№ 32523
гр. София, 10.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20231110140070 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът констатира нередовности на насрещната искова молба, доколкото
ищецът по нея не е изложил фактически твърдения в какво се изразяват
претърпените неимуществени вреди и кога са настъпили, поради което и на
основание чл.129, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК на ищеца по насрещния
иск следва да бъдат дадени указания за отстраняването им.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се уважат доказателствените искания на страните за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ответника – ищец по насрещния иск –
един свидетел за установяване на твърдяната заплаха при сключване на
договора и един свидетел за претърпените неимуществените вреди, при
условията на чл.159, ал. 2 ГПК, съответно – двама свидетели при режим на
довеждане от ответника по насрещния иск за опровергаване на твърденията за
упражнена заплаха при сключване на договора и за установяване на
обстоятелствата относно получаването, респективно връщането на част от
заемната сума.
Ищецът – ответник по насрещния иск, следва да бъде задължен да се яви
лично в о.с.з. да отговори на поставения в отговора на исковата молба въпрос
на основание чл.176, ал.1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника – ищец по насрещния иск в едноседмичен срок
от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ищеца да изложи
фактически твърдения в какво се изразяват претърпените неимуществени
вреди и кога са настъпили/в какъв период от време за претърпени /с начална и
крайна дата/, съответно – да формулира надлежен петитум по претенцията си
съобразно дадените указания.
При неизпълнение на указанията в срок, насрещната искова молба ще
бъде върната.
НАСРОЧВА делото за 29.10.2024г. от 11:30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът по
насрещния иск и с препис от отговора на насрещната искова молба от
ответника.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на
довеждане от ответника – ищец по насрещния иск – един свидетел за
установяване на твърдяната заплаха при сключване на договора и един
свидетел за претърпените неимуществените вреди.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане от ищеца – ответник по насрещния
иск, за опровергаване на твърденията за упражнена заплаха при сключване на
договора и за установяване на обстоятелствата относно получаването,
респективно връщането на част от заемната сума.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.176, ал.1 ГПК ищеца – ответник по
насрещния иск В. В. Г. да се яви лично в първото по делото о.с.з., за да даде
обяснения във връзка с поставения в отговора на исковата молба въпрос –
предоставил ли е сумата от 20 000 лв. в заем на М. Сукановна.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в съдебно заседание, откаже да
отговори или даде уклончиви или неясни отговори на въпросите, съдът може
2
да приеме за доказани обстоятелствата, за които са зададени въпросите в
интерес на ответната страна съгласно чл.176, ал.3 ГПК, а именно , че
сумата не е предадена от ищеца на ответника.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за
тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.240,ал.1 ЗЗД и насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът В. В. Г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу М. Д. С. за заплащане на сумата от 15 100 лв.,
представляваща дължима за периода от 05.02.2019г. до 05.04.2023г. главница
по договор за заем от 26.09.2018г., ведно със законна лихва от 06.06.2023г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18475/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав. След
постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК е предявен установителен иск за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът В. В. Г. твърди, че по сключен с М. Д. С. договор за заем от
26.09.2018г. е предоставил на последната сумата от общо 20 000 лв. в брой,
която сума ответникът се е задължила да върне на вноски от по 300 лв. на
месец, считано от 01.01.2019г. до окончателното връщане на сумата, при
уговорен падеж пето число на съответния месец. Поддържа, че до момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, длъжникът е изплатила
единствено сумата от 500 лв., с която е погасила първата вноска от 300 лв. за
м. януари 2019г. и частично – до сумата от 200 лв., втората вноска за м.
февруари 2019г. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът М. Д. С. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Поддържа, че между страните липсва
валидно правоотношение по договор за заем от 26.09.2018г. – същата не е
получила твърдяната сума, нито е заплатила на ищеца сумата от 500 лв. по
3
процесния заем. Излага твърдения, че съгласно процесната разписка-договор
за заем, падежът на всяка месечна вноска е десето число на съответния месец.
В тази връзка оспорва исковата претенция като недопустима за сумата над
14 800 лв. поради ненастъпила изискуемост на задължението за м. април
2023г. Релевира възражение за унищожаемост на договора, тъй като е сключен
при заплашване от страна на ищеца. Моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск.
В срока за отговор на исковата молба ответникът М. Д. С. е предявила
насрещен иск срещу В. В. Г. за заплащане на сумата от 1 000 лв. – частичен
иск от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от злоупотреба с процесуални права чрез предявяване на
исковата молба за образуване на настоящото производство. Излага, че ищецът
е предявил иска, въпреки че не е предоставял в заем сумата от 20 000 лв. и
предвид знанието му, че процесната разписка е написана и подписана
принудително. Твърди, че образуването на делото е причинило стрес,
безсъние, влошаване на здравословното състояние – прибягнала е към
сънотворни медикаменти и е започнала да вдига кръвно, изпитвала чувство за
малоценност и несигурност, като емоционалното състояние е рефлектирало
и на концентрацията по време на работа. Моли съда да уважи предявения
насрещен иск. Претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск В. В. Г. в срока по чл. 131 ГПК депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва същия по основание и размер.
Посочва, че твърдението за упражнена от негова страна заплаха спрямо
ответника при подписването на договора представлява набедяване и не
отговаря на истината.
По иска по чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение между
него и ответника, възникнало по силата на договор за заем от 26.09.2018г., по
който е престирал съобразно уговореното и за ответника е възникнало
задължение за връщане на сумата в размер на процесната, както и
настъпването на изискуемостта на вземането.
При доказването на горното, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По възражението по чл. 27, предл. 1 ЗЗД в тежест на ответника – ищец
4
по насрещния иск, е пълно и главно да докаже, че спрямо нея е упражнена
принуда за сключване на процесния договор за заем чрез създаване на
основателен страх, който е деформирал нормалния процес на сформиране на
волята .
По насрещния иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът – ответник по главния иск,
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/
противоправно деяние, изразяващо се в недобросъвестно упражняване на
процесуални права чрез иницииране на съдебно производство; 2/
претърпените вреди, както и техния размер; 3/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника по насрещния иск е да обори при условията на обратно доказване
/пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5