Решение по дело №391/2018 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

               

                               № 6

 

                                     гр. Пловдив, 04.01.2019 г.            

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                                                          ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 391 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивната жалба на „А.“ ЕООД против Решение № 185 от 13.04.2018 г., постановено по търг. дело № 288 по описа за 2017 г. на Старозагорския окръжен съд, с което ,,А.‘‘ ЕООД е осъдено да заплати на М.Д.Б. сумата от 27427.15 лв. /двадесет и седем хиляди четиристотин двадесет и седем лева и 15 стотинки/, представляваща дължимо възнаграждение по Граждански договор от **********г. за изготвянето на инвестиционни проекти по част „Е.е." за 46 многофамилни жилищни сгради в гр. С. и изготвянето на инвестиционни проекти по част „ОВК" на обекти, подробно описани в мотивите, ведно със законната лихва, както да му заплати и сумата от 3546 лева разноски.  

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и е  необосновано – постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и установените по делото факти. Искането е решението да се отмени и вместо това, да се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове, както и да му се присъдят направените деловодни разноски .

Въззиваемият М.Д.Б. чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да се потвърди, като е поискал да му се присъдят направените във въззивното производство разноски.

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Старозагорския окръжен съд е образувано по предявени от М.Д.Б. против „А.“ ЕООД обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от общо 27427.15 лв., представляваща дължимо възнаграждение по Граждански договор от **********г. за изготвянето на инвестиционни проекти по част „Е.е." за 46 подробно описани обекта и 2 броя инвестиционни проекти по част „ОВК" за обекти под номера 1 и 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.

  Във връзка с заявените в подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото е установено следното:

Безспорно установено е преди всичко, че със Споразумение за обединение (договор) с нотариална заверка на подписите, ответникът „А.“ ЕООД и „Ц.ПК“ ООД създават гражданско дружество „Т.Г.“ ДЗЗД, като обединяват усилията си за извършване на съвместна стопанска дейност, с цел участие в открита процедура по Закона за обществените поръчки с възложител С.О. за „Изготвяне на работни инвестиционни проекти за основен ремонт/реконструкция на общински образователни, културни и социални институции, с обекти по проект ***********************„Създаване на проектна готовност за кандидатстване на С.О. по ОПРР за 2014-2020 г“.

Установено е също, и това обстоятелство не се оспорва от страните, че между Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ като възложител и „Т.Г.“ ДЗЗД, Р. ДЗЗД и ,,В.‘‘ ООД, като потенциални изпълнители, е сключено Рамково споразумение № ***********************г. за възлагане на бъдещи обществени поръчки с предмет „Изработване на инвестиционни проекти за обновяване за Е.е. на многофамилни жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по време на строителството по проект ***********************„Енергийно обновяване на българските домове“ но Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 по седем обособени позиции“, Обособена позиция № 7: „Изработване на инвестиционни проекти за обновяване за Е.е. на многофамилни жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по време на строителството за територията на гр. С.“.

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че въз основа на това Рамково споразумение, с 46 договора, сключени през периода 16.02.2015 г. – 30.10.2015 г., МРРБ е възложило на „Т.Г.“ ДЗЗД да изработи инвестиционни проекти за конкретно описаните в договорите общо 46 броя многофамилни жилищни сгради, всички намиращи се в гр.С., както и да упражнява авторски надзор по време на строителството на отделните обекти.

Установено е, че възложената с договорите работа е била изпълнена - възложените проекти са предадени от „Т.Г.“ ДЗЗД и приети от възложителя МРРБ, за което изпълнителят е издал 46 броя фактури за заплащане на дължимото съгласно договорите възнаграждение за изработените проекти. Според приетото и неоспорено от страните допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, сумите за възнагражденията по изготвените от „Т.Г.“ ДЗЗД фактури, са били преведени изцяло от възложителя на изпълнителя.

 Спорни са въпросите относно наличието на облигационни отношения между страните по делото във връзка с описаните поръчки; относно твърдяното от ищеца негово участие в изпълнението им, както и относно възникнало задължение за участниците в „Т.Г.“ ДЗЗД, респективно – ответника  „А.“ ЕООД за заплащане на претендираните възнаграждения.

Ответникът оспорва исковете, като в тази насока поддържа възраженията, че не е сключвал договор за изработка с процесния предмет с ищеца; че не е възлагал, съответно не е приемал твърдените от ищеца услуги; че ищецът не е изпълнявал тези услуги, поради което и не е възникнало задължение за заплащане на претендираното от него възнаграждение.

Възраженията са неоснователни.

Поначало липсата на писмен договор за възлагане на конкретните видове работи не е пречка установяването на действително възникнали между страните правоотношения по договор за изработка да се извърши с всички допустими от процесуалния закон доказателства. В конкретния случай, по делото има достатъчно доказателства, които позволяват да се направи извод за наличието на търговски отношения между страните, произтичащи от договори за изработка.

Установено е преди всичко, че между „Т.Г.“ ДЗЗД и по-точно между участващите в това гражданско дружество търговци „А.“ ЕООД и „Ц.ПК“ ООД от една страна, като възложители и ищеца М.Д.Б., като изпълнител, е сключен договор за изработка на проекти от **********г., с който дружеството е възложило, а Б. е приел да извърши следните дейности за обособена позиция № 7: „Изработване на инвестиционни проекти за обновяване за Е.е. на многофамилни жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по време на строителството за територията на гр. С.“: изработване на инвестиционни проекти по част „ОВК“ и част „Е.е.“ на сгради включени в обществената поръчка и подробни КСС към съответните части и осъществяване на авторски надзор по време на строителството. Уговорени са и единични възнаграждения за възложените работи: 0.70 лв. на квадратен метър проектирана РЗП за изработване на инвестиционен проект по част „ОВК“ или част „Е.е.“ на сгради, включени в обществената поръчка и подробни КСС към съответните части, и 40 лева на час за упражняване на авторски надзор по време на строителство /чл.2, ал.2 от договора/.

Предвид така установените факти, неоснователно е поддържаното от ответника  възражение за нищожност на договора от **********г. поради невъзможен предмет, доколкото липсвали уговорки за конкретни обекти и срокове за изпълнение, а и не били сключвани допълнителни анекси за такива обекти.

          Обстоятелството, че действието на договора е поставено под отлагателно условие - в случай, че Възложителят „Т.Г.“ ДЗЗД, спечели процедура за възлагане на опасаната обществена поръчка, не води до невъзможен предмет на този договор. Предметът на договора е уговорен в степен достатъчна, за да определи насрещните права и задължения на страните. Възникването им обаче е поставено в зависимост от настъпването на едно бъдещо събитие. А определянето на конкретните обекти, за които ще се изготвят проектите, е определящо единствено за обема на работата, съответно - за общия размер на възнаграждението.

Освен това, от съдържанието на договорите, сключени между възложителя на работата МРРБ и изпълнителя „Т.Г.“ ДЗЗД, може да се изведе, че чрез договори като този от **********г., изпълнителят определя персонално лицата, участващи в екипите /проектантите по всички части от проекта/, чрез които ще изпълни възложената работа. Предварителното определяне на екипа от проектанти от своя страна представлява задължително условие за сключването както на Рамковото споразумение – /съгл.  с чл.1, ал.2 от същото/, така и при сключването на индивидуалните договори, с които се възлага проектирането на конкретните обекти – /съгл. чл.1, ал.2 от всеки договор/. Според посочените уговорки, списъкът с лицата от проектантските екипи представлява неразделна част от рамковото споразумение и съответно – от индивидуалните договори.

След като ищецът е включен в подписания от страните Списък на екипа от физическите лица за изпълнение на възложените от МРРБ на „Т.Г.“ ДЗЗД, в състава на екип 2, за Обособена позиция 7, като проектант по част „Топлотехника“ /напр. л.147 – л.148/, по силата на цитираните разпоредби от Рамковото споразумение и от индивидуалните договори, той се явява /под/изпълнител на конкретна част от възложените с тези договори работи /проектиране и надзор/. Макар списъците на екипите, в които е включен и ищеца и чрез които изпълнителят е приел да извърши възложената му работа, да не са приложени към всички представени и приети по делото индивидуални договори, сключени между МРРБ на „Т.Г.“ ДЗЗД, участието на Б. в проектантския екип, на който е възложено изпълнението и който е изготвил и предал процесните проекти, се установява от приетото по делото удостоверение изх. № *******************г. от МРРБ дирекция „Жилищна политика“ /л.46–л.48/. Представеното удостоверение представлява официален удостоверителен документ, доколкото материализира изявление на длъжностно лице /директора на съответната дирекция/, в това му качество, в рамките на неговата компетентност и е направено по предвидения ред и форма.

Неоснователно е и възражението на ответника за липсата на доказателства, че ищецът е изпълнил възложените му работи, както и че същите са били приети от „Т.Г.“ ДЗЗД.

Като проектант на конкретно определени дейности /„Е.е.“ и „ОВК“/, Б. не би могъл самостоятелно да предаде изработените от него части от проектите, тъй като изпълнител на проектите, съгласно договорите с МРРБ, е „Т.Г.“ ДЗЗД, а самите проекти представляват неделим комплект от отделни компоненти - проекти за различни дейности, които следва да се предадат в тяхната цялост. От безспорно установените факти, че възложената с индивидуалните договори работа е изпълнена, съобразно възложеното и в уговорените срокове от „Т.Г.“ ДЗЗД, както и че работата е приета и съответно – заплатена от възложителя МРРБ, следва изводът, че като участник в екипите, чрез които възложената работа е изпълнена, ответникът също е изпълнил своята част от тази работа, както и че преди да бъде предадена на главния възложител, тази работа е била приета от „Т.Г.“ ДЗЗД в това число - и от „А.“ ЕООД.  

Обстоятелството, че част от документите, за възлагане на работата от МРРБ на „Т.Г.“ ДЗЗД, както и приемо-предавателните протоколи между тях, не носят подписа на представляващия „А.“ ЕООД - Й.Б., не променят горните изводи. Първо, защото ответникът не оспорва тези обстоятелства – по възлагането, изпълнението и предаването на проектите между МРРБ на „Т.Г.“ ДЗЗД. Освен това обстоятелството, че част от приемо-предавателните протоколи, не били подписани от Б., като представител на едно от дружествата- изпълнители, е ирелевантно за спора, тъй като приемането на възложената работа е задължение на възложителя – чл.264, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи също, че ответникът не само не се е противопоставил на приемането на част извършената от гражданското дружество работа, което е обяснимо, доколкото това е и в негов интерес, но и се е възползвал от последиците на това приемане – получил е, заедно с другия участник в дружеството, дължимото за извършената работа възнаграждение, с което фактически е потвърдил възлагането и изпълнението на дейностите по проектиране и авторски надзор на описаните обекти, включително и за частите от тези дейности, които са изпълнени от ищеца.

Съгласно правилото на чл.266, ал.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

В конкретния случай, общият размер на дължимото възнаграждение се определя съобразно уговорените от страните условия в договора - 0.70 лв. на квадратен метър проектирана РЗП за изработване на инвестиционен проект по част „ОВК“ или част „Е.е.“. От доказателствата по делото – приложените индивидуални договори, приемо-предавателни протоколи и удостоверението от **********г. от МРРБ, се установява, че общата РЗП на четиридесет и шестте сгради, за които са изготвени процесните проекти, съдържащи част „Е.е.“, възлиза на 73686.51 кв.м, а общата РЗП на двете сгради /гр.С., р-н О.“, ул.“С.С.“ № **и гр.С., ж.к. „Н.“, бл.***, вх. ***/, за които проектите съдържат част „ОВК“, възлиза на 4676.76 кв.м. Или общата РЗП на проектираните от ищеца Б. части „Е.е.“ и „ОВК“ от процесните обекти, възлиза на 78363.27 кв.м. В такъв случай, при уговорена единична цена  от 0.70 лева на кв.м РЗП за проектиране на описаните части, дължимото възнаграждение от гражданското дружество възлиза общо на 54854.29 лева.

Претенцията на ищеца е за половината от тази сума и е насочена към единия от съдружниците в „Т.Г.“ ДЗЗД - „А.“ ЕООД.

Пловдивският апелативен съд намира за неоснователно и поддържаното от ответника възражение, че не бил пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като евентуално договорът, от който ищецът черпи права, е сключен с „Т.Г.“ ДЗЗД, а не с „А.“ ЕООД.

Гражданското дружество не е юридическо лице и не може да е страна по сключени договори. Страни по тези договори са неговите съдружници, които запазват юридическата си самостоятелност и отговарят за направени разходи във връзка с дейността на дружеството съразмерно на дела им в дружеството и съобразно уговорките по споразумението от 17.02.2014 г. – чл.3, ал.1, чл.5, ал.2, чл.8, ал.1. Тъй като, съгласно уговореното от съдружниците, дяловете им в дружеството са равни, то дължимата от ответника част от задължението по договора с ищеца в случая възлиза на 27427.15 лева, което означава, че предявеният иск е доказан по основание  и размер.

В същия смисъл е постановено и решението на Старозагорския окръжен съд, поради което решението представлява законосъобразен отговор на повдигнатия спор и следва да се потвърди.

Предвид изхода от въззивното производство, въззиваемият М.Д.Б. има право на разноски за това производството, възлизащи, според представения списък по чл.80 ГПК и приложените доказателства за извършването им на 1620 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

Р      Е     Ш     И     :

         

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 185 от 13.04.2018 г., постановено по търг. дело № 288 по описа за 2017 г. на Старозагорския окръжен съд.

ОСЪЖДА „А.“ с ЕИК ********* да заплати на М.Д.Б. с ЕГН **********, сумата 1620 лева деловодни разноски за въззивното производство по настоящото в.т.д. № 391 по описа за  2018 г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: