№ 166
гр. Пазарджик, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500559 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Панагюрище е сезиран с искова молба, подадена от В. Д. Б., ЕГН **********, от с. Б. , общ. Х. , ул.
„22-ра „ №9, против Община С. , ЕИК *********, с административен адрес в гр. С. , пл. „Дружба „ № 2.
С Решение № 260025/ 02. 10 .2020г. на районен съд Панагюрище,постановено по гр. д. № 681/2019г. по описа на
същия съд,предявения иск е уважен изцяло . Присъдени са разноски в полза на ищеца .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск . Прави се
искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба , чрез
пълномощника на страната.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния
съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди .
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
1
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална
недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява ,че на 01. 06. 2016г. между Община С. ( в качеството на доверител)и
ищеца В.Д. Б.( в качеството на адвокат и довереник ) е сключен договор за абонаментно правно обслужване .
В чл.1 от договора, доверителя е възложил , а довереника е приел задължението да осъществява юридически
консултации и правни услуги , свързани с дейността на доверителя .
В чл. 5 и чл. 8 от договора ,довереника е поел задължението да изпълнява възложената му работа лично,
добросъвестно,с дължимата грижа и да дава отчет на доверителя за извършената дейност.
В чл. 9, 10 и 11 от договора ,доверителя е поел задължението да заплаща на довереника за абонаментното
обслужване и извършената дейност месечно възнаграждение в размер на 500 лв. Поел е също така задължението
да заплаща на довереника възнаграждение за всеки отделен случай в размерите установени с Наредба № 1/ 09.
07. 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения .
По делото са представени три договора за правна защита и съдействие ,сключени между Община С. и В. Д. Б. ,
в качеството му на адвокат. По трите договора е уговорено адвокатско възнаграждение в общ размер на
3101,56лв. В договорите е записано ,че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой при сключването на
договора и
удостоверява платеното адвокатско възнаграждение.
Към договорите са приложени отчети на адвокат Б. за извършената правна дейност по трите дела. Към
отчетите са приложени преписи от съдебните решения , с които в полза на Община С. са присъдени съдебно –
деловодни разноски , включително и адвокатско възнаграждение. В отчетите адвокат Б. е поискал да му бъде
изплатено присъденото адвокатско възнаграждение.
От заключението на приетата по делото СИЕ се установява ,че в счетоводството на Община Септември няма
счетоводни документи , които да установяват заплащане на сумата от 3101,56лв. в полза на адвокат Б.. Вещото
лице дава заключение ,че размера на законната лихва за забава върху неизплатеното адвокатско възнаграждение
,за времето от датата на поканата 06. 07. 2017г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 30. 07.
2019г. , е сумата 650, 46 лв.
При така установената фактическа страна на спора въззивната инстанция приема ,че предявения иск е
изцяло основателен.
По своята правна природа договора за правна защита и съдействие представлява договор за поръчка / мандат /-
чл. 280 и сл. от ЗЗД. В конкретния казус към договорите за поръчка е прибавено и договорно представителство /
пълномощие / по чл. 36 и сл. от ЗЗД. Това означава ,че към мандатните отношения е прибавено и пълномощие.
2
Какви са правата и задълженията на страните по мандатното правоотношение , съчетано с
представителството:
1/ Според съдържанието на общия договор за абонаментно правно обслужване ( чл. 5 и чл. 8 от договора ) и чл. 281 от
ЗЗД довереника е длъжен да изпълни възложените му от доверителя правни действия с грижата на добър
стопанин ;
2/Да уведоми доверителя за изпълнение на поръчката( чл. 284 ал. 1 от ЗЗД);
3/Да даде отчет на доверителя за всичко , което е извършил ( чл. 284 ал. 2 от ЗЗД) . В случая доверителя не е бил
длъжен да дава отчет на довереника ,за това , което е извършил, тъй като мандатното правоотношение е съчетано
с представителство .По силата на чл. 36 ал. 2 от ЗЗД последиците от правните действия , които представителят
извършва възникват направо за представлявания, което изключва необходимостта от отчетни действия на
довереника.
4/ Да предаде на доверителя всичко , което е получил в изпълнение на поръчката;
5/Според текста на чл. 286 от ЗЗД доверителя е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само , ако е
уговорено . В договорите за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение на адвокат Б.;
►Въззивната инстанция счита ,че довереника по трите договора за правна защита и съдействие , адвокат
Б., е изпълнил възложените му от доверителя правни действия добросъвестно и с грижата на добър
стопанин.
От приложените по делото решения на районен съд Панагюрище , се установява че адвокат Б. е представлявал
надлежно Община С. по трите дела, за които е упълномощен. По трите дела са постановени позитивни решения в
полза на Община С.. По две от делата предявените искове против общината са отхвърлени , като неоснователни,а
по третото дело производството по делото е прекратено поради отказ от иска. По трите дела са присъдени
разноски в полза на Община С. , включително заплатено адвокатско възнаграждение.Размерът на присъденото
адвокатско възнаграждение в полза на Община С. съвпада с претенцията на адвокат Б., а именно сумата
3101,56лв.
►По трите договора за правна защита и съдействие адвокат Б. надлежно е представил отчети за
извършената работа , които са приети от Кмета на общината без възражения .
Въззивната инстанция счита ,че доверителя Община С. е неизправна страна по трите договора за правна
защита и съдействие , тъй като не е изпълнила договорното си задължение да заплати на адвокат Б.
уговореното възнаграждение.
Възражението, което се прави от ответната страна с отговора по чл. 131 от ГПК е,че след като в договорите за
правна защита и съдействие е записано ,че адвокатското възнаграждение е изплатено в брой при сключването
на договора,това означава ,че адвокатското възнаграждение е действително заплатено . Страната се позовава
на задължителните указания ,дадени в т. 1 на ТР № 6 / 06. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите за съдебните
разноски, където е казано ,че когато в договора за правна помощ е записано ,че адвокатското възнаграждение е
заплатено в брой при сключването на договора,тогава договора има правната характеристика на разписка за
платената сума. В случая обаче по делото е безспорно установено ,че Община С. ,въпреки записването в
договорите за правна помощ, не е заплатила на адвокат Б. адвокатско възнаграждение при сключването на
договорите, тъй като в Общината липсват счетоводни документи , които да установяват извършено плащане .
В този случай задължителните указания ,дадени в т. 1 на ТР № 6 / 06. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС по
въпросите за съдебните разноски са неприложими, тъй като плащане при сключването на договорите не е
извършено . Указанията на ВКС биха били приложими само ,ако по делото се установи ,че адвокатското
възнаграждение действително е заплатено в брой при сключването на договорите. В противен случай
указанията на ВКС не могат да бъдат приложени.
3
►Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това ,че договорите за правна помощ представляват
частни свидетелстващи документи, които са ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените в тях факти, тъй като установяват неизгодни за издателя факти,а именно признанието
му ,че сумите са платени в брой при сключването на договорите .По своята правна природа договорите за правна
защита и съдействие не са частни свидетелстващи документи , а частни диспозитивни документи, тъй като
материализират воля на страните за сключването на правна сделка. Според утвърдената съдебна практика на
ВКС, както и според правната доктрина диспозитивните документи( независимо от това дали са частни или официални )
не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила , а само с формална доказателственая сила ,
която обхваща единствено факта на писменото изявление и неговото авторство .
По тези съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд ще следва да се потвърди ,
като правилно и законосъобразно .
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по
въззивната жалба сумата 650 лв. , представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната
инстанция, по представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260025/ 02. 10 .2020г. на районен съд Панагюрище,постановено по гр. д. №
681/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Община С. , ЕИК *********, с административен адрес в гр. С. , пл. „Дружба „ № 2, да заплати в полза
на В. Д. Б., ЕГН **********, от с. Б. , общ. Х. , ул. „22-ра „ №9, сумата 650 лв., представляваща разноски за
възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( гражданско дело с цена на иска до 5 000 лв.) решението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4