№ 23
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503058 по описа за 2021 година
при участието на секретар Валентина Колева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ищеца в първоинстанционното производство М. М. Д. чрез адвокат С.Б. и въззивна жалба на
ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД чрез адв. Д. Х. срещу решение 265087 от 27.07.2021 г. на СГС, I
ГО 22 състав по гр.д. 4382/2020 г.
Ищецът обжалва решението в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ срещу ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД за разликата над 120 000 лева до
претендирани 250 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му М.
Б. Д. в резултат на пътен инцидент на 21.03.2019 г. и за периода на законната лихва от
21.03.2019 г. до 11.05.2020 г. върху присъдената част. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част с оплаквания за неправилно приложение на критерия справедливост,
необоснованост и неправилно приета начална дата на дължимост на законната лихва.
Твърди се, че мотивите на съда не отговарят на обективната истина и ищецът продължава да
страда. Обжалваното решение по твърденията на адв. Б. е безспорно доказателство за
неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД. На следващо място, ищецът няма виновно
поведение за реализиране на ПТП, както и убитият му баща.
Ответникът обжалва решението в частта, в която искът е уважен за разликата от 80 000
до 120 000 лева. Твърди се неправилно приложение на критерия справедливост и
несъобразяване с действителните отношения между ищеца и загиналия преди смъртта му,
социално-икономическата действителност в България. Правилно е определено, че
загиналият има принос за смъртта си, като въпреки възможността да забележи
приближаващия го товарен автомобил, той не се е съхранил. Нарушени били чл. 114, т. 1 и
1
т. 2 ЗДвП. Пострадалото лице било запознато с изискванията за безопасни условия на труд и
не се е съобразило с тях. Справедливото обезщетение според ответника-жалбоподател е 100
000 лева и при правилно признатия от СГС принос от 20 % се дължат 80 000 лева
обезщетение.
Постъпили са отговори от страните на въззивната жалбата на насрещната страна.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. От въззивната инстанция не са събирани
нови доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. А.М. поддържа
въззивната жалба и прави искания във връзка с неавтентично пълномощно на адв. Б. за
изслушване на обяснения на страната за обстоятелствата, при които е дадено
пълномощното, както и за задължаване на адв. Б. да представи негов оригинал. Въззивният
състав е преценил, че е сезиран от редовна въззивна жалба, независимо дали пълномощното
на адв. Б. е автентично и впоследствие оттеглено или не е било автентично, но страната чрез
надлежно упълномощения си адвокат М., както и лично в заседание, е заявила, че поддържа
жалбата. Адв. М. твърди, че правото на защита на клиента му е нарушено, но не прави
доказателствени искания в тази връзка, претендира адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
а съобразно дадената му от съда възможност е представил и писмена защита на 23.12.2021 г.
Процесуалният представител на ответника, жалбоподател, адв. Керацова в съдебно
заседание поддържа жалбата и претендира присъждане разноски съобразно списък и
доказателства за заплащането им.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователното дружество поради влязлата в сила част на решението за
80 000 лева. Материално-правната легитимация на ищците като дете на загиналия също не е
спорна. В рамките на настоящото производство са спорни справедливият размер на
обезщетението между 80 000 и 250 лева, както и наличието на принос на пострадалия за
инцидента, в резултат на който е настъпила смъртта му.
За определяне на справедливия размер въззивният съд взема предвид следните
обстоятелства.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
2
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения.
За установяване на близките отношения между ищеца и баща му, както и за начина, по
който се е отразила смъртта, е разпитана свидетелката Д. Н. Б., на 29 г., която заявява, че от
14 години е снаха в семейството и че живее с ищеца на съпружески начала. Показанията на
свидетелката, преценени в светлината на чл. 176 ГПК, установяват, че загиналият и
семейството на ищеца – фактическата му съпруга и трите им деца са живеели в една къща, а
М. Д. се грижел за тях. По думите й след смъртта на свекър й М. много се променил.
Получил хипертония, започнал да вдига кръвно, станал изнервен, будел се през нощта,
изпаднал в депресия. Предпочитал да е сам, избухвал за дреболии, дори децата му го
дразнели. Показанията установяват близките отношения на ищеца и загиналия, както и
тъгата и страданието му, които обаче категорично не надвишават обичайните реакции при
други подобни житейски ситуации. Съдът кредитира показанията, тъй като са житейски
логични, но те не установяват, че хипертонията, раздразнението и избухливостта на ищеца
са именно във връзка със смъртта на баща му. Като съобрази възрастта на загиналия – 59 г. и
на ищеца – 30 г., както и факта, че ищецът има собствено семейство – жена и три деца,
които го подкрепят, съдът определя обезщетение от 120 000 лева за справедливо. Този
размер отразява съдебната практика по сходни случаи и действащите към датата на
събитието – 21.03.2019 г. застрахователни лимити. Частично основателни са оплакванията
на ответника за завишен размер на обезщетението от 150 000 лева, определено от СГС.
Неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението и претенцията за
250 000 лева над 120 000 лева, тъй като ищецът продължавал да страда. Съдът приема, че
ищецът наистина продължава да страда, но обезщетение над 120 000 лева би било
несправедливо с оглед действителните доказани по делото неимуществени вреди.
Законната лихва правилно е присъдена от СГС съобразно заявеното в исковата молба –
11.05.2020 г., датата, на която ответникът е следвало да заплати обезщетението.
Неоснователно е оплакването, че лихва се дължи от деня на деликта, тъй като отношенията
се уреждат от КЗ, а не от КЗ (отм.), а и произнасянето на съда е съобразно искането.
Последният няма право да преценява дължимостта на законната лихва от по-ранна дата от
тази, посочена в исковата молба.
По повод възражението за принос въззивният съд излага следните съображения. В
отговора на исковата молба е въведено възражение на няколко основания: за внезапно
навлизане на пътното платно, както и за нарушение на чл. 126, т. 5, 6 и 10 КТ, чл. 33 ЗЗБУТ,
инструкциите, проведени от работодателя по безопасни здравословни условия на труд и на
правомощията и задълженията му по длъжностна характеристика.
Според заключението на комплексната съдебно медицинска и съдебно-
автотехническата експертиза, изготвена от вещите лица д-р И. Л. и инж.В. П. се установява,
че при инцидента загиналият е бил пешеходец и е бил блъснат от товарен автомобил, в
резултат на което е починал. Вещото лице инж. П. е описал механизма на процесното ПТП
по следния начин: настъпило е в светлата част на денонощието на прав и равен участък с
асфалтово покритие на ул. „Инж. Иван Иванов“ в гр. София. Товарният автомобил се е
намирал в състояние на покой за извършване на товаро-разтоварни дейности. Водачът на
автомобила е потеглил назад, като в същото време зад автомобила се е намирал
3
пострадалият, попадащ в невидимата зона, ограничена от конструкцията на превозното
средство. Скоростта на движение на автомобила не е надвишавала 10км/ч. При движението
назад е последвал удар между каросерията на автомобила и тялото на намиращия се на
пътното платно пешеходец, като последният е паднал на земята и поради продължило
движение на автомобила назад, тялото на пешеходеца се е озовало под превозното средство.
Движението на автомобила е било прекратено, когато тялото на пострадалия е било около
средната линия на габаритната дължина на автомобила.
При това описание, неоспорено от страните и при липсата на разпитани очевидци, не
може да се приеме, че загиналият е навлязъл внезапно на пътното платно. Не е спорно пред
въззивната инстанция и се установява от писмените доказателства по делото, че загиналият
и водачът, чиято отговорност е застрахована от ответника, са били служители на едно и
също дружество, съответно работник озеленяване и шофьор. Съгласно протокол за трудова
злополука от 25.03.2019 г. работата, извършвана от пострадалия при злополуката, била
събиране на боклук и товаренето му на камион във връзка с договор със Столична община за
поддържане на междублокови пространства на територията на общината. От
доказателствата по делото не може да се приеме твърдяното от ответника нарушение на чл.
126, т. 5, 6 и 10 КТ, чл. 33 ЗЗБУТ, инструкциите, проведени от работодателя по безопасни
здравословни условия на труд и на правомощията и задълженията му по длъжностна
характеристика. Не е посочено в какво точно се изразява нарушението, какви са били
задълженията на работника и съответно кое от тях не е спазил. В представеното извлечение
от книгата за инструктаж липсват листи след 15.03.2019 г., а инцидентът е на 21.03.2019 г.,
но и преди това инструкциите до загиналия се свеждат до препоръка за „повишено
внимание“ и „изпълняване на служебните задължения съгласно проведен инструктаж“.
Длъжностна характеристика не е представена. Няма разпитани свидетели за начина на
организиране на работата.
Като съобрази липсата на доказателства при доказателствена тежест за ответника,
както и че съобразно т. 7 от ТР 1/2014 на ОСТК на ВКС приносът на увредения – обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен, съдът приема за недоказано, поради което и
неоснователно възражението на застрахователното дружество. Основателни са
оплакванията във въззивната жалба на ищеца за липсата на принос на пострадалия.
Доводите на адв. Б., че нито ищецът, нито убитият му баща имат вина за инцидента не
следва да бъдат обсъждани, тъй като първата инстанция не е мотивирала решението си с
вина на ищеца или на загиналия.
Определеното от съда обезщетение от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева не следва
да бъде намалявано на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Ето защо поради един и същ краен извод на двете инстанции решението следва да бъде
потвърдено.
За въззивната инстанция процесуалният представител на ищеца, въззивен
жалбоподател е претендирал адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. При липсата
на възражения от страна на ответника и при липса на доказателства, че правната помощ е
предоставена безплатно, на адв. М. следва да се присъди възнаграждение. Размерът съгласно
4
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
материален интерес за защитения по делото материален интерес от 40 000 лева е 1730 лева и
толкова следва да му се присъди. Процесуалният представител на ответника, въззивен
жалбоподател е претендирал разноски за възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 1730 лв. и е представил договор за правна защита и съдействие, в която този
хонорар е уговорен за точно тази дейност. Размерът съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за материален интерес от 130 000
лв., колкото е защитеният по делото материален интерес, е 4130 лв., поради което
възражението за прекомерност е неоснователно и ищецът следва да заплати на
застрахователното дружество разноски за въззивната инстанция в размер на 1730 лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 265087 от 27.07.2021 г. на СГС, I ГО 22 състав по гр.д.
4382/2020 г.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* разноски за въззивната инстанция в размер на 1730
(хиляда седемстотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
адвокатски хонорар за въззивната инстанция на адв. А. В. М., адвокат в САК, в размер на
1730 (хиляда седемстотин и тридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5