Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр. Велико Търново, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА
ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
при
секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10216/ 2019 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на М.Н.Т. с ЕГН **********, адрес ***, срещу
Решение от 26.06.2019 г. по НАХД № 838 от 2019 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо устройство Серия К №
2497280, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на М.Н.Т., за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от същия закон, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400,00 лева. Касаторът заявява, че не оспорва самото
нарушение и фактическата обстановка, а единствано редовното връчване на фиша.
Претендира незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като от районния съд
неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е
възприето редовно връчване на електронния фиш на неговия адресат. Сочи, че
процедурата, разписана в цитираната норма не е спазена, а от въззивната
инстанция неправилно е възприето, че такова връчване е извършено на дата
18.04.2019 година. Прави твърдения, че за въпросния електронен фиш е узнал
случайно през месец февруари 2019 г., при извършена му проверка от служители в
РУ „Полиция“ - гр. Попово, които поискали да му го връчат, но поради технически
проблем в системата, не са могли да го връчат официално. На дата 18.04.2019 г.,
при друга полицейска проверка отново бил уведомен за същия фиш, който според
полицейските служители му бил връчен през месец февруари 2019 година. Същата
информация му била съобщена, когато след проверката на 18.04.2019 г. посетил
Пътна полиция - Попово, като му е било заявено и че не може да се ползва от
нормативно предвидената възможност да заплати само част от глобата, в срока за
обжалване. При проверка на задълженията си по ел. фишове/АУАН/НП която Т.
направил същия ден в портола за електронни административни услуги на сайта на
МВР, установил, че сумата която дължи по процесния електронен фиш е в размер на
400,00 лв., без възможност за заплащане на глобата в намален размер. Касаторът
твърди, че самият електронен фиш му е бил предоставен на дата 18.04.2019 г., за
което обаче не се е подписал никъде. Изтъква, че по повод на фактически отнетата
му възможност да заплати намален размер на глобата, заедно с жалбата пред ВТPC е депрозирал и млоба за
възстановяване на срока за обжалване, по която молба съдът не се е произнесъл.
С тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени решението на ВТРС и
потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирани писмени бележки
заявява, че поддържа касационната жалба с направените в нея искания, по
съображения, идентични на изложените в жалбата.
Ответникът
по касационната жалба, Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че изводите на районния съд са законосъобразни и правилни,
основани на събрания доказателствен материал, а искането за възстановяване
срока за обжалване, на практика уважено с разглеждането жалбата от районния
съд. С тези мотиви предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в
сила.
Съдът,
след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено
следното:
Касационната
жалба е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210,
ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 212 и чл. 213, и за
допустимост по чл. 215 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН. Като такава жалбата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство. Разгледана по същество е неоснователна.
При
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
За
да постанови съдебния си акт, от фактическа страна Великотърновският районен
съд е приел за установено, че на 20.01.2019 г., в 15:04 ч., на ПП І-4, км.
118+000, на територията на Община Велико Търново, в посока гр. Велико Търново,
с МПС – лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ***, собственост на М.Н.Т., е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство „ARH CAM S1“ с № 11743cb, като при ограничение на
скоростта от
Постановеното
от Районен съд – Велико Търново решение е правилно, а касационната жалба е
неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите
си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените
от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка.
Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния
съд не е постановено в нарушение на закона.
Налице
е процедура по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
началото на която е поставено със заснемане на извършеното нарушение
посредством техническо средство. В производството пред ВТРС от
административнонаказващия орган са представени годни веществени доказателства
по смисъла на чл.
189, ал. 15 от ЗДвП, изготвени с автоматизирано техническо средство и
установяващи нарушението за което е санкциониран жалбоподателят в него
производство. От
администрацията са представени удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология и Протокол №
71-С-ИСИ/ 29.10.2018 г. от проверка на
преносима система за контрол на скоростта на МПС, тип „ARH CAM S1“ с № 11743cb, от които се установява, че преносимата система за контрол е одобрен тип средство
за измерване,
преминало метрологична проверка, т.е. че е било изправно към датата на
процесното нарушение. При установена изправност на техническото средство, няма
основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни. От
ОД на МВР – Велико Търново е бил представен и протокол за използване на въпросното АТС, съгласно
който системата е използвана на 20.01.2019 г., в пътния участък ППI-4 км. 118+000, с начало на работа 13:15 ч. и
край 15:12 ч., т.е. на мястото и в периода, в който е заснето движението на
МПС, собственост на М.Т.. Както пред районния съд, така и пред настоящата
инстанция касаторът на практика не е отричал извършването на деянието, за което
е санкциониран, същото е безспорно доказано
и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно
нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
забрана скоростта на ППС да превишава установените и сигнализирани с пътен знак
стойности. В случая става въпрос за движение в пътен участък извън населено
място, за който с пътен знак В-26 е установено ограничение в скоростта 60 км/час. Извършена
е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното
нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид,
при което не обосновава приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Като се е произнесъл в
този смисъл и е потвърдил
електронния фиш, районният съд е постановил решението си при правилно
приложение на закона.
По отношение на единственото конкретно направено в
касационната жалба оплакване – че районният съд не е възстановил срока за обжалване на Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К № 2497280, каквото искане е било направено от М.Т.,
на основание чл. 186, ал. 2 от НПК, вр.
с чл. 84 от ЗАНН. Безспорно разпоредбите на чл. 186 от НПК, за възстановяване
на определени от закона срокове, са приложими и в производствата по установяване на нарушения на
ЗДвП посредством АТСС, и обжалване на електронните фишове, санкциониращи
извършителите на тези нарушения, по силата на препращащите разпоредби на чл.
189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 84 от ЗАНН. В конкретния случай, видно от изложените в
обжалваното решение мотиви, въззивният съд е приел, че определеният в чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП срок за съдебно обжалване на електронния фиш е спазен и като
своевреманно подадена, жалбата на Т. подлежи на разглеждане по същество. Тези
изводи съответстват на доказателствения материал по делото, а отправената до
ВТРС молба за възстановяване на пропуснат срок, като лишена от предмет, е била
недопустима и правилно не е била разгледана от решаващия състав. Действително,
по-прецизно би било същият да се произнесе с нарочен акт в посочения смисъл, но
липсата на такъв не съставлява порок, обуславящ незаконосъобразност на
развилото се съдебно производство, нито на приключващото го решение, което е
предмет на контрол пред настоящата инстанция.
Недопустимо за разглеждане от ВТРС е било и
направеното с молбата искане за спиране изпълнението на наложеното с ЕФ Серия К №
2497280, наказание „глоба“. Такова производство не е предвидено в ЗАНН и това е
логично законодателно решение, доколкото самото обжалване има препятстващ ефект
пред принудително изпълнение на административните наказания /арг. от чл. 74 от ЗАНН/. От друга страна, за разлика от АПК и изпълнението на административните
актове, приложимият закон не предвижда възможност за предварително принудително
изпълнение на административните наказания.
Неотносими към разглеждания спор са съображенията на
касатора, че поради липсата на надлежно проведена процедура по връчване на ЕФ,
той не е могъл да се възползва от превилегията по чл. 189, ал. 9 от ЗДвП.
Поначало доброволното изпълнение на наложеното с ЕФ наказание е извън предмета
на съдебен контрол по чл. 59 и сл. от ЗАНН, при което и възстановяването на
срока за това доброволно изпълнение /каквото явно се иска от касатора/, не е в
правомощията на съда. Наред с това, съгласно изричната разпоредба на чл. 189,
ал. 9, изр. второ от ЗДвП, самото предприемане на действия по съдебно обжалване
на ЕФ, изключва възможността при неблагоприятен за него изход на спора,
нарушителят да се ползва от цитираната превилегия.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение на Районен съд –
Велико Търножво не страда от визираните в жалбата на М.Н.Т. пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административният съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
Оставя
в Решение от 26.06.2019 г., постановено по НАХД № 838 от 2019 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.