№ 33757
гр. София, 26.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110108901 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Г.К.“ ЕООД срещу „К.Т.“
ООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че по силата на
сключен Абонаментен договор за консултантски услуги № 1543/29.01.2019 г., ответното
дружество му възложило да му предостави услуги, подробно описани в чл. 1 от договора,
срещу възнаграждение. Твърди, че е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си,
произтичащи от договора, като с оглед декларираните от възложителя цели за получаване на
финансиране по европейски и национални програми, същият заявил желание за изготвянето
на проектно предложение по програма „Фонд условия на труд“. В изпълнение на процесния
договор, в рамките на крайния срок за прием на проекти по обявената процедура, ищецът
изготвил от името и за сметка на ответното дружество проектно предложение с
наименование: „Подобряване на условията на труд в производствената база на „К.Т.“ ООД в
гр. Стара Загора.“ Твърди, че проектът е бил одобрен за финансиране и предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ. Съгласно чл. 4 от процесния договор, за изготвен проект,
подаден и одобрен, възложителят следвало да изплати в полза на изпълнителя допълнително
1
възнаграждение за успех, формирано като процент от одобрената безвъзмездна финансова
помощ /БФП/, като при размер на БФП от 0 до 70 000 лева дължимото възнаграждение за
успех следвало да бъде в размер на 6 % от одобрената сума, но не по – малко от 1500 лева. С
оглед одобрената сума за финансиране по проекта, в размер на 12 216,30 лева, дължимото
допълнително възнаграждение за успех, платимо в полза на изпълнителя, следвало да бъде
на стойност 1800 лева с начислено ДДС. Съгласно чл. 5.3 от процесния договор, в случай че
не е предвидено авансово плащане по проекта, възнаграждението на изпълнителя следвало
да бъде заплатено в срок до шест месеца, считано от датата на сключване на договора за
БФП. В тази връзка, отбелязва че ответното дружество сключило договор № РД-13-12 от
12.02.2020 г. за предоставяне на БФП с Фонд „Условия на труд“. Ищецът сочи, че за
дължимото възнаграждение по процесния договор издало фактура № 2907/26.05.2020 г. и
фактура № 3169/30.12.2020 г., които не били заплатени от ответника, въпреки настъпилата
изискуемост на вземанията. Навежда доводи относно наличието и на друг Договор за
консултантски услуги № 1582/01.07.2019 г., ведно с Допълнително споразумение към него
от 30.08.2020 г., по силата на които ответното дружество му възложило изпълнението на
допълнителни услуги във връзка с желанието му за изготвяне на проектно предложение по
Ваучерна схема за предоставяне на услуги за информационни и комуникационни
технологии на микро, малки и средни предприятия по ОП „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. Твърди, че е изпълнил надлежно задълженията си по
договора, поради което ответното дружество отново било одобрено за финансиране по
посочената програма. Със сключеното допълнително споразумение към договора от
30.08.2020 г., било уговорено че при одобрен за получаване ваучер възложителят дължал на
изпълнителя еднократно възнаграждение в размер на 600 лева с начислено ДДС, платимо в
срок от 8 календарни дни от датата на публикуване на одобрените за БФП проекти. В тази
връзка, ищецът издал Фактура № 3121/06.11.2020 г., която не била заплатена от ответника,
въпреки настъпилата изискуемост на вземането.
Предвид изложените фактически обстоятелства, моли съда да осъди ответника да му
заплати сумите, както следва: 1/ 1800 лева с ДДС, представляваща дължимото
възнаграждение по чл. 4 от Абонаментен договор за консултантски услуги №
1543/29.01.2019 г., за което били издадени фактура № 2907/26.05.2020 г. и фактура №
3169/30.12.2020 г.; 2/ 600 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по чл. 2 от
Допълнителното споразумение от 30.08.2020 г. към Договор за консултантски услуги №
1582/01.07.2019 г., за което била издадена фактура № 3121/06.11.2020 г. Претендира
изплащането на посочените вземания ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на исковата молба до окончателното им погасяване.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
ІІІ. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и
2
главно следните обстоятелства: 1/ наличието на облигационни правоотношения с ответника,
възникнали по силата на процесните договори за предоставяне на консултантски услуги; 2/
надлежното изпълнение на произтичащите от договора задължения; 3/ уговорените в негова
полза възнаграждения за извършените услуги, съответно техния размер; 4/ неизпълнението
на задължението на ответното дружество за изплащането на предвидените в договора
възнаграждения;
IV. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна
експертиза за първото по делото открито съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както
са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2023 г. от 11.00
ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3