Р Е Ш Е Н И Е №1421
14.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 15186/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на М.А.К., ЕГН **********,***,
против "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК
*********, и с искане
да се установи по отношение на ответното
дружество недължимост на сума – вземане по договор, тъй като това вземане се
погасило с изтичането на давност.
Ищецът твърди, че в полза на ответното
дружество била издадена по частното гр. дело № 20652/2012 год. на ПРС заповед
за изпълнение , за сумата от 455.62 лв. главница – равностойност на доставена
до имот на К. топлоенергия за периода от 01.05.2010г. до 05.12.2012г, 52.85 лв. обезщетение за забава за периода
01.07.2010 год. – 05.12.2012г. и 125 лв. разноски по делото. К. не възразила
против така издадената заповед и съдът издал изпълнителен лист за вземането. Образувано било изпълнително дело №**********
год. по описа на ЧСИ Д., което и до момента не е приключило. Изложени са обаче твърдения,
че вземането е погасено с изтичането на кратката погасителна давност , факт , настъпил след изтичането на
срока за възражение против заповедта;
твърди се също така , че производството по посоченото изпълнително дело
е прекратено по силата на закона , тъй като взискателя не поискал извършването
на изпълнителни действия за повече от две години. Иска от съда да постанови решение, с което да
се признае за установена недължимостта на процесните суми.
Ответникът оспорва иска в своевременен
отговор. Спори по това , дали за вземането
може да бъде приложена кратката давност, след като заповедта за плащане е стабилизирана; нямало основание да
се приеме също така , че изпълнителното производство е било прекратено на
основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК , тъй като още в молбата за
образуване на производството по принудително изпълнение , взискателя
оправомощил частние съделен изпълнител с правата по чл. 18 от Закона за
частните съдебни изпълнители. Давността била спирана и прекъсвана, затова не
била изтекла. Моли се исковете да бъдат отхвърлени , и да се присъдят сторените за защитата
разноски. Такива претендира и ищеца.
Допустим отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК.
Исковете за оспорване на изпълнението поради
новонастъпило обстоятелство (давност) са допустими, докато ответната страна
разполага със изпълнителен титул за вземанията си.
Съдът съобрази следното:
По възникването на вземането и по това , че
кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него, не се спори. Тук съдът следва
да отбележи , че предпоставките
на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили
това вземане
като притезание ( срв., решение № 101
от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на
релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание
на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са
включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало
валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически
факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ
давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на
бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация.
Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за
доказването на който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова
давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което
кредитора като ответника по делото следва да докаже.
Най- напред, давност тече от датата, следваща с тридесет
дни крайната дата , за която се претендира сумата - 30.04.2012г , тоест , от 30.05.2012г., тъй
като съобразно общите условия на договора между страните, абонатите на
ответното дружество имат тридесетдесетдневен срок да плаят текущото си
задължение , и до изтичането му , не са
в забава. Съответно , при липса на основание изтичането на давност да се
прекъсне , тя би изтекла на 30.05.2015г. - съдът приема, че това вземане на ответното
дружество се погасява с изтичането на кратката тригодишна давност, доколкото
съставлява периодично такова по смисъла на чл. 111 буква „в„ от Закона за
задълженията и договорите, и вземането не е съдебно установено. Стабилизирането
на заповедта за плащане чрез неподаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК
не прави вземането „съдебно установено „ по смисъла на чл. 117 ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите , тъй като
в производството по чл. 410 , респ., чл. 417 от ГПК , съдът не проверява
съществуването на вземането по исков ред и със всички допустими доказателства и
не се произнася с акт по същество на спора.
Както и ответника приема, молбата за издаване
на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание не прекъсва
изтичането на давността, нито молбата за образуване на изпълнителното дело под
номер **********г по описа на ЧСИ Д.,
подадена на дата 28.03.2013г., нито редовно връчената на дата 09.04.2013г на ищеца
покана за доброволно изпълнение – съобразно мотивите към Тълкувателно решение
от дата 26.05.2015г. по т.д.
№2/2013г на ВКС , ОСГКТК. Насрочения с
разпореждане на ЧСИ от дата 07.10.2014г опис на движими вещи ( л. 54 от делото
) не се е състоял, тъй като не е била връчена
призовката за него на длъжника; насочване на изпълнителни действия срещу
движимост на длъжника се извършва с описа на същата , и докато такъв не бъде
извършен, липсва предприет изпълнителен способ. Затова, само по себе си
разпореждането на съдебния изпълнител от
тази дата не прекъсва давността.
Следващото искане на взискателя носи датата 19.06.2015г,
но към този момент, кратката тригодишна давност за вземането е вече изтекла.
Вярно е, че в молбата си за образуване на
изпълнителното дело, взискателят е оправомощил съдебния изпълнител с правата по
чл. 18 от ЗЧСИ, но този факт сам по себе
си би няма значение за изхода на спора, тъй като съдебният изпълнител не е
провел по свой почин редовно какъвто и да било изпълнително действие до
изтичането на давността, а така или иначе, давност се прекъсва само чрез трите
изчерпателно посочени в чл. 116 от ЗЗД
способа – с признанието на длъжника , с предяваване на иск от кредитора или
чрез редовно проведено изпълнително действие. Нито един от трите способа не се
доказа да е осъществен, дори по почин на съдебния изпълнител.
Трябва да се
каже също така, че има данни по
изпълнителното дело за извъшени от К. плащания на задълженията , до общ размер
от 360 лева. За тях съдебният изпълнител е извършил разпределение, като са
платени обаче част от разноските на
взискателя по изпълнителното дело (196 лева) и част от дължимите на
самия изпълнител такси и разноски (168 лева). Няма плащания на суми, посочени в
изпълнителния лист ( от главницата и посочената там лихва и разноски нищо не е
заплатено ), тоест, исковата претенция е
основателна в пълния си размер.
Разноските се понасят от ответника; на
адвоката на ищовата страна се определя хонорар в минимален размер от 300 лева , с оглед
цената на иска. Предвид липсата на
секвестируемо имущество у К. , съдът не може да отрече хипотезата на чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********,
че в отношенията между страните , М.А.К., ЕГН **********,***, не дължи на
ответника плащане на следните суми, за които са издадени
по частното гр. дело № 20652/2012 год. на ПРС заповед за изпълнение и
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №*********
год. по описа на ЧСИ Д.: 455.62 лв.
главница – равностойност на доставена до имот на К. топлоенергия за периода от
01.05.2010г. до 05.12.2012г, ведно съсзаконната лихва върху тази сума от дата
06.12.2012г до окончателното изплащане , 52.85 лв. обезщетение за забава за периода
01.07.2010 год. – 05.12.2012г. и 125 лв. разноски по дело № 20652/2012 год., тъй като вземанията се погасили с изтичането
на давност.
Осъжда "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив,
ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, да
заплати на М.А.К., ЕГН **********,***, сумата от 50 лева разноски по делото.
Осъжда "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив,
ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, да
заплати на адвокат С.Л.Б. , личен номер
**********, сумата от 300 лева хонорар за защита, на основание чл. 38 от Закона
за адвокатурата.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ