на съпругата на 03.04.2019 г.
2
съпружеската имуществена общност е прекратена и върху имота е възникнала обикновена
дялова съсобственост между П. С. П. и другия наследник – ***** П. П., при следните квоти,
определени съгласно чл. 28 СК и чл. 9, ал. 1 ЗНасл: 3/4 ид. ч. – за ответника; 1/4 ид. ч. – за
***** П. П.. Не се доказва по делото извършено от ответника разпореждане с правото му на
собственост преди или по време на исковия период, поради което съдът приема, че и през
него той е бил съсобственик на имота, притежаващ 3/4 ид. ч. от него. При тези факти съдът
намира, че ответникът в качеството си на съсобственик е материалноправно легитимиран да
отговаря за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в имота през
исковия период, съответно на правата си в съсобствеността.
Предвид изложеното съдът приема, че между „*****“ ЕАД и ответникът е възникнало
и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абон. № 195965. Договорът
съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*****“ ЕАД на клиенти в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
В първото открито заседание ответникът чрез назначения особен представител изрично
оспорва реалната доставка на топлинна енергия и размера на задължението. За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена,
включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и остойностяване на
доставената топлинна енергия през процесния период, са представени писмени
доказателства от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия,
сред които са и изравнителните сметки, както и е прието заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Заключението на вещото лице Т. съдът кредитира като обективно, компетентно и
обосновано. Съдът не споделя възраженията на ответника, че експертизата е изготвена
единствено по документи на ищеца. На първо място, в съответствие с изричните указания
на съда вещото лице е проверило всички намиращи се както при ищеца, така и при третото
лице – помагач, документи, относими към поставените му задачи. На второ място,
ответникът не представя по делото, нито сочи като намиращи се при трето лице, други
документи, чиято проверка да е необходима на вещото лице за отговор на задачите. Ето защо
съдът счита, че заключението е изготвено въз основа на всички относими документи, които
вещото лице е интерпретирало с прилагане на специалните му знания от областта на
топлотехниката, за да отговори на поставените му задачи. От заключението се изяснява, че
за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на
абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в
сградата – етажна собственост. Топломерите в абонатната станция през исковия период са
били изправни, тъй като са преминали проверки, които макар и понякога да са извършвани
след законовия срок, винаги са приключвали със заключение за съответствие.
Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни
стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „****“ ЕООД. През
3
процесния период в имота е имало 3 бр. радиатори с индивидуални разпределите на
разходите за отопление с дистанционно отчитане. Топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване през периода е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в
имота, като абонатът е осигурил достъп до имота за отчет, а записаното в главните отчети
съвпада с отразеното в изравнителните сметки. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, като тя е била изчислена по нормативно установена формула и е
разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. дава
заключение, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните
разпоредби.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на реална доставка на топлинна
енергия в имота му, обосновано с обстоятелството, че според отчетния документ,
представен от третото лице – помагач, само в банята има уреди. Причината за това се
изяснява от заключението на съдебно-техническата експертиза – наличието в другите
помещения на радиатори с дистанционно отчитане, поради което отчет на място е
извършван само по отношение на водомера за топла вода. Ето защо липсата на отчетни
документи за другите помещения не обосновава извод за липса на доставена топлинна
енергия в тях.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и
действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена е доказан по основание.
Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от значение
единствено за доказване размера на вземането на ищеца, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърляне на иска предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Ответникът дължи ¾ от цената на реално потребената топлинна енергия в имота през
исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно-техническата експертиза, намиращо опора и в представените
доказателства от третото лице – помагач. В заключението е отчетено именно реално
доставеното количество топлинна енергия през периода, чиято обща цена възлиза на сумата
от 797 лв. Следователно ответникът в качеството си на собственик на ¾ ид. ч. от имота
дължи цена на доставената през исковия период в имота топлинна енергия в размер на
597.75 лв. В случая ищецът претендира от него цена в по-малък размер – 573.70 лв., поради
което и с оглед принципа на диспозитивното начало съдът не може да му присъди вземане в
по-голям размер.
По делото е безспорно, че задължението не е платено, поради което искът е изцяло
основателен, като върху главницата той дължат и законната лихва за периода от 12.09.2023 г.
до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
4
цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главно задължение и забава
в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг в претендирания размер.
По отношение на забавата в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от
общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за
изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответникът е
изпаднал в забава в плащането на задължението предвид липсата на извършено плащане в
уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2021 г. за главницата за периода от м. 05.2020
г. до м. 04.2021 г. и 15.09.2022 г. за главницата за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г., тъй
като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2021 г. и от 31.07.2022 г. Размера на
дължимата от ответника мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г. съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и
приема, че възлиза на сумата от 96.07 лв., която надвишава претендирания с исковата молба
размер на вземането, поради което произнасянето на съда следва да се ограничи до него.
Следователно искът за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия е
изцяло основателен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото е безспорно, а и се изяснява от
представените от третото лице – помагач писмени доказателства и от заключението на
съдебно-техническата експертиза, че през исковия период дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвано от „****“
ЕООД. За ответника е възникнало задължение за заплащане на стойността на извършената
по отношение на имота услуга, съразмерно на дела му в съсобствеността. Таксата се дължи
именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите условия. Поради това
съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание. С
доклада по делото е обявено за безспорно, че ¾ от цената на тази услуга за исковия период
възлиза на претендираната сума. Той дължи и законната лихва, считано от 12.09.2023 г. до
окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
5
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана
за заплащането й. От това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът му дължи
следните разноски: за заповедното производство – разноски в общ размер на 55.69 лв. /18.56
лв. – държавна такса, и 37.13 лв. – юрисконсултско възнаграждение/; за исковото
производство – разноски в общ размер на 822.94 лв. /30.94 лв. – държавна такса; 396 лв. –
депозит за особен представител; 297 лв. – депозит за вещо лице; 99 лв. – юрисконсултско
възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК искове, че П. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, дължи на „*****“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, на основание чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 3/4 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ****, с абон. № 195965, а именно: 573.70 лв. – главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането; 92.17 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г.; 38.26 лв. – главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50681/2023 г. по описа на СРС, 85 състав,
като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8.62 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г. върху цената на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на „*****“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 55.69 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 822.94 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „****“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7