Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../30.10.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3189 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от П.И.Д., ЕГН **********, с адрес:
***, Г.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. *, чрез процесуалния им представител – адв. С.Л., срещу “В.с.“
*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 34,
ал. 1 ЗС да бъде допусната съдебна делба на
следните недвижим имот, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Варна, одобрена
със заповед № * г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.
*к“, с площ 4100 кв. м., урбанизирана територия, с номер по предходен план
1711, при граници: *234, при квоти, както
следва: за всеки от съделителите
П.И.Д., * Г.Л. и Н.Г.К. – по * кв.
м. ид. ч., а за съделителя “В.с.“ * – 615/4100 кв. м. ид.
ч.; 2. Поземлен имот с идентификатор
10135.4510.236 по КККР на гр. *, одобрена
със заповед № * г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.
* с площ 691 кв. м, урбанизирана
територия, с номер по предходен план
1712, при граници: *, при квоти, както
следва: за всеки от съделителите
П.И.Д., Георгиена Г.Л. и Н.Г.К. – по
* кв.м. ид.
ч., а за съделителя “В.с.“ * – 104/691 кв. м. ид.
ч.
В исковата
си молба ищците П.И.Д., Г.Г.Л. и Н.Г.К. твърдят,
че с ответника “В.с.“ * са
съсобственици на процесните два недвижими имота, като съсобствеността е възникнала по следния
начин: С решение от 30.04.2003г., постановено по гр. д. № 3003/2001 г. по описа на
ВРС, ХХ състав, е възстановено
правото на собственост на наследниците на *, починал на 28.02.1986 г., върху земеделска
земя, находяща се в землището на гр. *, ж. к.
„В. ***, попадаща в строителните
граници на града, представляваща част от имот
пл. № * по помощния кадастрален план на Западна
промишлена зона от 1999 г., с обща
площ 4717 кв. м., на основание
чл. 10, ал.
7 вр. чл. 14, ал.
1, т. 1 вр. т. 3 ЗСПЗЗ. С решение * г. ОСЗГ – гр.
* възстановява правото на собственост
на наследниците на * в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти:
нива от 4.717 дка, предвид влязлото
в сила съдебно решение. С протокол
№ * г. за въвод във владение на
имоти в Община Варна наследниците на * са въведени
във владение на имот пл.
№ * по помощния план на ЗПЗ – * в две части: първа
част с площ 4100 кв. м. и втора
част с площ 692 кв. м. Със заповед
№ * г. на зам. кмет на Община * е попълнен КП на ЗПЗ – * за ПИ №№ * и * и корекция на границите
на ПИ 69. Излагат, че наследодателят
* след смъртта си е оставил за
свои наследници синовете си * И. * се е отказал от
наследството на баща си, като
отказът е вписан под № * г. Посочват, че единствен наследник
по закон е останал *. Поддържат, че с договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт от 13.11.2006 г. * е прехвърлил на “В.с.“ * 15 процента
ид. ч. от
процесните недвижими имоти. Поддържат, че двата имота от преди
повече от 30 години и понастоящем се използват за
паркинг – паркинга пред бившия пивоварен
завод. Излагат, че са наследници по закон
на Георги И. Димитров, починал на 24.10.2015 г. По изложените съображения молят да бъде
допусната съдебна делба на имотите
при посочените в исковата молба квоти между съделителите.
В срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника “В.с.“
*, чрез процесуалния му представител – адв. Петър Станев. Поддържа становище за допустимост,
но неоснователност на предявения иск
за делба. Оспорва правото на собственост
на ищците върху процесните недвижими имоти. Твърди, че възстановяването на собствеността върху имот пл.
№ * по помощния
план на ЗПЗ – Варна е незаконосъобразно поради наличие на пречки за
това по смисъла
на чл. 10б, ал. 1 вр. чл.
14, ал. 7
ЗСПЗЗ. Поддържа, че имот пл. № * по КП от * г., съответно
възстановеният с решение имот № * и попълнените в КП на ЗПЗ имоти пл.
№№ * попадат изцяло
в улица с ширина около 60. Съгласно действащия план
за регулация – ПУП-ПРЗ на ЗПЗ – *, одобрен с решение на ОбС
– * № * по протокол № * г. същите имоти попадат
в улична регулация и са част от
улица. Твърди, че процесните
недвижими имоти, предмет на делбата,
представляват несъседни помежду си части
от улица, отразена в КК като имот с идентификатор
10135.4510.234, представляваща съгласно
чл. 2, ал.
1, т. 1 ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от
ПЗР на ЗМСМА публична държавна собственост, която не подлежи
на възстановяване по смисъла на
чл. 7, ал.
4 ЗОС. Поддържа, че решението от 18.09.2003 г. на ОСЗГ – Варна за възстановяване
на нива от
4.717 дка, е издадено при отсъствие на
скица и удостоверение по чл. 13,
ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ за определяне на
свободните и подлежащи на реална реституция
части от възстановения имот, което счита за
безусловно необходимо, предвид местонахождението на възстановения имот в строителните граници на гр.
Варна, съгласно чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Твърди, че независимо от
отмяната по реда на пряк
съдебен контрол на предходно решение
№ 790/23.04.2001 г. на ПК за
отказ от реално възстановяване на имота, това
изискване е следвало да бъде спазено.
Посочва, че не е участвал
в административното производство
по издаването и обжалването на акта за реституция,
поради което не е обвързан от
съдебното решение за отмяна на
решението от 23.04.2001 г. на ПК – * и от последващото административно производство за възстановяване на собствеността. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В о.с.з. страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
изразените становища по спора. Ответникът е представил и писмена защита с оглед
предоставената от съда възможност. Такава е депозирана и от процесуалния
представител на ищците, но извън дадения от съда срок, поради което не следва
да бъде взета предвид при постановяване на съдебния акт.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Решение от 30.04.2003 г. постановено по гр.д. № 3003/2001 г. по
описа на ВРС (л. 63-65), влязло в законна сила на 28.05.2003 г., по жалба на * – наследодател на ищците, е отменено Решение № 790/23.04.2001г.
на ПК-гр.*, в частта, с която е отказано възстановяването на правото
на собственост на наследниците на * върху земеделска
земя, находяща се в землището на гр. *", попадаща в
строителните граници на града, представляваща части от имот пл. № 69 по помощния кадастрален план на Западна промишлена
зона от 1999 г., с обща площ 4717 кв.м., оцветени в зелен и жълт цвят по
скицата на вещото лице * на л.43 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от
настоящото решение, вместо което на наследниците на *
е възстановена собствеността върху земеделска земя, находяща
се в землището на гр.*", попадаща в строителните
граници на града, представляваща части от имот пл.№ 69 по помощния кадастрален
план на Западна промишлена зона от 1999 г., с обща площ 4717 кв.м., оцветени в
зелен и жълт цвят по скицата на вещото лице Детелина Петрова на л. 43 от
делото, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от настоящото решение, на основание чл.10, ал.7 вр. чл.14, ал.1, т.1 вр. ал.3 от
ЗСПЗЗ. С решението жалбата на * срещу решение на ПК-гр.*
е отхвърлено в частта, с която е отказано възстановяването на правото на
собственост върху земеделска земя, находяща се в
землището на гр.*, жк. "В.
*", попадаща в строителните
граници на града, представляваща части от имот пл. № * по помощния кадастрален план на
Западна промишлена зона от 1999 г., оцветени с бял цвят по скицата на вещото
лице * на л.43 от делото, която приподписана
от съда представлява неразделна част от настоящото решение, на основание чл.14,
ал.3 от ЗСПЗЗ.
Въз основа на решението по гр.д. № 3003/2001 г. на ВРС е издадено
Решение № 994/18.09.2003 г. на Общинска служба
по земеделието и горите -гр. *
(л.14), с което на наследниците на * е възстановено
правото на собственост върху части от имот пл. № 69 по помощния кадастрален план на Западна промишлена
зона от 1999 г., с обща площ 4717 кв.м., съгласно описаното в съдебния акт.
От
представения Протокол № * за въвод
във владение на имот от 10.02.2004 г. (л.16) наследниците на * са въведени във владение на възстановената част от ПИ пл.
№ * от Помощния план на ЗПЗ – *.
Протоколът е подписан от инж. *,
ст. Експерт в отдел „Кадастър и
регулация“ при Община * и *
– наследник. В протокола е отразено, че въводът във
възстановената част на имота се извършва в две части – първата с площ от 4100
кв.м. и втората с площ 692 кв.м.
Със
Заповед № * г. (л. 17) на зам.кмета на община *
е одобрено попълването на КП на ЗПЗ, гр. * за ПИ пл. * и
корекция на границите на ПИ *.
С
нотариален акт за покупко-продажба № * г. на нотариус
Александър Александров с район на действие Районен съд – * * И. продава на „В.с.“
*, ЕИК *, 15 % идеални части от следните собствени недвижими имоти находящи се в гр.
Варна: ПИ № 1711 по плана на Западна промишлена зона с площ от 4100 кв.м. и ПИ
№ 1712 по плана на Западна промишлена зона с площ от.692 кв.м.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 36 от 08.01.2018 г. (л.
18), *, ЕГН **********,
вдовец, бивш жител ***, е починал на 28.02.1986 г., като за законни наследници
е оставил синовете си *.
От Удостоверение № *
от 19.11.2003 г. се установява, че на 19.11.2003 г. в особената книга при
Районен съд – * е
вписан отказ на Тодор И. Калудов от наследството на *.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № * от 10.11.2017 г. (л. 20), *, бивш жител ***, е починал на * г., като за законни наследници е оставил
съпругата си П.И.Д. и дъщерите си Г.Г.Л. и Н.Г.К..
От приетото заключение на вещото лице инж. В.А. по назначената СТЕ,
неоспорено от страните, което съдът намира за компетентно и пълно, се
установява, че за процесната територия са изработени
следните планове: КП от 1956 г. с разписен лист към него; КП от 1985 г. на ЗПЗ
– гр. *; КП и ПКП на ЗПЗ от
1998 г., с регистър и таблица към него; КККР одобрени
със Заповед РД-18.30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК – *; Регулационен план одобрен със Заповед № * от *
г. съгласно който имотите попадат изцяло в улица с ширина от 59 метра; ПУП-ПРЗ
одобрен с Решение № *Протокол
№ * от 28.01.2004 г. на ОС
– гр. *,
съгласно който имотите попадат в улична регулация. Вещото лице е посочило, че за обследваната
територия е съществувал и КП изработен между 1936 – 1946 г., който е действал
до изработването на КП от 1956 г. но той не е запазен до наши дни.
Съгласно хронологията на действалите планове вещото лице излага, че процесните имоти с
идентификатори * по действащата КККР на гр. Варна са
попадали в част от имот пл. № * по КП от 1956 г.; в
обособен паркинг и тревна площ по КП от 1985 г.; имотите са идентични на имоти
пл. №№ 1711 и 1712 по КП на ЗПЗ от 1998 г. Вещото лице сочи, че при изготвяне
на Решение № 994/18.09.2003 г. на Общинска служба по земеделие – гр. * не са използвани скица и
удостоверение по чл. 13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, а съдебното решение по гр.д. №
3003/2001 г. на ВРС и приподписаната от съда скица
към него. Експертът излага, че ПИ * фактически
представлява част от изградена улица, паркинг и озеленяване, а ПИ * е зает от озеленяване.
В
о.с.з. експертът сочи, че имоти с № № * и *, с които е попълнен КП на ЗПЗ през 2004 г., съвпадат
напълно с пренесените впоследствие в КККР.
При горната фактическа
установеност, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът
формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 344, ал.1 от ГПК с решението по допускане на делбата съдът
се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки съделител. Самото производство е
особено исково производство, чрез което се установява и принудително се
осъществява потестативното право за прекратяване на
съсобствеността (чл. 34, ал.1 от ЗС и чл. 69 от ЗН). С оглед особения характер
на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза, следва да се
приеме, че е релевантно дали между страните по делото е налице съсобственост
върху процесните имоти, както и какви са правата им в
съсобствеността.
Ищците твърдят, че са собственици на процесните
имоти по наследство от общия им праводател *, починал на 24.10.2015 г. който от своя
страна е придобил собствеността върху тях по силата на Решение № 994/18.09.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр. Варна, бидейки единствен
наследник на възстановения собственик *,
след отказа от неговото наследство на другия наследник - *. Ответното дружество не заявява собствени права по делото,
а оспорва изобщо наличието на съсобственост с твърдения, че ищците не са
собственици на процесните имоти, тъй като за техния
наследодател не е възникнало правото на тяхното възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В тази връзка моли да бъде извършен косвен съдебен контрол върху решението на
ОСЗ от 2003 г.
Основният спор между страните е свързан именно
с въпроса за допустимостта на искания от ответника косвен съдебен контрол. Направеното
възражение за
нищожност на Решение №
994/18.09.2003 г. на Общинска
служба по земеделие и гори - гр. * като
придобивно правно основание, е от категорията на правоизключващите и цели да изключи определен
фактически състав (реституция) като
основание за възникване на правото на собственост на наследодателя на ищците
върху делбените имоти. Заявеното оспорване от страна на
ответника на материално-правната легитимация на ищците като
собственици
по заявен конститутивен иск за съдебна делба
винаги е допустима
форма на защита по същество
и вменява в тежест на последните да докажат фактите, въз основа на
които твърдят, че притежават защитимото от тях право на собственост. Правно ирелевантно е
обстоятелството дали ответникът
по този иск противопоставя собствено субективно материално право на
ищците след като
целта на оспорването е да се обори материално-правната
им легитимация по иска за
собственост. Изхождайки обаче от принципите на реституцията
по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон, липсата в случая на заявени от ответното дружество права на
негов частен - праводател по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, или такива
по изкупуване по реда на
§ 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, правят недопустими
възраженията за липса на материалноправните предпоставки на реституцията по отношение праводателя
на ищците. Нещо повече. Съгласно разясненията на ТР № 5/2011
г. на ОСГК на ВКС, когато върху акта на Общинска служба по земеделие и гори е
упражнен съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, в производството на
пряко административно правораздаване, макар и да не се разрешава спор за
собственост, се установява наличието на предпоставките за уважаване на
реституционната претенция и по този въпрос съдебното решение обвързва със сила
на присъдено нещо страните по делото, включително техните правоприемници. В
случая видно от представения нотариален акт за
покупко-продажба № * г. ответникът е
придобил от * на
деривативно право основание собствеността върху
15/100 ид.ч. от процесните
два недвижими имота, респективно дружеството „В.с.“ *Д се явява частен правоприемник на страна
участвала в производството по гр.д. № 3003/2001 г. на ВРС. Следователно дружеството не е трето лице за
административното производство по земеделската реституция и е обвързано със
сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по
иска с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Ето защо в рамките на
настоящото производство е недопустимо по искане на ответника гражданският съд
да упражни наново косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на
реституционната процедура и да извърши преценка на доказателствата за
собствеността на ищците.
При това положение съдът е ангажиран да приеме за установен факта, че по
силата на наследство и реституция с Решение №
994/18.09.2003 г. на Общинска
служба по земеделие и гори, издадено въз основа на съдебно решение за
възстановяване на собствеността, наследодателят на ищците * е станал собственик на части от имот пл. № *
по помощния кадастрален план на Западна промишлена зона от 1999 г., с обща площ
4717 кв.м. Видно от протокола за въвод Димитров е
въведен на * г. във владение на възстановената част от имота в две
части – първата с площ от 4100 кв.м. и втората с площ 692 кв.м., които
впоследствие са попълнени в КП на ЗПЗ и са индивидуализирани съответно като имоти
с номера № № * и *. Съобразно заключението на СТЕ същите
са идентични с ПИ * по действащата КККР на гр. Варна, с площ
от 4100 кв.м., респективно 691 кв.м.
След извършената от * вещнотранслативната сделка, с която през 2006 г. продава на ответника
15 % ид. части от имоти № № 1711 и 1712, ищците се легитимират като собственици по наследство на останалите 85
% ид. части. Доколкото * е оставил за свои наследници по закон
преживяла съпруга и две дъщери, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН, следва да се приеме, че притежаваните
от * 85 % ид. ч. от имотите е наследена при равни части от посочените
наследници – т.е. по 1/3 за всеки от тях.
По изложените съображения съдът намира, че по отношение на ПИ * по действащата КККР на гр. * е налице съсобственост между страните при квоти за всеки от съделителите П.И.Д., Г.Г.Л. и Н.Г.К.
по * кв.м. ид.ч., а за съделителя „В.с.“ * – * кв.м. ид.ч., при които следва да бъде допусната
делбата.
С оглед изхода на правния спор разноски не се дължат на основание чл.
355 от ГПК.
Видим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между съделителите П.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Г.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж. к* и „В.с.“ *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. *, одобрена със заповед № * г. на ИД на АГКК, находящ
се в гр. *“,
с площ 4100 кв. м.,
урбанизирана територия, с номер по предходен план 1711, при граници: *; поземлен
имот * по КККР на гр*
Варна, одобрена със заповед № *
г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. *к“, с площ 691 кв. м, урбанизирана територия, с номер по
предходен план 1712, при граници: * при квоти: за всеки
от съделителите П.И.Д., Г.Г.Л.
и Н.Г.К. – по *.м. ид.ч., а за съделителя „В.с.“ * – 718.65/4791 кв.м. ид.ч., на
основание чл. 34 от ЗС.
*
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: