РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Бургас, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х. Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500387 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 748/19.07.2022 год. по гр.д.№ 49/2022 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е осъдено „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.„Света София” № 7, ет. 5 да заплати на ищеца М. К. К., ЕГН
**********, с адрес гр. К., ул. "П. Р. С." № *, със съдебен адрес гр. П., ул.
"М." № * - адв. Т. Б. сумата от 27 801,92 лева /двадесет и седем хиляди
осемстотин и един лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС” - полица №
**************** от 02.07.2018 г. за настъпило между 15.09.2018 г. и
17.09.2018 г. в гр. Б, кв. "В." застрахователно събитие - кражба на лек
автомобил марка “BMW”, модел “М5”, рама № *****************, рeг. №
А******, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и съдебноделоводни разноски в размер на
2258,55 лева /две хиляди двеста петдесет и осем лева и петдесет и пет
стотинки, като е отхвърлен иска в частта над присъдения размер на
главницата от 27 801,93 лева до претендирания размер от 48 500 лева.
Отразено е, че за частта от главницата над размера от 27 801,92 лева до
размера от 27 953 лева искът е отхвърлен поради уважено възражение за
прихващане с насрещно вземане на ответника за сумата от 151,08 лева,
представляваща дължима част от втора премиална вноска по
застрахователния договор. Осъден е М. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. К.,
1
ул. "П. Р. С." № *, със съдебен адрес гр. П., ул. "М." № ** - адв. Т. Б. да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света
София” № 7, ет. 5 съдебноделоводни разноски в размер на 298,74 лева /двеста
деветдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/.
Подадена е въззивна жалба от „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК Застраховане” АД - София, чрез процесуален представител
юрисконсулт Х., срещу решението в осъдителните му части. Твърди се, че
окръжният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй
като не е събрал доказателства по делото, които са били своевременно
поискани от ответника с отговора на исковата молба, за изискване на
информация от АПИ и документи от КАТ. Твърди се, че необосновано
окръжният съд е приспаднал при определяне на размера на обезщетението
само 10% принос от страна на ищеца, въпреки доказаното по делото
нарушение по чл.17, ал.1 вр. ал.5 от обвързващите страните Общи условия, а
именно-оставяне на застрахования автомобил на безлюдно място за повече от
две денонощия, с което е улеснено настъпването на застрахователното
събитие „кражба“ на автомобила. Твърди се, че това поведение на ищеца,
както и несвоевременното информиране на застрахователя за спуканата гума
на 15.09.2018 год., са прояви на груба небрежност от застрахования, водеща
до „изключен риск“ и отпадане на отговорността на застрахователя.
Евентуално се твърди, че приносът на застрахования следва да бъде отчетен
поне 50 %. Твърди се, че неправилно окръжният съд е извършил прихващане
само със сумата от 151,08 лв., тъй като неплатеният остатък от
застрахователната премия е общо 2779,82 лв. и при уважаване на предявения
от ищеца иск, прихващане е следвало да се извърши с тази сума. Твърди се, че
при определяне на застрахователно обезщетение в полза на ищеца, освен
стойността на частите от автомобила, които са му били върнати, следва да се
приспадне и стойността на уврежданията по процесното МПС в размера
определен от вещото лице – 2150 лв. Сочи се, че тези увреждания са описани
в талон, към момента на сключване на застрахователния договор. Твърди се,
че неправилно съдът се е позовал на чл.3, ал.2 от ЗМДВИП, като е приел, че
не е изтекла предвидената в чл.378, ал.1 от КЗ давност за вземанията на
ищеца за обезщетение. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и за цялостно отхвърляне на претенциите на ищеца.
Евентуално, при частично уважаване на иска, се претендира намаляване на
размера на обезщетението с определяне на по-висок процент на приноса на
ищеца за настъпване на застрахователното събитие, приспадане на стойността
на наличните увреждания към датата на сключване на застрахователния
договор и на дължимите и неплатени три премийни вноски. Направено е
искане за присъждане на пълния размер на разноските за двете съдебни
инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се
исканията по доказателствата заявени с отговора на исковата молба по т.III,
както и тези направени на осн. чл.186 и чл.190 от ГПК – т.е. тези по т.IV и т.V
от отговора.
В дадения срок не е постъпил отговор от насрещната страна М. К. К..
2
С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по иск с правно основание чл.405 от Кодекса за застраховането,
по претенция за законна лихва и по евентуално възражение за прихващане
направено от ответника.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на първоинстанционен съд, който подлежи на въззивно обжалване и е
ДОПУСТИМА.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната му
част.
С определението си по чл.267 от ГПК Бургаският апелативен съд е
приел, че окръжният съд не е допуснал нарушение по чл.266, ал.3 от ГПК в
процеса по събиране на доказателства, като е оставил без уважение искането
на въззивника за събиране на доказателства от въззивния съд.
Пред въззивния съд страните с писмени молби поддържат изразените
становища и заявените искания за присъждане на съдебните разноски. В
открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия прави
искане за потвърждаване на решението в обжалваните от ответника части.
Пред настоящия съд делото е висящо по исковите претенции на ищеца
М. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "П. Р. С." № *, срещу ответника
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София”
№ 7, ет. 5 за заплащане на обезщетение по договор за застраховка “Каско
на МПС” - полица № **************** от 02.07.2018 г. за настъпило
между 15.09.2018 г. и 17.09.2018 г. в гр. Бургас, кв. "В." застрахователно
събитие - кражба на лек автомобил марка “BMW”, модел “М5”, рама №
*****************, peг. № А******, в присъдения от окръжния съд
размер от 27 801,92 лв. /след прихващане на дължимата сума от 27 953 лв. с
насрещно дължима сума от 151,08 лв./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.10.2020 г. до окончателното й изплащане .
Ищецът твърди, че след настъпване на застрахователното събитие – кражба
на застрахования при ответника автомобил, е предявил застрахователната си
претенция, след което при ответника е била образувана ликвидационна
преписка, като е изпълнил добросъвестно всички задължения за представяне
на документи, но с писмо с изходящ номер от 13.10.2020 год. ответникът го
уведомил, че не са налице основания за изплащане на застрахователно
обезщетение поради дадена заблуждаваща информация относно
обстоятелствата по възникване на застрахователното събитие, проявена груба
небрежност и неполагане на грижата на добър стопанин, както и неспазване
на редица задължения по уведомяване на застрахователя, така и на
компетентните органи, което е довело до увеличаване на размера на щетите, а
именно – до настъпване на следващо застрахователно събитие. Ищецът
оспорва обстоятелствата сочени от ответника и мотивиращи неговия отказ,
като твърди, че те не са налице, като не са налице и условията по договора,
при които може да се откаже изплащане на обезщетение, поддържа иска,
ангажира доказателства и прави искане за присъждане на съдебните разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който предявените искове са
изцяло оспорени. Сочи, че към момента на настъпване на застрахователното
3
събитие автомобилът е бил с описани в протокола за оглед от 03.07.2018 год.
увреждания, които намаляват неговата стойност с 2150 лв. Твърди се, че
ищецът е проявил груба небрежност и не е положил дължимата грижа на
добър стопанин, тъй като от една страна не е уведомил застрахователя за
спукана гума седмица преди застрахователното събитие, както и за спуканата
гума на 15.09.2018 год., когато за втори път автомобилът е оставен без надзор
за три дни на безлюдно място - на бензиностанция "П." по пътя посока К. -Б.,
с което е нарушен чл.17, ал.1 и чл.18, ал.1, т.2 от Общите условия към
сключения договор с ответника. Сочи се че размерът на застрахователното
обезщетение в случая се определя от действително претърпените вреди, а не
по договорена застрахователна стойност, но на база на договорената
застрахователна сума от 45 000 лв. Сочи се, че при евентуално определяне на
размера на обезщетението, на осн. чл.21, ал.5 от Общите условия, от него
следва да се приспадне и стойността на частите от автомобила, които са били
върнати на ищеца след откриването му. Направено е и евентуално възражение
за прихващане със сумата от общо 2779,82 лв. – стойността на втора, трета и
четвърта премийни вноски по сключения договор, дължими от ищеца. С
отговора не е направено евентуално възражение за съпричиняване. Направено
е искане за отхвърляне на иска за главница и на акцесорната претенция за
законна лихва, ангажирани са доказателства.
И двете страни са направили пред първата инстанция искания за
присъждане на съдебни разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е допустимо като постановено по
допустими искове, след надлежно отправено искане до застрахователя и
получен отказ за определяне и присъждане на обезщетение.
От събраните пред окръжния съд доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
По застрахователна полица № **************** между ищеца и
ответника е сключен договор за автомобилна застраховка „пълно каско“, със
срок на валидност 03.07.2018 год.- 02.07.2019 год., с предмет на застраховане
лек автомобил марка БМВ, рег.№ А******, с дата на първа регистрация
21.07.2005 год., при застрахователна сума от 45 000 лв. Договорена е
застрахователна премия в размер на 3706,43 лв., платима от ищеца на четири
вноски: три от по 926,61 лв. и една от 926,60 лв., като не се спори, че е
платена само първата вноска от 926,61 лв. с падеж 02.07.2018 год.
От съдържанието на полицата, която препраща към Общи условия, за
които не се спори, че са двустранно подписани от страните, се установява, че
по глава втора раздел първи т.1.2 от клаузата „пълно каско“ застрахователят
покрива кражбата на цялото МПС.
На 18.09.2018 год. собственикът на застрахования автомобил е подал до
4
ответника бланково писмено уведомление за щета на МПС, с което е съобщил
за кражба на автомобила. Описал е, че след като на 15.09.2018 год. е пукнал
задна лява гума, е паркирал автомобила за да не пречи на движението в
отбивка на излизане от Ветрен, но на 17.09.2018 год. вече го нямало на
мястото, на което е бил паркиран. В обяснителната бележка попълнена на
бланка на застрахователя е уточнено, че на 15.09.2021 год. /събота/ ищецът е
пътувал с автомобила от гр. К. към гр. Б.. На излизане от кв. В. пукнал задна
лява гума и се наложило да паркира автомобила в пресечката след автокъща
"И.", за да не пречи на движението. Паркирал около 21 ч. и тъй като нямал
резервна гума, оставил автомобила на това място. На 17.09.2021 год.
/понеделник/ около 12 и 30 часа заедно с „гумаджия“, който носел
инструменти за смяна на гумата отишъл на мястото, където оставил
автомобила, но колата я нямало и той веднага се обадил на 112. В
собственоръчно подписана декларация до застрахователя ищецът е посочил,
че в събота и неделя не е имало възможност да се ремонтира спуканата гума,
като едва в понеделник ищецът намерил човек с нужните инструменти, с
които да се поправи гумата.
От представеното по делото копие от материали по преписка
пор.2645/2018 год. на РП-Бургас се установява, че при извършени действия
по образуваното дознание, части от процесния автомобил са намерени в
двора на ЗК "З. - **" в изоставен товарен бус „Мерцедес Спринтер“ с peг. №
*******, собственост на „А. М.“ ООД, ЕИК **********. Управителят на това
дружество К. К. Н. починал на **.**.20** год. Негов пълномощник предал
товарния бус на неизвестно трето лице, с оглед продажба, която не била
осъществена. Съгласно представени разписки от 08.06.2020 год. и
09.07.2020 год. намерените части от автомобила – подробно описани, са
били върнати на ищеца. С постановление от 28.07.2020 г. на РП-Бургас
производството по дознанието е спряно на основание чл. 199, вр. чл. 244, ал.
1, т. 2 от НПК.
При сключване на застрахователния договор, в талон №
0088736/03.07.2018 год. са описани заварени щети по автомобила. Съгласно
заключението на вещо лице А. по приетата от окръжния съд съдебно-
техническа експертиза, стойността за възстановяване на тези щети е общо
2150 лв. Вещото лице сочи, че пазарната цена на автомобила към датата на
застрахователното събитие е 55 150 лв., а след приспадане на разходите за
възстановяване на щетите описани в приложения талон от 2150 лв.,
вещото лице е определило пазарна стойност от 53 000 лв., което е повече
от договорената застрахователна сума от 45 000 лв., до която отговаря
ответника по делото.
Вещото лице сочи, че стойността на върнатите на ищеца части от
автомобили по следни пазарни цени общо 12 547 лв.
Съвкупният анализ на доказателства дава основание за следните
правни изводи по спорните въпроси:
В случая съгласно общите условия към сключения застрахователен
договор /л.18/, кражба е отнемане на чужда движима вещ от владението на
другиго без негово съгласие, с намерение противозаконно присвояване и
представлява покрит риск по сключената между страните застраховка по т.1.2
5
от глава втора, раздел първи от общите условия.
По делото безспорно е установено, че при условията сочени от ищеца в
исковата молба, описани от него пред застрахователя, които се потвърждават
и от обстоятелствата установени в досъдебното производство, между 20 и 37
часа на 15.09.2018 год. и 11 и 30 ч. на 17.09.2018 год. е била извършена
кражба на описания по-горе лек автомобил - т.е. осъществен е покрит риск по
сключения договор, за който застрахователят е бил своевременно уведомен от
застрахованото лице, което е изпълнило задълженията си по раздел първи от
глава пета на общите условия за регистриране и доказване на
застрахователното събитие. Както е посочено в постановлението за спиране
на наказателното производство, в хода на разследването по него е установено,
че на 15.09.2018 год. в 20 и 30 часа компютърният модул на процесния л.а. е
отчел грешка “спукана гума“. Ясно е, че при спукана гума водачът не е можел
да продължи движението си с процесното МПС. Ответникът по делото
твърди, че като е оставил автомобила на паркинг в непосредствена близост
до мястото, където се е спукала гумата, а не е уведомил застрахователя за
това, ищецът е проявил груба небрежност и не е положил грижата на добър
стопанин, което на осн. чл. чл.17, ал.1 и чл.18, ал.1, т.2 от Общите условия,
му дава право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение за
настъпилата след това кражба на процесното МПС. Настоящият съд намира
тези възражения за изцяло неоснователни. Дори да се счете, че спуканата
гума е покрит риск по сключената между страните застраховка,
застрахователното събитие – спукана гума и застрахователното събитие –
кражба са отделни застрахователни рискове. По делото не се спори, че
ищецът не е уведомил застрахователя за застрахователно събитие – спукана
гума, но за настоящия процес това е без значение, тъй като претенциите на
ищеца не са насочени за получаване на обезщетение от настъпване на
застрахователно събитие – спукана гума, за който риск застрахователят
основателно би могъл да откаже плащане на застрахователно обезщетение
поради несвоевременно уведомяване от страна на застрахованото лице.
Претенциите на ищеца по делото са свързани само и единствено със
застрахователното събитие – кражба на МПС, като от значение е поведението
на ищеца във връзка с това, а не с предхождащи застрахователни събития,
още повече, че не е установена причинно-следствена връзка между
спукването на гумата и последвалата кражба. Нито в застрахователния
договор, нито в общите условия са фиксирани места, на които застрахованият
при ответника автомобил не е можел да бъде спиран или паркиран. Ето защо
дори да не беше обусловено от спуканата гума, поведението на ищеца за
паркиране и оставяне на автомобила за престой за две денонощия на
посоченото място – на паркинг край пътя в близост до бензиностанция и
автокъща, не е поведение, което може да се цени като груба небрежност
или неполагане на дължима грижа. Застрахователят не твърди и не
установява да са налице обстоятелства по чл.17, ал.2, 3 и 4 от Общите
условия, не се твърди и съпричастност на ищеца към кражбата на автомобила.
Предвид горното, съдът намира, че не е установено поведение на ищеца във
връзка с процесното застрахователно събитие – кражба на МПС, което да е
основание по чл. чл.17, ал.1 и чл.18, ал.1, т.2 от Общите условия за отказ
изплащане на застрахователно обезщетение. Не се твърдят и не се
6
установяват обстоятелства по чл.5 от Общите условия, при които
застрахователят не дължи обезщетение. Ето защо съдът намира
претенцията на ищеца за заплащане от ответника на застрахователно
обезщетение за възникнало застрахователно събитие „кражба“ – покрит риск
по застраховката сключена между страните, за основателна.
В случая на осн. чл. 346 от КЗ отговорността на застрахователя е до
размера на застрахователната сума /лимита на отговорност/, в
договорения размер от 45 000 лв.
Противно на възражението на застрахователя, не са налице основания
за приспадане от договорения лимит на отговорност от 45 000 лв. на 2150 лв.
– стойността на описаните в талон № *******/03.07.2018 год. заварени щети
по автомобила. Талонът е съставен при огледа към момента на сключване на
застраховката и при положение, че към този момент пазарната цена на
автомобила е била над 50 000 лв., а застрахователната сума е договорена в
размер на 45 000 лв., то разходите по възстановяване на съществувалите
увреждания по автомобила са били взети предвид при определяне на
договорената застрахователна сума от 45 000 лв. Съгласно чл.8, ал.5 от
Общите условия, за тези съществуващи увреждания застрахователят не дължи
застрахователно обезщетение, като не е договорена и възможност за
приспадане на стойността на уврежданията при заплащане на застрахователно
обезщетение, поради което е ясно, че те се отчитат при определяне на лимита
на отговорност, а не след възникване на застрахователното събитие.
С отговора на исковата молба ответникът се е позовал на обстоятелства
изключващи неговата отговорност – груба небрежност, за която съдът по
изложените по-горе съображения намира, че не е налице. С отговора
ответникът не е направил своевременно евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, не е направено и
възражение за намаляване на размера на застрахователното обезщетение по
чл. 395, ал. 4 от КЗ, поради което окръжният съд не е следвало да се
произнася по тези въпроси. Въвеждането на възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат не може да бъде направено след депозиране на
отговора, поради което въззивният съд не е обвързан от такова възражение,
направено за първи път с въззивната жалба. Независимо от това, поради
забраната за влошаване на положение на жалбоподателя и необжалване на
решението от страна на ищеца, въззивният съд следва да приеме извършеното
от окръжния съд намаляване на размера на дължимото обезщетение с 10 % -
т.е. следва да приеме, че след това приспадане, размерът на дължимото
обезщетение е 40 500 лв.
От този размер на осн. чл. 20, ал. 5 от Общите условия следва да се
приспадне стойността на върнатите на ищеца части от автомобила в размер на
12 547 лв., след което размерът на дължимото обезщетение се редуцира до
27 953 лв.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Общите условия, при договорено разсрочено
плащане на премията, при настъпване на застрахователно събитие,
неплатените разсрочени вноски стават изискуеми и застрахованият е
длъжен да ги плати изцяло преди застрахователят да изплати
предявените към него искове. В случая застрахователното събитие
7
„кражба“ на застрахованото МПС е настъпило след плащането на първата
вноски и преди падежа на втората вноска уговорена за плащане на 02.10.2018
год., поради което с настъпването на основание за плащане на
застрахователно обезщетение настъпва и изискуемостта на неплатените
непадежирали вноски, които са в общ размер от 2 779,82 лв. Съгласно чл. 20а
от ЗЗД договореното между страните има силата на закон и тъй като в случая
е налице специфична хипотеза, при която страните са уредили правните
последици, не може да се счете, че поради неплащане на втората премиална
вноска е настъпило автоматично прекратяване на договора. Ето защо изводът
на окръжния съд за настъпило прекратяване занапред на договора считано от
18.10.2018 год. не се споделя от настоящия съд. Възражението за прихващане
е изцяло основателно и следва да бъде уважено, като се извърши прихващане
между дължимото обезщетение от 27 935 лв. и дължимите неплатени вноски
от застрахователната премия в размер на общо 2 779,82 лв., в резултат на
което се установява, че искът следва да бъде уважен за сумата от 25 173,18
лв., ведно със законната лихва за която не се спори, че е дължима
считано от момента от който е заявена - 14.10.2020 год., до окончателното
изплащане на сумата.
По съображенията изложени от окръжния съд, настоящият съд също
намира за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла
давност по чл. 378, ал. 1 от КЗ. Видно от клеймото на приложения пощенски
плик, ищецът е предявил иска на 15.11.2021 година. Съгласно чл.3, ал.2 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
от НС от 13.03.2020 год., за срока от 13.03.2020 год., до отмяната на
извънредното положение, са спрели да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправни субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно пар. 13 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 13.05. 2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ето защо давностният
срок по чл. 378, ал. 1 от КЗ е спрял да тече до 20.05.2020 год. включително
– т.е. общо за 69 дни, поради което претенцията предявена с искова молба,
която е била подадена 59 дни след изтичане на календарния срок, не е
предявена след изтичане на тригодишния давностен срок и не е погасена по
давност.
Предвид горното, като е уважил предявения иск над размера от
25 173,18 лв., до размера от 27 801,92 лв. ведно със законната лихва
разликата, считано от 14.10.2020 год., до окончателното изплащане на
сумата, поради неизвършено прихващане на дължимото застрахователно
обезщетение от 27 953 лв., с дължимата разлика в премиалните вноски над
размера от 151,08 лв. до общия дължим размер от 2 779,82 лв., окръжният съд
е постановил неправилно решение в тази част - постановено в
противоречие с договореното по договора и с материалния закон - чл.9 от
ЗЗД, поради което в тази част решението следва да бъде отменено, като бъде
8
отхвърлена претенцията на ищеца над размера от 25 173,18 лв., до размера
от 27 801,92 лв. ведно със законната лихва разликата, считано от
14.10.2020 год., до окончателното изплащане на сумата, поради
прихващане на дължимия размер на застрахователното обезщетение от
27 953 лв. с разликата над размера от 151,08 лв. до размера от 2 779,82 лв.-
неплатени премиални вноски, т.е. с разликата от 2 628,74 лв.
В останалата обжалвана част, с която претенцията на ищеца е
уважена за сумата от 25 173,18 лв., ведно със законната лихва върху
сумата , считано от 14.10.2020 год., до окончателното изплащане на
сумата, и е извършено прихващане със сумата от 151,08 лв. решението се
явява правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
Разноски пред окръжния съд:
При този изход от делото в полза на ищеца са дължими съдебни
разноски направени пред първоинстанционния съд в размер на 2 045 лв.,
поради което решението следва да бъде отменено и в частта, с която в полза
на ищеца са присъдени разноски над размера от 2 045 лв. до присъдения
размер от 2 258,55 лв. При юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в полза на ответника в размер на 300 лв. и общ размер на разноските от
400 лв., съобразно отхвърлената част от иска в полза на ответника е дължима
сумата от 337 лв., поради което в полза на ответника следва да се присъди
разликата над присъдените 298,74 лв. до 337 лв. – т.е. сумата от 38,26 лв.
Разноски пред въззивния съд.
Въззивникът е направил разноски от 556,04 лв. за заплатена д.т. за
въззивно обжалване, като съдът му определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., поради което и при основателност на
жалбата за сумата от 2628,94 лв., при заявен обжалваем интерес от 27 801,92
лв. в негова полза следва да се присъди сумата от 80 лв., която следва да се
възложи в тежест на въззиваемия.
Въззиваемият е направил разноски в размер на 2200 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, който размер след последните изменения на
Наредба № 1 за МРАВ не е прекомерен за защита по материален интерес от
27 801,92 лв., поради което възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно. Съобразно неоснователната част от жалбата, в полза на
въззиваемия следва да се присъди сумата от 1992 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 748/19.07.2022 год. по гр. д. № 49/2022 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, с които:
- поради неуважено възражение за прихващане за разликата над
151,08 лв. до 2779,82 лв. - дължими неплатени премиални вноски по
сключения между страните застрахователен договор – т.е. за разликата от
2628,74 лв. е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ОЗК
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
9
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да заплати на ищеца М. К. К., ЕГН
**********, с адрес гр. К., ул. "П. Р. С." № *, със съдебен адрес гр. П., ул.
"М." № * - адв. Т. Б. сумата над 25 173,18 лв. до сумата от 27 801,92 лв. -
обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС” - полица №
**************** от 02.07.2018 г. за настъпило между 15.09.2018 г. и
17.09.2018 г. в гр. Б., кв. "В." застрахователно събитие - кражба на лек
автомобил марка “BMW”, модел “М5”, рама № *****************, рeг. №
А******, ведно със законната лихва върху разликата , считано от
14.10.2020 г. до окончателното й изплащане, и е осъден осъдено
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София”
№ 7, ет. 5 да заплати на ищеца М. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.
"П. Р. С." № *, със съдебен адрес гр. П., ул. "М." № * - адв. Т. Б. съдебно-
деловодни разноски над размера от 2045 лв. до присъдения размер от
2258,55 лв.,
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "П. Р.
С." № *, със съдебен адрес гр. П., ул. "М." № * - адв. Т. Б. срещу
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София”
№ 7, ет. 5, за заплащане на сумата над 25 173,18 лв. /двадесет и пет хиляди
сто седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки/, до сумата от 27 801,92
лв. - обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС” - полица №
**************** от 02.07.2018 г. за настъпило между 15.09.2018 г. и
17.09.2018 г. в гр. Б., кв. "В." застрахователно събитие - кражба на лек
автомобил марка “BMW”, модел “М5”, рама № *****************, рeг. №
А******, ведно със законната лихва върху разликата , считано от
14.10.2020 г. до окончателното й изплащане, поради извършено
прихващане и със сумата за разликата над 151,08 лв. до 2779,82 лв. -
дължими неплатени премиални вноски по сключения между страните
застрахователен договор – т.е. за разликата от 2628,74 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 748/19.07.2022 год. по гр.д.№ 49/2022
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "П. Р. С." № *,
със съдебен адрес гр. П., ул. "М." № * - адв. Т. Б. да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София”
№ 7, ет. 5, разликата от 38,26 лв. /тридесет и осем лева и двадесет и шест
стотинки/– направени разноски пред окръжния съд, както и сумата от 80 лв.
/осемдесет лева/ - съответна част от разноските направени пред въззивния
съд.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
10
„Света София” № 7, ет. 5 да заплати на М. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.
К., ул. "П. Р. С." № *, със съдебен адрес гр. П., ул. "М." № * - адв. Т. Б.
съответна част от направените пред въззивния съд разноски в размер на 1992
лв. /хиляда деветстотин деветдесет и два лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11