Р Е
Ш Е Н
И Е
№
67
Гр. Русе, 19 април 2019 г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 19 март 2019 г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
при
участието на секретар Димана Стоянова като разгледа търговско дело № 86 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Макс“ ООД ЕИК ********* чрез
пълномощник адвокат А.Г. подава искова молба, в която твърди, че ответникът
„Свилена“ ЕООД ЕИК ********* гр. Русе е получил от „Баро“
ООД ЕИК ********* 9008 литра евродизел и
1997 литра бензин А95. Стойността на получената стока е 25990,52 лв. с включено
ДДС. За сделката е съставена фактура № 2192 от 28.03.2013 г., която е получена
от ответника в деня на доставяне на стоката. На 21.11.2016г. „Баро“ ООД продава вземането си по процесната фактура на
ищеца. Задължението да бъде уведомен длъжника също е изпълнено от страна на
цедента. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е получено от ответника на
1.03.2018 г. Ищецът не е получил плащане.
Петитум: съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника „Свилена“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на „Макс“ ООД ЕИК
********* сумата 25990,52 лв. представляваща стойността по фактура №
2192/28.03.2013г. за доставени горива
със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба, както и да заплати мораторна лихва в размер на 5264.23 лв. за периода от 29.03.2016г.
до 27.03.2018г., както и съдебните разноски.
„Свилена“ ЕООД ЕИК ********* чрез
пълномощник адвокат Б.Д., подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. „Свилена“ ЕООД е уведомен от „Баро“
ООД за цесия на това вземане с договор за цесия от 4.07.2017 г. между „Баро“ ООД като цедент и Т.Л.П.като
цесионер. Ответникът не е получавал уведомление на
цесия и приложен договор между ищеца „Макс“ ООД и „Баро“
ООД. Длъжникът не е бил уведомен за заместването и ищецът няма право на иск
преди уведомяването на длъжника. „Свилена“ ООД не дължи плащане на исковата
сума, тъй като търговските отношения между „Баро“ ООД
и „Свилена“ ООД във връзка с извършените между тях доставки на горива са
уредени със споразумение от 1.11.2013 г. Искът за лихви е неоснователен като
акцесорен иск към главен иск, който е неоснователен. Искът за лихви е погасен и
по давност. Тригодишният давностен срок е изтекъл на 29.03.2016 г. С договора
за цесия от 21.11.2016г., с който се легитимира ищецът, прехвърлено само вземането на главница, не и
за лихва и към момента на сключване на договора за цесия, вземането за лихви е
било вече погасено по давност.
„Макс“ ООД в допълнителна искова молба
посочва, че уведомлението за цесията по
договора от 21.11.2016г. е получено лично от управителя на ответното дружество
Драганов на 1.03.2018 г. Договорът за цесия между „Баро“
ООД и Т.Л.П.от 4.07.2017 г. е нищожен
поради липса на предмет, тъй като вземането вече е било прехвърлено с предходен
договор за цесия. Видно от първия договор за цесия от 21.11.2016 г. главното
вземане било прехвърлено с принадлежностите му – чл. 1, ал. 2. Ищецът намалява
размера на иска за лихва като признава частично основателността на възражението
на ответника за давност. Представеното тристранно споразумение от 1.11.2013г.
няма отношение към процесната фактура.
Ответникът „Свилена“ ЕООД в
допълнителен отговор твърди, че уведомлението, получено на 1.03.2018г. с
подател „Баро“ ООД следва по време втория договор за
цесия от 4.07.2017г. и се отнася именно за него, това е уведомление, че новият
кредитор е Т. Л.П..
Окръжният съд прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и прие следното:
Фактура № 2192/28.03.2013г., съставена
от „Баро“ ООД, отразява продажбата на „Свилена“ ООД
на евродизел 9008 литра и бензин 1997 литра на обща цена с ДДС 25990,52 лв.
На 21.11.2016г. „Баро“
ООД с договор за цесия прехвърля на „Макс“ ООД вземането си от „Свилена“ ООД в
размер 25990,52 лв. непогасена сума по
фактура № 2192/28.03.2013г. Прехвърленото вземане преминава в патримониума на цесионера ведно с принадлежностите.
Цесионерът „Макс“ ООД е заплатил цена 5423,29 лв. в деня на подписване на
договора. П.П.П.в качеството на представител на „Баро“ ООД е изпратил до „Свилена“ ООД уведомление, че
вземането в размер 25990,52 лв. е цедирано на „Макс“
ООД и е посочена банкова сметка ***. В известие за доставяне е посочено, че
Драганов управител на „Свилена“ ООД е получил уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 1.03.2018г. в 14:00 часа.
На 1.11.2013г. е сключено споразумение
между „Свилена“ ООД като взискател, „Баро“ ООД като
длъжник и „Инна“ ЕООД като длъжник. Предмет на споразумението е погасяване на
остатъка от задължението на „Баро“ ООД към „Свилена“
ООД по осем фактури от 2012г. на обща стойност 125388,97 лв. с включени
разноски и начислени лихви.
С договор за цесия на парични вземания
от 4.07.2017г. „Баро“ ООД прехвърля на Т.Л.П.вземането
от „Свилена“ ООД по фактура № 2192/28.03.2013г. в размер на 25990,52 лв.
главница и законна лихва за три години в размер на 7797,16 лв. Цесионерът се
задължава да заплати на цедента 5% от общия размер на вземането три дни след
осребряване в пълен размер на прехвърленото вземане от страна на цесионера. Ответникът
представя уведомление с дата 4.07.2017г. за цесията от „Баро“
ООД до „Свилена“ ООД и твърди, че това уведомление е получил на 1.03.2018г. Под
уведомлението няма подпис. В печатния текст е оставено място за подпис на П.П.управител на „Баро“ ООД и за
подпис на получател и дата на получаване.
Окръжният съд достигна до следните
правни изводи:
Главният иск е на основание чл. 327 от ТЗ – иск за плащане цена на доставена стока след цесия – чл. 99 от ЗЗД. Акцесорният иск за лихва е по чл. 294 от ТЗ. Ответникът
възразява за нищожност на втория договор за цесия поради невъзможен предмет –
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Паричното задължение в размер на
25990,52 лв. – цена на гориво по фактура № 2192/28.03.2013г. съществува в тежест на „Свилена“ ЕООД. Няма
твърдения и доказателства част или изцяло тази сума да е платена. С договор за
цесия от 21.11.2016г. кредиторът „Баро“ ООД прехвърля
вземането на „Макс“ ООД. Цедентът П.П.П.в качеството на управител на „Баро“
ООД е изпратил уведомление за цесията до длъжника „Свилена“ ЕООД, което е
получено на 1.03.2018 г. Вземането е прехвърлено „ведно с принадлежностите им“,
което означава заедно с изтеклите лихви.
„Баро“ ООД
на 4.07.2017г. е прехвърлил отново същото вземане на Т. Л. П.. Този последващ договор за цесия не е нищожен, но не може да
породи прехвърлителен ефект по отношение на
вземането, тъй като към момента на сключването му цедентът
вече не е бил кредитор по вземането, вече се е бил разпоредил с него в полза на
нов кредитор – „Макс“ ООД. Уведомлението за тази втора цесия не е подписано и
съдът не приема, че такова уведомление изхожда от „Баро“
ООД и е изпратено на „Свилена“ ООД. Ответникът възразява, че с писмото от
1.03.2018г. е получил уведомлението за цесия в полза на Теменуга Лазарова
Павлова, а не в полза на „Макс“ ООД. Това възражение не е доказано. Съдът
приема, че известието за доставяне от 1.03.2018г. е за доставяне на уведомлението за цесията в полза на „Макс“
ООД, тъй като ищецът „Макс“ ООД представя по делото това известие за доставяне,
а той няма откъде другаде да се снабди с него освен от цедента „Баро“ ООД при представяне на пълния комплект документи
относно цесията от 21.11.2016г. Съдът приема, че цесията в полза на „Макс“ ООД
от 21.11.2016г. е редовно съобщена на ответника – длъжник по реда на чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД на 1.03.2018г.
В договора за цесия от 21.11.2016г. е
уговорено, че вземането се прехвърля ведно с принадлежностите, което тълкувано
в съответствие с чл. 99, ал. 2 от ЗЗД означава и с изтеклите лихви. Ищецът претендира мораторна
лихва в размер на 5264.23 лв. за периода от 29.03.2016г. до 27.03.2018г (датата
на предявяване на иска). Съдът изчислява законната лихва в размер 5263,75 лв.
Тристранното споразумение от
1.11.2013г. няма погасителен ефект по отношение процесното вземане. Споразумението
е за уреждане на отношенията по конкретно посочени фактури. Процесната
фактура не е между тях.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Свилена“ ЕООД ЕИК *********
гр. Р., пл. „С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от С. Д., да ЗАПЛАТИ
на „Макс“ ООД ЕИК *********, гр. Р., ул.“Г. С.“ № ** вх.* ет.* ап.*, представлявано
от И.Г., сумата 25990,52 лв. представляваща стойността по
фактура № 2192/28.03.2013г. за доставени горива със законната лихва от деня на
завеждане на исковата молба 27.03.2018г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 5263,75 лв. за
периода от 29.03.2016г. до 27.03.2018г., както и съдебни разноски в размер на 3567,32 лв.
Решението може да се обжалва пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка страна.
Съдия: