№ 807
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря Е. С.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110150698
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Ищецът „****“ АД твърди, че на 20.05.2020 г., в гр. София, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“, е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него
лек автомобил марка Тойота, рег. № ***. Поддържа, че вредите са на стойност 191,20 лева, в
който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че е сторил разходи за
определянето му в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, поради което в полза
на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по
определянето му в общ размер на 206,20 лева. Твърди, че след покана ответникът не е
заплатил регресния дълг, поради което претендира сумата 206,20 лева, заедно със законна
лихва от 31.8.2021 г. до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът „***” ЕАД оспорва иска, като поддържа, че събитието не е настъпило по
вина на застрахования при него водач. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 16.11.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
на 20.05.2020 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и ул. „****“, между
лек автомобил марка Тойота, рег. №***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и
лек автомобил марка Рено, рег. № **, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което е покрит риск; че вследствие на
събитието са настъпили описаните от ищеца вреди по застрахования при него автомобил и
тяхната действителна стойност е 191,20 лева; че ищецът е сторил разходи за определянето
на обезщетението в размер на 15 лева; че в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 191,20 лева. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, касаещ обстоятелствата, при които е
настъпило процесното събитие, които се установяват от показанията на свидетеля Г.
/управлявал застрахования при ответника автомобил при настъпване на ПТП/, както и от
двустранния протокол за ПТП, подписан от водачите на участващите в инцидента
автомобили. Последният може да служи за установяване на факти относно механизма на
ПТП, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на
процеса, и имащ случаен за процеса характер. Макар да няма материална доказателствена
сила относно описаните в него факти, той има доказателствена стойност и същата се
определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно
повода за съставяне на документа и т.н. От посочените доказателства се установява, че
процесното събитие е настъпило при следните обстоятелства: лек автомобил марка Тойота,
рег. №*** се движи в гр. София, в локалното платно на бул. „Цар Борис III“; на
кръстовището с ул. „****“, след включване зелен сигнал на светофарната уредба, водачът
предприема маневра завой надясно по ул. „****“; след започване на маневрата спира;
намиращият се зад него лек автомобил марка Рено, рег. № ** не предприема спиране и
реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил марка Тойота. Съдът намира, че
събитието е настъпило поради действията на водача на застрахования при ответника
автомобил, който не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 23 от ЗДвП и не е
управлявал автомобила със скорост и при необходимата дистанция от движещото се пред
2
него друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта
или спре рязко. В този смисъл именно са и показанията на свидетеля, който заяви, че, ако е
оставил достатъчна дистанция и е бил по-внимателен, би избегнал удара в лекия автомобил
Тойота. Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства и
свидетелските показания, съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и
противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което
са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане, което възлиза
общо на 206,20 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде
изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 150 лева /50 лева – за държавна
такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Предвид изхода на делото ответникът
няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „****“ АД, ЕИК ********* на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 206,20 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за
вреди на лек автомобил марка Тойота, рег. № ***, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 20.05.2020 г. в гр. София, и разходи за определянето му, заедно
със законната лихва от 31.8.2021 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 150,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3