МОТИВИ
по НОХД № 1306 по
описа на Специализиран Наказателен Съд, 8 състав
по описа за 2014 г.
Обвинението е повдигнато от Специализирана прокуратура (СП) против Т.С.Т. за
това, че:
1.През периода 2007 -
2008 год. в
гр. Ч.Б., обл. П., без съответното разрешение по смисъла на чл. 13 ал. 1 от Закона за кредитните
институции / обн. ДВ бр. 59/21. 07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г. / извършвал по занятие
банкови сделки по смисъла на чл. 2 ал.1 пр.2 от ЗКИ, за които
се изисква такова разрешение, като предоставял кредити в
български лева на различни лица:
-през
2007 година
в гр. Ч.Б. предоставил на В.Л.Л. *** сумата от 700 лева, през
месец април 2008
година
в гр. Ч.Б. предоставил сумата от 300 лева и през месец
септември 2008
година
в гр. Ч.Б. предоставил сумата от 3000 лева;
-на
31.12.2008 година
в гр. Ч.Б. предоставил на Е.Л.В. от гр. София сумата от 4 000 лева;
-в
началото на месец май 2007 г. в с. Д., обл.
П., предоставил на сем. Л.П.В. и Ц.М.В. ***, сумата от 4000 лева;
-в
края на 2008 година
в гр. Ч.Б. предоставил на А.Ц.А. *** сумата от 28 000 лева, срещу задължението
на същите да му върнат получените в заем суми с договорена месечна лихва върху
тях в размер 10/десет/ процента-престъпление по чл. 252 ал.1
от НК .
2.През месец
май 2009 год.
в гр. Ч.Б.,
обл.
П., като
лице от състава на МВР - служител в РУП - Ч.Б.
при ОД на МВР -
П.,
с цел да набави за С. Х. К. от гр. Ч.Б.
имотна облага, принудил В.Л.Л. ***, чрез
заплашване -
заплахи
спрямо семейството му, да претърпи нещо противно на волята му - да
подпише предварителен договор за покупко продажба на
недвижим имот в гр. Ч.Б., ул. " Х.К.
" № 41
с обвиняемия В.К. и пълномощно на адвокат Ц.Ц. *** да
извършва фактически действия на разпореждане със същият недвижим имот, като
на *****. адвокат Ц.Ц. прехвърлил на С.К.
собствеността върху този недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №**, том
**,
рег.№
****, н.дело
№ *** от
****** на нотариус И.И. *** действие РС-гр.Ч.Б. и с
това причинил на В.Л. и на съпругата му П.Д.Л. имуществени вреди в размер на 29 000 лева,
като деянието е извършено от две лица - В.П.К. и Т.С.Т.-престъпление по чл. 214 ал.2 т.1, вр. с чл. 213а, ал.2, т. 4 и 5, вр. с чл.142, ал.2,
т. 6, предл.4 от НК.
3.В периода
07.05.2008г.
- 23.03.2009г.
в гр.Ч.Б.,
обл.П.,
при условията на продължавано престъпление, в съучастие с В.П.К., с
цел да набави облага за майка си М.Х.В. *** възбудил и поддържал заблуждение у
различни лица и с това им причинил имотни вреди в големи размери както следва:
-На
07.05.2008г.
в гр.Ч.Б.,
обл.П., с
цел да набави облага за майка си М.Х.В. *** възбудил и поддържал заблуждение у Л.П.В.
и съпругата му Ц.М.В., че за да не извърши продажба Б*АД клон П.
на имотите им по техен заем към нея те да се разпоредят със свои недвижими
имоти / покупко-продажба
и дарение /
в
с.Д. , обл. П. - УПИ
с площ 735 кв.м.-имот
с планоснимачен № *** , парцел
* , кв.*
по плана на селото , ведно с построените в него жилищна сграда
от 86 кв.м.навес
и второстепенна сграда , 1/2 идеална част от УПИ с площ от 1919 кв.м.
- имот с планоснимачен
№ *** , парцел
****. кв.ЗЗ
по плана на селото , ведно с 1/2 идеална част от
построените в него жилищна сграда от 50 кв.м., жилищна
сграда от 170
кв.м., второстепенна
сграда от 20
кв.м.
и навес в полза на М.В. и с това им причинил имотни вреди в големи размери - 30 900 лева/
16300 лв.
за първия имот и 14600 лв.за 1/2 идеална част от втория
имот/.
-На
23.03.2009г. в гр.Ч.Б., обл.П., като
извършител в съучастие с В.П. ***, с цел да набави облага
за майка си М.Х.В. *** възбудил и поддържал заблуждение /че подписването на
нотариално заверено пълномощно в полза на обв.К. ***
е само за обезпечаване на задължението на сина им към обвиняемите/ у Ц.А.Ц. и
съпругата му И.И.Ц. *** да подпишат пълномощни
на К. /при което К. им предоставил сумата от 12 000 лева, за
прекратяване на техен нотариално заверен предварителен договор от ******. с
рег.№ *** на нотариус Я.Я.
с П.Н.П. ***/ и на 18.05.2009г. било извършено разпореждане / покупко-продажба/
с техен недвижим имот - УПИ Х-**** , кв.** по плана на гр.Ч.Б.,
ул."Я.С." № 2 с идентификационен № ******* с
площ 580 кв.м.
и застроените в него жилищна сграда и гараж в полза на М.В. и с това причинил
на Ц.А.Ц. и И.И.Ц. имотна вреда в големи размери - 27 800 лева-престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 , вр. с чл. 209, ал.1 , вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20 ал.2 от НК.
И против В.П.К. за това че:
1. През
месец май 2009
год.
в гр. Ч.Б.,
обл.
П., с
цел да набави за С. Х. К. от гр.Ч.Б. имотна облага принудил В.Л.Л., чрез сила - нанасяне на удари, да
претърпи нещо противно на волята му - да подпише предварителен
договор за покупко - продажба на недвижим
имот в гр. Ч.Б., ул. " Х.К.
" № 41
и пълномощно на адвокат Ц.Ц. *** да извършва
фактически действия за разпореждане със същият недвижим имот, като
на 27.07.2009г.
адвокат Ц. прехвърлил на С.К. собствеността върху този недвижим имот с
нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот №*, том*, per. № ****, н. дело №*** от 27.07.2009 г. на нотариус И.И. ***,
и с това причинил на В.Л. и на
съпругата му П.Д.Л. имуществени вреди в размер 29 000 лева, като деянието е извършено от две лица -
В.П.К. и Т.С.Т.-престъпление по чл.214, ал.2 т.1, вр.чл.213а, ал.2, т.4 от НК.
2. На
23.03. 2009 год.
в гр. Ч.Б. като извършител в съучастие с Т.С.Т., с цел да набави облага
за М.Х.В. *** -
майка
на Т.С.Т., поддържал заблуждение /че подписването на нотариално заверено
пълномощно в полза на обв.К. *** е само за
обезпечаване на задължението на сина им към обвиняемите/ у Ц.А.Ц. и И.И.Ц. *** да подпишат пълномощни на К. / при което К. им предоставил
сумата от 12
000 лева , за прекратяване на техен нотариално
заверен предварителен договор от 26.01.2009 г.
с peг. № *** на
нотариус Я.Я. с П.Н.П. *** / и
на 18.05.2009 година
било извършено разпореждане / покупко
- продажба
/ с
техен недвижим имот - УПИ X - **** ,кв.** по
плана на гр. Ч.Б., ул."Я. С. с
идентификционен № ******* с
площ *** кв. м. и застроените в него жилищна сграда
и гараж и с това причинил на Ц.А.Ц. и И.И.Ц. имотна
вреда в големи размери-27800лв.-престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК.
Обвинителният акт е внесен в СпНС на 01.10.2014 год. С разпореждане на съдията-докладчик
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, в което с определение
от 19.11.2014 год. Съдът е прекратил на осн.чл.289, вр.чл.369, ал.4 от НПК наказателното производство спрямо
подсъдимия Т.Т., което определение на първоинстанционния съд е потвърдено от АСпНС.Наказателното
производство е продължило само срещу подс.К. по
повдигнатите му обвинения.
В съдебното заседание представителят на СП поддържа обвинението срещу подсъдимия В.К., като твърди, че с оглед
събраните по делото доказателства същото е доказано по несъмнен начин.
Пледира, че в хода на
съдебното следствие по безспорен и категоричен начин е установено, че същият е автор на инкриминираното деяние.Предлага
на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание към средния
размер като изтърпяването на така наложеното наказание да бъде отложено съобразно
разпоредбите на чл.66 от НК.
Като частни обвинители са
конституирани В.Л., П.Л., Ц.Ц. и И.Ц..
Повереникът на частните обвинители В.Л. и П.Л. – адвокат
Г.,
счита, че обвинението е доказаното по несъмнен начин.
Заявява, че поддържа изцяло
становището на държавния обвинител. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да му
наложи наказание “лишаване от свобода”,
чието изтърпяване на бъде отложено
по реда на
чл. 66 НК.
Повереникът
на частните обвинители Ц.Ц. и И.Ц.
– адвокат С.,
поддържа становищата на обвинението и адв.Г.,
намира,
че обвинението е доказаното по несъмнен
начин.Моли съда да признае подсъдимия
за виновен и да му наложи
справедливо наказание.
Подсъдимият В.К., разбира в какво е обвинен и се възползва
от гарантираното му в чл. 55, ал. 1 от НПК право да
откаже да даде обяснения по делото. Моли да бъде оправдан,
заявявайки в последната си дума, че
не е виновен.
Защитата на подсъдимия – адвокат А.,
прави подробен анализ на събраните и проверени
доказателства като твърди,
че в хода на съдебното следствие
не са събрани
категорични и безспорни такива, касаещи
авторството на деянието, за което
е повдигнато обвинение.По пункт първи на обвинението повдигнато на подс.К., заявява, че се касае за безспорни
гражданско-правни отношения: касаело се за взет паричен заем от В.Л. от Т.Т., който не бил върнат.Определя ролята на подс.К. като такава на „сламен човек“.В подкрепа на тезата,
че става въпрос за същински граждански-правни отношения се сочи и факта, че по
този повод и за обявяване на сключения договор между тях за нищожен, се водят и
граждански дела.Сочи противоречия в показанията дори на пострадалия свидетел Л.
относно основни факти по обвинението.Подчертава факта, че подс.К.
е обвинен за това, че е принудил Л. да претърпи нещо против волята си чрез сила,
а според показанията на самия свидетел той е бил принуден да стори това чрез заплаха,
каквото обвинение срещу подсъдимия няма.
По пункт втори от обвинението срещу подс.К.,
адв.А. стои на позиция, че изначално това обвинение е
неразбираемо и нелогично, тъй като подзащитния
ѝ е обвинен, че е поддържал, без да е възбуждал заблуждение у
пострадалите като им е предоставил сумата от 12000лв. за да бъде развален друг
предварителен договор сключен с друго лице-св.П.П..Анализира
събраните доказателства и заявява, че обвиненията са недоказани, че подс.К. е невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по
реда на чл.
14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият
В.П.К. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, осъждан, със средно образование,
безработен, постоянен адрес:***,
с ЕГН **********.
През 2007-2008 год. св.В.Л. имал финансови затруднения като
няколко пъти му се наложило да взима заеми от от св.Т.Т. /спрямо който наказателното производство е прекратено на
осн.чл.369, ал.4 от НПК/, тъй като Л. знаел, че Т.
който работел като служител на МВР в РУ-Ч.Б. при ОД на МВР-П., дава пари на
лихва.Първите два пъти св.Л. успял да върне заетите парични суми на Т. ведно с
уговорената 10-процентна лихва.През 2008 год. – месец септември, той решил да
започне работа като таксиметров шофьор в гр.София, за което му трябвала спешно определена
сума пари.Той отново се обърнал към Т.Т. за заем като
му поискал 3000 лв. и той се съгласил да му даде тези пари при месечна лихва от
10 процента.Получил парите от него.През месец декември същата година братът на
св.Л.-св.Е.Л. също се нуждаел от 4000 лв., които пари брат му отново поискал от
Т. при същите условия и той му ги предоставил.В началото на 2009 год. по
инициатива на Т. била проведена среща между него и св.Л., на която Т. заявил,
че ще обедини двата заема и св.В.Л. ще му дължи общо 7000лв. при уговорената
месечна лихва и той се съгласил.За тези отношения между двамата не са съставяни
никакви документи.Първоначално св.Л. подпомаган и от своя брат, успявал да
връща макар и нередовно суми на Т., но през м.март 2009 год. плащанията спряли и в началото на месец май Т. се срещнал със св.Л.
като му заявил, че той трябва да гарантира заема си към него по някакъв начин и
да представи някакво обезпечение. Тогава свидетелят Л.
заявил, че не притежава собствен недвижим имот, тъй като къщата, в която живеел
със семейството си била собственост на баща му и неговия брат.В тази връзка,
същият поел ангажимент да говори с тях, за да му прехвърлят имота на негово име.Т. заявил, че този имот може да гарантира заема към него,
но за тази цел следвало той да бъде прехвърлен на името на В.Л..След няколко
седмици Т. отново извикал на среща Л. ***.Св.Л. отишъл на уговореното място и там
го чакал Т., а до него имало спрял лек автомобил „*****“, от който слязъл подс.В.К..Тогава за първи път св.Л. заявява, че е видял и подс.К..Т. започнал да заплашва Л., че заради неизплатения
дълг ще пострада не само той, но и семейството му, а подс.К.
според показанията на св.Л. му ударил два шамара.Св.Л.
обяснил, че е говорил с баща си и чичо си да му прехвърлят къщата, за да може
да изтегли кредит от банка и да върне парите.Т. обяснил, че дължимата сума
заедно с лихвите вече била нарастнала до 13 700 лв.
и за да бъде обезпечен този дълг следвало да подпишат предварителен договор със
св.Л. за покупко-продажба на имота, след като бъде прехвърлен на негово
има.Разбрали се да определят срок в предварителния договор, през който да бъде
дадена възможност на Л. да върне парите, в противен случай предварителния
договор щял да бъде обявен за окончателен.На 20.05.2009 год. св.Л. придобил от баща
си и чичо си недвижимия имот находящ се в гр.Ч.Б.,
ул.“Х.К.“ №**. На 26.05.2009 год. по указание на Т. св.Л. действащ за себе си и
като пълномощник на съпругата си-св.П.Л. подписал предварителен договор за
покупко-продажба на имота си с купувач подс.В.К. и
срок от 2 месеца /до 26.07.2009 год./, до изтичането на който Л. може да върне
сумата и договора да не бъде обявен за окончателен. При
неизпълнение в срок, симулативното съглашение, а именно – покупко-продажба, щяло да породи
своите правни последици като правото на собственост
върху недвижимия имот премине в патримонуима на фиктивния купувач.След подписването на предварителния договор Т.
предоставил на Л***** още 600 лв. за разходи за кандидатстване по бъдещия банков кредит.Същият ден св.Л.
упълномощил и адв.Ц.Ц. да
извършва вместо него всякакви действия с имота.Той нямал намерение да продава
имота си тъй като смятал, че ще успее да изтегли кредит и да върне заема, но
бил наясно с условията на предварителния договор и се бил съгласил с тях.До
определения в предварителния договор срок св.Л. не могъл да върне парите и на
27.07.2009 год.-след изтичане на определения в предварителния договор 2-месечен
срок, имота бил прехвърлен от
пълномощника адв.Ц. на С. К.- приятелка на подс.К..На св.Л. бил отказан банков кредит според неговите
показания, тъй като не можел да го обезпечи.От материалите по делото обаче е
видно, че кредитоискател бил не св.В.Л., а неговия бяща
–св.Л.Л., който лично бил прехвърлил имота си на
св.В.Л.. След като разбрал, че имота вече е прехвърлен на трето лице, св.В.Л.
поискал да се срещне с Т., което и станало.На тази среща св.Л. попитал Т. колко
пари са необходими, за да му върнат имота като сумата вече била нарастнала до 20 000 лв. Св.Л. започнал да търси пари
от приятели и с помощта на брат си-св.Е.Л. събрали обявената сума.Той отишъл
при Т. и заявил, че разполага с исканите 20 000 лв., но той му казал, че
вече сумата която е необходима да бъде прехвърлен имота обратно на тяхно име е
40 000 лв. каквато сума те не можели да осигурят.Имотът бил обявен за
продажба и продаден на св.К.П.В..
Свидетелят А.А. живеел заедно с родителите си Ц.Ц.
и И. ***.В началото на 2008 год. св.А. взел на няколко пъти парични заеми срещу
много висока лихва от св.К.М., който разпитан пред съда отрича да е имал
каквито и да било финансови отношения със св.А., но което се опровергава от
свидетелските показания на св.И.Ц., св.Ц.Ц. и св.И.Х..Първоначално
А. се опитвал да изплаща месечните вноски към М., но в един момент това станало
непосилно за него, тъй като вече бил взел пари и от други хора вкл. от приятелката
си-св.И.Х., която от свое име изтеглила няколко кредита от различни банки, за
да му помага да си връща дълговете.В същото време св.М. започнал да го заплашва
и дори няколко пъти му нанасял побои.Към края на месец октомври 2008 год. св.М.
уведомил А., че сумата, която му дължи вече е в размер на 20 000 лв.Тогава
той решил да потърси помощ от Т.Т., за който знаел,
че е полицай с влияние в града.Уговорили си среща, на която А. споделил за
проблемите си с К.М. и се поинтересувал къде да пусне жалба срещу него.Т. му
обяснил, че е безсмислено да се занимава с жалби, а по-добре да се срещнат с подс.В.К. и той да оправи проблема.Св.А. се съгласил и през
месец ноември 2008 год. Т. уведомил А., че дълга му към св.М. е върнат и вече
не дължи пари на св.М., а на него, като задължението му било в размер на 28 000лв.
с лихва десет процента на месец.А. повече не бил притесняван от св.К.М. и
започнал да изплаща задължението си на Т. като на няколко пъти му давал пари-общо
17200 лв.
Родителите на св.А.А.-св.И.Ц. и
св.Ц.Ц. забелязали, че синът им от известно време е
притеснен и нервен и след разговори с него разбрали за неговите финансови
проблеми.Искали да му помогнат със средства и на 26.01.2009 год. сключили
предварителен договор със св.П.П. за продажба на
недвижимия си имот находящ се в гр.Ч.Б., ул.“Я.С.№**като
получили сумата от 10 000 лв. които дали на сина си.Разбирайки, че имота
на Ц**** е договорен за продажба и е сключен дори предварителен договор с конкретен
купувач Т. предложил на сем.Ц*** да им
даде 12 000 лв., които да върнат на купувача-св.П. и да развалят
предварителния договор с него.Казал им, че след като развалят предварителния
договор със св.П. за имота, могат да го прехвърлят на него или на посочено от
него лице, което ще гарантира дълга на сина им към Т..Обяснил им, че трябва да
подпишат пълномощно на подс.К. да се разпорежда с имота по свое усмотрение, което да
служи като гаранция за Т., че ще му бъдат върнати парите.Семейство Ц**** се
съгласили и на 23.03.2009 год. отишли при нотариус и развалили предварителния
договор сключен на 26.01.2009 год. със св.П.П. като
на него му били върнати 12 000 лв. които той бил платил при сключването на
предварителния договор.Заедно с това Ц*** упълномощили подс.В.К.
да „извършва всякакви фактически действия на разпореждане с права от тяхно име
като продава, дарява, заменя или чрез друг възмезден способ, както и да сключва
предварителен договор при условия и цена удовлетворяващи го относно собствения
им недвижим имот-поземлен имот с построената в него жилищна сграда и гараж, да
получава договорената цена, да подписва всички документи от тяхно име, да
договаря сам със себе си както и да преупълномощава
други лица“.Още същия ден подс.К. преупълномощил
св.Ц.Ц. за същото, подписвайки му пълномощно заверено
нотариално.На 18.05.2009 год./два месеца след упълномощаването/ имотът бил
прехвърлен на майката на Т.-М.В..
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показания на свидетелите В.Л., П.Л., Е.В., Л.Л., И.Д., И.Ц.,
Ц.Ц., А.А., П.П., И.Х., М.в., С.В., Ц.Ц. и И.И., съдебно-оценителни експертизи, прочетените на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства: копие от нотариален акт за
покупко-продажба №* от *******2009 год.,Декларация по чл.264 от ДОПК от В.Л.,
Декларация по чл.264 от ДОПК от П.Л., скица на поземлен имот №**** 2009 год.,
Удостоверение за данъчна оценка по чл.264 от ДОПК на Л.Л.,
копие от нотариален акт №** от *****2009 год., Пълномощно от В.Л. и П.Л. в
полза на адв.Ц.Ц., Пълномощно
от П.Л. в полза на В.Л., Декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД от П.Л., писмо от
банка ДСК от ****2010 год., предварителен договор от *****2009 год., предварителен
договор за покупко-продажба сключен между продавачи Ц.Ц.
и И.Ц. и купувач-П.П. от *****2009 год., писмено споразумение на осн.чл.20а, ал.2 от ЗЗД, копие от нотариален акт №** от ****2009
год., пълномощно от Ц.Ц. и И.Ц. в полза на В.К., пълномощно
от В.К. в полза на адв.Ц.Ц.,
декларация по чл.264 от ДОПК от И.Ц., декларация по чл.264 от ДОПК от Ц.Ц., скица на поземлен имот №****2009 год., Удостоверение за
данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК на Ц.Ц., запис
на заповед, справка
за съдимост на подсъдимия К..
По пункт първи от обвинителния акт Съдът приема следното:относими към това обвинение срещу подс.К.
са показанията на свидетелите В.Л., П.Л., Л.Л., Е.В.,
И.Д., Ц.Ц., С.К. и И.И..Единственото
доказателствено средство, пряко установяващо извършеното
от подс.К. са свидетелските показания на пострадалия
В.Л..Останалите свидетели-П.Л., Л.Л., Е.В. и И.Д. са
съпруга, баща, брат и кръстник на частния обвинител Л..Тези свидетели не
установяват свои лични наблюдения относно главните факти на доказване в
процеса, а само преразказват това, което им е казал пострадалия.Настоящият
съдебен състав кредитира показанията на изброените свидетели относно
обстоятелствата на вземане на заема получен от св.В.Л. от Т.Т.
поради възникналите
финансови проблеми за свидетеля Л. и спирането на плащанията към кредитора Т.,
обстоятелството, че се е стигнало до договорки между св.В.Л. и неговия баща и
чичо да му прехвърлят имота на негово име, след което той да го прехвърли на
кредиторите си.Няма спор и относно обстоятелството, че след изпадането в пълна
невъзможност да връща заема си към Т., между двамата са провеждани разговори за
гарантиране на заема по някакъв начин, което довело до подписването на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на св.Л.. В
подготвителните действия по сделката участвал и св.В.Л. като набавял документи
и др.В определения двумесечен срок на този договор му е била дадена възможност
да изплати заема си и договора да не стане окончателен и да не породи своите
правни последици.Това не станало и имотът бил прехвърлен на трето лице-св.С. К.,
която е стра на съпругата на Т. и живее на семейни
начала с подс.К..В останалата част на показанията на
изброените свидетели съдът констатира известни противоречия и неточности и то
основно по отношение на това, оказвана ли е принуда но св.Л. да сключи сделката
за имота.Твърди се, че подс.К. неколкократно
е нанасял удари /шамари/ на Л. и че страхът от него е мотивирало пострадалия да
извърши действия по разпореждане с недвижимия имот.В същото време, анализирайки
основно показанията на св.Л. съдът установява следното-че показанията на Л. са
изключително фрагментарни относно основния факт на доказване, а именно
употребена ли е сила по отношение на него, която да го мотивира за последващите
му действия, каквото е и обвинението предявено на подсъдимия.По този въпрос св.Л.
твърди единствено и само „на всяка среща имаше шамари“, „двата шамара бяха
задължителни“.По-подробно обаче обяснява това, че не шамарите, а отправените
към него заплахи, че ще пострадат жена му и децата му са го накарали да
предприеме действията по прехвърлянето на имота.
Поради същественото му значение следва да бъде обсъден
въпроса с фактическите рамки на предявеното срещу подсъдимия К. обвинение.Съгласно
същото подсъдимият К. с цел да набави за С.К. имотна облага принудил В.Л. чрез
сила-нанасяне на удари, да претърпи нещо
противно на волята му-да подпише предварителен договор за покупко-продажба на
собствения му недвижим имот, с което му причинил имотна вреда.Сред съществените
факти на обстоятелствената част на обвинението се нарежда и този за основанието
да се искат парите.Съгласно обвинителния акт това бил даден преди това заем,
поискан от пострадалия, като св.Л., който не за първи път взимал заеми от Т. много
добре бил запознат с условията поставени му от Т..
Разглеждайки основния състав на престъплението по чл.214,
ал.1 от НК, доколкото ал.2 на същия текст, по който е повдигнато обвинението,
урежда по-тежко квалифициращите го обстоятелства, съдът отбелязва, че съставомерността включва като елемент на обективната страна
причиняването на имотна вреда на потерпевшия или на
друго лице в резултат на принудителни действия-било то принуда или заплаха.От
субективна страна при изнудването по чл.214 от НК деецът цели да набави за себе
си или за другиго имотна облага и целта винаги е користна.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.213а от НК
в основния състав обхваща извършване на действия по отправяне на заплаха с
тежки последици за заплашения или ближните му.То е довършено само с факта на
отправената заплаха и не се изисква да е настъпил целения от дееца резултат.Разпореждането
с вещ, с право или поемането на имуществено задължение от страна на пострадалия
може по същината си да се явява и като изпълнение на дължимо спрямо дееца по
съществуващо облигационно задължение.В тази хипотеза се укорява начинът, по
който пострадалия формира решението си да предприеме разпоредителни действия
във връзка с имуществения му патримониум, а не
засягането на последния.
Съотнесено към конкретния казус, гореобсъдените
отправни положения за характеристиките на двете престъпления, съдът намери следното:
Подсъдимият е обвинен в това, че е употребил
сила-нанасяне на удари, за да мотивира св.Л. да подпише предварителен договор
за покупко-продажба на собствения му недвижим имот и пълномощно на друго лице-св.Ц.
да извършва фактически действия на разпореждане с имота, че св.Л. е бил принуден да формира взетото от
него решение чрез употребена сила от подс.К. и е
направил разпореждането, с което е върнал нещо дължимо на извършителя.С оглед
възприетата от съда недоказаност на тези факти, се налага изводът, че подс.К. не е осъществил изпълнителното деяние.За това, че
на всяка среща между Т., подсъдимия и св.Л., последния бил „ял шамари“ от К.,
твърди единствено и само св.Л. и отчасти св.Л.-негова съпруга.И двамата
свидетели са пострадали от действията на подс.К. и в
тази връзка техните показания бяха анализирани от гледна точка на това, че
показанията на пострадалия са едновременно източник на доказателства, но и
средство за защита на накърнените му от престъплението права.Съдът държи сметка
за двойнственото положение на пострадалия в процеса
като страна, тъй като особеното му положение може да го мотивира да бъде
тенденциозен, недобросъвестен и необективен.Това изисква заострено внимание при
установяването на правнорелевантните факти и при
оценката на същите да се изключи изцяло категорично и несъмнено извода, че е
възможно показанията му да са пречупени през обективната преценка за това,
което следва да изложи пред съда така, че да обслужи тезата му.
Свидетелят В.Л., който е конституиран в процеса и в
качеството си на частен обвинител е разпитван няколко пъти на ДП като е
проведен и негов разпит по реда на чл.223 от НПК.Съдът даде вяра на показанията
му относно безспорния факт, че през периода 2008-2009 год. св.Л. неколкократно е взимал по негова молба пари на лихва от Т.Т., опитвал се е да изплаща дължимите суми ведно с
уговорените между тях лихви, но след 4-5 месеца престанал да плаща, защото имал
финансови затруднения.През целия период дължимата сума нараствала предвид
лихвите, които се трупали.В разпита пред настоящия съдебен състав св.Л. заяви,
че след спирането на плащанията, Т. го е извикал на среща, на която за пръв път
е видял подс.К. и той му е ударил два шамара, за да
го сплаши и да го накара да върне парите.Тези срещи между св.Л., Т. и подс.К. продължили около два месеца като свидетелят заяви
относно основния факт на доказване, а именно нанасяните удари и отправяните
заплахи, съвсем без подробности, че на всичките срещи е „ял шамари“ от подс.К., но за да върне парите, а не да прехвърля имота си.Търсейки
начин да стане това, на една от срещите се стигнало до предложението св.Л. да
гарантира заема си с недвижим имот, но той обяснил, че няма такъв, защото
къщата в която живее със семейството си е на името на баща му-св.Л.Л. и неговия брат.Свидетелят категорично заяви, че Т. му е
предложил баща му и чичо му да му прехвърлят къщата находяща
се в гр.Ч.Б., на ул.“Х.К.“№** и той от свое име да сключи предварителен договор
с подс.К. и в срока до обявяването на този договор за
окончателен, св.Л. да предприеме действия, за да върне парите на Т. като след
връщането на дълга този договор няма да се обявява за окончателен и ще бъде
прекратен.Св.Л. доброволно се е съгласил с всичките тези условия.Тези договорки
устройвали св.Л., той и не възразил на уговорения 2-месечен срок, в който е
можел да изпълни задължението си към своите кредитори, приел от Т. и
допълнителна сума, с която да заплати съответните такси пред банка, за да
кандидатства за ипотечен кредит.
Констатираното бе съществено противоречие
с дадените показания пред разследващите органи, което даде основание
за прочитане на протокола за
разпит от досъдебната фаза /27.01.2010
год. /т.2, л.1-4/, съгласно разпоредбата
на чл. 281,
ал. 4, вр.ал.1,
т.1 от НПК по искане на адвокат
А.. Съобразно константна съдебна практика на ВКС, съдебният състав предостави възможност на въпросния свидетел
да уточни кои показания поддържа
(в този смисъл р.
550-2002-II н.о. ВКС), при което свидетелят
Л. заяви че не знае, че му се губят тези факти. Тези противоречия в показанията
на свидетеля съда
намира за съществени, тъй като
са във връзка с обвинението и между показанията
му на досъдебното
производство и тези на съдебното следствие
има несъответствие, което се изразява в отричане
на обстоятелства и изнасяне на нови
факти и обстоятелства.
Основно се спори
по делото за обстоятелствата предшестващи сключената сделка-дали
това е станало след съгласуване на волите на страните за това, кой е предложил това и главно употребена ли е сила от подс.К. за убеждаването на св.Л. да го направи.Показанията
на свидетеля не кореспондират и с писмените доказателства отразяващи предприетите от Л. действия
по нейното подготвяне, а именно: подписването на необходимите документи и то пред
длъжностни лица. Досежно сключения на ****2009 год. предварителен договор
за покупко-продажба
дадените показания в тази част са в синхрон
с показанията на свидетеля Ц.Ц. и И.И. и от
изготвения нотариален договор който служи като разписка
за получената от Л.
сума. От своя страна по делото не
се събраха доказателства, който да свидетелстват за извършени злоупотреби
от страна на нотариус И. и адв.Ц. във
връзка с изповяданата с участието на тези свидетели сделка. Показанията на св.Л. в анализираните части – започналите преддоговорни отношения, подготовката по сключване на
договора и изповядването на същата не са изолирани, а се подкрепят от редица
гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства като в същото време единствено показанията на Л. внасят коренно
различни фактически данни относно основния спорен въпрос. Последните обаче са
не само противоречиви, имайки предвид противоположните сведения от досъдебната
и съдебна фази, но и абсолютно голословни и едностранчиви, тъй като по
отношение на спорните факти те се
подкрепят единствено от показанията на свидетелите П.Л., Л.Л., Е.В., И.Д., за
които стана дума, че са близки роднини на ЧО и не са преки очевидци на
случилото се.Следва да се отбележи, че в показанията на този свидетел Л. се
забелязва, че те са изключително детайлни относно всички други обстоятелства, с
изключение на оказаната спрямо него принуда от подсъдимия.Действията на
подсъдимия се описват без подробности, схематично по един и същ начин:“ на
всяка среща имаше по два шамара“ от К..
Друг свидетел, чийто показания
съдът счита, че следва подробно да анализира е св.П.Л.-съпруга на св.Л. и ЧО по
делото.Същата заявява, че неколкократно са вземали
пари на заем от Т.Т., но при последния случай са
изпаднали в невъзможност да върнат парите, поради което са търсили други начини
да направят това.След договорка с Т. са решили да им бъде прехвърлена къщата, в
която живеят от бащата на св.В.Л. и техния чичо, за да могат да я ипотекират в
банка и да изтеглят кредит, с който да изплатят дълга си към К..Свидетелката
заяви пред съда, че са били наясно с условията на сделката.Тази свидетелка
заяви също, че в двумесечния срок предвиден в предварителния договор са
предприели действия по отпускането на кредит от Б****, но им е бил отказан,
защото „нямат нищо на свое име“.Това е потвърдено и в показанията на св.В.Л.
като се заявява от тези двама свидетели, че това е станало, защото подс.К. бил прехвърлил имота на трето лице.Това не съответства
на фактите по делото, тъй като имота действително е бил прехвърлен, но след
изтичане на уговорения срок.Не отговаря на истината и твърдението, че на св.В.Л.
е отказан кредит, тъй като видно от приложеното уведомление от Банка ДСК
кредита е поискан на 24.07.2009 год. и то не от св.В.Л., а от неговия баща-св.Л.Л., който не би могъл да бъде одобрен за ипотечен кредит
тъй като имота не е бил вече негова собственост и той добре е знаел това/т.3-л.171/.
Относно другите важни за
делото факти, а именно отправените заплахи и употребената сила по отношение на нейния
съпруг В.Л., св.Л. заявява, че не е присъствала лично на такива, но знае от
съпруга си за това.Описва случай, когато св.В.Л. се прибрал с насинено око като
твърди, че е бил удрян от подс.К..Тези нейни
показания преповтарят пред съда казаното от нейния съпруг. Не са депозирани
жалби срещу К. пред компетентните органи тъй като св.Л. твърди, че ги е било
страх и едва след задържането на подс.К. по друго
наказателно производство са направили това.И това обстоятелство стои далеч от
фактите тъй като жалбите до различни инстанции са депозирани от тях на
28.10.2009 год., а подс.К. е бил задържан едва лятото
на 2010 год.
Съдът кредитира показанията
на св.Д., св.Е.В. и св.Л.Л., но не счита, че следва
да ги анализира подробно, тъй като тези свидетели пресъздават факти и
обстоятелства, които стоят далеч от непосредствения предмет на доказване.Св.Д.
заявява, че е знаел за финансовите проблеми на св.В.Л., за това, че е взел
няколко пъти пари от Т., че е трябвало да „заложат“ къщата при подс.К. като гаранция докато му върне парите.
В показанията и на двамата
свидетели Л. и В.Л. съда установи тенденциозност относно действията на подс.К..Той е осъществил действията касаещи сключването на
сделката със съзнанието, че свидетелите Л. дължат пари на Т., тъй като според
показанията на пострадалите парите им ги е дал Т..Съгласието на свидетелите да
се действа именно по този начин е третирано от подсъдимия като признание за
дължимото.Наличието на субективна увереност у подс.К.,
основана на конкретни обстоятелства по делото, категорично не е обстоятелство,
изключващо причиняването на вреда.То обаче изключва користната цел, защото
подсъдимият действа с убеждението не за набавяне на имотна вреда, а за
възстановяване на нещо, което му се дължи.Тези съображения предпоставят
извода за неиздържаност на обвинителната теза по подбраната и поддържана от
обвинението квалификация в контекста на установените по делото факти.Те не
могат да се субсумират под състава на престъплението
по чл.214 от НК поради липса на обективни и субективни съставомерни
елементи едновременно.
Принципно деянието на подс.К. би могло да се квалифицира като такова по чл.213а
от НК, в случай, че обвинението бе релевирало в своя акт
или чрез надлежно изменение съществените за него факти.За съда също не
съществува пречка да преквалифицира деянието от таково
по чл.214, ал.2, т.1 в такова по чл.213а от НК, защото последното не е по-тежко
наказуемо от това по соченото първоначално обвинение.За да е приложим такъм подход обаче е необходимо подсъдимият да е разполагал
с възможност да организира защитата си срещу тези факти.
С тези мотиви съдът призна
за невиновен подс.К. по това обвинение.
По пункт втори от обвинителния акт Съдът приема следното:относими към това обвинение срещу подс.К.
са показанията на свидетелите Ц.Ц., св.И.Ц., св.А.А., св.И.Х., св.П.П., св.М.В.-майка
на Т. и св.Я.М..
Подс.К. отговаря пред съда, че като извършител в съучастие с
Т.Т. поддържал заблуждение у семейство Ц., че те подписвайки
пълномощно в негова полза да се разпорежда както намери за добре с техния
собствен имот в гр.Ч.Б., ул.“Я.С.“№2, само обезпечават задължение на сина
им-св.А.А. към Т., като давайки им 12 000 лв. за
да бъдат изплатени на св.П.П., с който бил сключен
друг предварителен договор за същия този имот, подс.К.
задълбочил това им заблуждение и това било с цел да бъде набавена облага за св.М.В.,
а на тях да им бъде причинена вреда.Това обвинение съдът намери за категорично
недоказано.
От показанията на свидетелите И.Ц., Ц.Ц.
и А.А. категорично е установено, че поради финансови
затруднения и наличие на парични задължения към различни лица и банкови
институции от сина им-св.А., те са принудени да търсят пари, за да връщат на
кредитори.Св.Ц. подробно разказва, че разбирайки за проблемите на сина им, са
продали имота си на св.П.П., който им е дал пари-10 000
лв.За тази сделка първоначално сключили предварителен договор с него с уговорен
двумесечен срок, в който ако върнат парите няма да сключат окончателен такъв.В
същото време св.А. дължал пари и на св.К.М. като предвид уговорените лихви дължимата
сумата постоянно нараствала, а самия М. започнал да заплашва А..Притеснен от
това той потърсил съдействие от Т.Т., който обещал да
се разбере с К.М..Действително последния престанал да притеснява А., но той бил
уведомен от Т., че вече дължи парите на него.Т. искал да си гарантира вземането
и поискал да сключат предварителен договор за семейния имот на Ц., но разбрал,
че той вече е прехвърлен на друг човек с предварителен договор-на св. П..Предложил
им да изплати на П. получената от него сума и да развалят предварителния
договор с него, което и станало.Всичко това се потвърждава от свидетелските
показания на Ц., Ц., А. и П..Не се събраха
доказателства, че Ц. са били подведени от Т., а още по-малко от подс.К. да направят това.Изначално тяхното намерение е било
такова.Подс.К. с предаването на сумата не само не е
поддържал каквото и да било заблуждение у Ц., но е изпълнил тяхно задължение към
св.П., основаващо се на сключения предварителен договор.
От показанията на св.Ц. и св.Ц. става ясно, че те
са искали да ипотекират
или продадат имота си с цел да
погасят
задълженията на сина си и са
реализирали
това свое намерение със сключването
на процесната сделка.Св.Ц.
разказва: “идеята на предварителния договор беше синът ми да бъде откупен,
защото го заплашваха“.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.И.Х., с която
св.А. живеел на семейни начала през този период-самата тя била теглила няколко
кредита заради А. като и до момента той ѝ дължал пари въпреки подписаната от него в
нейна полза записна заповед.В показанията си тя
заявява, че е била свидетелка на заплахи по отношение на св.А., но от св.М..Разказва,
че А. се е обърна за помощ към Т.Т., за да се избави
от причинените му притеснения от страна на М..Заявява, че не познава подсъдимия
К..
На първо място наличието на договор между подс.К. и св.Ц. сам
по себе си не води до извода за наличие или липса на престъпление по чл.209,
респ. по чл.210 от НК. По изложените съображения е
абсурдно да се говори за въвеждане в заблуждение, с цел свидетелите Ц. да
извършат имуществено разпореждане, от което да настъпи имотна вреда. За разлика
от гражданскоправната измама, която по смисъла на чл.
29 от ЗЗД е основание за унищожаване на сделките, при измамата по смисъла на НК
се изисква още при самото сключване на договора деецът да е формирал представи,
че разходът, който измаменото лице прави е безвъзмезден т.е. той няма намерение
да изпълни своята част от взаимните задължения и невъзстановим – липсва
намерение за каквато и да е насрещна обвързаност. Така настъпилата имотна вреда
трябва да е пряко следствие от заблуждението и предприетото в следствие на него
имуществено разпореждане. Установи се, че този механизъм на осъществяване на наказателноправната измама в случая не е налице, тъй като
подсъдимият е изпълнил добросъвестно своите задължения по сключения договор.
Всъщност липсват фактически данни и за осъществена гражданскоправна
измама, тъй като пострадалите изначално са съзнавали и искали настъпването на
правните последици на процесната сделка. По аргумент
от по-силното основание не може да се твърди, че липсва и съгласие от страна на
същите, което би представлявало основание за прогласяване нищожността на
сключения договор, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл.
2 от ЗЗД.Престъплението по
чл.209 и следв. от НК от субективна страна може да
бъде извършено само при наличие на пряк умисъл и користна цел. С оглед на това,
за да е осъществен съставът му, следва към момента на извършване подс.К. да е имал користна цел – да е имал изричното
намерение по този начин да си осигури неправомерна облага. За да е виновно
извършено деянието, следва към момента на извършването К. да е съзнавал и
факта, че разпореждането с имущество от страна на св.Ц. и св.Ц., ще причини на
последните имотна вреда, т.к.няма да получат насрещна престация
за него. Видно от доказателствата по делото е, че в действителност между Т.Т. и свидетелите Ц. са водени разговори за начина, по който
да си уредят финансовите отношения възникнали между тях по повод усвоените вече
средства от сина им св.А. осигурени му от Т..Самите те са се съгласили да
прехвърлят имота си на Т. /или посочено от него лице/ с цел финализиране на
тези отношения между тях.
Съгласно утвърдената съдебна
практика, изводът за субективното отношение на дееца към деянието следва да се
гради не върху неговото твърдение относно това, а върху обективните факти по
делото.
Логични и последователни са показанията и на свидетелите Ц.Ц. и нотариус И.И.. Св.Ц. безпротиворечиво установява факта около подготовката на
сделката и реализираните помежду им преддоговорни
отношения, в която част показанията му напълно кореспондират с показанията и на
другите свидетели-Ц., А. и Х.. Що се отнася до нотариус И., последната заявява,
че няма спомен за страните по сделката. С категоричност посочва, че е изпълнила
вменените ѝ от закона задължения във връзка с изповядването на сделката.
Ето защо цитираните гласни доказателствени средства
бяха приобщени към доказателствената съвкупност
безусловно. Нотариалният
акт е годно доказателство и самият опит да се
допусне една от страните по
сделката, след като е участвала в подготовката на същата и в последствие е заявила, че съзнава
последиците й, да заяви, че е излъгана
би нарушило правната сигурност в гражданския оборот.
Настоящият съдебен състав даде вяра на показанията
на св.Ц., св.Ц. и св.А..Същите разкриват в детайли събитията около възникналите
задължения на св.А. към различни лица, отправената молба за финансова помощ към
Т.Т., разрешаването на проблема между св.А. и св.М., факта,
че Т. очевидно е изплатил дълга на А. към М. и самия той е станал заемодател на
същия, възстановяването на дадените 12 000 лв. на св.П. и проведените
разговори по между им и отправената оферта за сключване на договора за покупко-продажба
от 18.05.2009 год.Що се отнася до процесът, предшестващ сключването на
инкриминираната сделка, то изводи в тази насока могат да бъдат направени въз
основа на писмените доказателства отразяващи предприетите от Ц. действия по
нейното подготвяне, а именно: набавяне на необходимите документи-удостоверение
за данъчна оценка, скица на имот, декларации по чл.264 от ДОПК необходими при
прехвърляне на собственост на недвижим имот подписани лично от двамата
свидетели, пълномощно от Ц. в полза на подс.К.. От
своя страна по делото не се събраха доказателства, който да свидетелстват за
извършени злоупотреби от страна на нотариус И. във връзка с изповяданата от нея
сделка. Обясненията на подсъдимия и в трите анализирани части – започналите преддоговорни отношения, подготовката по сключване на
договора и изповядването на същата не са изолирани, а се подкрепят от редица
гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства като в същото време единствено показанията на Ц. внасят коренно
различни фактически данни. Последните обаче са не само противоречиви, имайки
предвид противоположните сведения от досъдебната и съдебна фази, но и са
абсолютно голословни и едностранчиви, тъй като не се подкрепят от нито едно
събрано и проверено по реда на НПК доказателство.
На следващо място, съдът констатира
противоречия и относно това дали Ц. са били наясно, че подписват пълномощното
на подс.К., с което изрично го упълномощават да
извършва всякакви фактически действия на разпореждане относно собствения им имот.В
съдебното заседание св.Ц. твърди, че “Заложихме /има се предвид предварителния
договор със св.П./ къщата, за да можем да плащаме лихвите“, „в един момент пак
отидохме при Т. и той ни даде 12 000 лв. да я откупим, за да можем да я
заложим пак“.Св.Ц. също твърди, че „за да оттърват“
сина им-св.А. от кредитори, са се обърнали за помощ към Т. и подс.К., тъй като Т. бил полицай, а подс.К.
трябвало да се разбере със С. /св.М./, който притеснявал сина им.В последствие
пред съда пък заявяват, че са подведени, че няма да загубят къщата си, а ще
преотстъпят само дворното място.Не става ясно дали са били запознати и с
естеството на документите, които подписват, тъй като заявяват пред съда, че са
се договаряли за дворното място, а докато в досъдебната фаза е категорична, че
е знаела, че подписва нотариален акт, но не обърнала внимание, тъй като
мислила, че той е необходим за погасяване на задълженията на сина им към Т., а
освен това имали доверие на Т., защото той бил полицай.Освен всичко казано е
очевидно, че документа, който са подписали е пълномощно в полза на подс.К., а не договор за покупко-продажба или нотариален
акт.От показанията на св.Ц. пък става ясно, че всичко се е диктувало от Т..Свидетелят
неколкократно заяви, че „на К. гласа не съм чул, всичко
се диктуваше от Т.“, дори подс.К. не е поискал да му
бъдат предадени документите за имота. От
анализа на цялата доказателствена съвкупност съдът
намира, че в тази си част следва да бъдат частично кредитирани показанията на
тези свидетели дадени на съдебната фаза, тъй като няколко пъти свидетелите Ц.
заявяват, че са знаели какво подписват и са го искали, за да отърват сина си от
неприятностите, че са подписали документите, но са мислели, че ще запазят имота
си като успеят да върнат дълга си.
Ето защо, въз основа на извършеното обсъждане на посочените гласни доказателствени средства и последвалото им съпоставяне с
останалия доказателствен материал, се стигна до
отхвърляне и опровергаване на изложената версия от страна на свидетелите Ц..
По този втори пункт от обвинителния акт подсъдимият В.К. е привлечен под
наказателна отговорност за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1, вр.чл.20,
ал.2 от НК. Посочената разпоредба представлява специален, по-тежко квалифициран
състав на престъплението “класическа измама” по ал. 1, и като такава е
препращаща. Следователно, за да се изследва налице ли е съставомерно
деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, следва най-напред да се изясни съдържа ли
то всички признаци от обективна и субективна страна на основния състав по чл.
209, ал. 1 от НК, и в допълнение – налице ли е квалифициращият признак,
съдържащ се в разпоредбата на чл. чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, а именно –
причинената имотна вреда да е в “големи размери”.
Основен признак от обективната страна на деянието, инкриминирано в
разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК е неговото изпълнително деяние, състоящо се в
действие, което приема формата на “възбуждане” или “поддържане” на заблуждение
у измаменото лице. Самото заблуждение е свързано с формиране на неправилни
представи у пострадалия относно определени факти от обективната действителност
като именно те са пряка и непосредствена
причина за вземане на решение за разпореждане с определен имуществен предмет.
Изводът е, че при измамата
има два предмета на престъпно посегателство – физическо лице, в чиято
имуществена власт се намира определено имущество и имуществен предмет, който се
намира във фактическата власт на измаменото лице. От своя страна въвеждането в
заблуждение, изразяващо се във въздействие върху съзнанието на пострадалия, от
което у него се формират неверни представи и поддържането на заблуждение, при
което невярната представа е възникнала без съдействието на дееца и последният
се солидаризира с нея, представляват два отделни състава имплементирани в една
диспозиция като същите се намират по между си в отношение на алтернативност.
Тъй като се касае за резултатно увреждащо престъпление, като
допълнителен признак от обективна страна е необходимо причиняване на имотна
вреда на чуждо имущество, защото в следствие на противоправното
мотивиране се е стигнало до фактическо или юридическо разпореждане с него.
На последно място от обективна страна следва да е налице и особена
причинно-следствена връзка т.е. имотната вреда настъпва като пряко следствие от
имущественото разпореждане, което пък е следствие от формираната неправилната
представа у измаменото лице.
От субективна страна престъплението по чл. 209, ал. 1 НК се осъществява
само и единствено с пряк умисъл и особена користна цел. Деецът предвижда, че в
следствие на неговото въздействие върху пострадалия у последния ще възникнат
неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива. Измамникът следва
да предвижда и самото имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде
увредено едно чуждо имущество. Наред с всичко това се цели набавяне на имотна
облага за себе си или за другиго, която е неизбежна последица от настъпилата
имотна вреда.
След извършения обстоен анализ на престъпния състав, имплементиран в
разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК, съдът констатира, че с действията си
подсъдимият К. не е изпълнил нито един от обективните му признаци, което от
своя страна се явява своеобразна пречка за проявлението на субективната страна,
в частност за формиране на умисъла. В тази връзка е безпредметно да се
установява и самият квалифициращ признак, а именно: дали причинената имотна
вреда е в “големи размери”.
Логически неиздържана, абсурдна и вътрешно противоречива е версията на
пострадалите Ц., че подсъдимият К. е поддържал заблуждение, че подписването на
нотариално заверено пълномощно в негова полза за разпореждане с имота на пострадалите
е само за обезпечаване на задължението на сина им към него и Т., а не за прехвърляне
на имота на името на К. като поддържал заблужението
им давайки им 12 000лв. да развалят друг предварителен договор.Самите
свидетели са участвали в подготовката на самата сделка освен, че преди това
сами са потърсили помощ от Т. и чрез него от подсъдимия и са се съгласили на
предложения от тях вариант за разрешаване проблемите на семейството им.Още
повече, че от непосредствения разпит на посочените свидетели, съдът не остана с
впечатление, че те са прекалено доверчиви, наивни или необразовани.
Повдигайки това обвинение срещу В.К. за това, че на
23.03. 2009 год.
в гр. Ч.Б. като извършител в съучастие с Т.С.Т., с цел да набави облага
за М.Х.В. *** -
майка
на Т.С.Т., поддържал заблуждение, че подписването на нотариално заверено
пълномощно в полза на обв.К. *** е само за
обезпечаване на задължението на сина им към обвиняемите, у Ц.А.Ц. и И.И.Ц. да подпишат пълномощно на К. и той им предоставил
сумата от 12
000 лева, за прекратяване на техен нотариално
заверен предварителен договор с П.Н.П. и на 18.05.2009 година
било извършено разпореждане / покупко
- продажба
/ с
този недвижим имот и с това причинил на Ц.А.Ц. и И.И.Ц.
имотна вреда в големи размери- 27800лв. СП буквално е
игнорирала останалия доказателствен материал,
доверявайки се единствено на твърденията на пострадалите. Следва да се
отбележи, че съдът не би могъл да толерира подобна тенденциозност и превратност
в обсъждането на доказателствените източници, тъй
като по този начин се осъществява неправомерно вмешателство в чужда правна
сфера, което от своя страна е недопустимо, имайки предвид разпоредбата на чл.
225 от НК. В действителност версията за излъганите хора, чиито неправилни
представи за фактите от обективната действителност са експлоатирани от
подсъдимия буди съжаление и съпричастност, но наказателната отговорност на
същия не би следвало да бъде ангажирана единствено въз основа на показанията на
пострадалите свидетели, които освен че не са подкрепени с други доказателства,
са и безкрайно противоречиви и взаимоизключващи се. Органите на съдебната власт
следва да бъдат независими и безпристрастни при осъществяване на своите
функции, за да се предпазят от евентуални манипулации и предварително обмислено
шантажиране, имащи за цел да набедят определено лице в извършването на
несъществуващо престъпление. Нарушени са основополагащите принципи на
наказателното производство за разкриване на обективната истина и вземане на
решение по вътрешно убеждение, след обективно, всестранно и пълно изследване на
релевантните доказателства както и едно гражданско-правно отношение е имитирано
като наказателно такова.
По делото се събраха фактически данни, които свидетелстват по
категоричен и безспорен начин, че свидетелят А. е натрупал задължения към различни
лица. Липсата на парични средства са го мотивирали да потърси различни варианти
за погасяване на дълговете си.Преследвайки тези намерения, А. споделил за
финансовите си затруднения със своите родители и в последствие с Т., който от
своя страна го запознал с подсъдимия К.. Т. и подс.К.
извършвайки редица действия преди
това-изплащането на сумата по друг предварителен договор-този сключен със св.П.,
уреждайки финансовите отношения между св.А. и св.М. погасявайки чуждия дълг, поискали
от св.А. да им бъде гарантирано даденото и предложили на родителите му да прехвърлят
имота си на посочено от тях лице като гаранция. От изложеното до тук, съдът не
намира, че са налице данни за някакво противоправно
поведение от страна на подсъдимия. Напротив – договарящите се лица са
дееспособни и съобразно действащото законодателство в Република България имат
качеството на пълноправни субекти в гражданския оборот. Ето защо между тях са
протекли напълно нормални преддоговорни отношения по
смисъла на чл. 12 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), във връзка с
които не бе установено недобросъвестно поведение от страна на подсъдимия. Тази
част от релевантната по делото фактическа обстановка се подкрепя изцяло от показанията на свидетелите.Ц. приели офертата
на Т. и се заели с подготовката около изповядването на самата сделка.
С
всички описани действия на страните съдът према, че
всъщност преди подписването на пълномощното на подс.К.
на 23.03.2009 год., на база на което той е бил упълномощен да извършва всякакви
радпоредителни действия с имота на свидетелите, както
и до 18.05.2009 год.(когато била сключена сделката за покупко
– продажба ), между договарящите страни било постигнато съгласие да бъде
сключена симулативна сделка за покупко
– продажба, която всъщност да прикрива сключен чрез устни волеизявления договор
за заем за потребление. По силата на последния свидетелите Ц. получили парични
средства, като се задължавали за определен срок от около два месеца да върнат сумата,
ведно с възнаградителна лихва. При неизпълнение в
срок, симулативното съглашение, а именно –
покупко-продажба, щяло да породи своите правни последици като правото на
собственост върху недвижимия имот премине в патримонуима
на фиктивния купувач. Следва да се отбележи, че липсват преки доказателства за
наличието на този правен извод, тъй като свидетелите Ц. изложиха тенденциозно
своите показания, премълчавайки неизгодните за себе си обстоятелства, а що се
отнася до подсъдимия К. – същият се възползваше от гарантираното му в чл. 55,
ал. 1 от НПК право да откаже да даде обяснения по делото. Въпреки това
констатациите на съда не са формални и едностранчиви, а бяха изведени, въз
основа на обективна, всестранна и пълна оценка на доказателствената
съвкупност. Налице е стройна верига от косвени доказателства, които по
безспорен и категоричен начин подкрепят достигнатите фактически и правни
изводи.
По изложените съображения е абсурдно да се говори за въвеждане в
заблуждение, с цел свидетелите да извършат имуществено разпореждане, от което
да настъпи имотна вреда. За разлика от гражданскоправната
измама, която по смисъла на чл. 29 от ЗЗД е основание за унищожаване на
сделките, при измамата по смисъла на НК се изисква още при самото сключване на
договора деецът да е формирал представи, че разходът, който измаменото лице
прави е безвъзмезден т.е. той няма намерение да изпълни своята част от
взаимните задължения и невъзстановим – липсва намерение за каквато и да е
насрещна обвързаност. Така настъпилата имотна вреда трябва да е пряко следствие
от заблуждението и предприетото в следствие на него имуществено разпореждане.
Установи се, че този механизъм на осъществяване на наказателноправната
измама в случая не е налице, тъй като подсъдимият е изпълнил добросъвестно
своите задължения.Всъщност липсват фактически данни и за осъществена гражданскоправна измама, тъй като пострадалите изначало са
съзнавали и искали настъпването на правните последици на процесната
сделка.
Съдът възприема като компетентни
и обективно изготвени заключенията на назначената в досъдебното производство съдебно-оценителни
експертизи, поради което причислява същите без резерви към доказателствата по
делото. Безпредметно е тяхното поединично обсъждане, предвид обстоятелството,
че са обосновани и не са оспорени от страните.
Досежно останалите гласни
доказателствени средства и приобщените към делото по реда
на чл. 283 НПК писмени доказателства
съдът намира, че следва да
бъдат кредитирани изцяло като единни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Във
връзка с изложеното, съдът намира, че
подсъдимият В.К.
не е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението
по чл. 214, ал.2, т.1, вр.чл.213а,
ал.2, т.4 от НК и по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Така
мотивиран, въз основа на посочените
фактически и правни доводи, Специализирания наказателен съд постанови
своя оправдателен съдебен акт.
СЪДИЯ: