Р Е Ш Е Н И
Е
№_______
гр. Варна, ____.02.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Х.А.,
като
разгледа докладваното от съдията
т.дело
№1031/2016г. по описа на ВОС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
от Н.Р.П., чрез адв.К., срещу «ЗАД АРМЕЕЦ» АД, гр.
София за заплащане на сумата от 140 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на дъщеря й Л.И.К.,
вследствие на ПТП настъпило на 17.07.2011г., причинено от Д.Д.С.,
сумата от 42 746,55лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 14.07.2013г. до 14.07.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 14.07.2016г. до
окончателното й изплащане.
Ищцата излага в исковата си молба, че
на 17.07.2011г. в гр. Варна, на пешеходната пътека, при управление на
мотоциклет „Хонда CBR 600 F” с рег.№В 2899 К, Д.Д.С. е предизвикал ПТП като е ударил пресичащата платното Л.И.К., вследствие на
което същата е починала. Твърди се, че вследствие на смъртта на Л.И.К. ищцата е
преживяла болки и страдания, подробно описани, поради което се претендира
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
140 000лв., представляваща разликата между заплатеното обезщетение от
застрахователя от 60000лв. и действителния размер на претърпените вреди от
200 000лв. Сочи се, че мотоциклетът
е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №111111008С044632/27.06.2011г.,
със срок на действие от 28.06.2011г. до 27.06.2012г. в «ЗАД АРМЕЕЦ» АД, гр.
София. Претендира и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание и с писмено
становище ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Излага, че
от събраните по делото доказателства се установява наличието на определените в
закона предпоставки за уважаване на исковете. Търпените от ищцата болки и
страдания от загубата на дъщеря й са с интензитет над обичайния и това
безспорно обосновава наличието на основанията в чл.52 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение в претендирания размер. В хода на производството не се установи
твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалата на настъпилото
произшествие, поради което възражението е неоснователно. По същество моли съда
да уважи исковете и й присъди направените по делото разноски. Прави възражение
за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК и моли за присъждането му в минимален размер по Наредбата за
заплащане на правната помощ, приета от МС с Постановление от 06.01.2006г.
Ответникът «ЗАД АРМЕЕЦ» АД, гр. София,
с писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК, в съдебно заседание и с писмено
становище оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица №111111008С044632/27.06.2011г., със срок на действие
от 28.06.2011г. до 27.06.2012г. за мотоциклет „Хонда CBR
600 F” с рег.№В 2899 К. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице, тъй като към момента на настъпването му същото е
било в алкохолно опиянение. Сочи, че произшествието е настъпило в тъмната част
на денонощието, когато автомобилите са с включени светлини и са лесно
забележими. Пострадалата, заедно с останалите лица, с които са били през
посочения ден, са предприели действия по пресичане на пътното платно, но
единствено тя не е спряла, тъй като не се е съобразила с разстоянието до приближаващото
се ППС и неговата скорост, като е попаднала в опасната зона за спиране.
Наличието на съпричиняване е възприето и от ВКС при постановяване на присъдата
по делото. Предвид изложеното, в случай, че пострадалата не е била употребила
алкохол и се е съобразила с пътната обстановка при пресичане на пътното платно,
произшествието не би настъпило.
Излага се, че размерът на претенцията
е силно завишен и не кореспондира на претърпените от ищцата неимуществени
вреди. Още повече, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение,
което е съобразено с критериите са справедливост и същото не следва да се
превръща в неоправдан източник на доходи. По същество моли предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и присъждане на направените
по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение.
По предварителните въпроси и
допустимостта на предявените искове съдът се е произнесъл с определение
№3104/21.09.2016г.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното:
Предявените искове са с
правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22
от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
За да бъде осъществен сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко
кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ /отм./ е за
обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на
лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат. Фактическия
състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в
случаите на доказана противоправност и причинна - следствена зависимост между
деянието на деликвента и вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на
чл.226 от КЗ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Предвид изложеното и с
оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че по делото е
установено по безспорен начин обстоятелството за наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по
полица №111111008С044632/27.06.2011г., със срок на действие от 28.06.2011г. до 27.06.2012г.
в ЗАД «Армеец» АД, гр. София, за мотоциклет „Хонда CBR
600 F” с рег.№В 2899 К, с който е причинено ПТП на 17.07.2011г.
Ето защо ответникът ЗАД
«Армеец» АД, гр. София е надлежно легитимиран да отговаря по предявените спрямо
него искове.
Обстоятелствата от фактическия състав
на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на водача/, са установени
с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №455/2013г. по описа на ВОС.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд
съобразно влязлото в сила решение по НОХД №455/2013г. по описа на ВОС, поради
което настоящият състав приема за установени противоправността /нарушение на
правила за движение от водача/, причиняването на вредата – смъртта на лицето Л.И.К.
и вината на водача като елементи от престъпния състав.
Съобразно трайно установената съдебна
практика, представляваща задължителна такава по реда на чл.290 от ГПК, предмет
на изследване в наказателното дело е поведението на увредителя,
затова преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд, а
поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен, ако
съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението, и е било
предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело, каквато
хипотеза не е налице в процесния случай.
В решение по т.д.№1104/2009г. на ВКС е
прието, че дори при предявен и уважен граждански иск в наказателното
производство и прието по него наличие на съпричиняване, в гражданското
производство по предявен иск срещу застрахователя, е допустимо да бъде
извършвана отново преценка относно наличието на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че
независимо от влязлата в сила присъда, в настоящото производство е допустимо да
се изследва степента на причиняване на резултата от поведението и на други
участници в ПТП, с оглед определяне размера на вредите.
От друга страна, за да е налице
съпричиняване е необходимо по делото да бъде установен конкретен принос на
увредения, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение, до вредоносния резултат.
Постановената по реда на чл.290 от ГПК практика, приема за релевантно само това
поведение, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди, като наличието му следва да бъде доказано по категоричен
начин, при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела
в процеса /в този смисъл са решение по т. д. № 540/2012г.; решение по т.д.№316/2011г., ІІ т. о.; решение по т.д. №1140/2011г., ІІ т. о. на ВКС и др./.
В настоящия случай съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установява наличие на противоправно
поведение от страна на пострадалото лице по следните съображения:
За установяване на съпричиняването по
делото е допусната комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза,
заключението по която е прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено
от страните. От същото се установява, че процесното ПТП е настъпило в
най-тъмната част на деня, в най-лявата
лента на бул.”Осми Приморски Полк”, в района на пешеходната пътека /тип М8.2/,
като пътното платно е било осветено от улично осветление. Светлината е била
най-слаба в лявата му част, в сравнение със средната и дясна част на същото.
Мотоциклетистът С. и колегата му Д. са
управлявали мотоциклетите си в средната лента на булеварда в посока центъра на
града, като мотоциклетът на Д. е бил първи, а С. се е движил зад него. Движейки
се по този начин, малко преди да достигнат до пешеходната пътека, те застигат
движещ се в същата лента таксиметров автомобил /със скорост на движение 50км/ч/
и предприемат последователното му изпреварване, като първият мотоциклет, с
водач Д. го изпреварва от дясно, а движещият се след него С. предприема
изпреварване от ляво и навлиза в най-лявата лента на булеварда. Малко след като
е изпреварил автомобила и все още движейки се в същата лента, той достига до
пешеходната пътека и в този момент удря предприелата пресичане по нея от ляво
на дясно пешеходка Л. К..
Установява се, че към момента на удара
мотоциклетистът се е движил в дясната част на най-лявата лента на платното, на
около 3,2м в дясно от левия бордюр. Скоростта на движение на мотоциклета към
момента на удара е била 87.9км./ч.
Вещото лице посочва, че ходът на пешеходеца
е 1,14м/с. След пресичане на платното на бул.”Осми Приморски Полк” – посока
ж.к.”Чайка” пешеходката Л. и движещата се от лявата й страна приятелка Л.Е.
достигат до островната част, разделяща двете платна и въпреки, че виждат
светлини от фарове на идващо ППС, Л. предприема пресичане на пътното платно.
Установява се, че към момента на предприемане на пресичането видим е бил лекия
автомобил – такси. Изминатото от пешеходеца разстояние е било от порядъка на
2.8-2.9м, до мястото на удара, и е било изминато от него за не повече от 2,5
секунди.
От тук е направен извод, че към
момента на пресичането, мотоциклетът е бил на разстояние около 61м от мястото
на удара и вероятно още не е предприел маневрата за изпреварване. Поради това е
възможно и двамата участници в произшествието да не са имали видимост един към
друг, към момента на предприемане на действията за всеки един от тях, съответно
пресичане на платното и изпреварване на автомобила.
С оглед на така описания от вещото
лице механизъм на произшествието, съдът намира, че по делото не е установено по
безспорен начин, че към момента на стъпване на платното пешеходеца – Л. е имала
видимост към движещия се зад автомобила мотоциклет и съответно е излязла
внезапно на пътното платно.
Така приетото кореспондира с
установеното от вещото лице при отговора на въпрос 3 от заключението, а именно,
че от гледна точка на мотоциклетиста – като се има предвид високата му скорост
на движение и момента на вземане на решение за изпреварване и съответните му
действия, предприети с тази цел – местоположението на пешеходката на пътното
платно в този момент се явяват изненада за него, доколкото до предприемане на
маневрата за изпреварване и движейки се зад лекия автомобил, същият не е имал
видимост към пешеходната пътека.
Вещото лице посочва още, че при така
описания механизъм на произшествието и двамата участници в същото не са имали
възможност да го предотвратят.
От заключението в медицинската му част
се установява, че във взетата приживе проба от кръвта на пешеходката е
установена концентрация на алкохол от 1.27 промила, която се равнява на
употреба на концентрат /40 градуса/ от 100-150мл. При употребата на такова
количество алкохол пострадалата се е намирала в лека степен на алкохолно
опиянение, при която е налице еуфория, известни нарушения в адекватната
преценка на собствените постъпки, околната действителност, известни нарушения в
координацията и др.
Съдът намира за неоснователно
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на произшествието от страна
на пострадалата Л. К. поради употреба на алкохол, тъй като за пешеходците не е
налице предвидена забрана в този смисъл в ЗДвП.
По делото не е установено, по пътя на
главното и пълно доказване, че нарушението в адекватността на преценката на
пострадалата, резултат от употребеното количество алкохол, се е отразило на
резултата от произшествието, тъй като в заключението на вещото лице е посочено,
че водачът на мотоциклета, към момента на предприемане на маневрата по
изпреварване на движещия се пред него лек автомобил, не е забелязал предприелото
пресичане лице, при движението му с несъобразена скорост – от около 87.9
км/час, при разрешена такава от 50 км/час и наличието на пешеходна пътека.
Не може да бъде направен обоснован
извод, че пострадалата е допринесла за настъпване на произшествието, предвид
посоченото в заключението, че не се
установява същата да е имала пряка видимост към движещия се срещу нея
мотоциклет и въпреки това да е предприела действията по пресичане на пътното
платно.
Не са събрани и доказателства, че
пресичането при видимост към лекия автомобил е било животозастрашаващо
и опасно за здравето на пострадалата, доколкото е безспорно установено, че
именно този автомобил е бил видим за пешеходците, към момента на предприемане
на пресичането на пътното платно.
От друга страна по делото не се
събраха доказателства в подкрепа на изложения от вещото лице коментар и
наведените в отговора твърдения, че приятелката на пострадалата /Л.Е./ се е
опитала да я спре и предприемането на пресичането е пряка и непосредствена
причина за настъпване на произшествието.
Предвид изложеното съдът
намира, че по делото, въпреки предоставената от съда възможност, не се събраха
доказателства, от които да се установява наличие на конкретно установен принос
на пострадалата, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение, до вредоносния резултат,
поради което направеното от ответника възражение в този смисъл е неоснователно.
По отношение на размера
на дължимото от страна на ответника обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди:
От заключението по допуснатата по
делото комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и не оспорено, се установява, че вследствие на
претърпяното произшествие - смъртта на дъщеря й, ищцата е била в състояние на
остро стресово разстройство, което е преминало в разстройство на адаптацията и
последваща протрахирана депресивна реакция по МКБ-Х ревизия.
Към датата на настъпване на инцидента
ищцата не е била диагностицирана от специалист и на същата не е била поставяна
посочената диагноза. Такава е била направена на 16.05.2016г. от д-р М.Т..
Към момента на изготвяне на
заключението ищцата страда от постравматично стресово разстройство, което се
характеризира със следните симптоми: емоционална лабилност, тревожност, на моменти стеничност на дистемен
фон; психомоторна подтистнатост; доминират депресивните мисли за вина,
свръхценностни интерпретации в безпереспективен план и анхедония; фиксираност
към психотравмата, с епизоди на повтарящо се изживяване на травмата със
соматовегетативни оплаквания – главоболие, тежест в сърдечната област и еписгастриума, „мравучкане по крайниците” и др., подробно
описани; суицидни мисли; намален апетит; нарушения в съня; затруднение в
социалното функциониране; понижена концентрация на внимание; понижена волева
активност.
След инцидента е настъпила промяна в нейното
психическо състояние, която е в пряка връзка с неочакваната загуба на любимото й
дете и е с характерната за неочакваните загуби депресивна симптоматика, която е
клинично изявена и към настоящия момент, в съчетание с тревожни симптоми.
От обясненията на вещите лица в
съдебно заседание на 07.12.2016г. се установява, че човек в нейното състояние с
максимум усилия, както тя полага, може да извършва донякъде своите работни
ангажименти, но ищцата и към момента продължава да преживява минали сцени, със
суицидни мисли, между живота и смъртта, като продължава да съществува заради
каузата, която е поела и втората си дъщеря. За да понесе загубата на детето си,
тя живее в сферата на фантазията, което е компенсаторен механизъм, като по този
начин поддържа връзка с детето си и изпълнява дълга си към здравото дете.
Всъщност изцяло отрича тялото, организма, себе си и се е заела с мисия да спаси
други животи. Част от психологичното изследване дава индикации за
хоспитализация, но към настоящия момент ищцата успява да се справи и без нея. И
към настоящия момент ищцата е във втория стадий на скръбта – декомпенсация или
стрес, като хипотетично ако се провежда лечение състоянието й би могло да се
подобри, но никой психиатър не може да даде прогноза как ще се развие едно
заболяване и по какъв начин същото би се повлияло от евентуално провеждане на
лечение.
Обстоятелството, че след загубата на
детето си ищцата е изпаднала в продължителна депресия и асоциално поведение,
което продължава и към настоящия момент се установява и от показанията на
разпитаните по делото свидетели М.Х.В. и Л.Д.М., които съдът кредитира като
обективни и безпристрастни. Установява се още, че след инцидента ищцата се е
променила коренно – първоначално е отказвала изобщо да се храни, постоянно си е
мислила, че има връзка с Л. и не е знаела къде се намира между земното и
отвъдното, а каузата която е подела за защита на децата по улицата е успяла да
я съхрани по някакъв начин, с идеята, че прави всичко за Л..
Съдът намира, че развиваната от ищцата
социална дейност – обществените мероприятия по повод промяна в
законодателството за движение по пътищата, НК и НПК не могат да обосноват извод
за нормален социален живот и пълноценност на общуването, тъй като същата е
породена от преживяната загуба и видно от заключението по медицинската
експертиза не спомага за подобряване на състоянието на ищцата, преодоляване на
усещането за загуба на смисъл в живота, несигурността, чувството за вина и
суицидните мисли.
При определяне на размера на обезщетението,
съобразно указанията дадени с ПП4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът
съобразява така установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства:
развитото от ищцата, като родител на починалото дете, психично заболяване –
тежко депресивно разстройство свързано със суицидни мисли и асоциално
поведение, които не са успешно повлияни и към настоящия момент и се отразяват
на цялостния й живот, както в професионално и социално отношение, така и в
личен план.
С оглед на изложеното съдът намира, че
вследствие на произшествието на ищцата, в качеството й на родител на починалата
Л. К. са причинени болки и страдания с по-силен от обичайното интензитет,
предизвикал тежкото й психично състояние, което се отразява на целия й живот – професионален, личен и социален,
поради което и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите
обезщетение следва да се определи в размера, претендиран от нея, достатъчен за
компенсацията им, а именно от 200 000 лв.
При присъждането му съдът следва да съобрази
и приспадне вече заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на
60 000лв., като предявеният иск за сумата от 140 000лв. се явява
основателен и доказан.
Предвид уважаване на иска за
неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва
за периода от 14.07.2013г. до 14.07.2016г. в размер на 42 746,55лв., на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ.
Предвид уважаване на главния иск,
главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаване на исковата молба – 14.07.2016г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
направеното искане ответникът «ЗАД
АРМЕЕЦ» АД, гр. София следва да бъде осъден да заплати на ищцата Н. Р.П. сумата
от 6 000лв., представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно –
деловодни разноски.
Съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като същото не надхвърля значително
минималния размер, определен в Наредба №1/2004г.
На осн.
чл.78 ал.6 вр. чл.83 ал.1 т.4 ГПК на осъдения
ответник следва да се възложат разноските по заплащане на държавна такса по
уважените искове в размер на 7 309,82лв., както и разноските по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза в размер на 300лв.
Въз
основа на изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Стефан Караджа” №2, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Р.П., ЕГН **********
***, сумите, както
следва: в размер на 140 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на дъщеря й Л.И.К., вследствие
на ПТП настъпило на 17.07.2011г. в гр. Варна, на бул.”Осми приморски полк”, с мотоциклет
«„Хонда CBR 600 F” с рег.№В 2899 К, управляван от
водача Д.Д.С., обхванат от действието на валидна, към
момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
"Гражданска отговорност" по застрахователна полица №111111008С044632/27.06.2011г.,
със срок на действие от 28.06.2011г. до 27.06.2012г., издадена от ЗАД «Армеец»
АД, гр. София, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба – 14.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата в
размер на 42 746,55лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 14.07.2013г. до 14.07.2016г., на основание чл.226 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Стефан Караджа” №2, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Р.П., ЕГН **********
***, сумата от 6 000лв.,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Стефан Караджа” №2, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Варненски окръжен съд
сумата от 7 609,82 лева,
представляваща общия размер на държавната такса, дължима по уважените искове за
тази инстанция и разноските за допуснатата съдебно-медицинска експертиза, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: