Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 17.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание, на осми септември през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина
Чолакова
Бистра Бойн
При секретаря Ив.Велчева и с
участието на прокурор при ОП Д.Димитров, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн
КАНД № 165 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
от Н.Л.Т., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 239 от 26.06.2020г., постановено
по ВАНД № 809/2020г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърден
Електронен фиш серия „К” № 2773723 издаден от
ОД на МВР-Шумен, с който основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182
ал.2 т.3 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21
ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи,
че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди се, че не били спазени изискванията за условията
и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата,
като следвало наказание да бъде наложено след издаване на АУАН и НП. Счита, че
ЕФ не следва да бъде издаден, когато нарушението е установено с мобилна система
за видеонаблюдение, която не е установена стационарна, а е в движение. Не
следвало да бъде съставян и Протокол за мястото на контрол на стационарно АТСС,
какъвто е налице. Показанията на свидетеля били противоречиви, като токива били
и мотивите на постановеното съдебно решение. Не било установено има ли поставен
знак, ограничаващ скоростта и от къде идва автомобила, съответно попада ли в
зоната на контрол на АТСС. Въз основа на тези допуснати процесуални нарушения се
твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, а съдът е постановил неправилно решение,
което се моли да бъде отменено, както и потвърдения с него ЕФ. В открито
съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя. Представят се
писмени бележки.
Ответникът по касация-
ОД на МВР-Шумен не изразява становище по касационната жалба в указания срок и
не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Представителят на Шуменска Окръжна
Прокуратура намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна. Излага аргументи, че решението на районния съд е
валидно, допустимо и правилно и моли същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима,
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство К № 2773723, издаден от ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с
чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП на жалбоподателя Т. е наложена глоба в размер на 100.00
лева за нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. За да постанови
това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е констатирано
административно нарушение извършено на 23.05.2019г. в 09.39 часа в обл.Шумен,
път I -2 км.108+500 с АТСС „ARH CAM S1“, при максимално допустима
скорост – 60км/ч., въведена с пътен знак В26, била засечена скорост
на движение на МПС - л.а. “...“ с рег. № ...от 88 км/ч. При
направена справка било установено, че собственик на автомобила е Н.Л.Т. с
ЕГН: **********. За заснето нарушение, от ОДМВР– гр.Шумен бил издаден
електронен фиш серия „К” № 2773723, в който при текстовото описание на
нарушението са посочени дата, час и място на извършване, пътния
знак, с който е въведено ограничението, техническото средство, с което е
установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на
движение от 85 км/ч., превишението от 25 км/ч., тъй като била отчетена
допустимата грешка при измерването. На жалбоподателката на основание
чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21
ал.2 от ЗДвП.
Съдът е приел, че
фактът на ограничението на скоростта и мястото на нарушението са безспорно
установени от свидетелски показания на служител на сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен,
както и от приложените две снимки- на позиционираното на пътя техническо средство
и на процесния автомобил. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е
приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на
процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно
съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката
е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство.
Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения на материалния закон и на административно-производствените правила и
е съдът потвърдил изцяло електронния фиш, като правилен и законосъобразен.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и
законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което
същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Не се установиха твърдяните противоречия в
мотивите на решението. Съдът правилно е посочил вида на техническото средство
за измерване на скоростта, което е било стационарно разположено временно на
пътния участък, но същото е преносимо.
Правилно въззивният съд е приел,
че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Административно-наказващия
орган е приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена и е
наложил санкция в абсолютния размер, предвиден от законодателя. От
събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и
заснето с годно техническо средство
стационарно преносим уред за контрол на скоростта, заснемаща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението. Номерът на техническото
средство е надлежно посочен в електронния фиш.
Съгласно т.65 от ДР на
ЗДвП "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол на
Български институт по метрология №75-С-ИСИ/29.10.2018г., от които е видно, че
при условията на извършен полеви тест системата за контрол отговаря на
метрологичните изисквания. По делото е приложен и надлежно съставен Протокол за
използване на АТСС от 29.05.2019г., рег №869р-3181, придружен с дигитална
снимка на местонахождението на уреда. Протоколът по чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
доказателството, посредством което се установява мястото и времето на
извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението,
посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и
мястото на което е поставено мобилното АТСС. Съгласно ал.3 на чл.10 от
Наредбата, Протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, а не и на пътните знаци на мястото на контрол,
каквито доводи са развити в касационната жалба. Лекият автомобил, управляван от
жалбоподателката е отчетливо заснет на снимка, представена пред въззивния съд,
като е посочено точното място на контрол с номер на път, километър и GPS координати. Поради което и настоящата инстанция
намира, че мястото на извършване на нарушението е надлежно посочено и е
ирелевантно от каква посока идва автомобила. Твърдението, че ако автомобила
идва от гр.Търговище в посока гр.Шумен не би попаднал в зоната на контрол е
неотносимо по делото, понеже видно от осъщественото заснемане, контрол с АТСС е
бил направен. По отношение на ограничението на скоростта, видно от показанията
на свидетеля, същото е регулирано с пътен знак В26 и мястото представлява пътен
възел. Поради което, съдът намира, че нарушението, свързано с неспазване на
ограничение на скоростта и авторството на нарушителя са безспорно установени.
Съдът намира за неоснователни доводите
на касатора за порочност на електронния фиш, поради допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №
1/2013 г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се
съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Определението за ЕФ е изведено въз основа на понятието
писмен документ, разглеждан като материализирано с писмени знаци изявление. В
настоящия казус е издаден електронен фиш с всички изискуеми реквизити, поради
което следва да се приеме че е налице официален диспозитивен документ, с който законодателно
е предвидено да се налагат административни наказания.
По отношение на неоснователността
на възражението в касационната жалба, че е следвало да се приложи общия ред по
налагане на административни наказания по ЗАНН чрез АУАН и НП, въззивният съд е
изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя. ТР №
1/26.02.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС, чийто
диспозитив постановява, че в хипотезата на чл.189 ал.4
от Закона за движението по пътищата,
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган е загубило значение към датата на
извършване на процесното нарушение в резултат на настъпила междувременно
законодателна промяна при изменението на нормата на чл.189 ал.4
от ЗДвП с ДВ бр.54 от 2017г. Поради
това, становището застъпено в посоченото ТР е неотносимо по делото, а
възражението в касационната жалба е неоснователно. С Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, издадена на осн.чл.165 ал.3 от ЗДП, са уредени
правилата за използването на мобилни технически средства, посредством които се
установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.11 от Наредбата, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо и
когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Изключения са
предвидени само в изречение второ на чл.11 т.3, съгласно което за нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на
движение, електронни фишове не се издават. Настоящия казус не е сред посочените,
понеже АТСС не се намирало във движение, закрепено на превозно средство, а е
било временно разположено на участък от пътя. Не е налице и противоречие на
Наредбата с чл.194 ал.4 от ЗДвП, предвиждащ издаване на ЕФ само в отсъствие на
контролен орган, понеже работният процес на АТСС не изисква непосредствена
манипулация от страна на контролен орган по време на неговата работа и в
настоящия казус установяването на скоростта на движение е било напълно
автоматизирано.
По гореизложените
съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2
от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 239
от 26.06.2020г., постановено по ВАНД № 809/2020г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2.
.......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 17.09.2020г.