Решение по дело №5477/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.11.2024 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

                                                        съдия Евгени Г.

и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. 5 477/2020 г., докладвано от съдия Г., и

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[1] Р.С. заявява в искова молба от 19.04.2019 г., че е собственик на:

- апартамент в гр. София, ул. „-********, на първия етаж над магазините, с идентификатор 68134.300.37.1.4 (процесния апартамент);

- на магазин 2 в същата сграда с идентификатор 68134.300.37.1.2 (процесния магазин). Тя твърди, че е придобила собствеността на имотите чрез саморъчно завещание на Й.Р.от 11.11.2018 г.

 

[2] Преди това на 10.10.2018 г. Й.Р.е съставила завещание в полза на К.А., а преди него на 29.05.2016 г. и завещание в полза на Х.Д.. Oтветникът Х.Д. е сменил бравите на имотите, заключил ги е и е поставил СОТ. Така той е препятствал достъпа на Р.С. до имотите.

 

[3] Затова Р.С. моли съда:

1. да я признае спрямо Х.Д. за собственик на имотите и да го осъди да ѝ предаде владението върху тях;

2. да осъди Х.Д. да ѝ заплати 9 021,65 лева обезщетение за ползването на имотите от 25.11.2018 г. до 19.04.2019 г.;

3. да я признае спрямо К.А. за собственик на имотите (исковата молба, л. 4-9 от делото на СРС; молбата за увеличение на иск и определението за допускане на увеличението на иска, л. 207 и л. 212 от настоящото дело).

 

2. На ответниците

 

2.1. На Х.Д.

 

[4] Х.Д. е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете, предявени срещу него. Той е заявил, че Й.Р.не е изготвила и подписала завещанието от 11.11.2018 г. и затова то е нищожно.

 

[5] Ако се установи, че Й.Р.е изготвила и подписала завещанието от 11.11.2018 г., Х.Д. заявява, че завещанието е унищожаемо. Според него това е така, тъй като:

1. към момента на изготвянето на завещанието от 11.11.2018 г. Й.Р.не е разбирала свойството и значението на действията си;

2. Р.С. е създала у Й.Р.погрешна представа, че е била нейна роднина, а това е мотивирало Й.Р.да завещае на Р.С. имотите;

3. Р.С. е оказала психическо въздействие върху Й.Р.да изготви завещанието от 11.11.2018 г., като я е изолирала от близките ѝ. Така Р.С. е създала усещането у Й.Р., че е могла да разчита само на Р.С., както и да се страхува, че, ако не е завещаела имотите на Р.С., е щяла да остане напълно сама и безпомощна.

 

[6] Х.Д. заявява също, че не упражнява фактическа власт върху имотите. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 60-76 от делото на СРС).

 

2.2. На К.А.

 

[7] К.А. е признал иска. Той е заявил, че не е дал повод за завеждане на делото и моли съда да не му възлага разноски (писмения отговор, л. 58 от делото на СРС).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[8] Й.Р.е била родена на *** г. Tя е била разведена и без деца (акт за смърт, л. 22; удостоверение за семейно положение, л. 23; решението за развод, л. 25, всички от делото на СРС).

 

[9] Майката на Й.Р.ѝ е дарила процесните апартамент и магазин (нотариалния акт, л. 26 от делото на СРС; схемата, л. 19; нотариалния акт, л. 27-28; схемата, л. 20 от делото на СРС). След това майката на Й.Р.е завещала на нея и сестра ѝ М.Д.цялото си движимо и недвижимо имущество (завещанието, л. 29 от делото на СРС).

 

[10] По-късно Й.Р.е дарила на сестра си М.Д.1/2 идеална част от процесния апартамент (нотариалния акт, л. 30 от делото на СРС). М.Д.е починала, като е оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си С.Д.(удостоверението за наследници, л. 79 от делото на СРС).

 

[11] През 2016 г. Й.Р.е завещала на Х.Д., син на С.Д.: процесните апартамент и магазин; вила с дворно място в село Рударци; поземлен имот от 1 535,00 кв. метра в Бояна, местността „Раковец“ (завещанието, л. 39 от делото на СРС). През 2017 г. е влязло в сила определение на СРС, с което след теглено жребие СРС е поставил в дял на С.Д.вилна сграда, а в дял на Й.Р.процесния апартамент. Й.Р.е заплатила на С.Д.33 400,00 лева за уравняване на дяловете (протокола, л. 34-35 от делото на СРС; платежното нареждане, л. 36-37 от делото на СРС).

 

[12] Междувременно, още през 1993 г. Й.Р.е била оперирана заради карцином на дясната гърда, като ракът е бил стабилизиран. С годините обаче, лъчетерапията, проведена заради рака на гърдата, е довела до двустранна белодробна фиброза, която пък е предизвикала хронична дихателна недостатъчност. Вследствие на тях от 2015 г. Й.Р.е имала задух, който е бил периодично появяващ се, но прогресиращ и нарастващ. Й.Р.също е имала артериална хипертония, хипертонично сърце и стенокардия (стр. 1 от заключението на вещото лице доц. д-р Т., л. 232-238; стр. 2 и 7 от заключението на вещото лице проф. д-р К., л. 299-306 от настоящото дело).

 

[13] От началото на 2017 г. задухата и бързата умора при Й.Р.са нараснали, а от септември 2018 г. здравословното състояние на Й.Р.е било сериозно увредено (стр. 2 и 5 от заключението на вещото лице доц. д-р Т., л. 233-234; заключението на вещото лице проф. д-р К., л. 302 от настоящото дело). Тя е провела консултация с пулмолог и по негово предписание е започнала да използва апарат за подаване на кислород (анамнезата от психиатричната съдебно-експертна консултация, л. 14-гръб от и л. 15 от делото на СРС; показанията на свидетеля д-р Ж., л. 247, лице и гръб от настоящото дело; стр. 3 от постановлението на СГП, л. 198-204 от настоящото дело; фактурата и договора за наем, л. 99-100 от делото на СРС).

 

[14] До октомври 2018 г. д-р Ж., който е бил личен лекар на Й.Р., очни лекари и кардиолози, са издали 28 амбулаторни листа за извършени прегледи на Й.Р.. В тях най-често вписаните диагнози са били: хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност; други форми на кератит и старчески катаракти; други видове стенокардия.

 

[15] В 13 от амбулаторните листа, издадени от д-р Ж., той е вписал и диагноза последици от неуточнена мозъчно-съдова болест с код I698. Първият амбулаторен лист с тази диагноза е бил от 29.04.2015 г., а последният от 03.08.2018 г. (амб. листа, л. 81-97 от делото на СРС). Д-р Ж. е поставил диагноза последици от неуточнена мозъчно-съдова болест, защото от нарушено кръвоснабдяване на главния мозък Й.Р.е имала световъртеж, замаяност, нестабилност и шум в ушите (показанията на д-р Ж., л. 442-445 от настоящото дело).

 

[16] Междувременно, при прегледа ѝ от д-р Ж. на 08.11.2016 г. Й.Р.е споделила, че е имала нервно напрежение и безсъние. Д-р Ж. ѝ е поставил диагноза неуточнено тревожно разстройство (амб. лист, л. 89 от настоящото дело).

 

[17] Сенилната деменция, евентуално съдовата деменция се разпознава лесно при психиатричното интервю от психиатър в рамките на 15-20 мин. Лицето, страдащо от подобна болест, е дезориентирано за време, място, собствена личност и критичност, като има и нарушена памет (показанията на вещото лице д-р С., л. 356-гръб-357; показанията на вещото лице д-р К., л. 396 от настоящото дело).

 

[18] В нито един от амбулаторните листа, издадени от 2015 г. до 03.08.2018 г., лекарите не са отбелязали Й.Р.да е съобщавала да е имала: нарушения на паметта; трудности в ориентацията за време, място и лица; или да е била с намалена критичност. В нито един от тези амбулаторни листа лекарите не са отразили, че са наблюдавали у Й.Р.подобни проблеми. В нито един от амбулаторните листа не е била вписана диагноза сенилна деменция или друг вид деменция (амб. листа, л. 81-97 от делото на СРС; показанията на вещото лице д-р Б.С., л. 494 от настоящото дело[1]).

 

[19] При нито един от разговорите на д-р Ж. с Й.Р.по време на прегледите той не е забелязал тя да е имала симптоми на деменция (показанията на д-р Ж., л. 442-445 от настоящото дело). Когато през септември 2018 г. свидетелката Х. се е срещнала с Й.Р., последната е била с разсъдъка си, без „грам деменция“ (показанията на свидетелката Х., л. 155-156 от настоящото дело).

 

[20] В периода септември-октомври 2018 г. Й.Р.е живяла при нейна приятелка в апартамент на бул. „Х. Ботев“ в София (показанията на свидетелите - личния лекар д-р Ж., л. 246-гръб, л. 247 и л. 444; Х., л. 157; Н., л. 252-гръб и л. 253-гръб от настоящото дело). Не се спори, че синът на тази приятелка на Й.Р.е ответникът К.А..

 

[21] В началото на октомври 2018 г. Й.Р.е позвънила по телефона на свидетелката Н., казала ѝ е, че не е в дома си, а при нейна съученичка в апартамент на бул. „Х. Ботев“, като е съобщила номера на адреса. Свидетелката Н. я е попитала дали е можело да я посети, а Й.Р.е отговорила положително.

 

[22] Свидетелката Н. е посетила Й.Р., като е била посрещната на входа на кооперацията от майката на ответника К.А.. Й.Р.е живеела в много тясна стая с две легла - нейното и това на майката на ответника К.А. - а между тях е имало подвижна тоалетна. Свидетелката Н. е питала Й.Р.за различни неща, но тя не е ѝ отговаряла. Й.Р.се е сторила на свидетелката Н. като уплашена, зомбирана. Впоследствие свидетелката Н. не е виждала Й.Р.(показанията на свидетелката Н., л. 252-253 от делото на СГС).

 

[23] На 10.10.2018 г. Й.Р.е завещала на К.А. цялото си движимо и недвижимо имущество (завещанието, л. 41 от делото на СРС). В същия ден на Й.Р.е била направена и психиатрична консултация (протокола за обявяване на завещанието, л. 42 от делото на СРС). На 12.10.2018 г. Й.Р.е закупила апарата за кислородно дишане (фактурата, л. 103-гръб и обясненията на ответника А., л. 245 от настоящото дело; гаранционните карти, л. 99-гръб и л. 103 от делото на СРС).

 

[24] В края на октомври 2018 г. Й.Р.се е върнала да живее в апартамента си на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ (показанията на свидетелките Х.и Х., л. 154-155, л. 157 от настоящото дело). За нея са се грижили: свидетелката Х., която Й.Р.е наела; ищцата Р.С.; съпругът на Р.С. – А.С.- който е проверявал апарата за подаване на кислород (показанията на свидетелката Х., л. 154-155, 250-252 от настоящото дело). Р.С. е била втора братовчедка на Й.Р.(удостоверенията, л. 34-37 от настоящото дело).

 

[25] На 08.11.2018 г. свидетелката С.Д., майка на ответника Х.Д., е говорила по телефона с Й.Р.. С.Д.е попитала Й.Р.защо не е можела да се свърже с нея, а тя ѝ е отговорила, че това е била дълга и широка история, а в момента при нея е бил поп Й.. Тя също е споделила, че е имала паник атаки и задух, но е вкъщи и С.Д.да не се притеснява (показанията на свидетелката Донева, л. 96-97 от настоящото дело).

 

[26] Тревожността на Й.Р.се е дължала на общото и увредено здравословно състояние и затрудненията ѝ в дишането (показанията на вещото лице д-р Б.С., л. 493 от настоящото дело[2]). Подобни затруднения в дишането и лошо общо здравословно състояние правят болния зависим от близките му, които се грижат за него, но също така могат да го провокират да хитрува и да търси лична изгода (показанията на вещите лица д-р С., д-р Станчева и З., л. 492 от настоящото дело).

 

[27] На 11.11.2018 г. Й.Р.е завещала на Р.С. процесните апартамент и магазин (завещанието, л. 12 от делото на СРС). Й.Р.собственоръчно е написала завещанието, като е вписала дата и го е подписала (завещанието, л. 12 от делото на СРС; заключението на вещото лице Б., л. 139-143 от настоящото дело).

 

[28] В същия ден от 16:45 до 17:10 часа лекар от Спешна медицинска помощ (СМП) е посетил Й.Р.. Той е измерил артериалното ѝ налягане, което е било 110/70. Лекарят е проверил и неврологичния ѝ статус и е установил, че Й.Р.е: била в съзнание; не е имала отпадни симптоми; зениците ѝ са били нормални; тя е отваряла очите си спонтанно; била е ориентирана и при проверка на двигателната ѝ реакция се е подчинявала. Лекарят ѝ е инжектирал 25 мг Хлоразин и 80 мг Урбазон (фишът, л. 38 и л. 293; стр. 5 от заключението на вещото лице проф. К., л. 299-306 от настоящото дело). Хлоразинът е невролептик, който медиците от СМП използват за бързо успокоение при психомоторна възбуда (показанията на вещото лице д-р С., л. 354-гръб от настоящото дело).

 

[29] На 13.11.2018 г. от 20:08 до 20:30 лекар от СМП е посетил Й.Р.. Лекарят е установил, че Й.Р.е била онкоболна със затруднено дишане, измерил е артериално налагане от 130/80 и е поставил работна диагноза дихателна недостатъчност. Той е поставил на Й.Р.125 мг Урбазон (фишът, л. 39 и л. 294; стр. 5 от заключението на вещото лице проф. К., л. 299-306 от настоящото дело).

 

[30] На следващия ден, 14.11.2018 г. в дома на Й.Р.нотариус А.Б.е заверил подписа ѝ, положен под пълномощно от нея за А.С., съпруг на ищцата Р.С.. Пълномощното е било за представителство пред различни държавни институции, както и доставчици на услуги (пълномощното, л. 113-114 от настоящото дело).

 

[31] На 16.11.2018 г. от 08:48 до 09:45 лекар от СМП отново е посетил Й.Р.. Той е установил, че Й.Р.е била с артериално налягане 110/70. Неврологичният ѝ статус е бил: възбудена, с моноплегия, миоза, спонтанно отваряне на очите, ориентирана; при проверка на двигателната ѝ реакция тя се е подчинявала. В анамнезата е било вписано трудно дишане и чести посещения от СМП, но, че Й.Р.не е била следена от онколог. Лекарят е приел работна диагноза: хронична дихателна недостатъчност след радиотерапия; мозъчно-съдова болест; сенилна деменция.

 

[32] Лекарят е инжектирал на Й.Р.две ампули Метилпреднизолон и е препоръчал лечение с Декстаметазон от два пъти по една таблетка от 4 мг. Той е отразил, че Й.Р.е приемала Корлетон 7,5 мг и Атаракс 25 мг (фиша, л. 40; стр. 5 от заключението на вещото лице проф. К., л. 299-306 от настоящото дело).

 

[33] Атараксът е успокоително средство. То се използва при вътрешно напрежение, нервност и безсъние (показанията на вещото лице д-р С., л. 354-гръб от настоящото дело).

 

[34] Във фиша лекарят също е вписал, че сатурацията на Й.Р.е била 48% (фиша, л. 40 от настоящото дело). Тази сатурация е била погрешно измерена, защото само пет дни по-късно Й.Р.е била със сатурация 90%, а толкова бързо повишаване на сатурацията е било възможно само при болнични условия, в каквито Й.Р.не е била лекувана (стр. 5 и 7 от заключението на вещото лице проф. К., л. 299-306 от настоящото дело; показанията на проф. К., л. 313 от настоящото дело).

 

[35] В същия ден, 16.11.2018 г., в 17:00 часа в дома на Й.Р.свидетелите д-р В.Н. и д-р З.З., и двамата психиатри, са изследвали нейното психическо състояние. Те са установили, че Й.Р.е била в увредено общо състояние, дишала е с кислороден апарат и назална сонда. Тя е била в ясно съзнание, участвала е активно в разговора, отговаряла е правилно на зададените въпроси. Също така тя е била всестранно ориентирана, с добра концентрация и устойчивост, но с бързо настъпваща умора, която не ѝ е пречила да изпълнява зададените ѝ задачи, но е удължавала времето за това.

 

[36] Й.Р.е говорила с ясен, добре модулиран глас, граматически правилно и с реч, богата на съдържание. Тя е имала леки когнитивни нарушения, които не са достигали степен на изразен когнитивен дефицит. Установеното от лекарите не им е давало основание за поставяне на психиатрична диагноза (консултацията, л. 14-15 от делото на СРС; показанията на свидетелите д-р Н. и д-р З., л 426-430; въпросника, л. 440-441 от настоящото дело).

 

[37] На 21.11.2018 г. от 20:58 часа до 21:50 часа лекар от СМП пак е посетил Й.Р.. Той е установил, че неврологичният ѝ статус е бил следният: в съзнание, без отпадна симптоматика и с нормални зеници; отваряща спонтанно очите си, ориентирана, а двигателната ѝ реакция се е подчинявала. Лекарят е измерил артериално налягане 90/60 и сатурация от 90%. Той е инжектирал на Й.Р.Метилпреднизолон 125 мг и половин ампула Диазепам (фиша, л. 41; стр. 5-6 от заключението на вещото лице проф. К., л. 299-306 от настоящото дело). Диазапанът се използва при нервност, за успокоение и подобрение на съня (показанията на вещото лице д-р С., л. 354-гръб от настоящото дело).

 

[38] На 23.11.2018 г. отново в дома на Й.Р.нотариус А.Б.е заверил подписа ѝ, положен на: пълномощно за А.С.да я представлява пред държавни органи и нотариус във връзка с дарение на нейните имоти при пожизнено запазено право на ползване; една декларация за гражданство и гражданско състояние, и една по ДОПК (пълномощното и декларациите, л. 115-119). Под тези три документа Й.Р.е изписала собственоръчно името си (пак там; вж. и показанията на свидетеля нотариус Б., л. 153-154 от настоящото дело).

 

[39] При посещенията в дома на Й.Р.на 14.11.2018 г. и на 23.11.2018 г. нотариус Б. я е намерил болна, трудно подвижна, немощна, но комуникативна. Нотариус Б. е искал да бъде напълно сигурен, че Й.Р.е разбирала какво върши. Затова той е влязъл в контакт с нея, дал ѝ е информация какво тя ще подписва и те са общували. Й.Р.е била с разсъдъка си и е разбирала какво подписва, знаела е, че е болна и е искала да дари на Р.С. свое имущество (показанията на свидетеля нотариусБ., л. 153-154 от настоящото дело).

 

[40] На 24.11.2018 г. лекар от СМП е посетил два пъти Й.Р.в дома ѝ. Първият път от 21:10 часа до 21:50 часа, а вторият път от 22:20 до 23:00 часа. При първото посещение лекарят е установил, че артериалното налягане на Й.Р.е било 100/70, сърдечната честота е била 150, а сатурацията 97%, а при второто посещение е установил, че артериалното ѝ налягане е било 100/70.

 

[41] И при двете посещения лекарят е установил следния неврологичен статус на Й.Р.: в съзнание, без отпадни симптоми и с нормални зеници; тя е отваряла спонтанно очите си, била е ориентирана, а двигателната ѝ реакция се е подчинявала. При първото посещение лекарят е вписал работна диагноза хронична дихателна недостатъчност и състояние след мамектомия, а при второто посещение хронична обструктивна белодробна болест, хронична дихателна недостатъчност от трета степен, застойна сърдечна недостатъчност от четвърта степен (фишовете, л. 43-44; стр. 6 от заключението на вещото лице проф. К., л. 299-306 от настоящото дело).

 

[42] На 25.11.2018 г., в 15:30 часа Й.Р.е починала (акта за смърт, л. 22 от делото на СРС). Тя е починала поради нарушен сърдечен ритъм с развитие на остро белодробно сърце и вероятен остро настъпил белодробен оток на фона на изострена сърдечна недостатъчност. Смъртта ѝ не е била предизвикана от увеличено количество на кислорода, подаван от апарата (заключението на вещото лице проф. д-р К., л. 299-306; заключението на вещото лице доц. д-р Т., л. 232-238 от настоящото дело). Й.Р.е оставила за свои наследници по закон племенничките си Б.Р. и С.Д., майката на ответника Х.Д. (удостоверението за наследници, л. 79 от делото на СРС).

 

[43] На 29.11.2018 г. нотариус Г.Й.-Д.е обявила завещанието от 10.10.2018 г. от Й.Р., с което тя е завещала на К.А. цялото си движимо и недвижимо имущество (протокола, л. 42 от делото на СРС). На 03.12.2018 г. нотариус С. Тютюнджиев е обявил завещанието от 2016 г. на Й.Р., с което тя е завещала на Х.Д.: процесните апартамент и магазин; вила с дворно място в село Рударци; поземлен имот от 1 535,00 кв. метра в Бояна, местността „Раковец“ (протокола, л. 40 от делото на СРС). На следващия ден, 04.12.2018 г. нотариус А.Б.е обявил завещанието от 11.11.2018 г. от Й.Р., с което тя е завещала на Р.С. процесните апартамент и магазин (протокола, л. 13 от делото на СРС).

 

[44] На 13.12.2018 г. ответникът Х.Д. е сключил със „СОТ - СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД (СОТ) договор за охрана на имот на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. София (удостоверенията, л. 240 и л. 276-194 от настоящото дело). Не се спори, че този имот са процесните апартамент и магазин. Не се спори, че СОТ изпълнява договора.

 

[45] На 19.12.2018 г. Б.Р., племенничка на Й.Р., е подала заявление до ВИВАКОМ за закриване на стационарния телефон в дома на Й.Р.поради смъртта ѝ (заявлението, л. 101 от настоящото дело). На 20.12.2018 г. ВИВАКОМ е закрил този телефон (писмото, л. 100 от настоящото дело).

 

[46] Не се спори, че в периода 21-24.12.2018 г. К.А. е представил в „ЕКСПРЕСБАНК“ АД (ЕКСПРЕСБАНК) саморъчното завещание на Й.Р.от 10.10.2018 г., с което тя му е била завещала цялото си движимо и недвижимо имущество. Затова ЕКСПРЕСБАНК е изплатила на К.А. 13 488,55 евро, които Й.Р.е имала по своя сметка (писмото, л. 109 от делото на СРС).

 

[47] От 25.11.2018 г. до 19.04.2019 г. пазарният наем за процесните апартамент и магазин е 9 021,65 (заключението на вещото лице С.М., л. 191-194 от настоящото дело). На 03.09.2021 г. СГП е отказала да образува наказателно производство относно смъртта на Й.Р., а именно тя да е била предизвикана от трети лица (постановлението, л. 198-204 от настоящото дело).

 

[48] Данъчната оценка на процесните имоти е общо 104 633,00 лева (л. 115-116 от делото на СРС). Р.С. е заплатила: 968,00 лева държавна такса (687,00 лева, л. 3 от делото на СРС; 281,00 лева, л. 206 от настоящото дело); 35,00 лева за съдебни удостоверения (л. 43 от делото на СРС; л. 14, 228а, 256, 282 от настоящото дело); 2 563,00 лева за вещи лица (л. 59-60, 183, 365, 435 от настоящото дело); 30,00 лева за свидетел (л. 223 от настоящото дело); 4 980,00 лева за адвокат (л. 2 от делото на СРС и  л. 504 от настоящото дело). Р.С. е направила разноски за общо 8 576,00 лева.

 

[49] Х.Д. е заплатил: 5 424,00 лева за адвокат (л. 513-517 от настоящото дело); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 16 от настоящото дело); 2 577,00 лева за депозит за вещо лице (л. 56-58, 267, 363-364, 416 от настоящото дело). Х.Д. е направил разноски за общо 8 011,00 лева. К.А. е заплатил 2 350,00 лева за адвокат (л. 59 от делото на СРС).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА, КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

[50] Р.С. е предявила срещу Х.Д. (1) иск по чл. 108 от Закона за собственост (ЗС) и (2) иск по чл. 59, ал. 1 от ЗД, а срещу К.А. (3) иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК. Първият и третият иск са основателни, и съдът ги уважава, а вторият иск е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 108 от ЗС срещу Х.Д.

         

1.1. По основателността на иска

 

[51] Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това (чл. 108 от ЗС). Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. Р.С. да е собственик на процесните имоти;

2. Х.Д. да ги владее или държи;

3. той да владее или държи имотите без основание.

 

[52] Съдът установи, че със завещанието от 11.11.2018 г. Й.Р.е завещала на Р.С. процесните апартамент и магазин. Съдът установи, че Й.Р.е била техен собственик.

 

[53] Съдът също установи, че преди да изготви завещанието от 11.11.2018 г., на 10.10.2018 г. и през 2016 г. Й.Р.е била завещала процесните апартамент и магазин заедно с други вещи съответно на К.А. и на Х.Д.. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя онези разпоредби в по-раншното завещание обаче, които са несъвместими с разпоредбите на новото завещание (чл. 39 от ЗН). Следователно завещанието на Й.Р.от 11.11.2018 г. е отменило разпоредбите на завещанията от 10.10.2018 г. и от 2016 г. по отношение на процесните апартамент и магазин. Със смъртта на Й.Р.завещанието от 11.11.2018 г. е породило действие. Така Р.С. е станала собственик на процесните апартамент и магазин.

 

[54] Съдът приема, че Х.Д. владее процесните апартамент и магазин, защото по негово искане те се охраняват със СОТ. Следователно до тях Х.Д. не допуска нито Р.С., нито трети лица.

 

[55] Х.Д. не е собственик на процесните апартамент и магазин и няма основание да ги владее. Налице са и трите предпоставки за уважаването на иска. Затова съдът признава Р.С. спрямо Х.Д. за собственик на процесните апартамент и магазин, и осъжда Х.Д. да ѝ предаде владението им.

 

1.2. По възраженията на Х.Д.

 

1.2.1 По възражението, че завещанието е нищожно, понеже не е било изготвено и подписано от Й.Р.[56] Саморъчното завещание е нищожно, когато: то не е написано ръкописно от самия завещател; не съдържа означение на датата, когато е съставено; не е подписано от завещателя под текста на завещанието (чл. 25, ал. 1 от ЗН; чл. 42, б. „б“ от ЗН). Съдът установи, че Й.Р.собственоръчно и ръкописно е написала завещанието от 11.11.2018 г., тя е поставила дата и се е подписала под текста на завещанието. Следователно са спазени изискванията за изготвяне на саморъчно завещание. Ето защо това възражение на Х.Д. е неоснователно.

 

1.2.2. По възражението, че Й.Р.не е разбирала свойството и значението на действията си към момента на съставяне на завещанието

 

[57] Завещанието е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава (чл. 43, б. „а“ от ЗН). Способност за завещаване е налице, когато:

1. завещателят е навършил 18 години;

2. не е поставен под пълно запрещение поради слабоумие;

3. е способен да действа разумно (чл. 13 от ЗН).

 

[58] В случая се спори, дали Й.Р.е била способна да действа разумно. Неспособни да действат разумно са лицата, които поради слабоумие, душевна болест или друга причина са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си (решение на ВС 244-1979-I Г. О. по гр. д. 2 578/1978 г.). Едно лице не може да разбира действията си, когато не съзнава съдържанието и правните последици от действията, извършвани от него (решение на ВКС 50 028-2023-IV Г. О. по гр. д. 3 773/2021 г.).

 

[59] Съдът преценява дали едно лице може да действа разумно и неговата преценка не може да бъде заместена от заключение на вещото лице, а само подпомогната. При извършването на тази преценка съдът следва да вземе предвид:

- становищата на страните по сделката по самата нея;

- обстоятелствата преди и след сключването на сделката;

- всички останали обстоятелства, които в конкретния случай биха имали значение за възможността на страната да формира воля свободно и без външна намеса (пак там).

 

[60] В настоящия случай две от вещите лица в две от събраните експертизи - тази на д-р К. и тази на вещите лица д-р С., д-рС.и З. - приемат, че към 11.11.2018 г. Й.Р.не е могла да действа разумно. Това те основно обосновават с диагнозата на Й.Р.сенилна деменция, приета от лекаря от СМП при прегледа на 16.11.2018 г., сатурацията от 48%, установената от този лекар, както и влошеното ѝ общо здравословно състояние.

 

[61] Съдът не приема това, което приемат вещите лица в посочените две експертизи. Съдът не приема това поради следното: първо, съдът установи, че лекарят от СМП погрешно е измерил сатурация от 48%, защото само пет дни по-късно Й.Р.е била със сатурация от 90%, а при домашни условия и с кислородния апарат на Й.Р.такова увеличение не е могло да се постигне.

 

[62] Второ, официалният документ съставлява доказателство за изявленията пред длъжностното лице и за извършените от него и пред него действия (чл. 179, ал. 1 от ГПК). Официални са документите, издадени от лекари, когато това им е възложено, по отношение на удостоверените с тях обстоятелства относно действията, извършени от лекаря и пред него (решение на ВКС 80-2013-IV Г. О. по гр. д. 161/2012 г.). Екипите за СМП попълват фиш за медицинско обслужване от спешен екип (чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба 25/04.11.1999 г. за оказване на СМП).

 

[63] В случая фишът от СМП от 16.11.2018 г. е официален документ по отношение на установеното от самия лекар – неврологично състояние, артериално налягане, пулс. Той обаче, е частен документ относно заключенията на лекаря. Това е така, защото заключенията на самия лекар не са възприети от него обстоятелства или действия, извършени от самия него. Точно такова заключение е поставянето на работна диагноза сенилна деменция на Й.Р.. Ето защо фишът в тази му част е частен документ и като такъв той не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.

 

[64] Доказателствената стойност на фиша в тази му част не е голяма. Това е така, защото съдът вече установи, че лекарят от СМП погрешно е измерил сатурацията на Й.Р.. Нещо повече, въпреки че за състоянието на Й.Р.са събрани 28 амбулаторни листа и шест фиша за СМП в нито един от тези медицински документи не е била поставена диагноза сенилна деменция. Още по-съществено, в нито един от тези документи не са били отразени симптоми на деменция, споделени от Й.Р.или установени от лекаря, който я е преглеждал.

 

[65] Трето, свидетелите д-р Ж., д-р З., д-р Н., Х., нотариусБ. и Х. (свидетел на ответника Х.Д.) не споделят Й.Р.да е имала нарушения, свързани с паметта или ориентацията. Точно обратното, те са заявили, че тя е била с разсъдъка си.

 

[66] Четвърто, съдът установи, че ден след изготвянето на завещанието и след това 12 дни след изготвянето на завещанието нотариусБ. е разговарял с Й.Р.и в тези разговори тя му е споделила, че е искала да дари на Р.С. процесните имоти. Следователно Й.Р.съвсем съзнателно е искала да се разпореди в полза на Р.С. с процесните имоти. Ето защо съдът приема, че Й.Р.е била способна да действа разумно.

 

[67] Действително, тежкото здравословно състояние в последните дни от живота на Й.Р., особено нейната дихателна недостатъчност, са могли да я направят зависима от близкото ѝ обкръжение. Това обаче, по никакъв начин не означава, че Й.Р.не е била способна да действа разумно (в този смисъл при близки факти вж. и решение на ВС 244-1979-I Г. О. по гр. д. 2 578/1978 г.). Затова възражението на Х.Д. е неоснователно.

 

1.2.3. По възражението, че у Й.Р.е била създадена погрешна представа за това, че завещава в полза на нейна роднина, каквато Р.С. не е била

 

[68] Завещанието е унищожаемо, когато е направено поради измама (чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. 3 от ЗН). Измамата е налице, когато едната страна е подвела чрез умишлено въвеждане в заблуждение другата да сключи договора (чл. 29, ал. 1 от ЗЗД).

 

[69] В случая Х.Д. е твърдял, че Й.Р.е била въведена в заблуждение относно това, че със завещанието от 11.11.2018 г. е завещавала на своя роднина, каквато Р.С. не е била. Съдът обаче не установи Й.Р.да е била заблудена, че Р.С. е била нейна роднина, а точно обратното, съдът установи, че Р.С. е била втора братовчедка на Й.Р., т. е. тя е била нейна роднина. Ето защо и това възражение е неоснователно.

 

1.2.4. По възражението, че Й.Р.е направила завещанието си вследствие на психическо въздействие, което Р.С. ѝ е оказала

 

[70] Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена чрез възбуждане на основателен страх от другата страна или от трето лице да сключи договора (чл. 30 от ЗЗД). Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления (чл. 44 от ЗЗД).

 

[71] Съдът не установи някой да е оказал психическо въздействие на Й.Р.да изготви завещанието от 11.11.2018 г. Дори тя да е имала страхове предвид тежкото ѝ здравословно състояние, съдът не установи Р.С. или трети лица да са предизвикали тези страхове с цел Й.Р.да изготви завещанието от 11.11.2018 г.

 

[72] Съдът не установи Р.С. или трети лица да са ограничавали достъпа до Й.Р.в дните преди и след изготвянето на завещанието. Точно обратното, съдът установи, че трети лица са имали достъп до Й.Р.в периода около съставянето на завещанието до нейната смърт. Така например, докато в началото на ноември Й.Р.е разговаряла по телефона със свидетелката С.Д., тя ѝ е споделила, че поп Й. е бил при нея. Също толкова съществено, в деня на изготвяне на завещанието и до смъртта ѝ шест пъти екипи на СМП са посещавали Й.Р., а два пъти я е посещавал нотариусБ.. Ако някой е искал да ограничи достъпа до нея, не би повикал шест различни екипа на СМП и нотариус.

 

[73] Дори през този период по-малко близки да са посещавали Й.Р., това не е било ненормално предвид тежкото ѝ общо здравословно състояние. Ето защо и последното възражение на ответника Х.Д. е неоснователно.

 

2. По иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД срещу Х.Д.

 

[74] Всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването (чл. 59, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. Х.Д. да се е обогатил за сметка на Р.С.;

2. това обогатяване да е без основание;

3. Х.Д. да не е върнал на Р.С. това, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

 

[75] Съдът установи, че Х.Д. чрез поставен СОТ на процесните имоти не допуска Р.С. в тях. Това той прави без основание. Така Х.Д. се обогатява за сметка на Р. Р., като не ѝ е заплатил обезщетение за това. Съдът определя обезщетението по своя преценка на 7 200,00 лева от 13.12.2018 г., когато Х.Д. е сключил договора за охрана на имотите, до 19.04.2019 г., когато Р.С. е подала исковата молба.

 

[76] Налице са предпоставките за уважаването на иска за 7 200,00 лева. Затова съдът осъжда Х.Д. да заплати на Р.С. 7 200,00 лева обезщетение, а отхвърля иска за разликата над 7 200,00 лева до предявения размер от 9 021,65 лева.

 

3. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК срещу К.А.

 

[77] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването на едно правно отношение. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. Р.С. да е собственик на процесните апартамент и магазин;

2. тя да иска това да бъде установено спрямо К.А..

 

[78] Съдът установи, че Р.С. е собственик на процесните апартамент и магазин, а тя иска това да бъде установено спрямо К.А.. Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът признава за установено спрямо К.А., че Р.С. е собственик на процесните апартамент и магазин.

 

4. По разноските

 

[79] Р.С. търси разноски. Тя е направила такива за 8 576,00 лева, като от тях 1 790,87 лева са за иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД (980,00 лева за адвокат; 450,00 лева за счетоводна експертиза; 360,87 лева за държавна такса), а останалите 6 785,13 лева са за исковете за собственост.

 

[80] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава изцяло исковете по чл. 108 от ЗС и иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Затова съдът осъжда Х.Д. и К.А. солидарно да заплатят на Р. С. 6 785,13 лева разноски. Съдът приема, че К.А. дължи разноски, защото като е получил парите от сметката на Й.Р., той се е ползвал от завещанието от 10.10.2018 г.

 

[81] Съдът уважава иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за 7 200,00 лева при предявен размер от 9 021,65 лева. Затова съдът осъжда Х.Д. да заплати на Р.С. 1 429,26 лева разноски по този иск.

 

[82] Държавната такса, която се е дължала по предявените искове, е била 2 453,53 лева (104 633,00х0,01х2+9 021,65х0,04), а Р.С. е заплатила само 968,00 лева държавна такса. Затова на основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда Р.С. да заплати по сметка на СГС 1 485,53 лева държавна такса (2 453,53-968,00).

 

[83] Р.С. не е изпълнила указанието на съда от 26.01.2024 г. да довнесе 795,60 лева депозит за вещите лица от тройната съдебно-медицинска експертиза (л. 496-гръб от настоящото дело). Съдът изплаща тази сума от бюджета на съда. Затова съдът осъжда Р.С. да заплати по сметка на СГС и 795,60 лева депозит за вещи лица на основание чл. 77 от ГПК.

 

[84] Х.Д. търси разноски. Той е направил такива за 8 011,00 лева.

 

[85] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съдът отхвърля искове срещу Х.Д. с цена 1 821,65 лева при предявени искове с цена 113 654,65 лева (104 633,00+9 021,65). Затова съдът осъжда Р.С. да заплати на Х.Д. 128,40 лева разноски. Ето защо съдът

 

Р Е Ш И:

 

[86] ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) спрямо Х.Б.Д., че Р.Н.С. е собственик по завещание от 11.11.2018 г. на два недвижими имота. Първият имот е апартамент от 98,00 кв. метра с идентификатор 68134.300.37.1.4, мазе с площ от 40,00 кв. метра, таванско помещение, заемащо източната половина на сградата и 39/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място. Апартаментът се намира в София, ул. „********, на първия етаж над магазините. Той се състои от четири стаи, вестибюл и кухня. Вторият имот е магазин 2 от 17,77 кв. метра 2 с идентификатор 68134.300.37.1.2. Той се намира на партерния етаж в сградата на ул. „********, София. ОСЪЖДА Х.Б.Д. да предаде на Р.Н.С. владението на описаните два имота.

 

[87] ОСЪЖДА следните лица да заплатят на Р.Н.С. следните суми:

1. Х.Б.Д.:

- 7 200,00 лева на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за лишаване от ползването от 13.12.2018 г. до 19.04.2019 г. на недвижимите имоти, описани в предходния параграф;

- 1 429,26 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД;

2. солидарно Х.Б.Д. и К.Г.А. 6 785,13 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по исковете по чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК.

 

[88] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на Р.Н.С. срещу Х.Б.Д. за разликата над 7 200,00 лева до пълния му предявен размер от 9 021,65 лева.

 

[89] ДА СЕ ИЗДАДАТ ОРДЕРИ на всяко от вещите лица д-р Б.С., д-р Е.С.Т.,Д.З.-С. за по 265,20 лева, които да се изплатят от бюджета на СГС.

 

[90] ОСЪЖДА Р.Н.С. да заплати следните суми:

1. на Х.Б.Д. 128,40 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото;

2. на СГС 1 485,83 лева държавна такса и 795,60 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 77 от ГПК.

 

[91] Р.Н.С. е със съдебен адрес - адвокат К.,*** - и с постоянен адрес ***. Х.Б.Д. е със съдебен адрес *** - и постоянен адрес *** 74. К.А.А. е със съдебен адрес ***, партер - и постоянен адрес ***.

 

[92] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

[93] Ако Х.Д. обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 523,17 лева държавна такса по иска за собственост и 144,00 лева по иска за обезщетение от неоснователно обогатяване. Ако Р.С. обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 36,43 лева държавна такса. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

Съдия: