№ 165
гр. Балчик, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско
дело № 20243210100363 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***
(с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), със седалище и адрес на управление:
гр. ***, срещу А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за
приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 183.74
лв., представляваща абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по
Допълнително споразумение от *** г. за предпочетен номер *** за периода от 15.12.2021 г.
до 14.03.2022 г.; сумата от 16.59 лв., представляваща задължение за вноски по Договор за
лизинг от *** г. за ***; сумата от 3.11 лв., представляваща задължение за вноски по Договор
за лизинг от *** г. за Базови аксесоари; сумата от 160.13 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от *** г. за предпочетен
номер ***, формирана както следва: 138.88 лв., представляваща три месечни абонаментни
такси и 21.25 лв., представляваща разликата между цената на устройството *** без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, ведно със
законната лихва, начислена за периода от датата на подаване на заявлението в съда –
14.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена по
реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №338/18.12.2023 г. по ч. гр. д. №755/2023 г. по
описа на Районен съд - Балчик.
В исковата си молба ищецът твърди, че между страните са сключени Договор за
мобилни услуги от *** г. за предпочетен номер ***, Допълнително споразумение от *** г.,
Договор за лизинг от 25.10.2023 г., Договор за лизинг от *** г. за ***, Допълнително
споразумение от *** г. и Договор за лизинг от 10.06.2024 г. за базови аксесоари. Поддържа,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по сключените между страните договори,
поради което последните били едностранно прекратени от ищеца, на основание чл. 75, вр.
чл. 19б, в от Общите условия по договорите за мобилни услуги, приложими към
договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги. Твърди, че ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си по сключените договори, поради което към 15.05.2022 г. е
имал незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди в размер на
183.74 лв., за което били издадени фактура №*** г., фактура №*** г. и фактура №*** г.,
1
както и за задължения за лизингови вноски в размер на 19.70 лв., от които 3.11 лв. по
Договор за лизинг от *** г. за базови аксесоари и 16.59 лв. по Договор за лизинг от *** г. за
***. Поради това и на основание т. 11 от договорите и раздел III, т. 2 от допълнителните
споразумения, в негова тежест са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на
услугите, ненадвишаващи трикратния размер на месечния абонамент за предпочетения
номер. Сочи, че абонатът не е върнал предоставеното му мобилно устройство, поради което
същият дължи и заплащането на уговорената в чл. 1, ал. 2 от всеки от договорите
допълнителна сума, равняваща се една лизингова вноска, а именно: 16.59 лв. по Договора за
лизинг от *** г. и 3.11 лв. по Договор за лизинг на базови аксесоари от 10.06.2024 г. Излага,
че задълженията на ответника са обединени във Фактура №*** г. Твърди, че за посочените
неизплатени суми по сключените между страните сделки се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, която е била връчена на последния адрес по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. заповедният съд му е дал указания за иницииране на исков
процес. По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените
установителни претенции и претендира разноски по заповедното и исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А. Д. Д. е депозирал писмен отговор на исковата
молба чрез назначения от съда особен представител, в който излага становище за
допустимост и частична основателност на исковете. Не оспорва дължимостта на сумата от
183.74 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.
Твърди, че претендираната от ищеца неустойка излиза извън обезпечителната,
обезщетителната и санкционна функция на последната и създава условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор. Счита тази клауза от договора за неравноправна по
смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП, поради което релевира възражение за нейната нищожност,
поради противоречие с добрите нрави. По същество моли за отхвърляне на предявения иск
за заплащане на сумата от 160.13 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на услуги по договор за мобилни услуги.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. С молба вх. №
5693/03.12.2024 г. поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от особен представител,
който оспорва дължимостта на претендираните вземания единствено за неустойка.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата,
по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на така предявените искове е необходимо ищецът да
докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между „Йеттел България“
ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) и ответника по посочените
договори за мобилни услуги, размерът на уговорените месечни абонаментни такси, реално
извършване на доставката и потреблението на мобилни услуги за съответните периоди и
съответните номера, едностранното прекратяване на договорите от страна на мобилния
оператор, наличието на валидна клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на
последните и размерът на предявените граждански притезания.
Предмет на исковата претенция са суми, дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № 755/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл.
47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
2
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да
бъдат установени като настъпили следните факти: ответникът да има качество на
потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер, ищецът в качеството
му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните
договорно отношение да е предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил
дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия,
поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер.
Не е спорно между страните наличието на действително облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на мобилни
услуги съгласно Договор за мобилни услуги от *** г. за предпочетен номер ***,
Допълнително споразумение от *** г., Договор за лизинг от 25.10.2023 г., Договор за лизинг
от *** г. за ***, Допълнително споразумение от *** г. и Договор за лизинг от 10.06.2024 г. за
базови аксесоари.
Не се оспорва от ответната страна, че претендираните суми са за реално доставени и
потребени от абоната мобилни услуги, както и че договорът е прекратен едностранно от
страна на мобилния оператор.
Видно е, че договорните отношения са възникнали за срок до 24 месеца, с уговорени
месечни абонаментни такси по договорите. Договорите за мобилни услуги касаят доставката
на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между страните се
регламентира от общите правила за договорните задължения. Съответно, договорената цена
се дължи при реално извършена доставка, за който факт страните не спорят, а още повече
при липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на
телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и детайлно
индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените
съобщителни услуги.
Ето защо, съдът намира, че сумите, начислени за осъществени услуги, са дължими,
поради което потребителят дължи цената за тях. Доказателства за извършено плащане на
потребените услуги не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този
факт, претенцията за главница по договорите, за които са издадени съответните фактури, се
явява доказана по основание и в размер, а именно 183.74 лв. – задължения за неплатени
абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за отчетен период 15.12.2021
г. - 14.03.2022 г. по Допълнително споразумение от *** г. за предпочетен номер ***, поради
което исковете следва да се уважат в пълен размер.
Едновременно с горепосочените договори страните са сключили, съответно са
обвързани и от договори за придобиване от ответника на устройство /мобилен апарат/ на
изплащане и базови аксесоари. Събраните в хода на производството доказателства
обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани от договори за оперативен лизинг,
като видно от отбелязването върху хартиените носители на същите, лизингодателят е
изправна страна по отношение на задължението си да предостави за ползване лизинговите
вещи за процесния период. С оглед изложеното ответникът дължи изпълнение на
задължението си за заплащане на уговорените лизингови вноски. Ответникът не е ангажирал
доказателства за връщане на предадените му мобилно устройство и базови аксесоари или
погасяване на задълженията за лизингови вноски в уговорения срок, поради което и по
отношение на сумата от 16.59 лв. - задължение за вноска по Договор за лизинг от *** г. за
*** и сумата от 3.11 лв. - задължение за вноска по Договор за лизинг от *** г. за базови
аксесоари исковете следва да се уважат.
3
С оглед установеното по делото неплащане на начислените и дължими суми за
предоставените мобилни услуги, договорите се прекратяват на основание чл. 75 във връзка
чл. 19б от ОУ. Анализът на редакцията на чл. 19б, съотнесен към съдържанието на чл. 19в от
ОУ сочи, че в първата хипотеза на прекратяване, поради неплащане, страните дерогират
задължението за едномесечно писмено предизвестие за прекратяване. Следователно, следва
да се приеме, че процесните договори за мобилни услуги се прекратяват в съответствие с
действащите Общи условия и без необходимост от писмено предизвестие. Но дори и да се
приеме, че е нужно едностранно предизвествие за прекратяване, съгласно чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД, съдът намира, че с получаване на исковата молба и приложенията към нея от ответника,
както и на покана за доброволно плащане – л. 65 от делото, това условие се изпълнява в хода
на процеса и следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Предвид неизпълнението от ответника на задължението за заплащане на дължимите
абонаментни такси и лизингови вноски и невръщане на получените устройства, тези
неправомерни юридически факти имат за последица начисляване на два вида неустойка,
които се формират чрез кумулиране на две величини, обезпечаващи две различни престации
на кредитора – по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по
договор за лизинг на устройство на преференциална цена, без да е върнато устройството при
прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройството без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
От анализа на ангажираните по делото доказателства за дължима се преценява
претендирана неустойка за прекратяване на договора, както и за неустойка съизмерима с
разликата в цената на предоставеното лизингово устройство и заплатената от потребителя
преференциална цена.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от
страните или на една, определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на бившия мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Предвид изложеното съдът приема, че уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
4
абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в
него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В този смисъл е константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I
т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
В случая обаче с оглед предявеното искане за заплащане на неустойка в трикратния
размер на месечни абонаментни такси, съдът намира, че претендираният трикратен размер
на неустоечното плащане не противоречи на изискването за добросъвестност. Доказани са
основанията за възникване на неустоечното задължение. Ето защо предявените искове СА
основателни и следва да бъде уважени в предявения размер. Ответникът не отрича
получаване на устройства на лизинг, като предвид едностранното прекратяване на
договорите същият не може да се ползва от преференциалните устройства при закупуването
и дължи разликата в цената на предоставените устройства съобразно постигнатите между
страните договорки.
С оглед горното, съдът намира, че предявените искове, с които се претендират сумите
138.88 лв. – задължение за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от *** г. за предпочетен номер *** и 21.25 лв. – задължение за неустойка, равняваща
се на разликата между цената на устройството *** без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг, следва да се уважат изцяло в
претендирания размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, които съобразно
представените доказателства възлизат в общ размер на 1005.00 лв., от които 125.00 лв.
платена дължима за исковото производство държавна такса, 480.00 лв. адв. възнаграждение
и 400.00 лв. платен депозит за особен представител.
На основание т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, за заплатена държавна
такса в размер на 25.00 лв. и 240.00 лв. адвокатско възнаграждение, т.е. в общ размер на
265.00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: сумата от 183.74 лв., представляваща абонаментни такси и такси за
потребление на мобилни услуги по Допълнително споразумение от *** г. за предпочетен
номер *** за периода от 15.12.2021 г. до 14.03.2022 г.; сумата от 16.59 лв., представляваща
задължение за вноски по Договор за лизинг от *** г. за ***; сумата от 3.11 лв.,
представляваща задължение за вноски по Договор за лизинг от *** г. за Базови аксесоари;
сумата от 160.13 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
Договор за мобилни услуги от *** г. за предпочетен номер ***, формирана както следва:
138.88 лв., представляваща три месечни абонаментни такси и 21.25 лв., представляваща
разликата между цената на устройството *** без абонаментен план и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг, ведно със законната лихва, начислена за периода от
датата на подаване на заявлението в съда – 14.12.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение
№338/18.12.2023 г. по ч. гр. д. №755/2023 г. по описа на Районен съд - Балчик, на основание
чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
5
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 265.00 лв. /двеста шестдесет и пет лева/,
представляваща направени в заповедното производството съдебно-деловодни разноски,
както и сумата от 1005.00 лв. /хиляда и пет лева/, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв. К. В. С., възнаграждение в размер
на 400 лв. /четиристотин лева/ за осъщественото процесуално представителство на
ответника А. Д. Д., ЕГН **********, в настоящото исково производство, от внесения за
целта депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6