№ 200
гр. в., 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – в., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:а.м.п.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500120 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413 ал.1 във връзка с чл.248 ал.1 във
връзка с чл.274 ал.1 т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалвано е разпореждане на ВРС №259 от 10.02.2022г. постановено
по ч.гр.д.№ 1899/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата
на заявителя в заповедното производство „ Е-Т” ЕООД за допълване на
заповед № 477 от 10.09.2021г. издадена по ч.гр.д.№1899/2021г. на РС гр. в., в
частта за разноските и присъждането на такива в размер на 440.71 внесена
държавна такса.
В частната жалба подадена в срока за обжалване на заповедта за
изпълнение в частта за разноските, жалбоподателят поддържа, че
разпореждането е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон и трайната съдебна практика .
Счита, че същото следва да бъде отменено като немотивирано и
необосновано.Твърди ,че заявителят в заповедното производство има право
на разноски съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК и че внесената
такса за издаване на заповед за изпълнение и възнаграждение за един
адвокат,ако заявителят е имал такъв се заплащат от длъжника съразмерно с
уважената част от искането.
Моли по изложените съображения да се отмени обжалваното
разпореждане и на дружеството заявител в заповедното производство да му
1
бъдат присъдени направените в него разноски за заплатена държавна такса в
размер на 440.71лв.
Няма постъпил отговор на частната жалба в срока по чл.276 ал.1 от
ГПК.
ВОС за да се произнесе взе в предвид следното:
І.Подадената частна жалба е процесуално допустима като изхождаща от
легитимирана в заповедното производство страна-заявител, имаща правен
интерес и против подлежащ на обжалване акт на заповедния съд с който е
отказано присъждането на разноски в заповедното производство в полза на
заявителя предвид уважаването на заявлението.
ІІ.Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да откаже да уважи искането на заявителя за присъждане на разноски
в заповедното производство чрез допълване на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК заповед № 477 от
10.09.2021г. издадена по ч.гр.д.№1899/2021г. на РС гр. в. , последният е
посочил, че според съдържанието на подаденото заявление по чл.410 от ГПК
в него не е отправено искане за присъждане на разноски.
Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция.
в.ският РС е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от заявителя „Е-Т”
ЕООД,ГР-в. ЕИК-* срещу длъжника „Т-С“ ООД,ЕИК : * с искане да бъде
издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист за парично вземане в размер на 22036.59лв, главница,
произтичащо от споразумение от 05.01.2019г между страните.
При така оформено съдържание на заявлението и направено искане, по
което е образувано ч.гр.д.№ 1899/2021г. заповедният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК като е разпоредил
длъжника Т-С“ ООД,ЕИК : * да заплати на кредитора „Е-Т” ЕООД,ГР-в.
ЕИК-* парично вземане в размер на 22036.59лв, главница, произтичащо от
споразумение от 05.01.2019г между страните.
В срока за обжалване на заповедта в частта за разноските по чл.413 ал.1
от ГПК, заявителят е поискал да бъде допълнена последната с присъждане на
направените от дружеството разноски в заповедното производство
2
представляващи заплатена държавна такса , за които разходи са представени
писмени доказателства-разписка за внасяне на държавната . Искането е
продиктувано от твърдението, че тези направени от заявителя разноски не са
присъдени с издадената заповед за незабавно изпълнение.
ВОС намира частната жалба за неоснователна поради следното :
Изменението на постановения съдебен акт в частта за разноските, в
частност заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПк е
допустимо единствено и само в случаите когато с постановеният съдебен акт
съответния съд не се е произнесъл по изрично направено от страната искане
за присъждане на разноски.
Принципно такова искане в исков процес за присъждане на разноските
може да бъде направено с исковата молба, с отговора на исковата молба, в
хода на исковото производство и най-късно до момента на приключване на
последното заседание по делото в съответната инстанция.
Когато не се провежда открито заседание по делото, а делото се
разглежда и решава в закрито заседание, както това се отнася и за
заповедното производство, крайният срок за отправяне на искане за
присъждане на разноски е подаването на заявлението до заповедния съд, в
което изрично следва да бъде заявена такава претенция. Утвърдените образци
на заявленията по чл.417 от ГПК и по чл.410 от ГПК не създават каквито и да
било неясноти или процесуални проблеми и неудобства при тяхното
оформяне и попълване от съответния заявител по начин, че за съда да е
напълно ясно какво точно иска заявителят от заповедния съд и какви суми
претендира да му бъдат присъдени включително и разноските по воденето на
това производство, за което последният следва изрично да си ги поиска
именно в заявлението. Няма значение в коя от графите на заявлението това
искане може да бъде направено. Вземането за разноски може примерно да
бъде посочено в т.9 като част от общо претендираното парично вземане, с
посочване на вида на претендираните разноски и техния размер.Това може да
бъде заявено и като искане в т.14 като допълнително изявление на заявителя в
заповедното производство. Най-сетне такова искане може да бъде
формулирано непосредствено и след искането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и на изпълнителен лист като на същото място се
конкретизират всички парични вземания които заявителят претендира че има
3
срещу длъжника, включително и вземането за разноски и за които иска да му
бъде издадена заповед за изпълнение.Не случайно законодателят е предвидил
изискване заявлението до заповедния съд да отговаря на изискванията на
редовна искова молба по чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, в частност
това се отнася и до пълно и ясно формулиране на петитума (искането), който
следва безусловно да включва и искане за присъждане на разноските, като
основание заповедният съд да се произнесе и по тази парична претенция.
Параметрите на заявлението посочени от заявителя определят предмета и
границите на произнасяне на заповедния съд по искането. Липсата на едно
такова изрично искане за присъждане на разноски, включено в съдържанието
на заявлението до заповедния съд, освобождава този съд от задължението да
се произнася и евентуално да присъжда разноски на заявителя за
инициираното заповедно производство. Служебното начало в случая е
неприложимо. Крайният срок до който заявителят може да предяви
претенцията си за разноски направени в заповедното производство е
подаването на заявлението до съда в което да е включена и тази претенция,
независимо в коя част от съдържанието на заявлението тя бъде отразена.
Достатъчно е същата да бъде недвусмислено заявена и определена по размер
и по видове разноски.
В случая няма направено надлежно искане за присъждане на разноски.
Използваният процесуален ред от заявителя по чл.248 от ГПК за допълване на
заповедта в частта за разноските е неприложим, доколкото липсва
първоначално заявена претенция от последния до заповедния съд за
присъждане на разноски, като част от необходимото съдържание на
заявлението. Процесуалният ред за изменение на заповедта в частта за
разноските по чл.248 от ГПК би бил приложим единствено в хипотезите
когато въпреки направено своевременно искане за присъждане на разноски
със заявлението до заповедния съд, последният не се е произнесъл по
искането или неправилно поради неточности в пресмятанията е присъдил
примерно по-малък размер разноски отколкото се претендират или примерно
не е присъдил поради пропуск всички или някои от претендираните разноски
в това производство.
В случая заявителят „Е-Т“ЕООД в заповедното производство не излага
такива доводи и най-вече, че със заявлението си е претендирал присъждането
на разноски за това производство, индивидуализирани по видове и по
4
размери.
При липса на изначално искане за присъждане на разноски, редът за
изменение на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските е
неприложим и няма как да бъде преодоляна по този ред липсата на такава
първоначално заявена претенция още със заявлението.
В този смисъл са и постановките на ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС –т.1,т.2 а и т.2б, т.5г, т.7, т.8,т.9,т.11; ТР №6 от
06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС-т.8 и т.11 и други.
Предвид изложеното, ВОС намира, че ще следва да потвърди
обжалваното разпореждане на заповедния съд като правилно и
законосъобразно.Обжалваният акт не страда от пороците посочени в частната
жалба на дружеството, поради което ще следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на ВРС №259 от 10.02.2022г.
постановено по ч.гр.д.№ 1899/2021г. по описа на същия съд, с което е
отхвърлена молбата на заявителя в заповедното производство „ Е-Т” ЕООД за
допълване на заповед № 477 от 10.09.2021г. издадена по ч.гр.д.№1899/2021г.
на РС гр. в., в частта за разноските и присъждането на такива в размер на
440.71 внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5