Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 11.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица
Цветкова
Бистра Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Емилия Янчева при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 136 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Н.М.Ю., с постоянен адрес ***,
депозирана чрез адвокат С.К.от Адвокатска колегия – гр.Велико Търново, със
съдебен адрес ***, против Решение № 193/05.06.2023г., постановено по АНД №
769/2023г. по описа на Районен съд – гр.Шумен. С оспорения съдебен акт е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба, серия ***на ОДМВР – гр.Шумен, с
който на Н.М.Ю., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в условията на повторност.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Касаторът счита, че в издадения срещу него електронен фиш липсва дадена
надлежна правна квалификация, което нарушение се явява достатъчно основание за
отмяна на наложеното му наказание. Поради изложените съображения отправя искане
за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него ЕФ, както и за присъждане на
разноски. В съдебно заседание Н.Ю., редовно и своевременно призован, не се
явява и не се представлява. В депозирана от процесуалния му представител молба
с рег.№ ДА-01-1971/07.09.2023г. отправя искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, както и за уважаване на касационната жалба. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна, ОД на
МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И. С.,
която оспорва предявената жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Срещу касационния
жалбоподател бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия ***на ОДМВР – гр.Шумен за това,
че на 24.12.2022г. в 14.49 часа, в област Шумен, гр. Шумен, ул. Университетска,
до бивша фирма „Брадърс деликатес“, управлявал лек автомобил „***със скорост от
78 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч, след отчетен толеранс от - 3км/ч.
Нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП било извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия ***.
Превишението било установено с автоматизирано
техническо средство „АRH САМ S1“, за което била изготвена снимка №
11743С3/0471743. Съставеният ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 31.03.2023г.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е достигнал до извод, че издаденият ЕФ съдържа
изискуемите по закон реквизити, както и че е издаден при напълно изяснена
фактическа обстановка, установяваща вмененото на касационния жалбоподател, нарушение,
извършено в условията на повторност. В тази връзка, съдебният състав е посочил, че фишът обективира и надлежната
правна квалификация на деянието. С оглед на това и предвид доказаността на
приписаното на водача нарушение, съставът на Районен съд – гр.Шумен е потвърдил
оспорения пред него ЕФ.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за съставомерност и
доказаност на вмененото на Н.Ю., деяние. Ето защо правните изводи на районния
съд се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл, касационната инстанция,
по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр.второ от АПК напълно споделя
изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението
си.
Касационният състав не споделя
твърдението на инициатора на настоящото производство за непълнота и
некоректност на правната квалификация на вмененото му деяние, респективно за
наличие на съществено нарушение, ограничаващо правото му на защита.
Видно от съдържанието на процесния
ЕФ, в него изрично е посочено, че се издава в условията на повторност, като е
упоменат предходният ЕФ с № 5570606, издаден на касатора и влязъл в сила на
18.03.2022г., за което са представени съответните писмени доказателства. С него
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено в пределите на гр. Шумен и на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на Н.Ю. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. И с двата фиша
водачът е санкциониран за управление на МПС в населено място със скорост, над
разрешената максимална такава, при което и двете деяния са квалифицирани като
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Установява се, че процесният ЕФ
напълно съответства на утвърдения образец и съдържа изброените в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП данни. В него е налице точно и ясно описание на
нарушението, позволяващ същото да се разбере по недвусмислен начин. Всяко
деяние представлява съвкупност от признаци, които очертават конкретен състав на
предвидено в закона административно нарушение. Съставът на посочената като
нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП изисква установяване и посочване
на вида на пътното превозно средство, конкретния размер на ограничението в
пътния участък, установената скорост на движение на автомобила и мястото /населено,
извън населено, автомагистрала/, където е установено. Видът на превозното
средство изрично е описан в издадения ЕФ - лек автомобил, като са посочени
марката, модела и регистрационния номер. Посочено е, че нарушението е извършено в населено място, при
въведено със закона ограничение на скоростта до 50 км/ч. От друга страна, превишението
на скоростта представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на
скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези елементи са
посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни, за да се счете, че е
налице съставомерно деяние, при което за водача не е съществувала неяснота за
това какво нарушение му се вменява. Налице е и съответствие между отразеното в
описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на МПС и
отразеното в приложения снимков материал. Именно при отчитане на конкретно
установеното превишение и при съобразяване на правилото на визираната в ЕФ
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП е определен
и двойният размер на наложената глоба. Предвид изложеното касационният състав
изцяло споделя решаващия извод на районния съд, че не е налице допуснато
нарушение, което да съставлява основание за отмяна на ЕФ.
Горните изводи мотивират настоящата
касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено при липса
на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон, поради което същото се явява валидно, допустимо и правилно,
и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна
се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва
да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР-гр.Шумен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото процесуална
представителство пред настоящата инстанция.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 193/05.06.2023г., постановено
по АНД № 769/2023г. по описа на Районен съд – град Шумен.
ОСЪЖДА
Н.М.Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на ОДМВР -
гр. Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
11.10.2023г.