Решение по дело №1941/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ с процесуален представител юрисконсулт И. Вълев обжалва Решение № 928 от 01.07.2024г., постановено по АНД № 900 по описа за 2024г. на Районен съд – Пловдив, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция на Ви енд Джи Ойл ЕООД, ЕИК *********, [населено място], за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ – в размер на 2 500лв. за извършено нарушение чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П./, на основание чл.187а ал. 2 т.3 вр. чл.179 ал.3б ЗДв.П и АПИ е осъдена да заплати 400лв. съдебни разноски, като административно наказателното производство е прекратено.

- Решението е обжалвано като неправилно - в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна, тъй като не са опровергани фактите, произтичащи от доказателствата в преписката. По отношение тезата на съда за изтекъл давностен срок се твърди, че при възприемането й – тригодишната давност ще започне да се брои от 25.11.2020г., на която дата е довършено административното нарушение. За процесното нарушение преследването е възбудено на дата на извършването му – 25.11.2020г., която дата е и дата на издаване на електронния фиш. Нарушение на 3 годишната давност по чл.80 ал.1 т.5 вр. с ал.3 НК, няма. Давност за преследване би била налице ако нарушението е довършено на 25.11.220г., а електронен фиш не е издаден и производство не е образувано/възбудено до 25.11.2023г.

Поискана е отмяна на решението с потвърждаване на електронния фиш и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Възразено е за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

- Ответникът Ви енд Джи Ойл ЕООД, ЕИК *********, [населено място], с пълномощник адв. И. М., оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа законосъобразност на решението на ПРС и са изложени аргументи във вр. с тезата за давността. Счита, че макар към дата на нарушението по обжалвания електронен фиш разпоредбите на чл.10б ал.7-9 ЗП да не са били част от действащото право, доколкото разпоредбите на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламента за изпълнение. В тази насока е заявено, че е налице последвал деянието, но преди влизане в сила на електронния фиш – по-благоприятен материален закон по см. на чл.3 ал.2 ЗАНН. Заявено е искане за присъждане на направените разноски по представен списък / 600лв. – адвокатско възнаграждение /.

- Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Т. счита касационната жалба за основателна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1. В обстоятелствената част на електронния фиш е посочено, че на 25.11.2020г. в 16:05ч. е установено нарушение /вписан номер/, с ППС влекач – Мерцедес 1848 ЛС, рег. № [рег. номер], с техническа допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Родопи, за движение по път А-1 км. 107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса но чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малко от измерената. Нарушението е установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП, намиращо се на път А-1 км 107+663. Собственик на ППС е Ви енд Джи Ойл ЕООД.

Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.102 ал.2 ЗДв.П. Наложена е санкция на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. с чл.179 ал.3б ЗДВ.П – имуществена санкция в размер на 2 500лв.

ПРС приел, че електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДв.П за задължителни реквизити. Обвинението е описано в пълнота и с разяснена възможността за заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750лв. и освобождаване от административнонаказателна отговорност. Нормата на чл. 189ж ал. 1 ЗДв.П съдържа препратка единствено към нарушенията по чл. 179 ал. 3 ЗДв.П, но в чл. 189ж ал. 7 ЗДв.П е посочен електронния фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3 - 3б ЗДв.П.

Мотивът за отмяна на електронния фиш е възприета от ПРС изтекла погасителна давност : Според РС – Пловдив в случая не е приложима нормата на чл.34 ЗАНН, но следва да бъде съобразено Т.П. № 1 от 27.02.2015г. по т.д.№ 1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС. Посочено е, че в мотивите на Тълкувателното постановление е коментирана липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната преследвателска давност по чл. 81 ал. 3 вр. с чл. 80 ал. 1 т. 5 НК, но изрично е посочено, че „приемането на обратната теза, а именно – че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението“. Тълкувателното постановление визира целия институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава. В ЗАНН липсва каквато и да е уредба на давностни срокове по отношение на електронните фишове, като трайно е прието в доктрината и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове. В случая деянието е извършено на 25.11.2020г., като това е и датата на генериране на електронния фиш, като от тази дата започва да тече тригодишната преследвателска давност. Липсват доказателства за спиране или прекъсване на давността, при което на основание чл.80 ал.1 т.5 НК преследвателската давност е изтекла на 25.11.2023г., а електронният фиш е връчен на 25.01.2024г.

2. Решението е правилно като резултат.

В случая са налице данни от доклада по чл.167а ал.3 ЗДв.П и приложени към него изготвени статични изображения във вид на снимков материал /„Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.“/, като съгласно чл.189е ал.8 ЗДв.П -“Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.“.

Както правилно е посочил ПРС - електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДв.П за задължителни реквизити. Обвинението е описано в пълнота и с разяснена възможността за заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750лв. и освобождаване от административнонаказателна отговорност. Изводът на ПРС за неприложимост на чл.34 ЗАНН в производството по издаване на електронен фиш е правилен. Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС, постановено по Т.Д. № 1/2013г. - съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДв.П, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване - „От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.“. Така при установяване на нарушение от автоматизирана система - датата на установяване на нарушението и дата на издаване на електронния фиш съвпадат. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно - наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК. В случая не е изтекла предвидената давност в чл.80 ал.1 т.5 вр. чл.81 ал.3 НК /Решение № 2114 от 10.11.2021г. на АдмС - Пловдив по КАНД № 2165/2021г.; Решение № 1175 от 6.02.2024г. на АдмС - Пловдив по КАНД № 3061/2023г.; Решение № 368 от 23.02.2023г. на АдмС - Пловдив по КАНД № 3130/2022г. ; Решение № 8206 от 30.09.2024г. на АдмС - Пловдив по КАНД № 1171/2024г. Решение № 128 от 15.03.2023г. на АдмС - Пазарджик по КАНД № 1193/2022г.; Решение № 4828 от 13.12.2024г. на АдмС - Пазарджик по КАНД № 984/2024г.; Решение № 3934 от 15.10.2024г. на АдмС - Пазарджик по КАНД № 958/2024г. и др./. Съображенията на ПРС за изтекла погасителна давност не променят изхода от спора – отмяна на електронния фиш.

Извън посоченото, при съобразяване с Решение на СЕС от 21 ноември 2024г. по дело C 61/23, според което : „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“, следва да бъде прието, че в случая е нарушено изискването за пропорционалност. В тази вр. – съгласно член 9а от Директива 1999/62: „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“. В цитираното решение е посочено, че директивата не съдържа по-точни правила що се отнася до определянето на посочените санкции на национално равнище, и по-специално не предвижда изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни санкции /съображение 40/. Според съображение 42 от решението : „Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции.“. В тази вр. е прието, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата. Принципът изисква и отчитане на конкретните обстоятелства по случая.

В съдебния акт на СЕС е изтъкнато, че ЗДв.П не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При налагане на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. В съображение 53 и 54 от решението е посочено : „При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 49 и цитираната съдебна практика).; Обстоятелството, че в случая разглежданата в главното производство национална правна уредба предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност, като се заплати „компенсаторна такса“, не може да промени извода, че такава национална правна уредба е в противоречие с правото на Съюза.“.

Следователно, решението на ПРС е постановено в съответствие с принципа за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз, гарантиран и в член 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно – чл.18 ал.2 вр с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 928 от 01.07.2024г., постановено по АНД № 900 по описа за 2024г. на Районен съд – Пловдив.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Ви енд Джи Ойл ЕООД, ЕИК *********, [населено място], сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.