МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №82 ОТ 26.10.2011 Г. ПО НОХД №493/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимата Е.М.Н. е предадена на съд затова, че за
времето от 01.04.2011 г. до 05.04.2011 г. в гр. К., обл. Ш., при условията на
продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършител с Т.Х.М., отнела от
владението на К.И.Г. ***, без негово съгласие и с намерението противозаконно да
ги присвои следните вещи: 1 бр. ротор за електромотор, 1 бр. метална тръба и 4
бр. декоративни решетки, всичко на обща стойност 319, 19 лв., собственост на “К.”
– АД – гр. К., като случаят е маловажен- престъпление чл.194, ал.3 във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимата Т.Х.М. е предадена на съд затова, че за
времето от 01.04.2011 г. до 05.04.2011 г. в гр. К., обл. Ш., при условията на
продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършител с Е.М.Н., отнела от
владението на К.И.Г. ***, без негово съгласие и с намерението противозаконно да
ги присвои следните вещи: 1 бр. ротор за електромотор, 1 бр. метална тръба и 4
бр. декоративни решетки, всичко на обща стойност 319, 19 лв., собственост на “К.”
– АД – гр. К., като случаят е маловажен – престъпление по чл.194, ал.3 във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимите
се признават за виновни и заявяват, че признават всички посочени в обвинителния
акт факти и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти,
съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Като съобрази
всички доказателства по делото, събрани на досъдебното производство, както и
направените от подсъдимите признания, съдът счете за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимите Е.М.Н. и Т.Х.М. ***, безработни са, а са и роднини
по сватовство. През пролетта на 2011 г. те двете живеели в общо жилище в гр. К..
На неустановена дата, през периода от 01.04.2011 г. до 05.04.2011 г., един ден,
двете подсъдими, докато събирали дърва за огрев в района на гр. К., решили да
влязат в двора на местното предприятие „К.” АД – гр. К., с намерението да
потърсят остатъци от счупени дървени палети. Тогава, установили, че катинара на
складовото помещение на предприятието липсва и възползвайки се от това
обстоятелство, двете подсъдими влезнали в склада на дружеството. От там те
взели и отнесли със себе си един ротор за електромотор, собственост на
дружеството. Тъй като въпросният ротор бил тежък, двете подсъдими го търкаляли
до дома си и по този начин го пренесли. Подсъдимите Н. и М. укрили отнетата по
описания начин движима вещ в общото си
жилище. Броени часове по – късно, в рамките на същото денонощие, двете отново
проникнали в двора на „К.” АД – гр. К.. Влезли безпроблемно в гореспоменатото
складово помещение и с общи усилия изнесли следните движими вещи, собственост
на визираното юридическо лице: 1 бр. метална тръба Ф 110 мм. и дължина 3000 мм.
и 4 бр. декоративни решетки, изработени от метални шини и винкел. Тези вещи
подсъдимите също укрили в жилището си. На следващия ден продали горепосочения
ротор в пункт за изкупуване на метални отпадъци в съседния град Нови пазар. До
пункта вещта била превозена с автомобила на свидетеля Ж.Д.Ж., когото двете
подсъдими помолили затова. Свидетелят се съгласил, тъй като не се усъмнил в
произхода на вещта, а именно, че може да е крадена, а и той я натоварил от дома
на подсъдимите и считал, че това е събрано от тях отпадъчно желязо. Така
свидетелят Ж. и подсъдимата Т.М. отишли до горепосочения пункт и подсъдимата
продала ротора на свидетелката П.Р.Д., която била закупчик в пункта. Част от
получената сума /от 15 лв./ дала на свидетеля Ж. – за услугата, а останалата
част от парите двете подсъдими си поделили. Два дни по – късно, подсъдимите
отново повикали свидетеля Ж., като този път за да им превози и останалите вещи
– решетките и тръбата до пункта, но служителката в пункта - свидетелката П.Р.Д.,
отказала да приеме вещите, тъй като се усъмнила, че може да крадени, въпреки,
че подсъдимата М. я уверявала в противното. Свидетелят Ж., който разбрал за
съмненията на изкупчика, също отказал да превозва вещите до друг пункт, а ги
върнал обратно в дома на подсъдимите, където последните ги укрили, като ги
завили с платнище.
Междувременно,
подсъдимите били разкрити от органите на МВР и доброволно предали решетките и
тръбата, за което били съставени съответните протоколи за доброволно предаване.
Въпросните вещи били върнати на „К.” АД – гр. К., на свидетеля К.И.Г., който
бил технически директор на предприятието и отговарял за съхранението им.
В
хода на делото е била назначена оценителна експертиза, от чието заключение е видно,
че общата пазарна стойност на всички горепосочени движими вещи, явяващи се
предмет на визираното посегателство към датата на същото е възлизала на 319, 19 лева.
Гореописаните
факти съдът прие за установени безспорно от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите: К.И.Г.,
Ж.Д.Ж. и П.Р.Д., от заключението по назначената оценителна експертиза, от
приложените писмени доказателства и доказателствени средства – 2 бр. протоколи
за доброволно предаване от 05.04.2011 г. и разписка, протокол за доброволно
предаване от 06.06.2011 г. и копие на страница от дневник за покупки в пункт на
„С.“ – ООД – гр. С., а и от признанията, направени от страна на подсъдимите,
които се подкрепят от всички доказателства по делото.
Анализът на
събрания доказателствен материал сочи, че с деянията си подсъдимите от
обективна и субективна страна са осъществили престъпния състав на чл.194, ал.3
във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Те са отнели от владението на
свидетеля К.Г. собствените на „К.“ – АД – гр. К. горепосочени вещи, без
съгласието на собственика им, с намерението противозаконно да ги присвоят.
Намерението на подсъдимите за своене се установява от обстоятелството, че
непосредствено след деянията си, подсъдимите са се разпоредили с част от
отнетите вещи в свой интерес. Видно е, че деянията на подсъдимите са извършени
от тях в съучастие, в условията на съизвършителство. Това е така, тъй като и
двете подсъдими са взели участие в осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението кражба във всеки от случаите. Безспорно е, че подсъдимите са
извършили две отделни деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление. Деянията са извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Ето защо деятелността на подсъдимите представлява продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Също така с оглед относително скромните
стойностни параметри на предмета на посегателството, предвид факта, че голяма
част от причинените вреди са възстановени, а и чистото съдебно минало на
подсъдимите, тъй като и двете са неосъждани, конкретният случай следва да се
окачестви като маловажен по смисъла на чл. 93, т.9 от НК.
От субективна страна подсъдимите са действали
с пряк умисъл, тъй като са
съзнавали общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са и са целели
настъпването на общественоопасните им последици.
Предвид
гореизложеното и като установи, че обвинението спрямо подсъдимите се доказва
напълно и по категоричен начин от събрания доказателствен материал, както и от
направените от подсъдимите признания, съдът призна Е.М.Н. и Т.Х.М. за виновни в
извършване на престъпления по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
При определяне
на следващото се на подсъдимите наказание съдът отчете невисоката степен на
обществена опасност на извършеното от подсъдимите – то не представлява тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Подсъдимите Е.М.Н. и Т.Х.М.
са с чисто съдебно минало, което представлява смекчаващо вината им
обстоятелство. Като смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът и прие
направените от тях пълни признания и изразеното от тях съжаление за стореното,
което е проява на критичност към деянията им. Също като смекчаващо вината на
подсъдимите обстоятелство, съдът прие и обстоятелството, че подсъдимите са в
тежко материално положение – безработни, не реализират доходи, нямат имущество,
от което да издържат. Подсъдимата Е.М.Н. е майка на девет деца, две от които
пълнолетни, като за непълнолетните си деца същата се грижи с големи лишения и
трудности. Липсата на средства е бил и мотивът подсъдимите да пристъпят към
извършване на престъпление. По време на наказателното производство, както на
досъдебното производство, така и на съдебното следствие подсъдимите изцяло
сътрудничат за разкриване на обективната истина по делото. Също така е видно и,
че част от причинената с деянието на подсъдимите щета е възстановена.
Преценяйки всички гореизложени обстоятелства, съдът прие, че в случая е налице
превес на смекчаващите вината на подсъдимите обстоятелства. Ето защо, на
основание чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, съдът
определи и наложи на всяка от подсъдимите наказание ГЛОБА В РАЗМЕР НА 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА. Съдът
счете, че следва да определи най-лекото, предвидено в закона наказание за деянието
на подсъдимите, предвид превеса на смекчаващите вината им обстоятелства, но
размерът на наказанието съдът счете, че следва да е максимален, предвид
обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление, извършено в
условията на съучастие.
Подсъдимите
бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 70 лв.
/седемдесет/ лева, от които 55 лв. /петдесет и пет лева/ по сметка на ОД
“Полиция” – гр. Ш. и 15 лв. /петнадесет лева/ по сметка на НпРС, като частта,
което всяка следва да заплати е от по 27, 50 лв. /двадесет и седем лева и
петдесет стотинки/ по сметка на ОД “Полиция” – Ш. и от по 7, 50 лв. /седем лева
и петдесет стотинки/ по сметка на НпРС.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
25.11.2011
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: