Р Е Ш Е Н И Е № 260161
гр. Сливен, 01.03.2021
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І-ви състав, в
публичното заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА
ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 3571 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, във вр. с чл.
188, ал. 1, т. 2 от КТ.
В молбата си ищцата твърди, че от м.февруари
Сочи, че на 17.09.2020 г. получила
Заповед № 157/17.09.2020 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” затова, че „С безотговорното си бездействие и
проявеното своеволно отношение към задълженията си П.Г. е нарушила трудовата
дисциплина съгласно чл. 187 ал. 1 т, 3 от КТ.” и „Неоправданото виновно
поведение и бездействие злепоставя дружеството пред Фонд "Сигурност на
електроенергийната система" и уронва доброто ни име, като същото
представлява нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ”.
Твърди, че не е имала „безотговорно бездействие” и не е
проявявала „своеволно отношение към задълженията си”, както и не е имала
„виновно поведение и бездействие”, което да злепостави дружеството пред Фонда.
Сочи, че отношенията с настоящия представляващ дружеството директор
Павлин Костов са недобри от момента на встъпването му на тази длъжност, тъй
като още през
Твърди още, че на 08.07.2019 г. е докладвала до
председателя на съвета на директорите предизвикания скандал от директор К. и
лошото субективно отношение към нея, като на 01.07.2020 г. директор П. К. издал
разпореждане, с което зам.главния счетоводител Р. Д. да бъде на пряко негово
подчинение, тъй като според него е била отказвала да контактува служебно с
него. Твърди, че от
Сочи, че на 21.08.2020 г. до 24.08.2020 г. (вкл.) е
ползвала законоустановен отпуск, разрешен от директор
Павлин Костов като работодател по съответния ред и едва на 25.08.2020 г. когато
се връща на работа, тогава и се предоставят изготвените от зам.главния
счетоводител Росица Димитрова протоколи до Фонд СЕС и незабавно от името на
директор Павлин К., представляващ дружеството ги е подписала с неговия
ел.подпис, каквато е обичайната процедура до тогава и протоколите са изпратени.
Съответно премията по договора, въз основа на протоколите е изплатена в рамките
на същия месец (31.08.2020 г.) и не е настъпила никаква щета за дружеството. На
26.08.2020 г. (след изпращане на протоколите) директор П. К. издава заповед №
145, с която в последствие й се възлага „стриктно да следи датите за подаване
на декларации”, да подписва декларациите само тя като гл.счетоводител с
електронния подпис на директора, да отговаря за подаването на декларациите да
става от официалния е-мейл на дружеството и да
уведомява лично (в качеството си на гл.счетоводител) директор П.К. на личния му
е-мейл.“
Ищцата твърди също, че на 08.09.2020 г. от директор П. К.
в качеството му на работодател и е поискал обяснение за извършено от нея
дисциплинарно нарушение на 20.08.2020 г. - а именно: неподаването на Протокол
за изплащане на премия от фонд СЕС за отчетен период м.юли
Сочи, че на 17.09.2020 г. й е връчена Заповед №
157/17.09.2020 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение” затова, че „на 20.08.2020 г. не е подаден протокол и
придружаващите документи за изплащане на премия от Фонд „Сигурност на
електроенергийната система” за отчетен период м. юли
Счита, че заповедта е незаконосъобразна поради следното:
същата не съдържа данни за работодател, в заповедта са описани няколко на брой
нарушения - действия и бездействия, а са поискани обяснения само за
„неподаването на протокол за изплащане на премия от фонд СЕС за отчетен период
м.юли
Сочи също, че „подаването”, „подписването” с ел.подпис на
директора, „представянето” на директора на информация и „търсенето на
съдействие” не е задължение на гл.счетоводител, особено преди издаването на
заповед № 145 от 26.08.2020 г. за действия от 20.08.2020 г., а още по-малко
главния счетоводител има отношение към подвеждането на директора да подпише
„писмо до фонд "Сигурност на електроенергийната система" с невярно
съдържание” - нито има задължение за такова писмо, нито е съставяла такова
писмо, нито е подавала такава информация, нито е предлагала или искала такова
изпращане, тъй като инициативата на директора за подписване и изпращане на
такова писмо е или лична, или на трето лице. Ирелевантно
към извършване на дисциплинарно нарушение е допускането в обясненията на
техническа грешка в частта им на описанието на приложените документи - посочена
дата 23.08.2020 г. вместо 26.08.2020 г., тъй като копие от писмото е приложено
към обясненията и сам директора може да се запознае, вкл. и с датата и не би
могъл да се подведе, а и доколкото директора вече е бил подписал писмото от
26.08.2020 г. с „невярно съдържание”, към което обаче няма никакво отношение
главния счетоводител.
Предвид изложеното, моли съда да постановите решение, с
което да отмени Заповед № 157 от 17.09.2020 г., издадена от директор П.К.,
представляващ „Топлофикация-Сливен“ ЕАД, с която й е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” и отмени дисциплинарното наказание,
като незаконосъобразно. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
При условия на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество,
с който счита предявеният иск за недопустим, а по същество неоснователен.
Твърди, че обжалваната Заповед № 157/17.09.2020 г. е
отменена по инициатива на изпълнителния директор със Заповед № 181/19.10.2020
г., съгласно която на основание чл.198 от КТ, наложеното дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ е заличено. Същата заповед е получена
лично от ищцата на 19.10.2020 г., като прилага и заверено копие от същата. Ето
защо счита, че предявената искова молба е недопустима, поради липса на предмет
на спора.
Твърди, че имайки предвид приложените доказателства по
делото, както и обстоятелствената част на исковата молба, не става ясно дали се
обжалва наложената заповед за дисциплинарно наказание или от съда се иска
разрешаване на душевните терзания на ищцата. От приложените доказателства -
доклади на ищцата, по никакъв начин не става ясно защо същите фигурират там,
какво е отношението им във връзка с делото и с наложената заповед за
дисциплинарно наказание, а същите по ясен и категоричен начин отразяват начина
на работа, ангажираността и душевното и състояние.
Сочи, че неясен остава и факта, защо ищцата твърди в
началото на исковата си молба, че подаването на протокола към фонда не е нейно
задължение, като от началото на комуникацията им с ФСЕС, главният счетоводител
от името на изпълнителния директор и с неговият електронен подпис подава до 20-то число на
следващият месец процесния протокол. Счита, че
противоречивите и колебливи показания в последния абзац на исковата молба на
стр.2, „от 2018г., е възложено на зам.главния
счетоводител Р. Д. да изготвя и предоставя протоколите до ФСЕС“ и „едва на 25.08.2020г. когато се връщам на
работа съм ги подписала с неговия електронен
подпис, каквато е обичайната процедура до тогава и протоколите са изпратени“, дават
достатъчно яснота относно трудовата дисциплина и високата квалификация на
ищцата. Освен това, осъзнавайки извършеното от нея нарушение, на 25.08.2020 г.
от служебния на счетоводен отдел имейл, подава данните до фонд СЕС, като
умишлено подвежда фонда, че е налице техническа грешка, поради която не са
подадени своевременно необходимите документи. За тази си постъпка обаче, ищцата
не уведомява изпълнителния директор.
Оспорва така предявения иск
изцяло по основание и размер и счита, че съшия е неоснователен.
В открито съдебно заседание ищцата се
явява лично и с пълномощник, поддържа иска и моли съда да уважи иска.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество се
представлява от пълномощник, който моли да се отхвърли иска изцяло, като неоснователен и недоказан.
Претендира за присъждане на разноски.
От така събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 188, т.2 от КТ е допустим, поради което
делото следва да бъде разгледано по същество.
Процесната заповед,
с която е наложено наказанието „Предупреждение за уволнение” е издадена и
връчена в преклузивния двумесечен срок от откриване
на описаните в нея нарушения на трудовата дисциплина - арг.
чл. 194, ал.1 КТ. Разпоредбата на чл. 194 КТ урежда сроковете за налагане на
дисциплинарните наказания. Сроковете са преклузивни.
С изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи
дисциплинарното наказание. За преклузивните срокове
съдът следи служебно в съдебното производство по проверка законосъобразността
на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е
своеобразно санкционно производство. С изтичането на сроковете се прекратява
възможността за търсене на дисциплинарна отговорност, като в конкретния случай
срокът е спазен съгласно разпоредбата на чл. 194 от КТ не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението е спазен.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите
и правните основания за налагане на наказанието се осигурява защитата на
работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава
предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно
оспорване на уволнението.
Заповед е издадена от субекта на дисциплинарна власт, но
не съдържа всички обстоятелства, индивидуализиращи от обективна и субективна
страна нарушенията, заради които е наложено наказанието, както и данни за
работодателя.
Между страните
е налице трудово правоотношение, по силата
на което ищцата заема длъжността „Ръководител
финансов сектор-главен счетоводител“ в „Специалисти с ръководни функции“ към
„Топлофикация – Сливен“ ЕАД. В конкретния случай правомощията си по налагане на
дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", директорът е
упражнил с издаването на Заповед № ЗРД-653 от 21.11.2016 г., с която на
основание чл.188, т. 2 от КТ, във вр. чл.187, т. ал.1,
т.3 и т.8 от КТ е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение” при спазени критерии на чл.193, ал.1 от КТ.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да е налице валидно упражнено право
налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, е необходимо да са
изпълнени следните законоустановени предпоставки, формиращи
фактическия състав по налагането на дисциплинарно наказание: За деянията, за
които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищцата по реда на чл.
193, ал. 1 КТ, а наложеното наказание да бъде в преклузивния
срок по чл. 194 КТ, освен това да са спазени изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ
относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание е
осъществено от ищцата и същото представлява нарушение на трудовата
дисциплина/нарушение на трудови задължения на ищцата, като съответното наложеното
наказание да е формирано при стриктното спазване на критериите, визирани в
нормата на чл. 189 от КТ.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства не се установи ищцата да е отказвала изпълнение на трудовите си
задължения, а в Заповедта за уволнение е
записано – чл. 187, ал.1 , т.3 и т.8 от КТ, поради което съществува
противоречие водещо до разколебаване в изложените мотиви в заповедта за
наказание.
Не
е спорно, че на 17.09.2020 г. на ищцата е връчена Заповед № 157/17.0Ч2020 г., с
която и е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение"
затова, че „ … на 20.08.2020 г.. не е подаден протокол и придружаващите
документи за изплащане на премия от Фонд „Сигурност на електроенергийната
система" за отчетен период м. юли 2020 г., както н не са ми представени на
хартиен или магнитен носител нужните документи за изпращането им. До 25.08.2020
г. не съм уведомен, че протокола не е подаден и че съществува проблем е
електронния подпис, за който П.Г. твърди, че е уведомила Р. Д. - зам. гл.
счетоводител, също на 25.08.2020 г. за неподаден и неподписан протокол съм
запознат на 25.08.2020 г. след 17.00 часа от директора на Фонд "Сигурност
на електроенергийната система". В периода 20.08.2020 г. - 25.О8.2020 г. не
е потърсено съдействие от специалистите в дружеството по мрежи и програмиране
по приети техни писмени обяснения и не е водена кореспонденция с фирмата
издател на електронният подпис с което считам, че съм подведен да подпиша писмо
до фонд "Сигурност на електроенергийната система" с невярно
съдържание.". С безотговорното си бездействие и проявеното си своеволно
отношение към задълженията си П.Г. е нарушила трудовата дисциплина, съгласно
чл. 183, т.3 от КТ….“.
На
първо място, съдът констатира, че искът е предявен в двумесечния срок, съгласно
чл. 358, ал. 1 т. 2 от КТ, тъй като обжалваната заповед е издадена на
17.09.2020 г., а исковата молба е депозирана на 16.10.2020 г. Следователно съдът
намира, че искът е допустим.
Заповедта
не съдържа данни за работодателя, тъй като същият нее индивидуализиран,
съгласно §1. т.10. б.а от ПЗР на КТ, а именно липсва наименование на
юридическото лице, седалище и адрес на управление, ЕИК или Булстат на
работодателя, видно от процесната заповед, което е
нарушение на нормата на чл. 192 от КТ. От друга страна, съдът следва да
разгледа до колко в заповедта е изчерпателно е индивидуализирано и
конкретизирано съответното нарушение. В настоящия казус в настоящата заповед за
наказание са описани няколко на брой нарушения, действия и бездействия, а в
същото време са поискани обяснения само за едно от тях, а именно неподаването
на протокол за изплащане на премия от фонд „СЕС“ за м. юли 2020 г., видно от Писмо-искане, с
изх. № 0925/08.09.2020 г. по описа на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД, което води
до категоричния извод за нарушаване нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ, съгласно
която работодателят е длъжен преди да наложи дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В
цитираното Писмо-искане е поискано обяснение само за едно от видовете нарушения
на трудовата дисциплина - чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, а в същото време в
заповедта за наложено наказание са посочени и чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 8 от КТ, т.е. по т. 3, а именно злоупотреба с доверието и уронване доброто име на
предприятието липсва искане от страна на работодателя за писмени обяснения, с
което е нарушил императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ, а именно да
са поискани обяснения за всяко едно от нарушенията описани в заповедта на база
на които са наложени дисциплинарните наказания. Това води до категоричния
извод, че работодателят при определяне на дисциплинарното наказание не е взел
предвид тежестта на обстоятелствата при които е извършено, т.е. нарушени са
критериите за определяне на дисциплинарното наказание, визирани в нормата на
чл. 189, ал. 1 от КТ. Това от своя страна води до разколебаване на мотивереността на издадената заповед за дисциплинарна
отговорност, в нарушение на чл. 186 от КТ, в който законодателят е дал
дефиниция на виновно неизпълнение на трудовите задължения, т.е. нарушението
следва да е виновно.
В
тази връзка, работодателят е направил опит за доказване на вината чрез разпит
на свидетелите, които обаче не доказаха констатираната виновност на лицето, за
което е издадена заповедта за дисциплинарно наказание. От друга страна, за да
са налице предпоставките при които
законодателят е предвидил съставите на нарушение на трудовата дисциплина при
условията на чл.187, ал. 1 от КТ, в конкретния случай в т. 3 неизпълнение на
възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила, съдът
намира, че следваше при условията на пълно и главно доказване да се установи и
докаже бездействие на служителя и неизпълнение на установеното му задължение,
съгласно длъжностната му характеристика и вътрешните правила. Безспорно
работодателят е изпълнил нормата си на чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като е
изготвил и връчил на ищцата длъжностната й характеристика, видно от приложената
такава на 03.02.2014 г.
От
приетата и приобщена към доказателствения материал
длъжностна характеристика не се установи и доказа на ищцата да са вменени и
задължения да изготвя документи по договор № ВЕКП-10/27.06.2018 г., които да
подлежат на утвърждаване от изпълнителния директор чрез поставяне на подпис. От
свидетелските показания се установи и доказа, че изработването на документите
по цитирания договор е възложено на зам. гл. счетоводител Р. Д., която се
подписва на позицията изготвил документите. В настоящия процес не се
представиха Вътрешни правила или документи на главния счетоводител да е
възложено да получава, подписва, вместо изпълнителния директор изготвените
документи, както и да изпраща тези до Фонд „СЕС“. В тази връзка, съдът кредитира
показанията на бившият изпълнителен директор К. Т., който в съдебно заседание
разяснява, че през 2018 г. след промяна Закона за Енергетиката е сключил
договор с фонд „СЕС“ и от тогава са възникнали този тип задължения, но не е
издавал заповед с която е възложил на гл.счетоводител да изпраща заявления,
протоколи и фактури за премии към фонда. Разяснява, че документите са се
изготвяли първо от няколко звена и са се събирали от зам. гл
счетоводител, а именно посочва фактурите, плащанията, заявлението, протоколите
и премиите, като никъде в тези документи е нямало подпис на гл. счетоводител.
Има единствено и само подпис на
Изпълнителния директор, като подписа е следвало да се полага саморъчно на
документите, а когато са се изпращали по електронен път чрез поставянето на
електронен подпис на изпълнителния директор. Подробно разяснява процедурата за
това, а именно всички документи са се представяли от гл. счетоводител, който е
идвал с папка, изпълнителния директор ги разписва, и зам. гл. счетоводител ги взема
обратно. Това е било така до м. февруари 2019 г.
Следователно
от представените писмени и гласни доказателства по делото не се установи и
доказа наличие на писмено възложена работа на ищцата, в качеството й на гл.
счетоводител да поставя подписа на изпълнителния директор в електронна форма,
както и да изпраща екземпляри от документите на фонда. Още повече, че
длъжностната характеристика, която е представена на дружеството е от 2019 г. и
е подписана три години по-късно и няма как в нея да се съдържат подробни
задължения, тъй като темпоралната хронология води до категоричния извод, че
липсва регламент в дружеството за този нов тип задължения, които са възникнали
4 години по-късно след като е запозната с длъжностната характеристика ищцата,
тъй като договора е сключен с Фонд „СЕС“ през 2018 г.
Съдът
намира, че издадената след датата на констатираното нарушение в процесната заповед /изпращане на протоколите до Фонда/, е
издадена едва тогава Заповед № 145/26.08.2020 г. на изпълнителният директор П.
К., с което е възложил на главния счетоводител стриктно да следи датите на
подаване на декларациите към КЕВР и Фонд „СЕС“, както и декларациите, които се
подписват с електронния подпис на Изпълнителния директор, като се подписват
само и единствено от гл. счетоводител, като в четири точки е вменил задължения
на гл. счетоводител, включително и да подава декларациите към институциите чрез
посочения имейл и да бъде уведомяван лично от гл. счетоводител за датата на
подаване на декларациите. Главния счетоводител е запознат с тази заповед на
27.08.2020 г.
Поради
това обаче, че соченото нарушаване на задълженията на главния счетоводител
датира преди издаването на последно посочената заповед, с което са вменени нови
задължения на гл. счетоводител, съдът намира, че вината за допуснатото
нарушение, произтича от липсата на организация, досежно
произтичащите задължения от 27.06.2018 г. от Договор № ВЕКП-10.
В
тази връзка, съдът кредитира показанията на свид. Р.
Д., която към момента на нарушението е била зам. гл. счетоводител. Същата прави
признание, че на 19.08.2020 г. е изготвила документите, но поради това че на 20
август 2020 г. главната счетоводителка била на работа, не е проверила дали
протокола е качен и изпратен на Фонд „Сигурност“. Посочва, че дружеството е
имало няколко имейла, като всички имат достъп до тях. Имейла от който е
следвало да се изпращат на Фонда, достъп имали работещите шест служителя в
счетоводния отдел. Обяснява, че по това време главния счетоводител е била в
разрешен платен годишен отпуск, като е била в обективна невъзможност на 20
август да информира колежката си гл. счетоводител, тъй като не се почувствала
добре и не е била на работа. Също потвърждава, че документите ги изготвя тя,
като зам. гл. счетоводител и подписва протокола за премия. Тази свидетелка също
твърди, че не е виждала Вътрешни правила до онзи момент, съгласно които
гл.счетоводителка е трябвало да изпраща протоколите и фактурите „… едва след
случката управителя издаде нарочна заповед с която възложи на гл. счетоводител да
изпраща протоколите и фактурите на „СЕС“.
И
тази свидетелка, както и предходния свидетел – бившия изпълнителен директор
твърдят, че никъде в тези протоколи и фактури не съществува подпис на главния
счетоводител, както и че за изготвил фактура се подписва зам. гл. счетоводител
и в протокола за премия, докато управителя на дружеството подписва с електронен
подпис всички документи и протоколите и фактурите, които се изпращат за премия.
Не отрича, че не е говорила с гл. счетоводител за процесния
случай. Разяснява, че при липса на гл. счетоводител, обикновено тя в качеството
си на зам. гл. счетоводител влиза в нейната стая, като се е случвало и друг път
да има такива забавяния и същите не са довели до никакви финансови вреди, както
за дружеството, така и за съконтрахента му.
Съдът
намира, че свидетелските показания на свид. Х., който
е компютърен специалист в дружеството от скоро подкрепят извода, че в
дружеството не е имало яснота кой точно трябвало да престира
тези задължения, досежно изпращане на протоколите по
електронната поща и кой трябва да полага електронния подпис на изпълнителния
директор, когато не се намира в сградата на дружеството.
Съдът
намира, че от показанията на всички свидетели категорично се извежда, че до
26.08.2020 г., когато се издава Заповед № 145/26.08.2020 г. на изпълнителният
директор Павлин Костов, няма възложено задължение на главния счетоводител да
подава протоколи и придружаващи документи за изплащане на премия от Фонд „СЕС“
за отчетния период – юли 2020 г., следователно вмененото виновно неизпълнение
на задълженията, относно това на гл. счетоводител на 20.08.2020 г. бе оборено
категорично.
Следователно
не е налице нарушение на трудовата дисциплина, визирано в нормата на чл.187,
ал. 1, т. 3 от КТ и същото се явява незаконосъобразно, поради недоказаност на
задължения на ищцата за извършване на описаните действия.
Предвид
гореизложеното, съдът следа да приеме, че не е налице основанието по чл.187,
ал. 1, т.З от КТ посочено като мотив за налагане на дисциплинарното наказание,
а именно: „… неизпълнение на възложена работа в периода 20.08.2020 г. до
25.08.2020 г.“, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства
не се установи и доказа на ищцата да са били възложени тези задължения с
конкретни и ясни указания, относно изпълнението им.
Следователно, съдът следва да отмени
издадената Заповед за дисциплинарно наказание, като незаконосъобразна и
неправилна.
Съдът не е изследвал дали е налице визираното в чл.
187, ал. 1, т. 8 от КТ нарушение, тъй като видно от писмото-искане с изх. №
0925/08.09.20220 г. от посочения като нарушител на трудовите задължения не са
поискани обяснения за нарушенията в т. 8, съгласно нормата на чл. 193 от КТ,
като въпреки доказателствената тежест ответната
страна не доказа законосъобразността на издадената заповед за вменената
виновност на извършеното нарушение на ищцата, поради което съдът счита, че
описаното в заповедта касателно т. 8 е без основание,
още повече че не се и представиха доказателства за критериите за определяне на
дисциплинарно наказание и виновно неизпълнение на трудовите задължения, т.е. нарушение
на трудовата дисциплина – арг. чл. 186 и чл. 189 от КТ. На първо място, съобразно наведения от ищцата довод за неспазване на
чл.193, ал.1 от КТ, в хода на процеса не е доказано от работодателя, в чиято
тежест е, че е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на
дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" на ищцата, да я
изслуша или да приеме писмените и обяснения и да събере и оцени посочените доказателства,
поради което, на основание чл.193, ал.2 от КТ, съдът следва да отмени
дисциплинарното наказание на ищцата само на това достатъчно основание, без да
разглежда спора по същество.
Следователно,
съдът намира че не се доказаха цитираните в заповедта нарушения, като самата
заповед страда от горепосочените пороци, поради което съдът следва да постанови
решение, с което да отмени Заповед № 157/17.09.2020 г. издадена от
Изпълнителния директор П.К., представляващ законен представител на
„Топлофикация – Сливен“ ЕАД, с която е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ на ищцата П.Г.Г. и
отменено дисциплинарното наказание, като незаконосъобразно.
Съдът намира, че следва още веднъж да
подчертае, че предявеният иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ за отмяна
на наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" е
процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от
предявяването и поддържането му. Налице е правен интерес у ищцата от предявения
иск по чл.357 от КТ, предмет на делото, и доколкото в КТ, раздел ІІІ
"Дисциплинарна отговорност", не е предвидена правна възможност
работодателят, в качеството му на орган на дисциплинарна власт, сам да отмени
наложено от него на работник или служител дисциплинарно наказание
"Предупреждение за уволнение". Разпоредбата на чл.344, ал.2 от КТ
предвижда, че работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за
уволнение до предявяването на иск от работника или служителя. От една страна, тази
правна норма не може да бъде тълкувана разширително,
доколкото не предвижда правна възможност работодателят по свой почин да отмени
заповед за налагане на дисциплинарно наказание "Предупреждение за
уволнение", каквото е процесното, а само
възможност по свой почин да отмени заповедта за уволнение /за прекратяване на
ТПО или дисциплинарно уволнение/. От друга страна, дори и нормата на чл.344,
ал.2 от КТ да се приложи в настоящия казус по аналогия на правото или на
закона, какъвто правен извод, предвид изложените по-горе правни доводи, не може
да бъде направен, то отмяната по почин на работодателя следва да е до
предявяване на иск от работника или служителя пред съда, а в процесния случай ответникът - работодател не е отменил
наложеното наказание и само в компетентността на съда, сезиран с правния спор
по законосъобразността на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "Предупреждение
за уволнение", е да го разреши със СПН. Заради обратното действие на
отмяната, работникът има интерес да води иска по чл.357 от КТ и след прекратяване
на ТПО с наложилия наказанието работодател, за да изчисти дисциплинарното си
минало от присъствието и укора на т.н. "морално наказание", и за да
се разреши повдигнатия спор за законността на налагането му. /Определение
№100/20.01.2014г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№3722/2013г., Определение
№1037/23.10.2013г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№3729/2013г./ Законодателят е
предвидил възможност за работодателя да упражни правомощията си за заличаване
на наложените дисциплинарни наказания на работника или служителя преди изтичане
на срока по чл. 197, ал. 1 от КТ, но нормата на чл. 198, ал. 1, изр. 2 от КТ
има действие занапред, поради което съдът намира, че заличаването на наложеното
наказание е от датата на издаване на Заповед № 181/19.10.2020 г., няколко дни след
образуване на настоящото гражданско производство.
С оглед гореизложеното атакуваната Заповед
№ 157/17.09.2020 г. на Изпълнителният директор инж. П. К. на „Топлофикация –
Сливен“ ЕАД за налагане на ищцата на дисциплинарно наказание “Предупреждение за
уволнение“ се явява незаконосъобразна и следва да бъде уволнена, с което искът
по чл. 357 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предвид
изхода на процеса ответното дружество следва да заплати на ищцата направените по
делото съдебно-деловодни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 400 лв. за адвокатското
възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество дължи и
държавна такса върху предявения неоценяем иск в
размер на 80 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“,
наложено на П.Г.Г., с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, офис, чрез адв. А. *** със Заповед № 157 от 17.09.2020 г., издадена от Директора
инж. П. К. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СЛИВЕН“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„С. К.а” № 23, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.” № 23, представлявано
от Директора инж.П.К.да заплати
на П.Г.Г.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис, чрез адв.
А. *** направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лв. представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.ул. „С.К.“ № .,
представлявано от Директора инж.
П. К. да заплати по сметка на Районен
съд – Сливен държавна такса в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: