Определение по дело №317/2009 на Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

В публично заседание в следния състав:

Настоящото производство е образувано по предявен от Стоян Николов Анадолиев от гр. Кърджали и "ЯНАКОМ ДЕЛТА" ЕООД,гр. Кърджали, против Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали,иск с правно основание чл.254 от ГПК. Твърди се в исковата молба, че с изпълнителен лист от 26.10.2000 г. по ч. гр. д. № 1212/2000 г. по описа на Кърджалийския районен съд, ищците били осъдени да заплатят на ответника по иска сумата 11 875 щ.д. ,ведно със законна лихва върху нея,считано от 15.06.2000 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 556 лв. Този изпълнителен лист бил издаден въз основа на извънсъдебно изпълнително основание - запис на заповед от 05.06.2000 г., с падеж 15.06.2000 г.,с издател Стоян Николов Анадолиев и авалист "Янаком Делта" ООД,гр. Кърджали. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 430/2000 г. по описа на СИС при Районен съд- Кърджали. Твърди се също,че сумата по изпълнителния лист не се дължала, тъй като в текста на документа запис на заповед, въз основа на който бил издаден същия, макар и самият документ да бил назован "запис на заповед", не било включено наименованието "запис на заповед". Този документ бил негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и бил недействителен съгласно чл. 535, т. 1 и чл. 536 от ТЗ. След като липсвало валидно възникнало и изискуемо менителнично задължение, липсвало и основание за издаване на изпълнителен лист. В исковата молба се твърди също,че записът на заповед бил недействителен съгласно чл. 535, т. 1 и чл. 536 от ТЗ, и задължителната съдебна практика-ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС. Изтъква се,че след като липсвало валидно възникнало и изискуемо менителнично задължение, липсвало и основание за издаване на изпълнителен лист, който се издавал само за валидни и изискуеми менителнични задължения, възникнали въз основа на валидни менителнични ефекти. В този смисъл била и правната теория, според която „записа на заповед” е несъществуващ акт на основание чл. 536, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 536, ал. 4, вр. с чл. 535, т. 1 от ТЗ, когато липсва един от основните реквизити- наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан", а съдържащото се в него волеизявление, представляващо едностранна абстрактна сделка, било нищожно на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Липсата на акт правело задължението за посочената сума несъществуващо /липсващо/, защото записът на заповед бил конститутивна ценна книга. Взискателят Моллов бил привиден кредитор на вземането по изпълнителния лист, тъй като вземането му било несъществуващо. В аспекта на изложеното ищците молят настоящата инстанция да уважи изцяло предявената искова претенция,като приеме за установено по отношение на ответника Моллов, че вземането за сумата 11 875 щ.д., ведно със законната лихва върху същата , считано от 15.06.2000 г. до окончателното й изплащане,както и направените разноски в размер на 556 лв., за което бил издаден изпълнителен лист от 26.10.2000 г. по ч. гр. д. № 1212/2000г. по описа на Кърджалийския районен съд въз основа на запис на заповед от 05.06.2000 г., с падеж 15.06.2000 г., не се дължи,солидарно от ищците. Претендират се разноски.

Ответникът по иска,Красимир Асенов Моллов,лично и чрез депозирани писмени бележки,оспорва основателността на исковата претенция. Изтъква,че е дал на ищеца Стоян Анадолиев сумата в размер на 11 875 щ.д.,която последният се е задължил да върне на падежа. Излага съображения,че представения запис на заповед е редовен от външна страна,с действителен менителничен ефект и е годно извънсъдебно изпълнително основание. Счита,че изразът “или на негова заповед” в текста на записа на заповед,замества израза “запис на заповед” в текста на документа,като в този смисъл моли цитираното от ищците ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС да не бъде прилагано механично и повърхностно. Алтернативно излага съображения,че дори да се приеме ,че записът на заповед е недействителен ,то предявеният отрицателно установителен иск отново е неоснователен,като недоказан , защото в това производство следва да се установи фактическата недължимост на сумата ,за който изпълнителния лист е издаден,а в производството това ищците не доказвали. Счита,че по отношение на извършения по записа на заповед авал е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Прави възражение за изтекла давност,като твърди,че са изтекли 5 години ,както от падежа на вземането,така и от датата на издаване на изпълнителния лист и от датата на завеждане на изпълнителното дело. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От приложения към делото запис на заповед /заверено ксерокопие/, се установява, че със същия ищецът по делото Стоян Николов Анадолиев,в качеството си на издател ,се е задължил безусловно да заплати на Красимир Асенов Моллов или на негова заповед сумата в размер на 11 875 щ.д. на падежа -15.06.2000 г. в мястото на плащане –гр. Кърджали. Записът на заповед носи дата на издаване -05.06.2000 г.,с посочено място на издаване –гр. Кърджали и носи подпис на издател. Задължението по същия е авалирано от “Янаком Делта” ООД,гр. Кърджали,промишлена зона.

По делото е представено заверено копие от изпълнителен лист от 26.10.2000 г.,изд. въз основа на определение № 49 /26.10.2000 г.,постановено по ч.гр.д. № 1212/00 г. по описа на КРС. От текста на същия се установява,че Стоян Николов Анадолиев от град Кърджали и "ЯНАКОМ ДЕЛТА"ООД, гр. Кърджали, са осъдени солидарно да заплатят на ответника в настоящото производство, Моллов, сумата 11 875 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2000г. до окончателното изплащане на сумата,както и направените по делото разноски в размер на 556 лв. Приложено е по делото и заверено копие от цитираното в абзаца определение № 49 /26.10.2000 г. на КРС.

От приложените към делото заверени ксерокопия от обратната страна на цитирания по-горе изпълнителен лист,от молба за образуване на изпълнително дело и призовки за доброволно и принудително изпълнение, се установява,че е било образувано изпълнително дело № 430/2000 г. по описа на СИС при Кърджалийския районен съд, по което били извършени плащания. В този аспект е прието и заверено копие от молба от 08.12.2005 г. ,изходяща от първия по делото ищец Ст. Анадолиев ,адресирана до съдебния изпълнител при РС,гр. Кърджали,от прочита на която се установява,че същият по изп.д. № 430/00 г. е внесъл сумата от 500 лв. ,въпреки ,че не е бил уведомен за реално дължимата сума по същото, и е поел задължението да плаща на всяко 20-то число на месеца по 120 лв. за издължаване на остатъчната сума. Прието е по делото и заверено копие от протокол за принудително отнемане на вещи от 08.12.2005 г. на съдебния изпълнител при КРС по изпълнително дело № 430/00 г.,от прочита на който се установява,че длъжникът по делото Ст.Анадолиев е платил на взискателя по същото,Моллов,на ръка сумата 3000 лв. за изплащане на задължението си и се е задължил да гарантира изплащането на остатъка от задължението си по изпълнителното дело /главница,лихви и разноски / с учредяване на ипотека в полза на взискателя.

По делото е представено удостоверение за актуално състояние на условно наречения втори ответник “Янаком делта” ЕООД, към дата 28.05.2006 г. ,от което се установява,че с решение № 599/04 г. КОС е вписал изключване на съдружника “Делта комерс” ООД,гр. Пловдив,в резултат на което “Янаком делта” ООД се е трансформирало в “Янаком делта” ЕООД,като едноличен собственик на капитала е “Янаком комерс” ООД,гр. Кърджали,а управляващ и представляващ дружеството е Янка Георгиева Анадолиева.

По делото е назначена съдебно-графологическа експертиза,от изготвеното по която заключение се установява,че саморъчният подпис след израза “подпис на авальора” в запис на заповед от 05.06.2000 г.,с падеж 15.06.2000 г. ,с издател Стоян Николов Анадолиев и авалист “Янаком делта” ООД,гр. Кърджали, е изпълнен и положен от Стоян Николов Анадолиев.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище : Приема, че представения по делото запис на заповед е нередовен от външна страна, тъй като не съдържа изискуемите се по смисъла на чл. 535 от ТЗ,реквизити, и поради това между страните по делото липсва валидно менителнично правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, записът на заповед съдържа наименованието “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. Съгласно чл. 536 от ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4 на чл. 536 от ТЗ. Изключенията на цитираните алинеи в настоящия казус не са налице. В представения запис на заповед в текста на документа не се съдържа наименованието “запис на заповед”, което прави нередовен записа на заповед от външна страна и този документ не е запис на заповед. В този смисъл е и ТР № 1/28.12.2005 година на ВКС по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК, съгласно което, за да е редовен записът на заповед от външна страна, изразът “запис на заповед” следва да се съдържа не само в заглавието, но и в текста на документа. А щом записа на заповед не е оформен съобразно задължителните изисквания на закона, то следва да се приеме, че този документ установява само, че платецът се е задължил да плати определена сума пари, но не и че посочената в него сума действително се дължи. В аспекта на изложеното издателят на записа на заповед, ако се стреми да докаже, че вземането не съществува, може да предяви отрицателен установителен иск по чл. 254 от ГПК. Предявяването на този иск може да стане при сбъдване на няколко предпоставки: да е образувано изпълнително дело въз основа на несъдебно изпълнително основание, по изпълнителното дело длъжникът да не е направил възражения в 7- дневен срок по смисъла и по реда на чл. 250 от ГПК, или искането му за спиране да не е уважено. В случая по делото са представени доказателства за това, че въз основа на издадения по записа на заповед изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело. Няма твърдения в исковата молба и данни по делото, че длъжникът по изпълнителния лист е направил възражения в 7- дневен срок по чл. 250 от ГПК, или искане за спиране, което да не е уважено.

В смисъла на изложеното в предходния абзац така предявената , предмет на настоящото производство,искова претенция с правно основание чл.254 от ГПК,се явява допустима. Тук следва да бъде подложено на анализ и направеното в производството от страна на ответника по същото,възражение за изтекла давност. В този смисъл ответникът твърди,че е налице изсрочване на правото на иск по чл.254 от ГПК,тъй като били изтекли 5 години,както от падежа на вземането му,така и от датата на издаване на изпълнителния лист и от датата на завеждане на изпълнителното дело,респ. от датата на връчване на призовките за доброволно изпълнение на солидарните длъжници. Съдът счита,че правото на иск, което длъжниците имат по чл. 254 от ГПК, не подлежи на давностно изсрочване. И това е така ,защото искът по чл. 254 от ГПК е установителен,макар и отрицателен. А установителните искове - положителни или отрицателни, по начало не подлежат на давностно изсрочване, понеже не служат за принудително осъществяване на граждански субективни права, искането за което само се погасява по давност. Те могат да бъдат предявявани всякога, когато съществува правен интерес от една или друга констатация за съществуване или несъществуване на правоотношенията, а в определените от закона случаи - и на факти.

В производството по чл. 254 от ГПК, след проверка на формалната страна на записа на заповед, съдът по същество трябва да провери фактите относно съществуването или не на вземането. Именно в това производство, дори и да се установи липса на някой от съществените реквизите по смисъла на чл. 535 от ТЗ, което да отнема менителничния характер на записа на заповед, съдът следва да установи дали вземането по сделката съществува или не. Именно това установяване е предмет на иска по чл. 254 от ГПК. Или казано по друг начин отрицателният установителен иск по чл. 254 от ГПК има за предмет фактическата, материалната, действителната недължимост на сумата, за която е бил издаден изпълнителният лист въз основа на несъдебното изпълнително основание.Именно в това производствоищецът носи доказателствената тежест относно факта, от който извлича изгодни са себе си правни последици, които затова претендира като настъпили по смисъла на чл. 127 от ГПК, а именно в качеството си на ищец по отрицателен установителен иск той следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Ищците обаче в настоящото производство изтъкват само един довод в този смисъл ,а именно същите твърдят,че е налице недължимост на сумата позовавайки се единствено на нищожност на записа на заповед,т.е. наваждат довод за недължимост единствено поради недействителен менителничен ефект. Те никъде не навеждат други доводи за недължимост на сумата по записа на заповед,произтичащи от други фактически отношения между страните по издадения запис на заповед,в частност не посочват какви са били отношенията между издателя и ответника по повод издадения запис на заповед. В този смисъл съдът изхождайки от характера на записа на заповед като сделка и частен писмен документ, както и от довода на ответника по иска, че е дал на ищеца Анадолиев сумата в размер на 11 875 щ.д.,която последният се е задължил да върне на падежа,счита,че се касае до договор за заем между издателя –първи ищец и ответника. Доколкото доказателства в друг аспект по делото не са представени, а документа, озаглавен “запис на заповед”, съдържа елементи на този договор за заем- сумата е предоставена лично и временно, и е уговорен срок за връщането й, следва да се приеме, че между страните по делото действително е имало договорни отношения, било е налице заемно правоотношение, поради което и сумата по записа на заповед се дължи от първия ищеца по силата на това правоотношение на ответника по иска. И доколкото беше посочено,че в тази насока няма направени възражения от ищците, то съдът следва да приеме, че сумата по записа на заповед се дължи на ответника по настоящия иск на основание договор за заем, още повече, че видно от данните по делото, първият ищец е започнал плащане по издадения изпълнителен лист. Нещо повече, длъжникът по изпълнителното дело,първи ищец в настоящото производство е направил и извънсъдебно признаване на иска, обективирано в писмен документ -протокол от 08.12.2005 г.,а именно заплатил е на ответника Моллов,на ръка сумата 3000 лв. за изплащане на задължението си и се задължил да гарантира изплащането на остатъка от задължението си по изпълнителното дело /главница,лихви и разноски /, с даване на допълнително извънсъдебно /в смисъл извън изпълнителното дело/, доброволно обезпечение на това си задължение.

Прочие следва да бъде разгледан тук и въпроса за дължимостта на сумата от страна на авальора, на условно наречения втори ищец. Безспорно е в производството ,че авальор по записа на заповед от 05.06.2000 г. е “Янаком делта” ООД,гр. Кърджали,като същото е управлявано и представлявано от Янка Анадолиева. Безспорно е по делото ,че саморъчният подписът след израза “подпис на авальора” в процесния запис на заповед от 05.06.2000 г.,е положен от издателя Стоян Николов Анадолиев. Доколкото в производството не се установи твърдяното от ответника Моллов наличие на писмено генерално търговско пълномощно,изходящо от търговското дружество в полза на ищеца Анадолиев,то следва да се приеме,че същият е действувал без представителна власт при извършването на менителничното поръчителство. В казуса е приложима установяващата принципа на търговското представителство,разпоредба на чл.301 от ТЗ. Прилагането на установената в този член презумпция е обусловено не от "потвърждаване" на извършените от името на дружеството действия по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД,на която разпоредба ищците основават довода си , а от "противопоставянето" на търговеца на тези действия, за което противопоставяне законът не поставя изискване за форма или процедура. В този смисъл по делото не се представиха доказателства за извършено от страна на търговеца-авальор,от името на когото издателят на записа на заповед е действал без представителна власт,да е предприел действие по противопоставяне ,което обстоятелство пък от своя страна законът е приравнил на потвърждаване на извършените действия,в частност на подписания авал. И това е така защото,разпоредба на чл.301 от ТЗ,предписва сключената без представителна власт сделка да се счита за действителна,като ако търговецът иска да я лиши от правното й действие, трябва изрично да й се противопостави веднага след узнаването й. Факта на узнаването в това производство е доказан безспорно ,а именно това е моментът, в който на управляващия и представляващия търговеца- авальор,управител Янка Анадолиева е връчена призовка за доброволно изпълнение на задължението по авалирания от дружеството,запис на заповед,или това е датата -06.11.2000 г.

Изложеното до тук обосновава неоснователност на предявената отрицателна установителна претенция с правно основание чл.254 от ГПК.

При този изход на делото разноски за ищците не се следват,а на ответника се дължат,доколкото същият изрично ги е поискал. Размерът им обаче следва да бъде съобразен с факта,че ангажираният адвокат се е ограничил само до изготвяне на писмена защита ,без процесуално представителство. Поради което и на основание чл.64,ал.4 от ГПК,по аналогия от чл.9,във вр.с чл.7,ал.2,т.4 и §2 от Наредба № 1/1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,следва да бъдат присъдени на ответника разноски в по-нисък от поискания размер,а именно в размер на 1 489.50 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Стоян Николов Анадолиев от гр. Кърджали,бул.”Беломорски” № 26,бл.”Теменуга” , вх.”В” ,ап.26,с ЕГН **********, и “ЯНАКОМ ДЕЛТА” ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,бул.”Беломорски” № 26,бл.”Теменуга” , вх.”В”,ап.26,със съдебен адрес :гр. Хасково,ул.”Христо Ботев “ № 1,ет.4,офис 433-адв. Д. Аврамов,против Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали,ул.”Васил Априлов” ,бл.1,вх.”Б”,ап.18, с ЕГН **********,иск с правно основание чл. 254 от ГПК, че вземането за сумата 11 875 щ.д., ведно със законната лихва върху същата , считано от 15.06.2000 г. до окончателното й изплащане,както и направените разноски в размер на 556 лв., за което е бил издаден изпълнителен лист от 26.10.2000 г. по ч. гр. д. № 1212/2000г. по описа на Кърджалийския районен съд, въз основа на запис на заповед от 05.06.2000 г., с падеж 15.06.2000 г., не се дължи солидарно от ищците.

ОСЪЖДАСтоян Николов Анадолиев от гр. Кърджали,бул.”Беломорски” № 26,бл.”Теменуга” , вх.”В” ,ап.26,с ЕГН **********, и “ЯНАКОМ ДЕЛТА” ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,бул.”Беломорски” № 26,бл.”Теменуга” , вх.”В”,ап.26,със съдебен адрес: гр. Хасково,ул.”Христо Ботев “ № 1,ет.4,офис 433-адв. Д. Аврамов,солидарно, да заплатят на Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали,ул.”Васил Априлов” ,бл.1,вх.”Б”,ап.18,с ЕГН **********,сумата в размер на 1 489.50 лв.,съставляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: