№ 21288
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110168585 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 369883/18.11.2024г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед № 38608/30.12.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 68823/2023г. на СРС. Заповедта в частта си по
отношение на длъжника А.А.К. е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист за
съответните вземания.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответниците Л. А. К. и
Ю. А. К. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите
дължат на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот
апартамент в град София, ж.к. „*********“ І, бл. 66, вх. 10, ет. 2, ап. 150, аб. № *****, както
следва:
1. Л. А. К.:
2600,14 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.12.2023г.) до окончателното
им изплащане;
548,53 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-29.11.2023г.;
29,37 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.10.2020г.м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.12.2023г.) до окончателното им
изплащане;
7,22 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.12.2020г.-29.11.2022г.
2. Ю. А. К.:
1
650,03 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.12.2023г.) до окончателното
им изплащане;
137,13 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-29.11.2023г.;
7,34 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (14.12.2023г.) до окончателното им изплащане;
1,81 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.12.2020г.-29.11.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото
публично съдебно заседания ищецът се представлява от юрк. Д.Дж., която поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ю. А. К. не се е възползвала от правото си
да подаде отговор на исковата молба. За насроченото по делото открито съдебно заседание
не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. А. К. чрез назначения ú особен
представител адв. Г. Ч. – АК-София, е подала Отговор на исковата молба, вх. №
243947/14.07.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Изтъква, че между ответницата Л. К. и ищеца липсва облигационна връзка,
както и представени доказателства, че именно тя е собственица на топлоснабдения имот.
Прави възражение, че задълженията са погасени по давност. Оспорва се, че е доставена
топлинна енергия в сочените обем и стойност и с необходимото качество, както и
коректността на измерванията. Липсвали доказателства за връчени фактури. Начисляването
на лихви било неправомерно. В насроченото по делото публично съдебно заседание не се
явява. Не се явява и назначеният ú особен представител, който изразява становище в писмен
вид, с което оспорва предявените искове.
Третото лице-помагач „*********“ ЕООД чрез юрк. К.Г. е депозирало Молба, вх. №
353162/29.10.2025г. на СРС, с която изразява становище за основателност на предявените
искове. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
2
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, включително влизане в сила на общите условия и надлежното им публикуване,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер,
включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното
всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, с Договор за продажба на
държавен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от
22.09.1972г. А.Н.Б. и М.Н.Д. са закупили от Софийския Градски Народен Съвет /Ленински
Районен Народен Съвет/ недвижим имот – апартамент в град София, ж.к. „*********“, бл.
66, вх. 10, ет. 2, ап. 15, с припадащите му се площи, права и помещения. Доколкото друго не
е предвидено в договора, следва да се счита, че купувачките са придобили по 1/2 идеална
част от него /чл. 30, ал. 2 ЗС/. По делото не са представени доказателства, установяващи, че
М.Н.Д. е лице, идентично с някоя от страните по делото или с техен праводател, поради
което не може да се приеме, че делът на Д. е преминал в собственост на някого от
ответниците. А.Н.Б., видно от Удостоверение за наследници, изх. № РСЦ22-ВК08-
677/10.05.2022г. на Столичната община – Район „Средец“, е починала на 08.12.1972г. С
настъпването на смъртта ú собствеността върху собствената ú половина от апартамента е
преминала към наследниците ú по закон – М.Н. К. и С.Н.Д., като всеки от тях е станал
собственик на по 1/4 идеална част от имота. По делото е представен Акт №
06506/04.02.2008г. за частна държавна собственост, от съдържанието на който може да се
направи извод, че собствената на С.Д. 1/4 идеална част е станала държавна собственост във
връзка с присъда № 1/10.01.1978г. по нохд № 55/1978г. на СГС и конф.пр. № ДИ-К/2/77г.
Налице е и по-нов Акт № 10814/14.05.2021г. за частна държавна собственост. Вписаното в
нея, че останалите 3/4 идеални части от имота са собственост на А.К. и Ю. К. не обвързва
преценката на съда. М.Н. К. е починала на 19.04.2001г., като доказано притежаваната от нея
1/4 идеална част от имота е наследена, видно от Удостоверение за наследници, изх.
№429/27.04.2007г. на Столичната община – Район „*********“, от А.Б.К. /съпруг/ и Ю. А.
К.. Така А.Б.К. и Ю. А. К. са станали собственици на по 1/8 идеална част от апартамента.
А.Б.К. е починал на 16.02.2005г., като е наследен от децата си Л. А. К., Ю. А. К. и А.А.К.,
които са получили по 1/3 част от дела му. Така според доказателствата по настоящото дело
Л. К. и А.А.К. са станали собственици на по 1/24 част от апартамента, а Ю. К. – на 4/24 или
1/6 идеална част от него. По делото не са представени доказателства относно това откъде
А.А.К. е получил още 2/24 идеални части от апартамента, които, общо 3/24 идеални части, е
заменил с Нотариален акт № 32/22.12.2022г., т. V, рег. № 6426, дело № 716/2022г. на
Нотариус № *** – А.Л., с М.В.Л. за картина „Планински пейзаж“ с автор К.М.. За
посочените лица не са представени доказателства за отказ от наследство или да са
недостойни да наследяват. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 48 ЗН разпорежда, че
наследството се придобива с приемането му, като това приемане произвежда действие от
откриване на наследството. Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни
действия. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по
смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази
насока – р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ВКС, ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-
3
АпС-Пловдив.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). С оглед установените
дялове в собствеността на топлоснабдения имот, Л. А. К. отговаря за 1/24 част от
задълженията във връзка с доставка на топлинна енергия до процесния имот, а Ю. А. К. – за
4/24 части от същите суми. Доказателства по делото, че Ю. К. е отчуждила притежаваните
от нея идеални части преди процесния по делото период, както тя твърди в подаденото в
заповедното производство възражение, не са ангажирани.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата принципно
следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това
количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия,
проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите
делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и
прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за
изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката,
изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по
съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на
топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая
доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.
Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е
нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването
на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните
задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано
плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като
неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и
изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-
техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално
потребената/изчислена/отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и
4
уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на
стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените
искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да
даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради
необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на
данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от
тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на
делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от
дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално
действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от
Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и
извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ
на дружеството.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „***********“ ЕАД
на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната енергия е
извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е направено с
преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция. Установено е, че
дължимата сума за доставена до имота топлинна енергия възлиза на 3903,04 лева. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на
поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на
обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, не се установява наличие на
заплатени суми.
Съдът намира, че погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-
2012-ОСГТК и с оглед чл. 33, ал. 1 от ОУ на дружеството) са вземанията за главница за
топлинна енергия, отнасящи се за периода м.05.2020г.-м.09.2020г. които съдът, на основание
чл. 162 ГПК и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, определя
да възлизат на 1072,58 лева. Давност обаче следва да се прилага само по отношение на
ответницата Л. К. /за която изрично в отговора на исковата молба е направено такова
възражение/, а ответницата Ю. К. не е заявила такова възражение в рамките на ч.гр.д. №
68823/2023г. на СРС, нито е подала отговор на исковата молба, а давността не се прилага
служебно.
При това положение Л. К. дължи за топлинна енергия 1/24 част от 2830,46 лева
/3903,04 лева – 1072,58 лева = 2830,46 лева/ или 117,94 лева. Ю. К. дължи 4/24 части от
3903,04 лева или 650,51 лева. Срещу Ю. К. искът е предявен за по-малка сума /650,03
лева/, поради което следва да се уважи изцяло, а срещу Л. К. следва да се уважи до
сумата от 117,94 лева, а за горницата – да се отхвърли.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
5
че задължението за главница за дялово разпределение възлиза на 37,11 лева. Представените
по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово разпределение се заплащат по
определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата лица ред, обявен
по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е доказано. При това положение съдът
приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът на заплащането и на задълженията за
дялово разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят. От тази сума
съобразно дела си в собствеността Л. К. дължи 1,55 лева, а ответницата Ю. К. – 6,19 лева.
За тези суми предявените искове са основателни, а за горниците подлежат на
отхвърляне.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и на основание чл. 162 ГПК, съдът приема, че искът за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия следва да се уважи срещу Л. К. в размер от 24,63 лева, срещу Ю. К. – за
135,83 лева, а за горниците над тези суми исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни. На същото основание исковете за лихви върху главниците за дялово
разпределение следва да се уважат: срещу Л. К. за 36 стотинки, а срещу Ю. К. – за 1,44
лева. За горниците исковете следва да се отхвърлят.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребители (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
Останалите наведени от страните доводи не разколебават горните изводи.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски принципно
имат и двете страни. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното
производство. Ответниците не са доказали сторени разноски, поради което такива не им се
следват.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство, в които в които е включена съответна пропорционална на
уважените искове част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълно такова
от 50,00 лева, като ответницата Л. К. следва да плати 4,12 лева, а ответницата Ю. К. – 68,03
лева.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в които в които е включена съответна пропорционална
на уважените искове част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълно
такова от 200,00 лева, като ответницата Л. К. следва да заплати 30,21 лева, а ответницата Ю.
К. – 282,26 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. А. К., ЕГН **********, от град София, и
Ю. А. К., ЕГН **********, от град София, дължат на „***********“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище в град София, дължат на „***********“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот апартамент в град София, ж.к. „*********“ І, бл. 66,
вх. 10, ет. 2, ап. 150, аб. № *****, както следва:
1. Л. А. К.:
117,94 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
6
периода м.10.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.12.2023г.) до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 117,94 лева до
пълния му предявен размер от 2600,14 лева и за периода м.05.2020г.-м.09.2020г.;
24,63 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-29.11.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 24,63 лева до пълния му предявен размер от 548,53 лева;
1,55 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (14.12.2023г.) до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1,55 лева до пълния му
предявен размер от 29,37 лева;
36 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.12.2020г.-29.11.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 36 стотинки до пълния му предявен размер от 7,22 лева.
2. Ю. А. К.:
650,03 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.12.2023г.) до окончателното
им изплащане;
135,83 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-29.11.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 135,83 лева до пълния му предявен размер от 137,13 лева;
6,19 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (14.12.2023г.) до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 6,19 лева до пълния му
предявен размер от 7,34 лева;
1,44 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.12.2020г.-29.11.2022г., като отхвърля предявения иск за горницата над
1,44 лева до пълния му предявен размер от 1,81 лева.
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на „***********“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 4,12 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. №
68823/2023г. на СРС), както и сумата от 68,03 лева за разноски в първоинстанционното
исково производство (гр.д.№ 68585/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА Ю. А. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на „***********“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 30,21 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. №
68823/2023г. на СРС), както и сумата от 282,26 лева за разноски в първоинстанционното
исково производство (гр.д.№ 68585/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8