Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието
на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева
гр.д. № 17027 по описа за 2018 г.:
Производството
по делото е образувано по предявени от “А.З.К.Н.П.З.” ООД, *** срещу
Г.А. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания,
както следва: 1./ за сумата от 976, 13
лв., претендирана като остатък от непогасена главница по договор за стоков
кредит № 280431/28.07.2017г., сключен между Г.А. и “Б.Д.” ЕАД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
05.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 2./ за сумата от 171, 07 лв., претендирана като
неизплатена възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017г. до 28.12.2017г.;
3./ за сумата от 120 лв., съобразно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на “Б.Д.” ЕАД, претендирана като
начислени такси; 4./ за сумата от 52, 59
лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва за времето от 01.10.2017г. до 26.05.2018г. които вземания са прехвърлени
с договор за цесия от 29.09.2017г. и Приложение № 1/09.03.2018г., за които суми
е издадена заповед № 4339/06.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 8794/2018г. по описа на Районен съд –
Варна.
В исковата молба се излага, че на
28.07.2017г. е сключен договор за стоков кредит № 280431/28.07.2017г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и Г.А., по силата на който
банката е поела задължение да предостави на потребителя стоков кредит в размер
на 976, 13 лв. за закупуване на следната движима вещ – компютър ACER ASPIRE
X3 - 710 на стойност 949 лв., както и за
сключване на застраховка с „Г.Ж.“ и „Г.З.“ ЕАД по следния пакет: „Стандарт +“ с
еднократна застрахователна премия от 27, 13 лв., а същият да върне заетата
сума, включваща главница, възнаградителна лихва и
застрахователна премия на равни 5 броя месечни вноски, всяка от 209, 38 лв., а
последната възлизаща на 203, 82 лв. в срок до 28.12.2017г.
Излага
се, че банката е превела на продавача на движимата вещ „Т.Б.“ ЕАД сумата от 949
лв., представляваща цена на компютър ACER ASPIRE X3 - 710,
с което счита, че е изправна по облигационното задължение страна, а
потребителят е върнал на кредитора само част от дължимата сума,
преустановявайки редовното му обслужване на 01.10.2017г.
Въз
основа на изложеното се поддържа, че в патримониума на „Б.Д.“ ЕАД са възникнали
вземания за главница, възнаградителна лихва и такса
от 120 лв., съобразно тарифата на банката в претендираните размери, които са
прехвърлени с договор за
цесия от 29.09.2017г. и Приложение № 1/09.03.2018г.
Правният интерес от предявяване на установителните искове
се обосновава с връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г.А., чрез особения си представител оспорва
предявените искове по основание.
Твърди
се, че договорът за стоков кредит е нищожен, поради липса на съгласие, тъй като
преди сключването му на потребителя не е предоставена преддоговорна
информация под формата на стандартен европейски формуляр, съобразно чл. 5, ал.
2 ЗПК.
Разпоредбата
от договора, предвиждаща заплащане на такси от 120 лв. е нищожна, поради
противоречие със закона, на осн. чл. 10 а ЗПК и на
чл. 33 ЗПК.
Поддържа
се, че потребителят не дължи връщане на застрахователна премия, тъй като
липсват доказателства за сключване на договор за застраховка, по повод на която
да се дължи такава, както и доказателства за плащането й от страна на
кредитора.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 4339/06.06.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 8794/2018г.
на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства установяват по
безсъмнен начин, че на 28.07.2017г., е сключен договор за стоков кредит № 280431,
по силата на който банката е поела задължение да предостави на Г.А. сумата от 976,
13 лв. за закупуване на компютър ACER ASPIRE X3 - 710 на стойност 949 лв. на стойност 949 лв. срещу задължение на
потребителя да върне получената сума, ведно с възнаградителна
лихва, чиито размер, съобразно отразеното в погасителния план възлиза на 65, 21
лв. и застрахователна премия от 27, 13 лв. в срок до 28.12.2017г. на пет равни
месечни вноски, всяка от 209, 38 лв. и една последна в размер на 203, 82 лв.
/л. 7/.
Към
датата на сключване на договора за стоков кредит, редакцията на чл. 5, ал. 1 ЗПК
предвижда, че преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение №
2, съгласно ал. 2 от същата разпоредба.
В случая, липсват доказателства на
потребителя да е била своевременно предоставена необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит, чрез стандартен европейски
формуляр, което в случая не води до недействителност по смисъла на Глава Шеста
от Закона за потребителския кредит.
Липсата на стандартен европейски формуляр не
е лишило потребителя от възможност да вземе информирано решение за сключване на
договора за потребителски кредит, чието съдържание отговаря на изискванията на
чл. 9 и следващите от закона.
Кредиторът
е заплатил на търговския партньор „Т.Б.” ЕАД сумата от 949лв., факт установен с
издаден на 28.07.2017г. служебен бон от търговеца /л. 11/.
При
сключване на договора страните са уговорили, че сумата по кредита, предоставена
за процесната стока се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а
сумата предоставена за финансиране на застраховка се усвоява еднократно по
сметка на застрахователите /чл. 7/.
Съгласно
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните и кредитирана от съда, сумата от 27, 13 лв., представляваща
застрахователна премия по договор за застраховка „Живот“ и застраховка „Стока“,
са заплатени в полза на застрахователя „Г.Ж.“ ЕАД на 09.08.2017г.
Със
сключване на договора, потребителят е получил кредит, който наред със
стойността на движимата вещ включва и застрахователни премии, които са
финансирани от кредитора.
Въз
основа на така ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за стоков кредит, след
сключването на който банката е изпълнила поетите с него задължения, а именно да
преведе на търговеца цената на стоката, която е получена от потребителя.
Ответникът
Надежда С., чрез особения си представител не твърди и не доказва, че е погасил
чрез плащане дължимите от него пет анюитетни вноски,
респ. че е върнал сумата в деня на настъпване на окончателния падеж, съобразно
погасителния план – 28.12.2017г.
Дължимата
към посочената дата главница, съобразно заключението на ССчЕ
възлиза на 976, 13 лв., след приспадане на единственото плащане от 1, 17 лв., а
възнаградителната лихва за периода от 20.08.2017г. до
28.12.2017г., е 65, 21 лв.
Обезщетението
за забава, съизмеримо със законната лихва върху падежиралите
вноски за времето от 01.10.2017г. до 26.05.2018г., възлиза на сумата от 55, 89
лв.
Неустойка
за забава в размер на 38, 55 %, каквато не се претендира, изчислена съобразно
ОУ, според експерта възлиза на 68, 73 лв.
С
полагането на подпис в договора за стоков кредит, Г.А. е декларирал,
че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Б.Д.“ ЕАД
прилага по извършвани услуги на клиенти (Тарифата) и се съгласява да заплаща посочените
в нея такси. Доказателства за конкретния размер на таксата не са ангажирани,
поради съдът приема, че ищецът не е установил претендирания й размер. В този
случай, съдът не дължи произнасяне по възражението за нищожност на таксата на осн. чл. 10 а ЗПК и чл. 33 ЗПК.
С
договор за цесия от 29.09.2017г., „Б.Д.“ ЕАД е прехвърлила н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД всички свои
вземания, посочени в приемо – предавателен протокол, представляващи според § 1,
т. 1.1 суми по предоставени от продавача стокови кредити на физически лица, със
забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и не се погасяват надлежно,
ведно с привилегиите и другите им принадлежбости, включително и с изтеклите
лихви.
В приложение № 1, представляващо приемо-предавателен протокол
в позиция под № 5208, е посочено, че към 08.03.2018г. вземанията, произвтичащи
от договор за стоков кредит от 28.07.2017г. включват главница в размер на 976,
13 лв., възнаградителна лихва от 171, 07 лв., наказателна лихва от 35, 93 лв. и
такса от 120 лв.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че цедентът “Б.Д.”
ЕАД е прехвърлил на цесионера “А.З.К.Н.П.З.” ООД вземания, произтичащи от
договор за стоков кредит № 280431/28.07.2017г., които са възникнали в
патримониума му в следните размери: 976,
13 лв., представляваща неизплатена главница,
възнаградителна лихва в размер на 65, 21 лв.
за периода от 20.08.2017г. до 28.12.2017г. до които суми предявените искове, следва да бъдат
уважени.
За
разликата над присъдената сума от 65, 21 лв. до пълния претендиран размер от 171,
07 лв. за периода от 20.08.2017г. до 28.12.2017г., следва да бъде отхвърлен, поради неоснователност на
претенцията, както и тази за установяване съществуване на вземане в размер на
120 лв. такса изискуемост. След като банката не е титуляр на вземания в
посочените размери, то „Б.Д.“ ЕАД не е могла да ги прехвърли на цесионера със сключения договор за цесия.
В
полза на ищеца следва да се присъди и обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва за времето от 01.10.2017г. до 26.05.2018г., в размер на 52, 59
лв. при спазване на диспозитивното начало в процеса.
При
този изход на спора в полза на ищеца “А.З.К.Н.П.З.” ООД следва да се присъдят сторените
съдебно – деловодни разноски в общ размер на 673, 66 лв., от които 599, 14 лв.
за настоящото производство и 74, 52 лв. за производството по ч.гр.д. № 8794/2018г.
на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Разноски в полза на ответника Г.А. не се присъждат поради
липса на искане и доказателства за извършването на такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.П.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, *** сумата от 976, 13 лв. /деветстотин седемдесет и шест
лева и тринадесет ст./, представляваща остатък от непогасена главница по
договор за стоков кредит № 280431/28.07.2017г., сключен между Г.А. и “Б.Д.”
ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 05.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 65, 21 лв.
/шестдесет и пет лева и двадесет и една ст./,
представляваща
неизплатена възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017г. до 28.12.2017г. и
сумата от 52, 59 лв. /петдесет и два
лева и петдесет и девет ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва за времето от 01.10.2017г. до 26.05.2018г. които вземания
са прехвърлени с договор за цесия от 29.09.2017г. и Приложение №
1/09.03.2018г., за които суми е издадена заповед № 4339/06.06.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
8794/2018г. по описа на Районен съд – Варна по предявените от “А.З.К.Н.П.З.”
ООД, *** срещу Г.П.А., ЕГН **********,*** искове по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ***
срещу Г.П.А., ЕГН **********,*** искове по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата над
присъдената сума от 65, 21 лв. до пълния претендиран размер от 171, 07 лв.,
представляваща неизплатена възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017г. до
28.12.2017г. по договор за стоков кредит № 280431/28.07.2017г., сключен между Г.А.
и “Б.Д.” ЕАД и за сумата от 120 лв. /сто
и двадесет лева/, представляваща такса по Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните на “Б.Д.” ЕАД, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от
29.09.2017г. и Приложение № 1/09.03.2018г., за които суми е издадена заповед №
4339/06.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 8794/2018г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Г.П.А.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, *** сумата от 673,
66 лв. /шестстотин седемдесет и три лева и шестдесет и шест ст./,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които 599, 14
лв. за настоящото производство и 74, 52 лв. за производството по ч.гр.д. № 8794/2018г.
на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: