Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012
гр.Севлиево 30.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Севлиевският районен
съд, в публично заседание
на двадесет
и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Станислав Цветков
при секретаря СИЛВИЯ
ГЕОРГИЕВА, в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 323 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателя К.Б.Г. *** е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
серия К, № 3518782, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение
на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП /
и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 400.00 лева.В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, в
подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се
явява представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 23.12.2019 г., в 07:18часа, на Главен път І-4, в посока на движение
гр.Севлиево (на територията на община Севлиево), бил установен и заснет с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „Ситроен Джъмпер” с рег. № ******.Автоматизираното
техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс
от 3 % е 84 км/ч при ограничение на скоростта от 40 км/час / 60 кми/час / за извън
населено място, въведено с пътен знак В 26.В последствие била направена справка
в програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било
установено, че автомобилът е собственост на „Топлик” ЕООД със законен
представител жалб.К.Б.Г..За установеното с автоматизираното техническо средство
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, от ОД МВР Габрово, бил
издаден електронен фиш, серия К, № 3518782, с който на жалб.К.Б.Г., на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП било наложено
наказание глоба в размер на 400.00лева.Така издаденият електронен фиш бил
изпратен за връчване на жалб.Петракиев и му бил връчен на неустановена по
делото дата, тъй като разписката за връчването му не бе представена в съда от
страна на наказващият орган.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите
по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност –
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К, № 3518782, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен
към него снимков материал; Справка от РУ МВР Севлиево; Протокол за използване
на техническо средство или система от 23.12.2019 г.; Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019
г.; Преглед на фиш; извлечение от ръководство на потребителя и Протокол от
22.07.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
По делото от страна на наказващият орган не бе представено
доказателство, кога електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя.В жалбата,
от страна на последния, е посочено, че същият му е бил връчен на 27.07.2020
г.Жалбата е заведена в деловодството на ОДМВР Габрово на 07.08.2020 г.При така
изложеното, съдът счете, че жалбата е подадена в законноустановения срок,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на
чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи следното: “Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.
1, това се сигнализира с пътен знак ”.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – “При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Извън населено място Категория
B - 90”.
С ЕФ на осн. чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на жалб.Г.
е наложено наказание глоба в размер от 400.00лева.Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП:
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.”.Разпоредбата на чл.182, ал.2,
т.5 от ЗДвП гласи следното: “Водач, който превиши разрешената скорост извън
населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.В
жалбата се твърди, че ел.фиш е незаконосъобразен, в подкрепа на което се
излагат няколко съображения, които съдът ще обсъди по-долу в мотивите си.
На първо място не може да бъде споделено твърдението, че от ел.фиш не
ставало ясно каква е посоката на движение “от гр.Севлиево” или “към гр.Севлиево”,
тъй като в него ясно и недвусмислено е записано, че посоката на движение е
гр.Севлиево.Съдът не споделя и твърдението досежно наличието на разлика в
посоченият размер на санкцията, която се налага на нарушителя.Безспорно с
ел.фиш на жалб.Г. е наложено наказание глоба в размер на 400.00 лева.Срещу
сумата от 280.00 лева, посочена по-надолу в ел.фиш изрично е посочено, че тя се
дължи при доброволно заплащане на глобата в 14-дневен срок от датата на
получаване на ел.фиш и съставлява 70% от размера на наложеното наказание.Съдът
не споделя и становището, че в ел.фиш липсвали задължителни реквизити, които го
опорочавали – реда и срока за обжалването му, дата на неговото издаване.На
първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсва посочен като
задължителен реквизит на ЕФ датата на неговото издаване, но това обстоятелство
винаги може да бъде установено със съответните доказателствени средства.От
друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП,
съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции.В тази връзка, съгласно изложеното в
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш.От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно
значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.Именно с оглед на
тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия
принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована
чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от
ЗНО.Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на дата на издаване на
електронния фиш са неоснователни.Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено
при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП.В
тази връзка не могат да бъдат споделени и доводите относно спазването на
сроковете по чл.34 от ЗАНН.Същите са давностни и касаят съставянето на АУАН и
издаването на НП и са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на
облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.Относно електронните фишове
не съществува задължение за административнонаказващите органи да съблюдават
сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им.ЕФ са приравнени към наказателните
постановления единствено по последиците след влизането им в сила – чл.189, ал.11
от ЗДвП, но не и по реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и
сроковете за оспорването им.Доколкото електронният фиш съчетава в себе си АУАН
(акт, с който се установява нарушението) и наказателно постановление (акт, с
който се налага наказанието) сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН не са
приложими.Не са приложими и сроковете, регламентирани в чл.34, ал.3 от ЗАНН,
тъй като електронния фиш съдържа в себе си както АУАН така и наказателно
постановление.Приложима е обаче абсолютната давност, регламентирана в чл.81,
ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, която в случая не
е изтекла.Не съществува изискването и за посочване на реда и срока за обжалването на ел.фиш като негов
реквизит.
Съдът споделя обаче довода
на жалбоподателя, за наличието на друго основание, опорочаващо издадения ел.фиш и налагащо неговата отмяна.Безспорно в
началната част на ел.фиш е посочено, че нарушението е извършено при ограничение
на скоростта от 60 км/час, а малко по-надолу е посочена като разрешена стойност
на скоростта 40 км/час.Тоест в случая е налице съществено противоречие досежно
ограничението на максимално допустимата скорост за извън населено място,
въведена с пътен знак В 26.Същевременно от справката, представена от РУ МВР
Севлиево се установява, че в обжалвания ел.фиш е допусната грешка и при
посочването на мястото на извършване на нарушението.Отразено е, че то е
извършено при км 76+055, а действителното място на извършване на нарушението
било при км 84+740 от Главен път І-4.Това място
обаче е в противоречие и с отразеното в снимковия материал към ел.фиш, където
пък е посочено трето място на констатиране на нарушението, а именно при км
85+665 от този път.Всички тези противоречия водят до несъмнения извод, че при
издаването на ел.фиш са допуснати процесуални нарушения, които са довели до
неговото опорочаване.
За правна прецизност, съдът държи да отбележи, че е налице и друго основание за отмяната на
обжалвания ел.фиш, а именно липсата на
доказателства за изпълнението на изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, касаещо законодателното
изискване попълненият за всяко място за контрол протокол да бъде съпроводен със
снимка на разположението на уреда при работа с временно разположени на участък
от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта.В
случая е представен протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, но не е представена
задължителната при ползване на мобилно техническо средство снимка на
разположението на уреда,
която следва да съпровожда така съставения протокол за използване на мобилно
АТСС.Тази снимка има за предназначение да даде визуална представа къде е било
поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на
посоченото в протокола.В случая липсват данни и доказателства за изготвяне на
такава.Ето защо с оглед разпределението на доказателствената тежест и задължението за
наказващият орган по чл.189, ал.8 от ЗДвП да предостави
административнонаказателната преписка в пълнота, и в тази връзка –
бездействието на АНО да представи доказателства, позволяващи на съда да прецени
спазване изискванията чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, настоящият съдебен състав следва да приеме, че същите
изисквания не са спазени.
На следващо място, в случая е налице и друго съществено процесуално
нарушение, изразяващо се
в неясно изписване на нарушената норма.Във фиша като нарушение е посочена
нормата на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗАНН.Няма как да има нарушение с
такава правна конструкция.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДВП на водачи от категория
В, С се забранява движение в населено място с над 50км/час и извън населено с
90км/ч.Съгласно чл.21, ал.2, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак.В заключение според съда чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 са две взаимоизключващи
се правни норми и няма как да образуват конструкция на едно нарушение.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия
К, № 3518782 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОД МВР - Габрово, с който на К.Б.Г.,
ЕГН **********,***, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и
на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: