Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.08.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7788 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 05.03.2019 год., постановено по гр.дело № 49616/2018 г. на СРС, І Г.О., 167 състав, са отхвърлени
предявените от Р.П.Р.- П., ЕГН **********,***, кантора 313, чрез адв.А., искове
с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи
принудително изпълнение на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, с адрес: *** на сумата от 2547,72 лв. главница за топлинна
енергия, ведно със законната лихва за периода от 25.02.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 463,79 лв., обезщетение за забава за периода
от 01.12.2004 г. до 22.01.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
15.10.2010 г. по ч.гр.дело № 1179/2009 г. по описа на СРС, ГО,
80 състав и е образувано изпълнително дело № 20128560401845 по описа на ЧСИ Б.Б.,
като неоснователни. С решението на съда е осъдена Р.П.Р.- П., ЕГН **********,***,
кантора 313, чрез адв.А., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, с адрес: ***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
100 лв., разноски пред СРС.
Срещу решението на СРС, 167 с-в е постъпила въззивна жалба от Р.П.Р.- П., подадена чрез
пълномощника адв.Р.А., с искане същото да
бъде отменено изцяло, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго,
с което предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на суми от страна на ищцата по отношение на ответника бъдат уважени
изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна –ответник „Т.С.“-ЕАД,
гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.А.К., депозира
писмена молба, в която взема становище относно неоснователността на подадената
въззивна жалба. Моли съда жалбата, като неоснователна да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото
и юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при
обоснованост на правните изводи, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявените от ищцата Р.П.Р.- П. срещу ответника „Т.С.“ ЕАД, ***, отрицателни установителни искове с
правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че
ищцата не дължи принудително изпълнение на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, на сумата от 2547,72 лв. главница за топлинна
енергия, ведно със законната лихва за периода от 25.02.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 463,79 лв., обезщетение за забава за периода
от 01.12.2004 г. до 22.01.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
15.10.2010
г. по ч.гр.дело № 1179/2009 г. по описа на СРС, ГО, 80 състав и е образувано изпълнително дело №
20128560401845 по описа на ЧСИ Б.Б.. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните
по делото. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Неоснователен
е основния изложен във въззивната жалба довод, че съдът неправилно е отхвърлил
изцяло, като неоснователни исковете за недължимост от страна на ищцата на
сумите по издаден въз основа на влязло в законна сила съдебно решение
изпълнителен лист, в полза на ответника по делото. Противно на изложеното във
въззивната жалба, съдът приема за законосъобразен и обоснован извода на
първоинстанционният съд, направен в съответствие със събраните по делото
доказателства, че петгодишния давностен срок, с оглед разпоредбата на чл.117,
ал.2 от ЗЗД по отношение на процесните вземания не е изтекъл. Т.е. в процесния
случай не би могло да се приеме за установено, че е погасено правото на
кредитора да иска принудително изпълнение на процесните суми, за които е
издаден изпълнителен лист, въз основа на влязло в законна сила съдебно решение.
Този извод не се променя от представеното и прието във въззивната инстанция
писмено доказателство- съобщение с изх.№ 44647/30.11.2018 год. по изп.дело №
20128560401845, изпратено от ЧСИ Б.Б. до ищцата по делото. С оглед на което
предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК,
за признаване за установено, че ищцата не дължи принудително изпълнение на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, на сумата от 2547,72 лв. главница
за топлинна енергия, ведно със законната лихва за периода от 25.02.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 463,79 лв., обезщетение за
забава за периода от 01.12.2004 г. до 22.01.2009 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 15.10.2010 г. по ч.гр.дело № 1179/2009
г. по описа на СРС, ГО, 80 състав и е образувано изпълнително дело
№ 20128560401845 по описа на ЧСИ Б.Б. се явяват неоснователни и като такива
правилно са били отхвърлени от първоинстанционият съд.
С оглед на изложеното и поради съвпадане
на приетите от двете инстанции правни изводи, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното
производство.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не
се следват разноски за настоящата инстанция. От друга страна, независимо от факта, че претенцията на въззиваемата
страна- ответник за присъждане на направените разноски е направена своевременно
същата се явява неоснователна, доколкото по делото няма данни за извършени
процесуални действия от процесуален представител на въззиваемата страна-
ответник – няма подаден писмен отговор на въззивната жалба, както и неин
представител не се явява в съдебно заседание. По тези съображения въззивният
съд счита, че в случая в полза на въззиваемата страна- ответник не се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.03.2019 год., постановено по гр.дело № 49616/2018 г. на
СРС, І Г.О., 167 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.