О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1245 Година
16.03.2020
Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети март Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 6869 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата
молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба заверени
преписи от писмени документи, каквито с отговора не са представяни.
Като
неосносими към предмета на делото следва да бъдат отхвърлени исканията на ищеца
в исковата молба за задължаване на ответника да представел дневника си за
покупки, за да се установяли доставките по процесните фактури, тъй като не
изпълнението на последните, а на постигнатото между страните споразумение за
разсроченото им плащане, е предмет на предявените по делото искове (чл.
159, ал. 1 ГПК).
Следва
да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените от него въпроси към същата в исковата му молба, както и
на следните възникнали по делото въпроси: 1/. осчетоводена ли са редовно,
съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, процесното споразумение
от 12.09.2016 г. и посочените в Приложение № 1 към него фактури, в
счетоводствата на всяка от страните,
кога и по коя точно тяхна счетоводна сметка и партида; 2/. включени ли са същите
фактури в дневниците им съответно за „покупки” и „продажби”, и в справките им
декларации по ЗДДС, и кога, и ползвал ли е ответникът по тях данъчен кредит;
3/. намират ли се оригиналите на същото споразумение и фактури в счетоводството
на ответника и от кога; 4/. изплатени ли са изцяло или частично вноските по споразумението
от ответника на ищеца, кога, в какъв размер и по кой начин (в брой или по
банков път), и останали ли са него неплати вноски/суми към датата на проверката
на вещото лице и в какъв размер; 5/. какъв е размера на мораторната лихва върху
неплатената сума по споразумението за посочения в уточняващата молба от
23.01.2020 г. период, за отговор на които въпроси, съдът не разполага със
специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя
назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи
депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда
(чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищцата се изпрати и препис от отговора на ответника с
приложенията към него. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба
по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, са посочени в исковата му молба и уточняващата
я молба, и се изразяват по същество в това, че между него и ответника
съществували неуредени финансови отношения, произтичащи от неизпълнението на
задължението на ответника да плати стойността на доставените от ищеца стоки за
времето октомври 2011 – април 2012 г. През същото ищецът му доставил стоки, за които
били съставени следните данъчни фактури: № 3648/28.10.2011 г. на стойност
773.96 лева, № 3659/03.11.2011 г. на стойност 1259.64 лева, № 3822/05.03.2012
г. на стойност 342.98 лева, № 3846/16.03.2012 г. на стойност 421.58 лева, № 3854/20.03.2012
г. на стойност 4156.56 лева, № 3857/20.03.2012 г. на стойност 4156.46 лева, №
3858/20.03.2012 г. и кредитно известие 3876/27.03.2012 г. на стойност 2813.28
лева, № 3867/21.03.2012 г. на стойност 3003.50 лева, № 3868/21.03.2012 г. на
стойност 1911.34 лева и № 3869/21.03.2012 г. на стойност 1916.65 лева, или общо
20 755.95 лева. И по десетте доставки стоките били предадени на ответника,
който ги прегледал и не бил направил възражения за тяхното количество и
качество. Към днешна дата не бил правил възражения относно количеството и/или
качеството на доставените стоки, но не бил платил тяхната цена, което принудило
ищеца да го покани извънсъдебно да изпълни задълженията си. В отговор на
поканата му той признал задълженията си и на 12.09.2016 г. подписали споразумение,
по силата на което ответникът се задължил да погаси дълга си на части, както
следвало: първоначална вноска в размер на 2 033.60 лева, платима в срок до
30.09.2016 г., с която се погасявали задълженията по фактури № 3648/28.10.2011 г.
и № 3659/03.10.2011 г., шест последователни месечни вноски, всяка от които в
размер на 2 500 лева и падеж за плащането им до 30-то число на текущия месец,
като първото плащане от тези било дължимо на 30.10.2016 г., а последната 7-ма
вноска била в размер на 3722.35 лева с ДДС и срок за плащането й до 30.04.2017
г. Уговорили се, че в случай на неизпълнение (включително, но не изчерпателно -
при забавено плащане от ответника на която и да било от погасителните вноски,
описани в чл. 1 от споразумението, с повече от четиринадесет дни), цялата
непогасена част от сумата по чл. 1, ал. 1, заедно със законната лихва върху нея,
ставала незабавно и предсрочно изискуема. При забава в плащането на
договорените вноски, длъжникът дължал на кредитора лихва в размер на законната
лихва от деня на забавата. В изпълнение на горепосоченото споразумение и при
условията на забавено плащане, надвишаващо с повече от четиринадесет дни
уговорените падежи, ответникът извършил два парични превода на обща стойност
3500 лева, както следвало: 1500 лева на 29.11.2016 г. и 2000 лева на 09.03.2017
г. Към днешна дата продължавал да му дължи суми за извършените доставки, както
и законна мораторна лихва върху тях.
С
молба от 23.01.2020 г. уточнява, че датата, на която станала предсрочно
изискуема цялата сума по споразумението от 12.09.2016 г., била 15.10.2016 г. Към
днешна дата дължимата и неплатена сума по същото споразумение била 17 255.95 лева,
доколкото ответникът извършил две частични плащания - 1500 лева на 29.11.2016 г. и 2000 лева на 09.03.2017 г. Съгласно
чл. 2, ал. 1 от споразумението - в случай на неизпълнение от страна на длъжника
(включително, но не изчерпателно - при забавено плащане от страна на която и да
било от погасителните вноски, описани в чл. 1 от споразумението с повече от
четиринадесет дни, цялата непогасена част от сумата по чл. 1, ал. 1, заедно със
законната лихва върху нея ставала незабавно и предсрочно изискуема. Съгласно
чл. 1, ал. 1, т. 1 от споразумението, първоначална вноска в размер на 2 033.60
лева била със срок за плащане до 30.09.2016 г. В уговорения срок тази вноска не
била платена. Същата не била платена и в следващите 14 дни след уговорения
падеж (до 30.09.2016 г.). Поради това на 15.10.2016 г., по реда и на основание
чл. 2, ал. 1 от споразумението, цялата непогасена част от сумата по чл. 1, ал.
1, заедно със законната лихва върху нея, станала незабавно и предсрочно
изискуема. Датата, на която ответникът бил изпаднал в забава, била 15.10.2016
г. В изпълнение на споразумението и при условията на забавено плащане,
надвишаващо с повече от четиринадесет дни уговорените падежи, ответникът
извършил два парични превода на обща стойност 3500 лева, както следвало: 1500 лева
на 29.11.2016 г. и 2000 лева на 09.03.2017 г. С тези плащания погасил
задължението си за плащане на цената на стоките, за чиито доставки били
съставени данъчни фактури №№ 3648/28.10.2011 г., № 3659/03.11.2011 г., № 3822/05.03.2012
г. и № 3846/16.03.2012 г. Периодът, за който се претендирала законна лихва за
забава, бил от 15.10.2016 г. до предявяване на исковата молба.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 17 255.95 лева за
главница по неизпълнено задължение по споразумение от 12.09.2016 г., с 5614.84
лева мораторна лихва от 15.10.2016 г. до 20.12.2019 г., и законна лихва върху
главницата от 20.12.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото
разноски.
Правната
квалификация на предявения иск за главница е нормата на чл. 79, ал. 1, във вр.
с чл. 365 ЗЗД, а на предявения иск за мораторна лихва - нормата на чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер, и твърденията на ищеца в исковата молба. Макар да му бил
даден срок да отстрани нередовностите на исковата молба, същите не били
отстранени. В обстоятелствената част на първоначалната искова молба и в
последващата допълнителна искова молба никъде не било посочено, че се
претендирала мораторна лихва върху 4 броя главници по фактури, които му били заплатени
преди образуване на исковата молба. Такова искане имало едва в петитума на
исковата молба, от която било видно, че се претендирала мораторна лихва и върху
тях. Никъде в исковата молба не било посочено в какъв размер и за какъв период
се претендирала частта от тази мораторна лихва по отношение на тези 4 броя
фактури, които явно представлявали част от цялата претендирана сума от 5614.84 лева.
Приложената към първоначалната искова молба справка - изчисление не можела да
санира тази нередовност на исковата молба. От приложените копия на фактури към
исковата молба било видно, че в същите бил посочен падеж на плащане, който
съвпадал с датата им на издаване. Последната издадена фактура, съответно падеж,
бил с дата 21.03.2012 г., като всички други процесни фактури били издадени и
съответно падежът им бил преди това. Съгласно чл. 110 ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвиждал
друг срок. По отношение на процесните фактури не се предвиждало друга давност
освен общата по чл. 110 ЗЗД. От посочените по-горе падежи било видно, че общата
петгодишна давност била изтекла по отношение на всички фактури към датата на
предявяване на исковата молба на 20.12.2019 г. Предвид това и на основание чл.
110 ЗЗД правел възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца
за главница по всичките 6 броя процесни фактури. Представеното от ищеца споразумение
от 12.09.2016 г. не прекъсвало давността. Не били налице предпоставките на чл.
116, б.„а” ЗЗД доколкото то не можело да се отнесе към процесните фактури и
съответно да се направело обоснованото заключение, че ги касаело. След като
споразумението не касаело процесните фактури, то липсвало правно релевантно
изявление от ответника за прекъсване на
давността по чл. 116, б. „а” ЗЗД по отношение на процесните 6 броя фактури. Тъй
като главното вземане на ищеца било погасено по давност, то акцесорното такова
за мораторна лихва по отношение на главницата по горепосочените фактури не се
дължало и поради това и претенцията му била неоснователна. Отделно от това и на
основание чл. 111, б. „в” ЗЗД, алтернативно правел възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията на ищеца за периода преди
20.12.2016 г., върху процесните 6 броя фактури, тоест над три години преди
датата на подаване на исковата молба - 20.12.2019 г. Ищецът претендирал и
заплащане на законна „мораторна” лихва и върху 4 броя фактури, които сам
признавал, че му били заплатени преди образуване на настоящото дело. Еднопосочна
била практиката на ВКС, че с погасяване на главното вземане се погасявало и
акцесорното. В тази връзка, след като вземането му по главниците по тези
фактури било погасено, съответно и правото му на иск, то и вземането му,
съответно правото му на иск за мораторна лихва, било погасено. На това
основание и така предявеният иск за заплащане на мораторна лихва се явявал
недопустим, респективно неоснователен. Отделно, дори и да не било погасено, то
и на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД, алтернативно, правел възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията му за мораторна лихва върху 4 бр.
главници, които му били заплатени преди предявяване на настоящия иск. От
описаните периоди в справка - изчисление можело да се направи извод, че по отношение
на тази негова претенция била изтекла погасителната давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Правел възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
настоящото производство. Материалният интерес в настоящото производство бил 22 870.79
лева. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата, мин. адв. възнаграждение било 1216.12
лева без ДДС или 1459.34 лева с ДДС, като възнаграждението с ДДС можело да бъде
присъдено при наличие на издадена фактура, удостоверяваща дължимостта на
начисленото ДДС и доказателства за извършеното плащане. Отделно съдът не бил
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и бил
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. В този смисъл било посоченото в отговора решение. Делото не
представлявало правна и фактическа сложност, което да обосновяло хонорар над
минималния. Поради това искал неговото намаляване до минималния му размер, в
случай, че съдът присъдел адв. възнаграждение. Претендира разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба и уточняващата я такава, тъй
като на тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на тях той е основал
възраженията си за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
заверени преписи от: фактура № 3648/28.10.2011 г., фактура № 3659/03.11.2011 г.,
фактура № 3822/05.03.2012 г., фактура № 3846/16.03.2012 г., фактура №
3854/20.03.2012 г., фактура № 3857/20.03.2012 г., фактура № 3858/20.03.2012 г.,
кредитно известие 3876/27.03.2012 г., фактура № 3867/21.03.2012 г., фактура №
3868/21.03.2012 г., фактура № 3869/21.03.2012 г., споразумение от 12.09.2016 г.,
справка от Еконт за извършени доставки във времето от 01.01.2011 г. -
31.12.2012 г., извлечение от разплащателна сметка № 32/10.03.2017 г., извлечение
от разплащателна сметка № 154/30.11.2016 г., заявление изх. №
РС-20-20.42/18.11.2016 г. и справка.
ОТХВЪРЛЯ като нямащо значение за делото искането на ищеца в
исковата му молба за задължаване на ответника да представи дневника си за
покупки.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка в
счетоводствата на страните и там, където това стане необходимо, да представи по
делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза в
исковата молба и обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит
в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в
3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и
представяне в същия срок по делото на платежния документ удостоверяващ
внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в
цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да
поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му
се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.05.2020 г. от 15.50
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника. За
тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от
съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: