РЕШЕНИЕ
№
гр. В. Търново,
05.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският районен съд, десети
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди
и двадесетата година, в състав:
Районен съдия: Д. Чалъкова
при участието на секретаря В. Минчева
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 1886/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
въз основа на жалба от И.Р.Б. чрез адв. К. Ч. от САК срещу наказателно
постановление № 18-1275-000437/28.03.2018 г., издадено от Началник сектор "ПП" към ОД МВР
В. Търново, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 400 лева.
В жалбата се излагат
доводи за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила. Оспорва се компетентността
както на административнонаказващия орган, така и на контролния орган. Твърди се,
че НП е издадено при липса на мотиви. Сочи се, че е следвало да се приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание жалбоподателя и процесуалния му представител - редовно призовани, не
се явяват. Депозирали са писмено становище, в което поддържат изложените в нея
основания за незаконосъобразност на НП и претендират отмяната му изцяло, като
незаконосъобразно.
Ответникът по
жалбата – редовно призовани, не изпращат представител и не заемат становище по
жалбата.
Съдът след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2018
г. около 13.40 ч. в гр. В. Търново, ул. „Н. Габровски”, кръстовище с ул.
"Краков" до магазин "Била", в посока гр. София жалбоподателят
управлява лек автомобил „Ауди А
Въз основа на АУАН
е издадено атакуваното НП, с което на основание чл. 638, ал. 3, от КЗ е
ангажирана административно-наказателната отговорност на водача като му е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 400 лева.
Съдът намира,
че така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателства, а именно приложената разпечатка от извършената
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, от която е видно, че
към дата 08.03.2018 г. МПС с рег. № СВ 9314 АК има активна застраховка „Гражданска
отговорност”, но от 08.03.2018 г. с
начална дата и час 14.05 часа и крайна дата и час на покритие
08.03.2019 г. - 23.59 часа. Установено е също, че считано от 04.01.2018 г. е
бил прекратен договора за застраховка.
В хода на
съдебното следствие са разпитани актосъставителят С.В.С. и свидетелят по акта Цветалин
А.Ц., чиито показания напълно кореспондират с така установената фактическа
обстановка. Същите свидетелстват в посока, че са спрели за проверка
жалбоподателя и след справка с РСОД установили, че управлявания от жалбоподателя
автомобил е без валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Предвид
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок
за обжалване и по същество се явява основателна, но не по изложените в нея
съображения.
АУАН № 27/08.03.2018
г. и НП № 18-1275-000437/28.03.2018 г. са съставени от материално компетентни
лица, съгласно приложената по делото Заповед № 366з-2818/16.10.2017 г. на
Директор на ОД МВР - В. Търново в изпълнение на разпоредбата на чл. 647, ал. 1
и ал. 2 от КЗ и съобразно изискванията на ЗАНН при спазване на сроковете за
това. От приетите по делото писмени доказателства заповеди и удостоверения,
издадени от Директор на ОД МВР В. Търново /стр. 10-11 и стр. от 27-29, вкл. от
делото/ се установи, че Атанас Христов Атанасов с МЗ № 8121К-2832/19.08.2015
г., считано от 26.08.2015 г. е преназначен на длъжност началник на сектор
"ПП", в отдел ОП към ОД МВР В. Търново и тази длъжност е заемал до
01.08.2019 г., а мл. инспектор С.В.С. е преназначен на длъжността мл.
автоконтрольор І степен в група "Организация на движението, пътен контрол
и превантивна дейност", сектор "ПП", отдел "Охранителна
полиция" при ОД МВР В. Търново и към настоящия момент изпълнява същата
длъжност. В
този смисъл актосъставителят и административнонаказващият орган са материално компетентни да
установят нарушението, респективно да наложат за същото и административно наказание.
В изложения смисъл възраженията на
жалбоподателя за некомпетентност на административнонаказващия орган и
контролния такъв се явяват неоснователни и без опора в доказателствената маса.
И двата акта АУАН и НП, от формална страна, съдържат всички необходими
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Хипотезата на
чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда административнонаказателна отговорност за управляването на моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно
в случая, жалбоподателя Б. е реализирал състава на вмененото му нарушение, а
именно - управлявал е процесното моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите и последното е собственост на търговеца "Енерджи
мениджмънт енд Трейд" ЕООД. Субект на това нарушение е всяко
административнонаказателно отговорно лице. Съставът е осъществен във всички
случаи на управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, независимо от причината за несключване на застраховката – виновно неизпъление
на задължението за сключване на застраховка, едностранно прекратяване на
договора за застраховка от застрахователя поради неплащане
на застрахователната премия, несключване на
застраховката поради обстоятелството, че моторното превозно средство не е
регистрирано в страната или е спряно от движение и т.н. Във всички тези случаи
деецът осъществява изпълнителното деяние на нарушението и се засяга обектът на
закрила на състава на нарушението, а именно обществените отношения, осигуряващи
спазването на забраната по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
движат моторни превозни средства, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Нарушението е на формално извършване и за
реализация на състава не е необходимо настъпването на определен резултат.
Нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда административнонаказателна
отговорност за това деяние, санкционирано с глоба във фиксиран размер от 400 лева.
Формалният
характер на нарушението сочи, че законодателят е окачествил обществените
отношения, свързани с уреждането на гражданската отговорност при
пътнотранспортни произшествия, като нуждаещи се от особена закрила. Това означава,
че за да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН или до
явна малозначителност по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗАНН, следва да се
разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от
общите случаи на това нарушение. В случая нарушителят е предприел действия,
веднага след проверката и констатираното, за сключване на застраховка, но това
са обстоятелства, възникнали след извършване на нарушението 08.03.2018 г. в
13.40 часа, които могат да се взимат предвид само при индивидуализацията на
наказанието, но не и при преценка за тежестта на самото нарушение. Относим към
тежестта на нарушението е по - скоро срокът от момента на изтичане на
предходния договор за застраховка – 01.01.2018 г., до сключването на
новия. Макар и този срок да касае по - скоро
отговорността на собственика, то ползвателя - жалбоподателя Б. е имал
възможност да съобрази поведението си, да провери за наличието на застраховка
гражданска отговорност и при липса на такава да се въздържа от управление. Като
не е направил това, а е бил длъжен и е могъл да го изпълни. В този смисъл е
реализирал от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Независимо от
установеното относно наличието на осъществен състав на административно
нарушение, което е правилно квалифицирано от актосъставителя и наказващия
орган, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Видно е, че с атакуваното НП на жалбоподателя Б. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложена имуществена санкция от 400 лева. Макар санкционната
норма да е правилно посочена, съотнесена към вида на нарушението, то същата не
е приложена правилно, тъй като в нея се предвижда налагане на наказание глоба
от 400 лева за установеното нарушение. Така наказващият орган вместо да наложи
глоба във фиксирания размер от 400 лева е санкционирал жалбоподателя Б. с имуществена
санкция. Имуществената санкция, както е известно, не е административно
наказание по смисъла на чл. 13 от ЗАНН и се определя в предвидените за това
случаи единствено на юридически лица и еднолични търговци / чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/. Съответно и правният режим на имуществената санкция е различен от този
на глобата, като налагането на такава санкция има и по - различни последици за
съответното санкционирано лице. В тази насока е и ТР 3/2014 г. на ВАС, което
прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция конкретно във
връзка с приложението на давностните срокове за изпълнение на административното
наказание глоба, които се считат за неприложими по отношение на имуществената
санкция, именно поради това, че тя е самостоятелен правен институт.
В настоящия случай
неправилно административнонаказващият орган е наложил на физическо лице
имуществена санкция, вместо предвиденото в закона административно наказание
глоба. В този смисъл нормата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН определя вида и
размера на наказанието към задължителното съдържание на всяко наказателно
постановление, тъй като санкционираното лице следва да е наясно, както с
обстоятелствата, свързани с вмененото му административно нарушение и със законовите
разпоредби, които наказващият орган счита за нарушени, така също и с вида и
размера на наложеното му наказание. В конкретния случай видът на санкцията е
изписан с думи като "имуществена санкция".
Некоректното
посочване на вида на санкцията за извършено административно нарушение не може
да бъде санирано в процеса по съдебното обжалване на НП, доколкото за съда не
съществува правомощието да измени същото по отношение на това обстоятелство. В
този смисъл така допуснатото противоречие в наказателното постановление,
касаещо несъответствие на определената административна санкция със субекта на
административната отговорност, се явява достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Предвид изложеното
административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно НП и като такова
същото следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 18-1275-000437/28.03.2018 г. на Началник сектор "ПП"
към ОД МВР В. Търново, с което на И.Р.Б. *** за това, че на 08.03.2018 г. около
13.40 ч. в гр. В. Търново, ул. „Н. Габровски”, кръстовище с ул.
"Краков" до магазин "Била", в посока гр. София управлявал
лек автомобил „Ауди А
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок пред Административен съд гр.
Велико Търново, считано от получаване на съобщението.
Районен
съдия: